РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Добрич, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230103731 по описа за 2021 година
и за да се произнесе,съобрази следното :
С искова молба вх.№ 12002/30.11.2021г. „****” ***, представлявано от Д.
И. С., със седалище и адрес на управление : град В., бул. „*********” № ***,
вписано в ТР към АВп с ЕИК *********е предявило срещу С. М. А. с ЕГН
**********, с адрес : гр .Д., „***“ *, ет.*, ап.**, иск с правно основание чл.
220, ал. 1 от КТ за сумата от 857,44лева, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, ведно с обезщетение за забава в плащането на
главното задължение от датата на предявяването на иска 30.11.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба се претендират сторените съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
Въз основа на сключен между страните трудов договор № ****от ****г.
ответникът е работил в ищцовото дружество на длъжност „портиер”.
Договорът между страните е сключен за неопределено време, като през
първите шест месеца от действието му е уговорен със срок за изпитване в
полза на работодателя. С молба, отправена до дружеството- работодател на
1
23.09.2021г., ответникът е уведомил доверителя ми, че считано от
10.12.2018г. прекратява трудовото правоотношение по свое желание, „с
едномесечно предизвестие, което няма да спази”. В съответствие с
волеизявлението на работника и на основание чл.326, ал. 1 от КТ,
работодателят е прекратил трудовото правоотношение със заповед за
прекратяване N ***/***г.
Представени доказателства: трудов договор; молба за прекратяване
трудово правоотношение; заповед за прекратяване на трудово
правоотношение; служебна бележка за брутно трудово възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба. Оспорва иска като неоснователен. Сочи, че в действителност
ответницата отправила изявление за напускане и пожелала да депозира
предизвестието си. Ответницата била подведена от служителките в
счетоводството на ищцовото дружество, които и предоставили бланка от
молба за да я подпише. А. смятала, че подписва изявление за предизвестие и
имала намерение да отработи срока му.
След като подписала молбата и било наредено да напусне веднага
работа, буквално била изгонена от работа. Горните обстоятелства можело да
се потвърдят от служителите в счетоводството, които ищцата настоява да
бъдат призовани.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор по делото, а и от приложените писмени доказателства трудов
договор № ****/****г.; молба от С. М. А. от ****1г.; заповед № ***/****г.;
фиш за работна заплата от****г., се установява, че ищцата била назначена в
ответното дружество на длъжността „пакетировач”.
С молба от ****г. С. М. А. уведомява работодателя, че прекратява
трудовия договор , както и че няма да спази едномесечното предизвестие.
Със заповед№ ***/****г. трудовото правоотношение между страните
било прекратено от работодателя на осн. чл.326 ал.1 от КТ, считано от ****г.
Видно от приложената заповед, последната е връчена на работника на
23.09.2021г., като са извършени вписвания относно дължимите към работника
обезщетения за неплатен отпуск.
От работодателя е представен фиш за работна заплата на ищцата за м.
август 2021г., в който е вписано брутно трудово възнаграждение в размер на
2
917,44лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на
свидетелите М. Д. И. и М. П. Д.
Свидетелката И. е технолог в ищцовото дружество и непосредствен
пряк ръководител на С.А.. Последната напуснала внезапно. Трябвало да бъде
на работа на 23-ти септември 2021г. сутринта в цеха за пакетаж. Смяната й
започвала в 8.30 часа. С.А. се обадила на свидетелката и съобщила, че няма
да дойде на работа. Въпреки предупреждението на свидетелката, че А. следва
да си изработи срока на предизвествието, последната отговорила, че няма да
го изработи и затворила телефона. След разговора ответницата не е
посещавала цеха.
Свидтелката Д. работи в „****“ *** гр. Д. като специалист човешки
ресурси. На 23.09.2021г. С.А. се явила в отдела и заявила, че напуска и не
желае да отработи предизвестие. Съответно Д. предоставила на ответницата
формуляр. Категорично станало нежеланието на ответницата да си изработи
срока на предизвестието. След това А. звъняла на свидтелката по телефона за
да се интересува кога ще си получи заплатата, съответно ваучерите за храна.
Беше категорична и беше наясно, че няма и че не желае да отработи
предизвестие.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявеният иск е за заплащане на обезщетение за неотработено
предизвестие по чл.220 от КТ.
Безспорно се установява от представните писмени доказателства, че
страните са били обвързани с трудовоправна връзка по силата на сключения
на ****г. трудов договор. Сключеният трудов договор е със смесен характер.
Същият е сключен като договор със срок за изпитване от шест месеца в полза
на работодателя /т.5 б. «г» от договора/,т.е. има такъв характер за периода от
датата на сключване на договора на****г. до изтичане на шестмесечния срок,
а за останалата част от уговорения срок на действие представлява
окончателен безсрочен трудов договор. При отправяне на предизвестието от
ответницата А. на ***г. договорът вече е трансформиран в окончателен
безсрочен такъв. Според разпоредбата на чл.326 ал.1 от КТ срокът на
предизвестието може да бъде максимум тримесечен при безсрочен трудов
3
договор, но в случая страните са уговорили 30- дневен срок /т.5 б. «в»/.
Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по
инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с
разпоредбата на чл.326, ал.1 от КТ. Касае се за субективно право, което може
да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя,
независимо каква е причината за прекратяване на трудовия договор на това
основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото
волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно
прекратява трудовия договор на основание чл.326, ал.1 от КТ. При
прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 от КТ работникът или
служителят отправя писмено предизвестие до работодателя и по отправеното
писмено предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или
несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане
на срока на предизвестието – чл.335, ал.2, т.1 от КТ, освен ако той или
работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок. С
разпоредбата на чл.220 от КТ законодателят е предоставил на всяка от
страните по трудовия договор възможността да не се спази срока на
предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в
закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се за заместване на
първоначално дължимата престация, а именно спазване на срока на
предизвестие чрез отработването му с друга престация, а именно: плащане на
определената в закона сума. За да произведе действие разпоредбата на чл.220
от КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати. Ако
сумата по чл.220 от КТ не се заплати, прекратяване на трудовия договор не
настъпва и срокът за предизвестие трябва реално да се отработи. В този
случай, ако в рамките на срока на предизвестие, работникът или служителят
извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят да го
уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото правоотношение
настъпва на основание наложено дисциплинарно уволнение (В този смисъл
решение №34/24.03.2017г. та ІV Г.О. постановено по чл.290 от ГПК).
В настоящия случай с подадената молба и предизвестие от ****г. за
прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника, на
основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от посочения от нея ден - 23.09.2021г.,
4
С. А. е била длъжна да заплати на работодателя дължимото на основание
чл.220, ал.1 от КТ обезщетение в определения размер като заместваща
престация за неотработения срок на предизвестието и към съответната дата
сумата следва да е получена от работодателя. С позоваването на чл.220, ал.1,
във вр. с чл.326, ал.1 от КТ без да е заплатено дължимото обезщетение не
може да се постигне желания ефект на прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ, при положение, че
работникът не желае да отработи ефективно срока на предизвестието. При
това положение следва да се приеме, че не е настъпило прекратяване на
основание чл.326, ал.1 от КТ, тъй като с подаването на молбата –
предизвестие за прекратяване, ответницата не е представила доказателства за
това, че е предоставила на работодателя в цялост заместващата престация –
изплащане на обезщетение за неспазен срока на предизвестието.
Прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило след изтичане
срока на предизвестието.
Настоящия състав счита, че след като трудовото правоотношение не е
прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ, то и предявения иск за
заплащане на обезщетение, на основание чл.220, ал.1 от КТ е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен. Работодателят е разполагал при
настоящата хипотеза с възможността да прекрати трудовото правоотношение
преди изтичане срока на предизвестието поради дисциплинарно нарушение
от страна на С.А. поради неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни. При настъпило реално прекратяване на
трудовото правоотношение поради изтичане на срока на отправеното от
ответницата предизвестие, последната не дължи на работодателя обезщетение
по чл.220 ал.1 от КТ. Искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед гореизложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „****” ***, със седалище и адрес на управление :
град В., бул. „****” № 281, вписано в ТР към АВп с ЕИК *********, срещу С.
М. А. с ЕГН **********, от гр .Д., „***“ *, ет.*, ап.***, иск за заплащане на
сумата от 857,44лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестие, ведно с обезщетение за забава в плащането на главното
5
задължение от датата на предявяването на иска 30.11.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6