Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ 234 25.03.2019 год. гр. Бургас
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 403 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба вх. №
3665 / 22.02.2019 год. по описа на ЧСИ Делян Николов, № 804 на КЧСИ, подадена
от „Стан-1“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Василево, общ. Генерал Тошево, ул.“Втора“ №2,
представлявано от управителя Стоян Рачев Стоянов, чрез процесуален представител
адв. Мариана Василева - взискател по изпълнително дело № 20198040400011, против разпореждане изх.№ 4550 от 07.02.2019 год. на ЧСИ Делян Николов, № 804 на КЧСИ, с което по
изпълнително дело № 20198040400011 е намален приетия с разпореждане
изх.№ 988/10.01.2019 год. адвокатски хонорар в размер на 350 лв. до размера от
230 лв., съгласно чл.10, вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В жалбата са изложени съображения, че обжалваното
разпореждане е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че ЧСИ
неправилно е приложил изменената разпоредба на чл.10, т.2 на Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като изменението е
влязло в сила на 26.01.2019 год. и има действие занапред, поради което е
неприложимо в настоящия случай. Сочи се, че към момента на заплащане на
адвокатското възнаграждение то е било в минимален размер, а прилагането на
изменената разпоредба за платени вече адвокатски възнаграждения е неоправдано с
оглед бездействието на длъжника за изпълнение на неговото задължение, както и с
оглед влошаване положението на изправната страна – взискателя. Твърди се, че
ако се приеме обратното би се получил дискриминационен резултат. Направено е
искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за възстановяване на направените
разноски.
Постъпило е становище от ЧСИ Делян Николов, № 804
на КЧСИ, в което са описани действията на ЧСИ по изпълнителното дело във връзка
с приетите разноски. ЧСИ намира жалбата за неоснователна, като счита, че
действията по намаляване на размера на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение кореспондират с нормите на закона и наредбата. Сочи се, че
процесуалните норми имат действие за заварените случаи, поради което
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата
жалба и приложените доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна :
С разпоредбата на
чл.435, ал.1, т.1 от ГПК е предвидена възможност взискателят да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да извърши поисканото изпълнително действие. Тъй като с
обжалваното разпореждане ЧСИ по искане на взискателя е отказал да приеме като
разноски част от заплатеното от него адвокатско възнаграждение, съдът намира,
че е налице обжалваем акт.
Жалбата е подадена в
срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, поради което е ДОПУСТИМА .
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА .
С молбата за
образуване на изпълнително производство подадена на 09.01.2019 год. от взискателя
„Стан-1“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.Мариана Василева срещу Ю.А.Г.
ЕГН **********, за събиране на вземане съгласно изпълнителен лист
№276/11.10.2018 год. по гр.д.№399/2017 год. на РС-Генерал Тошево, за сумата от
350 лв., адресирана до ЧСИ Делян Николов, е поискано и възстановяване на
направените в изпълнителното производство разноски от взискателя. Представен е
договор за правна защита и съдействие от който е видно, че на 14.12.2018 год.
за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело взискателят
е заплатил на адвокат М.В. договореното адвокатско възнаграждение от 350 лв.
С разпореждане от
10.01.2019 год. на ЧСИ Делян Николов, № 804 на КЧСИ е образувано изпълнително
производство и е приет като разноски на взискателя по делото заплатения
адвокатски хонорар в размер на 350 лв.
С молба от
07.02.2019 год., която съдът приема за подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК,
тъй като по делото няма данни кога длъжницата е била уведомена за
горепосоченото разпореждане, Ю.А.Г. е поискала намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение заплатено от взискателя.
С обжалваното
разпореждане от 07.02.2019 год., ЧСИ като е взел предвид последните изменения и
допълнения на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в сила от 22.01.2019 год. и липсата на правна и фактическа сложност на делото е
намалил приетия адвокатски хонорар дължим в полза на взискателя по делото от
350 лв. на 230 лв.
Съдът намира
действията на ЧСИ по намаляване на приетите в полза на взискателя разноски
относно адвокатското възнаграждение от 350 лв. на 250 лв. за допустими,
правилни и съобразени с изискванията на закона.
Ако законът изрично
не предвижда това, не биха могли да бъдат изменяни размерите на разноски, за
които е налице влязъл в сила акт на ЧСИ или на съда. Когато обаче е налице
изменение на норми относими към изпълнителния процес, и е налице невлязъл в
сила акт на ЧСИ относно разноските, както ЧСИ в процедурата по изменение, така
и съдът в процедурата по обжалване са длъжни да зачетат изменените разпоредби –
в случая чл.10, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията на нормата след изменението - ДВ бр.7 от 2019 год.,
в сила от 26.01.2019 год.
Ето защо като е
зачел изменението на нормите уреждащи минималния размер на адвокатските
възнаграждения в процедура по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.78, ал.5 от ГПК,
съдебният изпълнител не е допуснал нарушение на закона. Определения от ЧСИ
намален размер на разноските за адвокатско възнаграждение е съобразен с
изискванията на наредбата и с липсата на правна и фактическа сложност на
делото.
В настоящото
производство не могат да бъдат зачетени възраженията на частния жалбоподател
относно несправедливия за взискателя резултат с неоправдано влошаване на
положението на изправната страна в изпълнителното производство. Съдът няма
възможност да оказва влияние върху законодателните промени свързани с широката
обществена нагласа за въвеждане на допълнителни механизми за защита правата на
длъжниците в изпълнителното производство, включващи и ограничаване на
отговорността за разноски на длъжника в изпълнителното производство за малките
вземания. Неоснователни са и възраженията за допускане на дискриминация на
едната страна в изпълнителното производство за сметка на другата, тъй като в
случая действията на ЧСИ и на съда са по прилагане на закона и на Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размера на адвокатските възнаграждения, която е
акт на е Висшия адвокатски съвет.
Ето защо жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на осн.
чл.437 от ГПК, Бургаският окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх. № 3665 / 22.02.2019 год. по описа на ЧСИ Делян Николов, № 804 на КЧСИ,
подадена от „Стан-1“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Василево, общ. Генерал Тошево, ул. “Втора“ №2,
представлявано от управителя Стоян Рачев Стоянов, чрез процесуален представител
адв.Мариана Василева - взискател по изпълнително дело № 20198040400011, против разпореждане изх.№ 4550 от
07.02.2019 год. на ЧСИ Делян Николов, № 804 на КЧСИ, с което по изпълнително дело №
20198040400011 е намален приетия с разпореждане изх.№988/10.01.2019 год.
адвокатски хонорар в размер на 350 лв. до размера от 230 лв., съгласно чл.10,
вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2 .