Решение по дело №694/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „ПИМК“ ООД срещу решение № 136 от 30.01.2025 г., постановено по АНД № 5191 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, ХХVІ н.с., с което е изменено наказателно постановление № 36-0002047 от 19.08.2024 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на основание чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАП на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАП, вр. чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, като е преквалифицирано извършеното деяние в нарушение по чл.7б, ал.1 ЗАП и е потвърдено наказателното постановление в останалата част.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна или евентуално връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите са безспорно установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, изпълнени са изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН и са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН. За неоснователно е прието възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, защото неизписването в цялост на ЕГН на водача не е пречка той да бъде идентифициран по три имена, притежаваните от дружеството-касатор негови лични данни и пътния лист, а извършеното административно нарушение е надлежно описано, като чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН не изискват като задължителен реквизит посочването на точен час на извършване на нарушението. Районният съд е приел също, че формата на изпълнително деяние е допустителство, за което чл.96г, ал.1 ЗАП изрично предвижда понасяне на административнонаказателна отговорност. Тъй като процесното деяние не попада в никоя от хипотезите на чл.5, ал.1-3 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г., в които не се изисква карта за квалификация на водач за извършване на превоза, то според районния съд такава карта е била необходима. Съответно, допускайки извършването на превоз от водач, неотговарящ на изискването за притежаване на карта за квалификация, дружеството е осъществило съставомерно деяние, като нарушението е формално и довършено от обективна страна с факта на осъществяване на изпълнителното деяние без да е необходим определен вредоносен резултат. Според районния съд с обжалваното наказателно постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, поради което не подлежи на изследване въпросът за виновно поведение на конкретно физическо лице и причинната връзка между това поведение и извършеното деяние. Картата за квалификация е удостоверителен документ, с който водачът доказва, че отговаря на изискванията за квалификация – начална или периодично обучение, и който се издава в процедура и по ред, регламентирани в Наредба № 41 от 04.08.2008 г., съответно притежаването на карта за квалификация на водача е самостоятелно изискване, за да бъде законосъобразно осъществен превозът, което изискването безспорно е доказано, че не е изпълнено в случая. Районният съд е посочил също, че към датата на извършване на нарушението водачът не е притежавал СУМПС, маркирано с хармонизиран код 95 на ЕС към придобитата категория С+Е, т.е., нарушението е доказано по категоричен начин. В този смисъл районният съд е направил извод, че при правилно установена фактическа обстановка при издаване на наказателното постановление не е приложена правилната правна квалификация – чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАП, вр. чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г., тъй като материалноправното задължение за лицензирания превозвач да осъществява обществен превоз с водачи, отговарящи на изискването да притежават карта за квалификация на водач, е регламентирано в чл.7б, ал.1 ЗАП, което право за поведение е нарушило и дружеството-жалбоподател. Според районния съд направеното в наказателното постановление описание на нарушението изцяло се подвежда под състава на нарушението по чл.7б, ал.1 ЗАП, поради което на основание чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН и тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС районният съд е преценил, че са налице законните предпоставки съдът да преквалифицира изпълнителното деяние, за което е санкционирано дружеството, тъй като няма да се приложи закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има съществено изменение на обстоятелствата, които описват времето, мястото, автора и начина на извършване на нарушението, по никакъв начин не се променят фактите, по които дружеството се е защитавало в административнонаказателния процес, т.е., в случая правото на защита по никакъв начин не е ограничено, нито жалбоподателят е поставен в положение да се брани по нови, отегчаващи положението му факти. Според районния съд санкционната норма е правилно определена, поради което видът и размерът на имуществената санкция не се променят и в този смисъл не се прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение. По тези съображения районният съд е преквалифицирал извършеното деяние от нарушение на чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАП, вр. чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. в нарушение по чл.7б, ал.1 ЗАП и е потвърдил наказателното постановление в останалата част. Изложени са мотиви, че извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай, защото не са установени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да определят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, допускането превозът да бъде извършен от водач, който никога не е притежавал карта за квалификация, според районния съд разкрива завишена обществена опасност. Правилно е определена според районния съд санкционната норма, а самата санкция е предвидена от законодателя във фиксиран размер и липсва процесуална възможност за определяне на имуществена санкция под този размер, т.е., определената имуществена санкция е справедлива и наложена при правилно приложение на закона.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Приложените към касационната жалба копия от карта за квалификация на водач на МПС не налагат нови правни изводи. Вярно е, че неправилна се явява констатацията на районния съд, че водачът никога не е притежавал карта за квалификация, което, обаче, не променя правилността на извода, че извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай, защото не са установени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да определят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Нарушението е формално, на просто извършване и фактът, че срокът на валидност на притежаваната карта е изтекъл на 12.06.2024 г, един ден преди извършване на вмененото нарушение, не обосновава по-ниска степен на обществена опасност на деянието.

Представените нови доказателства също не установяват, че към момента на извършване на проверката водачът е притежавал валидна карта за квалификация на водач, тъй като старата карта е с валидност до 12.06.2024 г., а новата е валидна от 01.08.2024 г., т.е., на 13.06.2024 г. нарушението е съставомерно и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

Не се споделят възраженията на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите му за липса на нарушение във формата на АУАН и наказателното постановление, в която насока районният съд е изложил подробни мотиви, обосновани със събраните по делото писмени доказателства, които мотиви се споделят от касационната инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136 от 30.01.2025 г., постановено по АНД № 5191 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, ХХVІ н.с.

Решението е окончателно.