МОТИВИ: Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против Т.Г. *** за това, че на 05.02.2017 година, в ***, при условията на повторност, в немаловажен случай, след като се сговорил предварително със С.Г.П., В.В.Г., М.П.Л. и И.Т.В., чрез използване на МПС - лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 700 килограма фуражна сметка за патици, марка „***“ на стойност 462 лева от владението на собственика ЕТ „***“*** с ***В.Й. ***, без съгласие на техен представителен орган, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 195 ал. І т. 4, 5 и 7 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 28 ал. І във вр. с чл. 18 ал. І от НК.

Обвинението е и против С.Г.П. роден на *** *** за това, че на 05.02.2017 година, в ***, в немаловажен случай, след като се сговорил предварително с Т.Г.П., В.В.Г., М.П.Л. и И.Т.В., чрез използване на МПС - лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 700 килограма фуражна сметка за патици, марка „***“ на стойност 462 лева от владението на собственика ЕТ „***“*** с ***В.Й. ***, без съгласие на техен представителен орган, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 195 ал. І т. 4 и 5 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 18 ал. І от НК.

Двамата подсъдими дават обяснения по така повдигнатото им обвинение. Не оспорват установените в хода на наказателното производство факти, твърдят, че малко преди на мястото на престъплението да се появят представителите на охранителна фирма „ ***“ взели решение да преустановят противоправното си поведение и дори започнали да свалят натоварените вече в бус чували със смески и да ги връщат обратно в склада. Представляват се от защитник в лицето на адвокат Л.Г., ПлАК.

Представителят на Районна прокуратура - Плевен подържа изцяло така повдигнатите против подсъдимите обвинения за  извършено престъпление чл. 195 ал. 1 т. 4, 5 от НК, довършено до фазата на опита. Счита, че същото е доказано по несъмнен начин въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда като предлага на съда да определи на  всеки от подсъдимите минимално наказание предвид конкретната обстановка при извършване на престъплението, възрастта им, сравнително ниската степен на обществена опасност както на деянието, така и на самите подсъдими.

Защитникът на подсъдимите адвокат Г. не оспорва установената в хода на наказателното производство фактическа обстановка. Моли съда да приеме, че са налице основанията по смисъла на чл. 18 ал. 3 НК, а именно доброволен отказ от страна на доверителите му за довършване на престъплението и да постанови присъда, с която  да ги признае за невинни.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:

          Подсъдимият Т.Г.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият С.Г.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неработи, осъждан, ЕГН **********.

Свидетелката В.Й. е ***на ЕТ „ *** ***. Фирмата се осъществява дейност по отглеждането на патици. Във връзка с тази си дейност, към месец февруари на 2017 година, едноличният търговец експлоатирал обект в *** – *** на  бившия *** ***, състоящ се общо от 14 халета.

Подсъдимите Т. ***и С. ***са братя. И двамата живеят в ***, Плевенска област. Към месец февруари на 2017 година и двамата полагали труд при ЕТ „ *** ***, представлявано от свидетелката В.Й. като работници във фермата за птици. В същата работели също  В.В.Г., М.П.Л. и И.Т.В. – последният като нощен пазач. В.Г. притежавал лек автомобил „***“ с регистрационен № ***. С охраната на  обекта в *** – *** на  бившия *** *** била натоварена охранителна фирма „ ***“ ООД.

На 04.02.2017 година подсъдимите Т.П. и С.П.  се наговорили с колегите си М.П.Л., В.Г. и И.Т.В. да проникнат през нощта в центъра за отглеждане на птици и да вземат за себе си фуражна смеска, която да използват за лични нужди в собствените им домакинства. И.В. бил нощна смяна и следвало да им отвори портите на центъра, както и на халетата, в които се съхранявали смеските. В.Г. следвало да осигури транспортирането им с буса си „***“ с регистрационен № ***.

