Решение по дело №322/2021 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 23
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 30 април 2022 г.)
Съдия: Атанаска Димитрова Маркова
Дело: 20213620200322
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Нови пазар, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Административно
наказателно дело № 20213620200322 по описа за 2021 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят Т. Й. Т. от гр. К., обл. Шумен, ул. „***“ №19, изразява
несъгласието си с наказателно постановление №ЗЖ-36 от 04.08.2021 г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Шумен, с което му е наложена глоба в
размер на 1 000 лв. Счита, че административно наказващият орган неправилно е приложил
процесуалния закон, без анализ на доказателствата. Твърди, че осъщественото от него
деяние само формално осъществява признаците на административно нарушение, поради
което го счита за маловажен случай. Наказващият орган не изложил мотиви за това защо
счита, че нарушението не е маловажно. Налагането на санкция, според жалбоподателя, не
следвало да се приема като самоцел, при регламентирана възможност нарушителят да бъде
предупреден и превъзпитан да спазва закона. В един и същи ден - 26.07.2021 г. на
жалбоподателя били съставени предписание №12 и акт за установяване на административно
нарушение, без да му бъде дадена възможност своевременно да отстрани, в случая
животински отпадъци. От констативен протокол от август 2021 г. ставало ясно, че
въпросните отпадъци са своевременно отстранени. Предвидената санкция за този вид
нарушение била несъразмерно тежка, съпоставена с конкретния случай. Предвид това
жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, чрез представителя си юрисконсулт Д., оспорва жалбата. В хода на
делото по същество твърди, че законът е приложен правилно и процесуалният закон не е
бил нарушен.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено
1
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок до съда и се явява процесуално
допустима.
С акт за установяване на административно нарушение №0000798 от 26.07.2021 г.
актосъставителят д-р С. М. М. е констатирал при извършена проверка в животновъден обект
№9930-1032, че на същата дата, около 11.30 часа жалбоподателят Т. Й. Т. е натрупал част от
торовата маса извън обособената площадка за временно съхранение на оборска тор, като по
този начин не е изпълнил задължението си да предотврати замърсяване на околната среда.
Посочено е в акта, че с това е нарушена разпоредбата на чл.19, т.3 от Наредба №44/2006 г.
на МЗХТ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Посочено е
също, че нарушението е извършено за първи път. На същата дата на жалбоподателя е
издаден и констативен протокол за извършена проверка по чл.129 и чл.130 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност и предписание да отстрани констатираните
несъответствия, включително и наличието на тор извън временната площадка. Въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено наказателно
постановление №ЗЖ-36 от 04.08.2021 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност
на храните – гр. Шумен, с което за установеното нарушение на жалбоподателя на основание
чл.471а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложена глоба в размер на 1
000 лв.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни за
това органи, както и че същите отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57,
ал.1 от ЗАНН.
От събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели С.
М. М.а – актосъставител, М. В. Й. - свидетел при констатиране на нарушението и съставяне
на акта и Т.Х. Х., както и от приложените, констативен протокол от 26.07.2021 г. и
предписание от същата дата, се установява, че по повод подадена жалба от съсед на
жалбоподателя е била сформирана комисия, която да извърши проверка в обекта на
последния. В състава на тази комисия били включени инспекторът „Търговия, туризъм,
човешки дейности, детски политики“ в Община К. М.Й.; главен инспектор в отдел „ЗЖ“ в
ОДБХ –Шумен д-р С.М. и мл. експерт „Околна среда“ в Община К. Тр. Х.. На 26.07.2021 г.
тримата посетили животновъдния обект на жалбоподателя, регистриран с №*********, в гр.
К., кв. К., като самата проверка на място продължила няколко часа. За резултатите бил
съставен констативен протокол, предписание №12 за отстраняване на констатирани
нарушения, както и горепосочения акт за установяване на административно нарушение
№000798. Било установено, че в животновъдния обект се отглеждат овце; че в обекта има
обособена торова площадка, намираща се в двора към сградата, на територията на която се
съхранява торта от животните в продължение на шест месеца, преди да бъде разхвърляна за
торене. Именно до тази торова площадка актосъставителят забелязал тор от животните
извън нейните граници. Актосъставителят не е вписал в съставения акт, а и не посочва в
2
показанията си какво количество или обем тор се е намирала до площадката, извън
границите й, но уточнява, че в деня на проверката самата площадка не е била препълнена.
Актосъставителят приел, че като е натрупал част от торовата маса извън обособената
площадка за временно съхранение на оборска тор, жалбоподателят е осъществил
административно нарушение, изразяващо се в това, че не е изпълнил задължението си да
предотврати замърсяване на околната среда По отношение на това нарушение той започнал
да пише акт за установяването му, но останалите присъстващи при проверката си тръгнали и
затова се наложило свидетелката Й. по време на проверката да подпише акта в сградата на
Община К., където актосъставителят я потърсил в същия ден. По време на проверката
свидетелите Й. и Х. не останали с впечатление, че актосъставителят е установил
административно нарушение. Свидетелката Й. твърди, че е видяла торова площадка в
обекта, но количеството тор извън нея било малко. Тя не си спомня да е подписвала АУАН,
но е категорична, че е било съставено предписание, както и констативен протокол, което тя
и колегата й Х. подписали. Твърди, че не знае да е съставен и връчван акт за установяване
на административно нарушение. Относно авторството на подписа на свидетелката Й. в акта
за установяване на административно нарушение №0000798/26.07.2021 г., в качеството й на
единствен свидетел при установяване на нарушението, съдът назначи графическа
експертиза. Видно от заключението на вещото лице, почеркът, с който е положен подписа
срещу свидетел 1 в АУАН№0000798 от 26.07.2021 г. и този, с който са положени подписите,
предоставени от М. В. Й. са на едно и също лице.
Свидетелят Х. в показанията си твърди, че при проверката видял натрупана на едно
място оборска тор. Твърди, че нарушението, което актосъставителят констатирал било че
оборската тор не е изхвърлена на подходящо място. Тя се намирала на 20-30 метра от
мястото, където се гледали овцете и свидетелят разбрал, че на собственика на обекта ще се
напише предписание да премести тази тор. Свидетелят заявява категорично, че св. Й. не е
присъствала при съставянето на акта, защото двамата с нея си тръгнали. Останал с
впечатление, че двамата са се подписали в предписание до собственика.
Горепосочените факти са установени безспорно по делото от събраните доказателства.
На базата на тях, както и от данните, съдържащи се в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, съдът счита, че се налагат
следните изводи: Жалбоподателят е санкциониран за това, че част от торовата маса в
животновъдния му обект е натрупана извън обособената площадка за временно съхранение
на оборска тор, като по този начин собственикът не изпълнил задължението си да
предотврати замърсяване на околната среда. Конкретната норма на чл.19, т.3 от Наредба
№44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти
предвижда, че собственикът на животновъден обект следва да съхранява и борави с
отпадъците и опасните вещества така, че да предотврати замърсяване на околната среда. В
конкретния случай не се установява с категоричност описаното в акта нарушение.
Актосъставителят заявява, че в обекта на жалбоподателя е имало торова маса извън торовата
площадка, но до обособената площад, намираща се в животновъдния обект, докато
3
свидетелката Й., която е посочена като свидетелят при установяване на нарушението е
заявила „Извън торовата площадка тор на съхранение аз не забелязах“. Самото количество
торова маса извън, но до обособената площадка не е посочено нито в акта за установяване
на административно нарушение, нито допълнително уточнено в наказателното
постановление. Предвид това дори и да се приеме, че е имало тор извън площадката, то
предвид липсата на конкретни данни за обстановката в обекта на жалбоподателя, съдът е
изправен пред невъзможността да прецени какво все пак е било това количество тор, извън
мястото на съхрание и оттам да извърши преценка дали се касае за маловажен случай или
не. За констатираното нарушение е издадено едновременно предписание за отстраняването
му и акт за констатирането му. Липсват представени доказателства дали е направена
последваща проверка от ОДБХ-Шумен, относно изпълнението на предписанието и какъв е
резултата от тази последваща проверка. Предвид тези обстоятелствата съдът счита, че
описаното в наказателното постановление административно нарушение не е доказано по
категоричен начин
Предвид установените и описани по-горе факти съдът счита, че в хода на
административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Установено е от свидетелските показания както на актосъставителя С.М., така и от
тези на свидетеля М.Й., че при съставяне на акта Й. в действителност не е присъствала. Тя е
присъствала по време на проверката в обекта, на която не разбрала, че е констатирано
нарушение, нито, че ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.
Свидетелката била допълнително потърсена същия ден, на работното й място в Община К.,
за да подпише вече съставения акт. Разпоредбите на ЗАНН изискват акт за административно
нарушение да се съставя в присъствието на свидетеля или свидетелите, подписва се от тях и
от актосъставителя и едва тогава се връчва на нарушителя да се запознае с вмененото му
нарушение, да се подпише, евентуално се вписват неговите възражения и едва тогава да
получи екземпляр от акта. В случая тази процедура не е спазена, което представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като описаното в акта административно
нарушение не е установено по правилата на закона, което нарушава правата на
жалбоподателя.
Предвид горното и считайки, че наказателното постановление е необосновано, съдът
намира, че то като такова следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН страните имат право на разноски в
настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към
разпоредбите за разноски в ГПК. От страна на процесуалния представител на
жалбоподателя, е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Искането
е основателно, поради което Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Шумен
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски, съобразно
представения списък на разноските в размер на 400 лв. Относно направените разноски за
изготвената по делото експертиза, то на основание чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.190, ал.1 от
НПК следва да останат за сметка на държавата.
4
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №ЗЖ-36 от 04.08.2021 г.на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Шумен, с което на Т. Й. Т., с ЕГН
********** от гр. К., обл. Шумен, ул. „***“ №19, на основание чл.471а, ал.1 от ЗВмД е
наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, за извършено нарушение на чл.19, т.3 от
Наредба №44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните
обекти.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ – ГР.
ШУМЕН да заплати на Т. Й. Т., с ЕГН ********** от гр. К., обл. Шумен, ул. „***“ №19
направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5