№ 4586
гр. София, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20241100508563 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е въззивна жалба от С. Х. С. и Р. Ц. С., срещу решение №
4880/19.03.2024 г., постановено по гр. дело № 28460/2023 г. на СРС, ГО, 37
състав. Считат, че решението е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, при постановяването му са допуснати съществени нарушения
на процесуалния и на материалния закон. Излагат съображенията си, поради
което молят съдът да го отмени и да уважи изцяло исковата претенция, като
основателна.
С отговора на въззивната жалба П. С. П.-С., счита атакуваното
първоинстанционно решение за валидно, а въззивната жалба- за
неоснователна. Излага съображенията си, поради които моли съдът да
постанови решение, с което да я остави без уважение.
С отговора на въззивната жалба П. Р. С., счита въззивната жалба за
основателна, а обжалваното решение- за незаконосъобразно, необосновано и
немотивирано.
С. Х. С. и Р. Ц. С., са подали и частна жалба срещу определение №
1
23488/06.06.2024 г. по гр. дело № 28460/2023 г. на СРС, 37 състав. Считат
обжалваното определение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано,
като при постановяването му са допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Молят съдът да го отмени и да
се произнесе съгласно молбата им за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските.
В съдебно заседание въззивниците поддържат жалбите си. Претендират
присъждане на разноски, за които представят списък.
Въззиваемата страна П. С. П.-С., в съдебно заседание, изразява
становище, че жалбите са неоснователни и моли съда да ги остави без
уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивниците. Претендира направени разноски във връзка
с частната жалба.
Въззиваемата страна П. Р. С., счита въззивната жалба за основателна, и
моли да бъде уважена, а обжалваното решение да бъде отменено.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК от страни, имащи правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните,
приема за установено следното:
С решение №4880/19.03.2024 г., постановено по гр. дело № 28460/2023 г.,
СРС, ГО, 37 състав е отхвърлил предявеният от С. Х. С. и Р. Ц. С. срещу П. С.
П. и П. Р. С. иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК за постановяване на
мерки за лични отношения с малолетното дете Р.П. С., като неоснователен.
Изложил е мотиви, че определянето на такива лични контакти не е в интерес
на малолетното дете Р.П. С.. Съдът е оставил без уважение искането на С. Х.
С. и Р. Ц. С. за присъждане на разноски в настоящото производство, като
неоснователно.
С определение № 24471/20.09.2022 г., постановено по гр.д. № 14233 и
14524 по описа за 2022 г. на СРС, 86 състав, са определени привременни
мерки на режим на лични отношения между бащата детето Р.П. С.: да вижда и
взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в
присъствието на майката или на посочено от нея лице.
2
Поддържането на близки отношения между бабата, дядото и внуците е
традиция и социална норма в българското общество, която е отразена в
правото на доста късен етап. С нормата на чл.128 от СК е предоставено
правото на дядо и баба да претендират за лични отношения с ненавършилите
пълнолетие внуци, като съдът може да определи мерки за лични контакти
между дядото и бабата, и внуците. Уважаването на молбата с правно
основание чл.128, ал.1 от СК зависи от най-добрите интереси на детето, които
следва да бъдат гарантирани чрез съдебното решение. Нормата на чл.128, ал.1
в СК урежда лични отношения на близки с дете, като такива близки
разпоредбата третира единствено възходящи на дете по права линия от втора
степен - баба и дядо по майчина или бащина линия. С нея се урежда
самостоятелно субективно право на бабата и/или дядото на непълнолетно дете
да иска от съда по настоящ адрес на детето определяне на мерки за
упражняване на лични отношения, когато това е в интерес на детето. Този иск
би могъл да се предяви от всеки един от тези възходящи на детето, заедно или
поотделно дори в случаите, когато родителите се намират в брак и живеят
заедно. Правният интерес от такъв вид защита не е необходимо непременно да
се мотивира или да е налице, тогава, когато се пречи на поддържането на този
вид близки отношения.
За успешното провеждане на предявената по реда на чл.128, ал. 1 от
СК молба, молителите следва да установят качеството си на баба и дядо на
малолетното дете, че ответниците са родители на последното, че разполагат с
нужните материални възможности и личностни качества за полагане на
адекватни на нуждата на детето грижи при осъществяване на личните си
контакти с детето и че в интерес на последното е да поддържа такива
контакти. За уважаване на иска и за конкретния режим на лични отношения е
меродавно не правото на бабата и дядото да общуват с внуците си, а интересът
на последните. Затова и без всякаква правна стойност е какво и защо е довело
до там бабата и дядото да сезират съда с иск по чл.128, ал.1 СК. В този смисъл
е Определение № 1101 от 06.11.2013 г. по гр. д. № 4852/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О.
на ВКС, в което е прието, че за разлика от отменената норма на чл. 70, ал. 2 от
СК (отм.), сега действащата разпоредба на чл. 128, ал. 1 от СК не изисква за
определяне на режим на лични отношение между баба и внук наличие на
отрицателна предпоставка - да се пречи (възпрепятства) на поддържането им.
3
В разглеждания случай безспорно по делото се установи, че ищците са
възходящи от втора степен на малолетното дете Р.П. С., родена на **** г.,
както и че ответниците са негови родители.
В първоинстанционното производство е допусната и изслушана
комплексна съдебна психиатрично психологична експертиза, която установява
какви са качествата на ищците да отглеждат и възпитават детето Р.П. С. и
влиянието, което те ще окажат върху неговата личност, в случай, че
самостоятелно осъществяват контакт с него, здравословното и емоционално
състояние на ищците, пречка ли са за осъществяване на контакт с малолетното
дете и как ще се отрази на емоционалното състояние на детето наличието на
влошени отношения между ищците и ответника С.. Настоящия съдебен състав
счита заключението за пълно, ясно и обосновано. С него се установява, че С. и
Р. С.и притежават личностни качества и особености в рамките на нормата, без
психопатологични отклонения. Те притежават потенциал да имат
положително влияние върху развитието на детето, но в случая е важно да се
отчетат няколко фактора: На възрастта, на която е детето Р., с оглед на това, че
те към момента са непознати за него възрастни, се предполага да има период
на адаптация, при който срещите са опосредствани от специалисти, а майката
също да е на разположение. Друг фактор, който трябва да се отчете, е
необходимостта да се поддържа конструктивна комуникация между майката на
детето и неговите баба и дядо с оглед на ниската възраст на детето. Децата на
възрастта на Р. трябва да почувстват спокойствие и увереност в контакта с
непознати възрастни, като той бъде насърчен от най-близката фигура за
детето (майката). От своя страна бабата и дядото трябва да съумеят да
гарантират своя неутралитет по отношение на конфликта между своя син и
майката на детето, в противен случай потенциално те биха могли да оказват
негативно влияние върху емоционалното състояние на детето и неговото
развитие. Здравословното състояние във физически и психичен план на
ищците е благоприятно за осъществяване на контакт с момиченцето. В
емоционално отношение тяхната пристрастност по отношение на особените
взаимоотношения между сина им и майката на момичето биха могли да са
риск за детето - доколкото е възможно да имат негативно влияние върху Р.
чрез съзнателно или несъзнателно изразяване на негативно отношение спрямо
майката на детето. Експертите установяват, че потенциално, влошените
отношения между майката на детето и ищците, носят риск за момиченцето.
4
В изготвения за целите на въззивното производство социален доклад от
ДСП-Костинброд, се излага становище, че бабата и дядото разполагат с
жилище- къща на два етажа. На първия етаж има кухня с трапезария и
всекидневна в едно, стая, в която живее бащата на бабата, със самостоятелна
баня и тоалетна. На първия етаж има още една баня с тоалетна. Вторият етаж
се състои от три спални и баня със санитарен възел. За Р. има детско легло.
Хигиенно битовите условия са на ниво. Заключава се, че не трябва да се
манипулира мнението на детето, не трябва да бъде намесвано в конфликтите
между значимите за него възрастни, че за правилното личностно развитие на
детето е необходимо то да има връзка и с двамата му родители и с останалите
му близки.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, въззивният съд е допуснал изготвянето на
съдебно-психологична експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и съдът счита за пълно, ясно и обосновано. Експертът установява
каква е емоционалната привързаност на детето към бабата и дядото по бащина
линия и какво е отношението на детето към бабата и дядото по бащина линия,
какво е психо - емоционалното състояние на детето, изследвал е способността
на бабата и дядото по бащина линия да се грижат за детето. Вещото лице
установява, че детето не познава своите баба и дядо по б.л. Детето е контактно
и спокойно и общува напълно доверчиво с непознати след опознаване на
обстановката и предразполагане с подходящи игри и занимания. Бабата и
дядото на детето по б.л. по време на изследването са показали много
адекватно поведение спрямо детето и възрастта му, което го е
предразположило да общува с тях. Детето е отговаряло приветливо, спокойно
и е правило добър контакт с баба си и дядо си. Присъщо е за възрастта, в която
е детето с посредничеството на базовата фигура на майката и след период на
опознаване, детето да се свързва с други значими фигури, каквито са бабата и
дядото. Съвсем скоро детето Р.П. С. е излязло от етапа на бебешката си
възраст /0-3 години/. Детето е контактно, ориентирано, спокойно и с добър
речников запас за възрастта. При изследване способността на бабата и дядото
по бащина линия да се грижат сами за детето, експертът установява, че важно
за всяко дете е да общува със своите близки от семействата по произход на
родителите си. В случая се касае за дете на много ниска възраст, което е
зависимо все още от базовата фигура на майката за опознаване, откриване и
5
разбиране на света. Двамата родители на бащата, С. С. и Р. С. са на видима
възраст, която отговаря на реалната. Имат адекватно и топло отношение в
общуването с детето Р.. Бабата и дядото по б.л. са сътрудничещи, с искрен
интерес към детето. Демонстрират умения да поощряват самостоятелността и
инициативността на детето. Бабата и дядото по б.л. могат да се грижат за
детето след адаптивен период и с подкрепа на специалисти за изграждане на
връзката дете-баба/дядо. Това се обективизира и в резултатите от направените
наблюдения и тестове от вещото лице.
При изслушването й във въззивното производство С. Х. С. заявява, че не
работи, пенсионер е. С нучката си Р. не общува по никакъв начин от
раждането й, защото още от тогава майката е обсебила детето и не им
позволява. След раждането на Р., майката е живяла за година и нещо при
нейната майка в с. Първенец. Много пъти са ходили дотам, като желанието им
е било не само да виждат, а да контактуват с детето, колкото и малко да е било
то. Когато изобщо им се е отваряло, защото в повечето случаи, когато са
звъняли по телефоните, в продължение на години телефоните им са били
блокирани, звъняли са и на звънеца- в повечето случаи изобщо не се е
излизало. При малкото им срещи, майката е излизала и е започвала да ги
обижда с безкрайна злоба и омраза, с лъжи спрямо тях, крещяла е. Обидите по
адрес на бабата и дядото са били под формата на викове на сантиметри от
лицето на детето и макар и да е малко бебе, то се е разплаквало. Изпратили са
предложение за споразумение до адреса на който мислят, че живее майката с
детето, но се е върнало отказано. Това им е първото внуче и въпреки голямото
им желание за контакт, категорични са, че няма да участват в ситуация, която
да стресира детето и затова са се обърнали към съда. Тя и съпруга й са
строителни инженери по образование. Бащата не осъществява контакт с
детето, тъй като майката не дава. Ходил е с полиция по привременните мерки.
Къщата им се състои от 130 кв.м., на два етажа, три спални помещения, хубава
градина. Искала е тя да вземе майчинството и родителите да си ходят на
работа. Искат най-разширени контакти, имат желание да помагат.
Здравословното й състояние е добро, няма заболявания. Склонна е да поеме
разходите за психолог при срещите с детето.
Изслушан от настоящия съдебен състав П. Р. С. заявява, че е с висше
образование, строителен инженер. В момента е пенсионер. С внучката си Р. по
никакъв начин не контактуват, защото нямат възможност, така, както
съпругата му е посочила. Синът им също не контактува с детето. Майката на
детето не позволява контакти на сина им и на тях с внучето му. Желае да
вижда детето колкото се може повече, по-добре е и за самото дете, защото
искат да участват в живота на детето, в неговото възпитание. Здравословното
му състояние е добро. Склонни са да поемат разходите за психолог, необхоми
при срещите с детето.
6
Изслушана П. С. П. заяви, че е с висше образование, работи като лекар-
дерматолог. Р. посещава детска градина. Има определен режим на лични
отношения на детето с неговия баща, който не се спазва поради пълно
дезинтересиране от страна на бащата, който не проявава интерес, не й звъни,
не търси контакт с детето и нея. Нито бабата, нито дядото проявават интерес,
като е имало случай преди година и половина, по дело, което е било в
Пловдив, което е било в седмицата с режим на лични контакти с бащата,
майката е била контузена и бащата е бил информиран. Бабата и дядото нямат
никакви инициативи за контакти с детето. Настоящото дело се води, тъй като
когато родителите на Р. са се разделили, майката на П. е заявила многократно,
че ще я съсипе: „Ще те съсипя, момиченце“, т. е. делото се води само за да
оказват психологически тормоз спрямо нея. Не е съгласна на спогодба заради
това по какъв начин ще се отрази на психиката на детето. Знае, че трябва да
има режим на лични контакти и е съгласна, но с оглед на крайно влошеното
им отношение към нея и отправяни многократни закани… Има конфликт,
както с бащата на детето, така и с родителите му. Когато е родила Р., бащата
първоначално е посещавал дома й неограничено. Когато той е казал на петия
ден, че ще доведе незнам кой, тя го помолила да си почине няколко дни, казала
е, че ще дойдат, но не може да взима всякакви хора. От тогава са започнали
скандали, с думите: “Не, ние повече няма да идваме в дома на майка ти“.
Съгласила се е, излизали са навън, разбрали са се за всяка седмица по няколко
часа. Идвали са всяка седмица или през седмица в събота и са се разхождали
заедно сдетето. Идвали са бабата, дядото, бащата, вуйчото, приятелката на
вуйчото, прадядото на бащата, обграждали са количката на двумесечно бебе,
което е кърмела, обвинявали са я, че била „мърла“, че не може да изгради
режим на хранене на двумесечно бебе, не са й давали когато плаче детето да го
докосва, като са казвали: “Сега тя има баща, сега той ще я успокои. През
другото време ти имаш достатъчно време.“ Не са й давали никакъв достъп до
количката с детето в продължение на два часа. Тя нищо не е казвала, не е
обиждала, но е получавала обиди. Така е продължило четири месеца. След
това бабата и дядото нямат контакти с детето. Майката и детето живеят в
София. Получавала е предложения за споразумение с бабата и дядото. Счита,
че контактите на бабата и дядото с Р. следва да бъдат в първия понеделник, в
продължение на 8 месеца в нейно присъствие и в присъствие на психолог.
След това в продължение на 6 месеца в първия понеделник от месеца- с
психолог, в продължение на 1 час, а след този период от 14 месеца, през
първия понеделник от 17,30 ч. до 19,30 ч., без присъствие на друго лице.
Склонна е да поеме разходите за психолог.
Изслушан във въззивната инстанция П. Р. С. заявява, че е с висше
образование. Търговски директор е в една фирма. Не контактува с детето си Р.
по никакъв начин. Ходил е с адвокат, със свидетели и не му се отваря. Има
образувани преписки. Заявеното от бившата му съпруга е лъжа. В село
Първенец калекото на майката на Р. му е нанесъл средна телесна повреда и
това е била причината да спре да ходи до там. Правил е опити да се вижда с
7
детето по привременните мерки, но е спрял, тъй като няма резултат. Майката
не отваря. По телефона неговият номер продължава да бъде блокиран.
Родителите му нямат никакви отношения с Р. и те също многократно са
правили опити да контактуват с детето. Отиват на адреса, на който имат
информация, че живее детето. Майката не отваря. Номерата на родителите му
също са били блокирани в телефона на майката на Р.. Родителите му искат и
имат какво да дадат на Р.. Няма никакви вредности в поведението им и е в
интерес на детето да се осъществяват контакти. Счита, че трябва да има
адаптивен период, в който детето да свикне с родителите му, който следва да
започне в контактен център.
Съдебният състав намира, че съвкупната преценка на ангажираните по
делото доказателства е в състояние да мотивира извода, че въззвниците
разполагат с необходимите материални възможности и личностни качества за
полагане на адекватни на нуждата на детето грижи при осъществяване на
личните си контакти с него и че в интерес на последното е да поддържа такива
контакти. В тази връзка съдът счита, че на бабата и дядото трябва да бъде
осигурена възможност за лични отношения с детето и това е в негов интерес,
като самото им осъществяване следва да дава възможност за пълноценно
общуване. Следва да се изгради емоционална връзка помежду им, необходимо е
да се даде възможност бабата и дядото да проявят своята обич и грижа пряко и
непосредствено.
Относно реда за осъществяване на личните отношения с бабата и
дядото, съдът следва да съобрази от една страна възрастта на детето,
установените му навици, ангажираността му в детското заведение,
необходимостта от установяване на повече стабилност в изграждането на
навици, отдиха и почивката на детето, както и режима, в който да се
осъществяват контактите на бащата с детето.
В съдебната практика се срещат случаи, когато се определя преходен
период, в който детето да осъществява личните си отношения с родител или с
близки по смисъла на чл. 128, ал. 1 от СК в присъствието на лице, познато на
детето, като след изтичането на този период срещите да се осъществяват в по-
разширен обем и без присъствието на другото лице
С оглед обстоятелството, че детето Р.П. С. не познава своите баба и дядо
по бащина линия, поради което липсва изградена емоционална връзка между
тях, и за да свикне детето с бабата и дядото, по разбиране на настоящия състав
е необходимо първоначално детето да контактува със своите възходящи от
8
втора степен в присъствието на майката - следва да се приложи разпоредбата
на чл. 128, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 8, т. 1 от СК и да бъде постановена
защитна мярка –бабата и дядото да виждат детето в присъствието на майката
или на посочено от последната лице и в присътвието на психолог, в Детски
контактен център към сдружение „Център отворена врата“ и асоциация
„Деметра“, адрес: гр. София, пл. ****, телефон: ****, всеки първи понеделник
от месеца, за времето от 17,30 часа до 18,30 часа, за първите осем месеца от
влизане на решението в сила, а след това в продължение за 6 месеца- в
присъствието на психолог, в Детски контактен център към сдружение
„Център отворена врата“ и асоциация „Деметра“, адрес: гр. София, пл. ****,
телефон: ****, всеки първи понеделник на месеца, за времето от 17,30 часа до
19,30 часа. След изтичането на тези два преходни периода, бабата и дядото
следва да виждат и взимат своята внучка всяка втора неделя на месеца от
10.00 часа до 19.00 часа. При осъществяване на посочения режим бабата и
дядото ще вземат и връщат детето от и в дома на майката.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да бъде
отменено, като се определи режим на лични отношения на С. Х. С. и Р. Ц. С. с
малолетната им внучка Р.П. С., съобразно мотивите на настоящото решение.
Относно частната жалба на С. Х. С. и Р. Ц. С.- съдът не следва да се
произнася по нея. Направените от страните в настоящото производство и за
двете съдебни инстанции разноски ще бъдат възложени на страните, с оглед
изхода на спора и разясненията, дадени с Тълкувателно решение по т.д. 3/2023
г. от 27.06.2024 год. на Върховният касационен съд на Република България,
Общо събрание на Гражданска колегия. Съобразно посоченото, въззиваемите-
ответници в производството пред районния съд, дължат на въззивниците-
ищци в районния съд, направените от последните разноски в общ размер на
4020 лв./120 лв. държавни такси, 2600 лв. адвокатско възнаграждение и 1300
лв. депозит за вещи лица/. Направеното от въззиваемата/ответница
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззивниците/ищци, е неоснователно, с оглед минималните му размери в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, обстоятелството, че упълномощителите са двама и факта на
проведени по делото в първа инстанция четири открити съдебни заседания.
Въззиваемата страна/ответница П. С. П. има право да й бъдат присъдени
направените разноски във връзка с подадената частна жалба от въззивниците-
9
платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4880/19.03.2024 г., постановено по гр. дело №
28460/2023 г. на СРС, ГО, 37 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, следния режим на лични
отношения на С. Х. С., ЕГН********** и Р. Ц. С., ЕГН********** с
малолетната им внучка Р.П. С., ЕГН**********: бабата и дядото да виждат
детето в присъствието на майката или на посочено от последната лице и в
присътвието на психолог, в Детски контактен център към сдружение „Център
отворена врата“ и асоциация „Деметра“, адрес: гр. София, пл. ****, телефон:
****, всеки първи понеделник от месеца, за времето от 17,30 часа до 18,30
часа, за първите осем месеца от влизане на решението в сила, а след това в
продължение за 6 месеца- в присъствието на психолог, в Детски контактен
център към сдружение „Център отворена врата“ и асоциация „Деметра“,
адрес: гр. София, пл. ****, телефон: ****, всеки първи понеделник на месеца,
за времето от 17,30 часа до 19,30 часа. След изтичането на тези два преходни
периода, бабата и дядото следва да виждат и взимат своята внучка всяка втора
неделя на месеца от 10.00 часа до 19.00 часа. При осъществяване на посочения
режим бабата и дядото ще вземат и връщат детето от и в дома на майката.
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН********** и П. Р. С., ЕГН********** да заплатят
на С. Х. С., ЕГН********** и Р. Ц. С., ЕГН********** сумата от 4020 лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Х. С., ЕГН********** и Р. Ц. С., ЕГН********** да
заплатят на П. С. П., ЕГН********** разноски за частната жалба в размер на
500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11