Около 6:00 часа на 05.02.2017 година подсъдимите Т.П., С.П., както и ***Л. и В.Г. потеглили с буса на последния към *** в ***. Там ги посрещнал И.В., който отворил портала на центъра, както и хале № 4, в което се съхранявала фуражната смеска за отглеждане на патици марка „ ***“. В.Г. паркирал буса непосредствено пред вратата на халето. В него влезли Г., Л. и В. и двамата подсъдими. Петимата започнали да пълнят смеската в чували и напълнили общо 14 от тях. Всички заедно започнали да ги пренасят и товарят в паркирания отпред пред ***  бус „***“ с регистрационен № ***. Успели да пренесат 10 от чувалите а , останалите четири останали в халето. Докато товарели чувалите със смеска се появили свидетелите А.Г. и В.Х. – и двамата служители на *** ООД, които извършвали обход в района и забелязали паркирания пред *** бус. Когато се приближили към него видели няколко лица да товарят чували. Извикали им да преустановят действията си. При пристигането на охранителите подсъдимите и техните съучастници се изплашили и се разбягали. И.В. се върнал на работното си място като пазач, В.Г. се прибрал вкъщи. Г. бил много изплашен и се оладил по телефона на свидетеля М.Б. и му заявил, че няма нищо общо с кражбата от центъра. Излъгал, чу бил дал буса си на подсъдимите Т. ***и С.П., за да го ползват.  

Свидетелят М.Б. веднага се обадил на Ц.В., с когото се познавал и знаел, че познава лично собственичката на *** в ***. В. от своя страна незабавно уведомил свидетелката В.Й. и се отправил към център 19 на ***. Междувременно В. разговарял по телефона и с представителите на *** ООД  и разбрал какво се  е случило. Били сигнализирани органите на полицията. Преди тяхното пристигане, подсъдимите Т.П., С.П., М.Л.  и И.В. се върнали в *** на ***, давайки вид, че идват на работа. Впоследствие на мястото се върнал и В.Г.. В присъствието на свидетеля Ц.В. и представителите на ***, които останали на място и запазили местопрестъплението, петимата признали за извършеното.

На мястото на престъплението бил извършен оглед. В хода на същия било установено, че *** в *** в *** представлява тухлена сграда. По време на огледа вратите на същата били намерени отворени, без следи от взломяване. Пред входа на сградата бил установен бус „***“ с регистрационен № *** във вътрешността на който били намерени натоварени и подредени  10 броя полиетиленови, бели на цвят чували , пълни с фуражна смеска на гранули. Във вътрешността на *** били намерени още 4 броя чували, полиетиленови, бели на цвят пълни със смеска и около 26 броя празни чували от същия вид. Изготвен е нарочен фотоалбум.В превозното средство били намерени и иззети лични документи  и вещи на В.Г., които впоследствие му били върнати срещу разписка. Като веществени доказателства били иззети и установените в превозното средство 10 броя чували с фуражна смеска, които впоследствие били върнати на собственика отново срещу разписка.

В досъдебната фаза на производството била назначена и извършена съдебно – оценителна експертиза. Съгласно заключението по същата, изслушано непосредствено в съдебно заседание общата стойност на предмета на престъпното посегателство – 700 кг фуражна смеска за патици марка „ ***“, възлиза на 462,00 лева към датата на инкриминираното деяние.

Образувано е наказателно производство, в хода което в качеството на обвиняеми за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4,5 НК във вр. чл. 194 ал. 1 НК във вр. чл. 18 ал. 1 НК били привлечени двамата подсъдими, М.Л., В.Г. и И.В. за извършен опит за кражба. Спрямо последните трима наказателното производство  приключило със споразумение за прекратяване на същото за всеки от тях.

           Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства посредством разпита на свидетелите В.Й., М.Б., Ц.В., А.Г. и В.Х., изслушани непосредствено в съдебно заседание, както и дадените от тях в досъдебната фаза на наказателното производство и присъединени към доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл. 281 ал. 4 във вр. Ал. 1 т. 1 НПК, както и обясненията на двамата подсъдими, дадени в хода на съдебното следствие, показанията на В.Г., ***Л. и И.И., дадени в качеството на свидетели след решаване въпроса за тяхната отговорност по реда чл. 382 НПК.  Показанията на всички свидетели са еднопосочни, последователни и непротиворечиви, пресъздават като хронология всички събития, релевантни за предмета на доказване. В същата насока са и  писмените доказателствени средства, приложени по проведеното дознание, присъединени по реда на чл. 283 НПК – протокол за оглед от 05.02.2017 година и придружаващият го фотоалбум;разписка от 05.02.2017 година, разписка от 10.03.2017 година, удостоверяваща връщането на предмета на престъплението във владението на неговия собственик; справка за съдимост на името на подсъдимите, длъжностна характеристика на длъжността“ работник ферма за птици“ работен график в *** в *** за периода 01-10.02.2017 година, както и изслушаното непосредствено в съдебно заседание заключение по изготвената съдебно–оценителна експертиза.

Предвид горното съдът намери, че така повдигнатото  против подсъдимите Т.П. и С.П. обвинение е доказано по несъмнен начин. Съвкупната преценка на всички, събрани по делото доказателства дават възможност да се направи еднозначен и категоричен извод в полза на обвинителната теза за авторството на деянието в лицето именно на двамата подсъдими, извършено при предварителен сговор както помежду им , така и с ***Л., И.В. и В.Г., за които производството вече е приключило със споразумение.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че с поведението си подсъдимите Т. ***и С.П. осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал. І т.4, 5 и 7 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. чл. 18 ал. 1 НК. НК и във връзка с чл. 28 ал. 1 НК за подсъдимия Т.П. предвид данните по делото за влязла в сила спрямо него присъда за извършено престъпление от същия вид.

От обективна страна на 05.02.2017 година, в ***, след като се сговорили предварително помежду си и със С.Г.П., В.В.Г., М.П.Л. и И.Т.В., Т. ***условията на повторност, в немаловажен случай, чрез използване на МПС - лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, направили опит да отнемат чужди движими вещи - 700 килограма фуражна сметка за патици, марка „***“ на стойност 462 лева от владението на собственика ЕТ „***“*** с ***В.Й. ***, без съгласие на техен представителен орган, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието останало недовършено по независещи от двамата причини.

 От субективна страна деянието е извършено и от двамата подсъдими при наличието на ясни представи в съзнанието им за обществената опасност на извършваното и неговият резултат като искали настъпването на тези неблагоприятни последици, т. е при наличието на интелектуалните и волеви признаци на прекият умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК и на съставомерното, но отстоящо извън вината намерение отнетите вещи да се своят.

Съдът възприе като неоснователни доводите на защитника за наличието на предпоставките по чл. 18 ал. 3 НК, а именно че е налице доброволен отказ от страна и на двамата подсъдими, по собствена подбуда да довършат престъплението. В подкрепа на така изгражданата теза са дадените в съдебно заседание показания от страна на ***Л., В.Г. и И.В. вече в качеството им на свидетели, както и обясненията на двамата подсъдими. Последните съдът подложи на внимателна преценка, държейки сметка за двуяката им природа едновременно на източник на доказателства, но и на средство за защита. Прави впечатление, че същите остават изолирани о т останалата доказателствена съвкупност и се опровергават се от останалите доказателства по делото, обективирани в показанията на свидетелите Х., Г. и Ц.В.. И тримата установяват по категоричен начин, че когато възприели подсъдимите непосредствено пред входа на *** на *** в *** всички те товарели, а не разтоварвали чували от паркираният там бус. Непосредствено след като извършителите избягали от мястото на престъплението, Х. и Г. непосредствено, а В. малко след това, възприели още 4 чувала, пълни със смеска нарочно приготвени за изнасяне и още около 26 броя от същият вид чувал разпръснати по пода на помещението. Така съобщаваните от тези свидетели факти, както и обстоятелството, че когато се върнали на мястото и петимата си признали за стореното, внасят основателно съмнение в достоверността на твърдените от страна на подсъдимите обстоятелства за желанието им тогава да не довършат престъплението. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите А.Г., В.Х. и Ц.В. и ги възприе като достоверни. Същите изхождат от лица, напълно незаинтересовани от изхода на делото, кореспондират помежду си и и с констатациите от извършеният оглед, обективиран в нарочен протокол. Показанията на свидетелите ***Л., В.Г. и И.В. на свой ред изхождат от лица, подържащи приятелски отношения с двамата подсъдими и са такива, за които производството вече е приключило с влязло в сила споразумение за същото престъпление. Този факт пряко предопределя тяхната заинтересованост от изхода на делото и желанието да помогнат на подсъдимите като изградят защитна теза, която обаче не намира опора в останалите доказателства по делото.

Ето защо съдът намери искането на защитника да бъде приложена разпоредбата на чл. 18 ал. 3 НК за неоснователни и призна двамата подсъдими за виновни по така повдигнатите им обвинения.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите съдът взе предвид смекчаващите отговорността им обстоятелства - конкретната ниска степен на обществена опасност на извършеното; социалното им и материалното положение, интелектуален капацитет, младата им възраст и степента им на участие в престъплението, изразената критичност към извършеното, фактът че и понастоящем подсъдимият Т.П. работи при ЕТ „***“*** и дори заема нова, по – висока длъжност.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие желанието им за неправомерно облагодетелстване, както и данните за предишните осъждания и на двамата. Преценявайки горните обстоятелства съдът намери, че за конкретното деяние на двамата подсъдими следва да бъде определено и наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства.

Ето защо съдът определи и наложи на подсъдимия Т.Г.П. на основание чл. 195 ал. І т. 4, 5 и 7 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 28 ал. І във вр. с чл. 18 ал. І от НК и при условията на чл. 55 ал. І т. 1 от НК - ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при ОБЩ РЕЖИМ.

Деянието предмет на настоящото обвинение е извършено на 05.02.2017 година в рамките на така определенията на Т.П. тригодишен изпитателен срок  с определение на Районен съд – Плевен, постановено по ЧНД № 951 от 2015 година по описа на същия съд. Ето защо и на основание чл. 68 ал. І от НК съдът приведе в изпълнение същото определение, с което на подсъдимия Т.П. е наложено общо наказание по НОХД № 820 от 2015 година и НОХД № 2457 от 2015 година и двете по описа на Районен съд – Плевен - ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и постанови същото да се търпи ОТДЕЛНО ефективно при ОБЩ РЕЖИМ.

Съдът определи и наложи на подсъдимия С.П. наказание на основание чл. 195 ал. І т. 4 и 5 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 18 ал. І от НК и при условията на чл. 55 ал. І т. 1 от НК ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при ОБЩ РЕЖИМ.

Деянието предмет на настоящото обвинение е извършено на 05.02.2017 година в рамките на така определения на С.П. тригодишен изпитателен срок  с определение на Районен съд – Плевен, постановено по НОХД № 3007 от 2016 година по описа на Районен съд – Плевен. Ето защо и на основание чл. 68 ал. І от НК съдът приведе в изпълнение същото определение, по силата на което на подсъдимия С.П. е наложено наказание ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и постанови да се търпи ОТДЕЛНО ефективно при ОБЩ РЕЖИМ.

Посредством така определените и наложени на двамата подсъдими наказания съдът начин намери, че спрямо тях ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Т.Г.П. да заплати сумата от 20 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице в полза на Районен съд – Плевен.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Т.Г.П. да заплати сумата от 21,16 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия С.Г.П. да заплати сумата от 20 лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо лице в полза на Районен съд – Плевен.

При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия С.Г.П. да заплати сумата от 21,16 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.

При тези доводи съдът постанови присъдата си.

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: