Решение по дело №1624/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, подадена чрез ю.к. Н., против Решение № 817/30.05.23г. по НАХД №2821/2022г. на ВРС, 45 състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-2200299/20.04.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на М.К.С. за извършено нарушение на чл.126 т.6 КТ вр. чл.11 ал.5 вр. чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на основание чл.415в ал.1 КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че ВРС неправилно е тълкувал и приложил материалноправните разпоредби с оглед установените факти и обстоятелства по делото. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е дал стеснително тълкувание на понятието „длъжностно лице“, с оглед даденото легално определение в § 1 т. 5 от ДР на КТ. Счита, че лице, което има задължението да отрази извършването на инструктаж в нарочно определена за това книга е длъжностно лице, което се подписва в книгата за инструктаж, съгласно приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 поставя изискване към лицето провеждащо инструктажите да е завършило обучение и да е с подходящо образование. Не следва изводът за това, дали едно лице, което безспорно има качеството работник, може да изпълни изискванията на наредбата за длъжностно лице по инструктажите, да се гради единствено на трудовите му функции възложени чрез длъжностната му характеристика. Счита, че не е пречка работник, извършващ труд на определена длъжност, да извършва дейността по оформяне на инструктажните книги, стига да изпълва предпоставката на чл. 11, ал. 2 от наредбата, а именно да е преминал необходимото за това обучение. Счита за правилна и доказана констатацията на наказващия орган, че към периода на проверката от контролните органи в представената книга за ежедневен инструктаж не е било документирано провеждането на такъв. Доколкото инструктаж не е документиран на лице, което е пряко заето в строителните дейности и се намира на строителния обект, то дейността му макар и не строителна, следва да се определи като такава попадаща под изискването за висок производствен риск и в този смисъл на него е следвало да се проведе и документира ежедневен инструктаж. От описанието в наказателното постановление става ясно, че отговорността на лицето е ангажирана за бездействие изразяващо се в недокументиране на начален инструктаж. За недокументиране по надлежния ред би следвало да се приеме всяко от следните изброени - липса на отразяване в съответния документ, неправилно, некоректно или недостоверно отразяване в документа, липса на положен удостоверителен подпис от конкретно лице. В случая нарушението е описано в достатъчна степен, за да разбере санкционираният в какво точно правонарушение се изразява отговорността му. Твърди, че нарушението е доказано от фактическа и от правна страна и е изпълнен фактическият състав на деянието. Моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърдено издаденото НП, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба- М.К.С., чрез процесуалния си представител адв.Ч., оспорва жалбата и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Счита за законосъобразни изводите на съда, че за наказаното лице остава неизвестно какво нарушение се твърди да е извършил, при каква фактическа обстановка и коя точно норма осъществява. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М.К.С. против наказателно постановление № 03-2200299/20.04.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за извършено нарушение на чл.126 т.6 КТ вр. чл.11 ал.5 вр. чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на основание чл.415в ал.1 КТ му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 17.03.2022 год. и на 21.03.2022 год., свидетелите И. и М.- служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, извършили проверка по спазване трудовото законодателство на „Варекс Консулт-С“ ООД, представлявано от М.К.С. с основна дейност „строителство на жилищни и нежилищни сгради“ в обект-строителен обект-жилищна сграда в УПИ **, с идентификатор **, кв.5 по плана за кв.Виница, находящ се в гр.Варна, ****, при която не са представени документи, доказващи, че работодателят е провел ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа на А.М.С., на длъжност „пазач“ при извършване на СМР, в Книга за инструктаж / приложение 1 /. Констатираното било описано в изготвен Протокол за извършена проверка, съставен и връчен на управителя на дружеството на 30.03.2022 г. Въз основа на установените факти на 30.03.2022 г. св.Б.А.съставил на жалбоподателя АУАН № 03-2200299, като приел, че описаното деяние осъществява нарушение на чл.126 т.6 от КТ вр. чл.11 ал.5 вр. чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при установяване на нарушението. Към момента на съставяне на акта нарушителят не е посочил, че има възражения. В законоустановеният срок по чл.44 от ЗАНН са депозирани възражения, идентични с изложените в жалбата срещу НП. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, но в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на чл.57 ал.1 т.6 и чл.42 т.5 от ЗАНН. ВРС е приел, че при анализ на посочените в АУАН и НП разпоредби /чл.126 т.6 КТ вр. чл.11 ал.5 вр.чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2/ не може да се установи какво точно нарушение е извършено според наказващия орган - неспазване от работника на правилата по ЗБУТ по смисъла на чл.126 т.6 от КТ или неспазване от страна на задълженото лице задължения за осигуряване на ЗБУТ. С нормата на чл.126 т.6 от КТ законодателят е вменил задължение на всеки работник при изпълнение на възложената му работа да спазва установените правила за ЗБУТ. Същите са свързани именно с осигуряване на личната безопасност на съответния работник. Отговорността на С. обаче е ангажирана затова, че в качеството си на „ длъжностно лице” по см. на § 1 т. 5 от ДР на КТ, определено със Заповед от 01.03.2022 г. да провежда инструктаж на работното място на работещите в дружеството, не е изпълнил задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно не е документирал провеждането на ежедневен инструктаж /Приложение 1/ на А.М.. За да възникне задължението за работодателя за провеждане на ежедневен инструктаж, следва лицето - служител или работник да е пряко заето в дейност с висок производствен риск и или дейност на строителен обект на дружеството, покриваща признаците на СМР по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ, а в случая е недоказано обстоятелството, на 23.03.2022 г., на посочения в АУАН и НП строителен обект А.С.е извършвал дейност, която по съществото си да представлява източник на повишен риск, като не е установено и че на тази дата С.е изпълнявал длъжността „пазач“ на обекта. ВРС е приел, че макар С.да се е намирал на обекта не е безспорно установено, че фактически му е била възложена работа като „пазач“ от дружеството и в този смисъл, че жалбоподателят е имал задължението да документира ежедневен инструктаж по безопасност и здраве по отношение на същия.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка и правните му изводи за незаконосъобразност на НП.

С обжалваното НП е наложено административно наказание на М.С. за това, че в качеството му на длъжностно лице не е документирал провеждането на ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж /Приложение № 1/ на Ангел Станев, изпълняващ трудови функции на „пазач“ в строителния обект- нарушение на чл.126 т.6 КТ вр. чл.11, ал.5 вр. чл.15, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В НП АНО след като е преценил, че нарушението може да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като е отстранено веднага след установяването му и от него не са произтекли вредни последици е наложил на административно наказание на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415в ал.1 КТ в размер на 200лв.

Съгласно чл.11 ал.5 от цитираната наредба инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно Приложение №1, а съгласно чл.15 ал.1 от същата ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи.

С нормата на чл.126 т.6 КТ е въведено задължение на всеки работник при изпълнение на възложената му работа да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че не става ясно какво нарушение е приел за извършено АНО в издаденото НП-неспазване от работника на правилата по ЗБУТ или неспазване от страна на задълженото лице на задължения за осигуряване на ЗБУТ, че не е документиран проведен ежедневен инструктаж, или че не е проведен такъв. Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск. Правилни са изводите на ВРС, че в НП не се съдържат факти, от които да се направи извод, че извършваната от С.дейност е такава, за която да е необходимо извършването на ежедневен инструктаж. Не се установи и че инструктаж е бил проведен. Не са налице и доказателства, че нарушението е отстранено веднага след констатирането му, за да е приложима хипотезата на чл.415в КТ, на основание на която е наложено административното наказание.

Наказателното постановление следва да съдържа описание на съставомерните елементи на деянието, както и на релевантните обстоятелства за ангажирането отговорността за вмененото нарушение. Както правилно е приел ВРС, от описанието в НП не става ясно какво нарушение е приел за извършено от наказаното лице, предвид и посочените като нарушени правни норми.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 817/30.05.23г. по НАХД №2821/2022г. на ВРС, 45 състав.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на М.К.С. направените по делото разноски в размер на 500лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: