РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 14.12.2020
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Ширин Сефер като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1334
по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищeцът Х.А.Х. твърди, че
през 1997 година ответниците Д.Б.А. и Б.А.Х. са
закупили при равни права недвижими имот,
който в нотариалният акт за покупката бил посочен като дворно място в с.
Басарбово, обл. Русе с площ 1100 кв. метра,
съставляващо имот пл. № 386 в кв.13 по плана на селото заедно с построената в
него полумасивна жилищна сграда с площ 40 кв. метра и
стопанска постройка с площ 18 кв. метра. Съгласно скица №
УТ-01-398/26.02.2020г. на Община Русе имотът представлява поземлен имот № 0.386
в с. Басарбово, общ, с адрес ул. ****,
площ по кадастрален план 2200 кв. метра, като в имота има една сграда с
идентификатор 0.386.2- масивна стоманобетонна жилищна сграда с площ 103 кв.
метра. В удостоверение от 02.03.2020г. имотът е описан като поземлен имот №
0.386 в кв. 13 с площ 1100 кв. метра, жилищна сграда с площ 40 кв. метра и
селскостопанска сграда с площ 18 кв.м.
Ищецът твърди, че
ответницата Д.Б.А. е закупила имота по време на брака си с бащата на ищеца- А.+Х.А.,
който е починал през 2019 година поради което ищецът наследява 1/12 от имота,
като ответникът Б.А.Х. притежава 7/12 идеални части от имота, а Д.Б.А.
притежава 4/12 идеални части от имота. Х.А.Х. иска да бъде извършена делба на
имота при посочените права.
В хода на делото
ищецът уточнява исковата си молба, като заявява (л.90), че иска да бъде поделен
имота, който е индивидуализиран в скица № УТ-01-398/26.02.2020г. на Община Русе
представляващ поземлен имот № 0.386, находящ се в с.
Басарбово, с адрес. Ул. ******, с площ по кадастрален план 2200 кв. метра, стар
идентификатор УПИ XII с площ 2166 кв. метра заедно с построената в имота сграда с
идентификатор 0.386.2, на един етаж, масивна железобетонна жилищна сграда-
еднофамилна, 103 кв. метра и гараж с ширина 20 метра и височина 8 метра, който е
незаконен и не е означен на скицата.
Ответниците оспорват иска. На
първо място считат, че е недопустим делба на парцел, в който са построени
сгради, като се позовава на Постановление № 2
от 1982г. на Пленума на ВС. Посочената полумасивна
жилищна сграда не съществува, тъй като е била съборена през 2000 година и на
нейно място е издадено разрешение за строеж на нова масивна жилищна сграда, с
обща площ 103 кв. метра, която е собственост на Б.А.Х.. Ответника счита делбата
на селскостопанската постройка също за недопустима, тъй като тя не представлява
самостоятелен обект. Д.Б.А. твърди, че е
закупила процесния имот с нейни лични средства,
получени от продажбата на наследствени земи през 1996 година. Продажбата била
„без документи“ и парите са й били „броени на ръка“. Д.Б.А. се позовава на
пълна трансформация на лично имущество. Б.А.Х. твърди, че владее изцяло за себе си имота от 2000 година и се позовава
на придобивна давност, като иска претенцията за делба
да бъде отхвърлена.
Недопустимостта за
подялба на съсобствен парцел и на помощни постройки
се отнася до хипотези, в които се иска подялбата само на съсобствения парцел, в който има
построени сгради който са индивидуална собственост или само на помощните постройки- доколкото посочените вещи нямат
самостоятелност. В случая се иска да се дели един самостоятелен поземлен имот с
постройките в него, който иск е допустим.
Предявеният иск е с
правно основание 34 от ЗС във връзка с чл. 69 от ЗН и чл. 341 от ГПК- за
съдебна делба на съсобствен недвижим имот. Искът за
заплащане на обезщетение е с правно основание чл. 344 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 31 ал.2 от ЗС.
От фактическа страна
съдът намира за установено следното:
НА 14.03.1997г. Б.А.Х.
и Д.Б.А. са закупили заедно, при равни права, недвижим имот- дворно място в с.
Басарбово с площ 1100 кв. метра, имот № 386 в кв. 13 по плана на селото, заедно
с построените в него полумасивна жилищна сграда с
площ 40 кв. метра и стопанска постройка с площ 18 кв. метра.
На 29.10.1967г. Д.Б. Иванова е
сключила брак с А.+Х.А., като жената е приела фамилното име А. (л.6). Бракът е
бил прекратен със смъртта на А.+Х.А. на 15.08.2019г. Наследници на А.+Х.А. са
съпругата му Д.Б.А. и синовете му Х.А.Х. и Б.А.Х. (л.5).
Към днешна дата
поземленият имот в с. Басарбово, закупен през 1997г. е с номер 0.386 и площ
2200 кв. метра (л.7)
На 31.10.2000г. на Д.Б.А.
и Б.А.Х. е издадено разрешение за строеж (л.58) за построяване на едноетажна
жилищна сграда в с. Басарбово, по ул. ****, парцел XII-386
в квартал № 13.
Б.А.Х. е сключил на
16.03.2001г. и договор за строителен надзор за строежа в с. Басарбово, по ул.
****. През месец декември 2019 година Б.А.Х. е инициирал изменение на
кадастралния план с нанасяне на едноетажна жилищна сграда в УПИ XII-386 в кв. 13 по плана на с. Басарбово (л.62).
Свидетелите А.+Бр.А.
и М. С. Х.изнасят твърдения свързани с финансирането и извършването на строежа
на новата жилищна сграда в делбения поземлен имот.
Тези обстоятелства обаче са ирелевантни в настоящата
фаза на процеса, тъй като обстоятелството, кой е строил една сграда няма
отношение към собствеността върху сградата, която следва собствеността върху
земята, освен ако няма учредено право на строеж.
Св. С. А.твърди, че
твърди, че през 1997 година Д.Б.А. продала свои наследствени ниви и с парите от
продажбата си купила жилище в Басарбово.
По късно Б.А.Х. си купил място срещу това на Д.Б.А. и си построил къща.
Свидетелката изрично уточнява, че с парите от продажбата на нивите Д.Б.А. си е
купила къща, която е срещу имота на Б. с новопостроената къща.
Свидетелят С. Г.твърди,
че доколкото знае процесният имот бил платен от Б., а
майка му имала наследствени ниви, които ще продаде и ще му помогне да си
построи жилище. И този свидетел изнася твърдения свързани със строителството на
сградата в делбения поземлен имот, които са ирелевантни за тази фаза на делото. Показанията, касаещи
трансформация на лично имущество на Д.Б.А. при закупуването на делбения имот са косвени и неубедителни. Свидетелят заявява
фактите „доколкото знае“, без да е ясно от къде знае и доколко надеждни са
познанията му, като не споделя свои преки наблюдения, а знания с неясен
произход.
Назначеното по
делото вещо лице, строителен експерт, след оглед на място и запознаване с
документацията дава заключение, че процесния имот се
идентифицира по начина по който е идентифициран в скица №
УТ-01-398/26.02.2020г. на Община Русе, като в него има построена масивна стоманобетонова жилищна сграда с площ 103 кв. метра. След
регулационни изменения през 2003 година делбеният
поземлен имот се променя и от 1100 кв. метра става 2186 кв. метра. Освен
жилищната сграда в имота има и гараж с площ 6,40/7,65 метра, в добро състояние,
за който не са установени документи за строителство. По твърдение на Б.А.Х. е
започната процедура за издаване на удостоверение за търпимост на сградата. В
имота има още селскостопанска постройка с размери 4,35/5,60 метра- в лошо
състояние, за събаряне, както и дворищен клозет
с размери 1,95м./1,75м, в задоволително състояние, неизползваем.
При така събраните
доказателства съдът намира предявеният иск за основателен.
Делбеният поземлен имот е
придобит от Д.Б.А. и Б.А.Х. при равни права, като Д.Б.А. е придобила възмездно
своята половина от имота по време на брака си със А.+Х.А.. От това следва, че
половината от имота е станала съпружеска имуществена общност на Д.Б.А. и А.+Х.А..
След смъртта на А.+Х.А. през 2019 година съпружеската имуществена общност е
била прекратена, като в наследството на А.+Х.А. е останала една четвърт идеална
част от имота. Тя се наследява от трима наследници- съпруга и двама сина, като
всеки от тях наследява по 1/12 идеална част. Така ищеца се явява наследник на
1/12 идеална част от поземления имот, а по приращение
и на всичко построена в него. Б.А.Х. притежава собствената си ½ идеална
част плюс наследената от баща си 1/12 идеална част или общо 7/12 идеални части
от имота, а Д.Б.А. притежава собствените си ¼ идеална част плюс
наследената 1/12 идеална част или 4/12 идеални части.
По делото не се
доказа половината от имота, която е била придобита през 1997 година от Д.Б.А.,
да е била придобита с нейни лични извънсемейни
средства и съответно да бъде изключена от съпружеската имуществена общност,
поради трансформация. Събраните доказателства в тази насока са много
неубедителни, а освен това и са недопустими. Съгласно чл. 164 ал.1 т.3 е
недопустимо да се установяват със свидетелски показания обстоятелства, за
доказването на които законът изисква писмен акт. В случая Д.Б.А. се домогва да
докаже с помощта на свидетели, че е продала свои наследствени ниви и именно с
тези пари е закупила дела си в процесния имот. За
твърдяната продажба обаче не се представят документи, а продажбата на недвижими
имоти се извършва с писмен договор сключен под формата на нотариален акт. Твърди
се, че продажбата била извършена „на ръка“ и без документи. Свидетелските
показания не могат да установят това обстоятелство, а дори и да бяха допустими,
те са крайно неубедителни. Св. Стоянка Ангелова, която твърди, че заедно с Д.Б.А.
са продали свои наследствени ниви „без документи“ дори не успява да посочи процесния имот, във връзка с твърденията за трансформация
на средствата от продажбата на нивите. Ангелова твърди, че имота, който Д.Б.А.
закупила е срещу имота, в който
синът й Б.А.Х. си е построил къща. Представените от ответниците
писмени доказателства, целящи да опровергаят заявеното от Св. С. А.не могат
обаче да установят желаните от ответниците
обстоятелства относно трансформацията на лични средства. Тези писмени
доказателства само дискредитират в по-голяма степен на показанията на св.
Стоянка Ангелова, без да установяват релевантни за делото факти.
Възражението на Б.А.Х.
за придобиване на имота по давност е неоснователно, тъй като не се доказа
същият да е демонстрирал по недвусмислен начин пред Х.А.Х. или пред общия наследодател-
А.+Х.А., че владее имота само за себе си и че отблъсква владението на
последните двама. Дори и Б.А.Х. да беше упражнявал еднолично фактическа власт
върху целия имот (което не се доказа по делото), то това не е достатъчно за да
се предполага владение. Като съсобственик на идеална част от имота Б.А.Х. има
право да ползва целия имот, но това не го прави владелец на целия имот.
Ползвайки целия имот Б.А.Х. е владелец на собствената си идеална част и
държател на идеалните части на другите съсобственици, докато не отблъсне
владението им по несъмнен начин.
По изложените
съображения делбата следва да се допусне при правата посочени в исковата молба-
7/12 идеални части за Б.А.Х., 4/12 идеални части за Д.Б.А. и 1/12 идеална част
за Х.А.Х.. Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА съдебна делба между Х.А.Х. с ЕГН **********
с адрес ***, Д.Б.А. с ЕГН ********** с адрес *** и Б.А.Х. с
ЕГН ********** на поземлен имот с номер 0.386 с адрес с. Басарбово, обл. Русе, ул. „Васил Левски” № 25 с площ съгласно скица №
УТ-01-398/26.02.2020г. на Община Русе- 2200 кв. метра, при съседи, имоти с
номера 0.984, 0.385, 0.1025 и 0.387, заедно с построените в имота сгради: №
0.386.2- едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда с площ 103 кв. метра
и гараж с размери 6,40м./6,75м, който не е нанесен на скицата, като делбата се
допуска при следните права на страните:
1/12 част за Х.А.Х.;
4/12 части за Д.Б.А.
и
7/12 части за Б.А.Х..
Решението може да се
обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: