№ 22046
гр. ., 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110124819 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищцата Л. С. И. твърди, че с Решение № 339 от 26.03.2024 г. по в.гр.
дело № 2121/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, 14 състав е
потвърдено Решение от 02.05.2023 г. по гр. дело № 4784/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, 1-11 състав, с което . е осъдена да заплати на Л. С.
И. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 1 316,67 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат от непозволено увреждане, осъществено на
01.06.2018 г. в град . в резултат от падане в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътна настилка (тротоар) под надзор на общината, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 11.05.2022 г. – датата на
подаване на исковата молба. Посочва, че в производствата по така предявените
главни искове ищцата не е предявила и съответно не е разглеждана претенция
за законна лихва върху обезщетенията за вреди от момента на деликта до
момента на подаване на исковата молба, респ. такава не е присъждана със
съдебните актове. Излага, че на основание чл. 297 ГПК влязлото в сила
съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички
съдилища, учреждения и общини в страната. Предвид това в настоящото
производство претендира сумата от 2111,11 лева, представляващо
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от
26.04.2021 г. до 10.05.2022 г., върху главно вземане в размер от 20000 лева,
представляващо обезщетение за търпени неимуществени вреди, вследствие
стъпване в необезопасена и несигнализирана дупка, падане върху тротоар и
получаване на телесни увреждание в областта на лявото рамо на 01.06.2018 г.,
в гр. ., на ул. „.“, с посока на движение от бул. „.“ към ул. „.“, както и сумата от
1
138,91 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислено за периода от 26.04.2021 г. до 10.05.2022 г., върху главно
вземане в размер на 1316,67 лева, представляваща обезщетение за търпени
имуществени вреди вследствие стъпване в необезопасена и несигнализирана
дупка, падане върху тротоар и получаване на телесни увреждание в областта
на лявото рамо на 01.06.2018 г., в гр. ., на ул. „.“, с посока на движение от бул.
„.“ към ул. „.“.
Ответникът . оспорва исковите претенции като недопустими на
основание чл. 126, ал. 1 ГПК, доколкото с исковата си молба, въз основа на
която е образувано производството по гр. дело № 4784/2022 г. по описа на
СГС, ГО, 1-11 състав, ищцата вече е предявила искане за присъждане на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
датата на инцидента – 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Наред с това се оспорва постановеното по това дело решение да е влязло в
сила, тъй като производството по делото е висящо във връзка с депозирана от .
касационна жалба срещу решение № 339/26.03.2024 г. по в.гр.дело №
2121/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, 14 състав, с което е
потвърдено първоинстанцинното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи наличието на главен дълг и
конкретно на вземания за обезщетения за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, вследствие от непозволено увреждане - спъване в
необезопасена и несигнализирана дупка, падане върху тротоар и получаване
на телесни увреждания на 01.06.2018 г., за което ответникът носи отговорност,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетенията за забава в
претендирания период. При установяване на горните обстоятелства, в тежест
на ответника е да установи възраженията си, както и, че е заплатил сумите, в
случай на такива твърдения.
От приетите по делото, неоспорени преписи на Решение от 02.05.2023 г.
по гр. дело № 4784/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 1-11 състав,
Решение № 339 от 26.03.2024 г. по в.гр. дело № 2121/2023 г. по описа на
Софийски апелативен съд, 14 състав, се установява, че на 30.05.2025 г. е
влязло в сила съдебно решение, по силата на което . е била осъдена да заплати
на ищцата Л. С. И. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 1 316,67 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени вследствие стъпване в необезопасена и
несигнализирана дупка, падане върху тротоар и получаване на телесни
увреждание в областта на лявото рамо на 01.06.2018 г., в гр. ., на ул. „.“, с
посока на движение от бул. „.“ към ул. „.“, ведно със законната лихва върху
2
горните главници от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане. В посочените
по – горе решения не се съдържат мотиви и произнасяне на съда по претенция
за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетенията за
вреди от момента на деликта до момента на подаване на исковата молба, респ.
такава не е присъждана със съдебните актове. Съдът взе предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда,
който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България, поради което с оглед признатите в решението главни
вземания, за изпълнението на които ответната страна отговаря, намира
първият елемент от фактическия състав на спорното право – възникването на
главно задължение, за доказан. При непозволеното увреждане, делинквентът
изпада в забава за изпълнение на задължението си да обезщети увредената
страна дори без да му е отправена покана, а от момента на увреждането,
съгласно нормата в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и затова заплащането на обезщетение за
забавено изпълнение на горното задължение се дължи от датата на деликта -
01.06.2018 г. В настоящия случай ищецът е предявил исковете, по които е било
постановено решението по – горе на 11.05.2022 г. От съдържанието на
неоспорената искова молба, с която пред Софийски градски съд са
претендирани главните вземания, ищцата е поискала присъждане на законна
лихва, по иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди, от датата
на деликта, а по иска за обезщетение за имуществени вреди – от датата на
постъпване на исковата молба в съда. Първоинстанционния съд е присъдил
законната лихва и върху двете главници от датата на завеждане на иска –
11.05.2022 г., като решението на съда не съдържа обсъждане и произнасяне по
вземането за законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, за
периода от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. По
делото не са изложени твърдения или релевирани възражения ищецът да е
упражнил правото си да иска допълване на решението по реда на чл. 250, ал. 1
ГПК, срокът за което понастоящем е изтекъл. Настоящият съдебен състав взе
предвид, че доколкото няма изрично произнасяне по предявеното искане за
присъждане на законна лихва на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди от датата на деликта до датата да постъпване на исковата молба до СГС,
то няма акт на съда, който да се ползва със сила на пресъдено нещо в частта
си, съвпадаща с периода, посочен в иска за обезщетение за забава върху
главницата за неимуществени вреди в настоящото производство (26.04.2021 г.
- 10.05.2022 г.), респ. да предпоставя недопустимост на последния. Затова и
няма пречка искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за неимуществени вреди,
да бъде предявен и разгледан в отделно производство, каквото се явява
настоящото. По отношение иска за обезщетение за забава върху главницата за
имуществени вреди, настоящият съдебен състав приема, че горното
обезщетение се дължи също от момента на увреждането съгласно чл. 82 ,ал. 3
ЗЗД, а не от момента на извършване на съответния разход за лечение или за
закупуване на медицинско изделие, с което съответното вземане за обезвреда
на конкретната вреда става изискуемо. Това е така, защото главното
съдържание на деликтната отговорност е юридически факт, пораждащ
облигационни отношения със санкционни последици. Деликтната отговорност
3
има първично санкционно съдържание - увреденият става кредитор, а
делинквента - длъжник веднага след проявлението на деликта. Тази
отговорност е по-тежка от договорната и на поправяне подлежат всички преки
и непосредствени вреди, включително и непредвидимите, независимо от
формата на вината (Решение на ВКС по гр. д. № 2284/57 г., IV г. о., Решение
на ВКС по гр. д. № 6315/58 г., I г. о., Решение на ВКС по т.д. № 2762/2018 г.,
ТК, І т.о., Решение на ВКС по т. д. № 643/2017 г., ТК, І т.о.). По изложените
съображения съдът намира и двата предявени иска за доказани по основание.
След служебна проверка на претендирания размер на исковете чрез
използване калкулатора на Националната агенция за приходите за законна
лихва, намиращ се на общодостъпния интернет адрес:
https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html, съдът намира, че
изчисленият с калкулатора по - горе размер на обезщетение за забава
надхвърля с малко претендирания такъв. Предвид диспозитивното начало в
гражданския процес, ищцовите претенции, като основателни, следва да бъдат
уважени в размера, в който са предявени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 право на разноски
има единствено ищецът в производството, който е доказал извършването на
разноски в общ размер на 134,44 лева за внесена държавна такса. На
участващия по делото процесуален представител по пълномощие следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в
размер на 400 лв. за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., Булстат: ., с адрес: гр. ., ул. „.“, № 33, да заплати на Л. С. И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“, № 1, ет. 2, ап. 3, по
осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2111,11
лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва,
начислено за периода от 26.04.2021 г. до 10.05.2022 г., върху главно вземане в
размер от 20000 лева, представляващо обезщетение за търпени
неимуществени вреди, вследствие стъпване в необезопасена и
несигнализирана дупка, падане върху тротоар и получаване на телесни
увреждание в областта на лявото рамо на 01.06.2018 г., в гр. ., на ул. „.“, с
посока на движение от бул. „.“ към ул. „.“, сумата от 138,91 лева,
представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва,
начислено за периода от 26.04.2021 г. до 10.05.2022 г., върху главно вземане в
размер на 1316,67 лева, представляваща обезщетение за търпени имуществени
вреди вследствие стъпване в необезопасена и несигнализирана дупка, падане
върху тротоар и получаване на телесни увреждание в областта на лявото рамо
на 01.06.2018 г., в гр. ., на ул. „.“, с посока на движение от бул. „.“ към ул. „.“,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 134,44 лева, разноски в
производството.
ОСЪЖДА ., Булстат: ., с адрес: гр. ., ул. „.“, № 33, да заплати на адвокат
4
М. Д. Д. от САК, с адрес в гр. ., ул. „.“, № 1, ет. 2, ап. 3, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400 лв., за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5