№ 1657
гр. Варна, 08.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20243100101100 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Ищецът Г. Н. Т., редовно призована за съдебно заседание, не се явява, представлява
се от адвокат А. Ж. от АК - Варна, редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответната страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно
призована за съдебно заседание, представляват се от прокурор Д. К..
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ГО ДОКЛАДВА:
Делото е в първо съдебно заседание.
Съдът с Определение № 4039 от 19.09.2024 г. е приел проекто-доклада по делото, в
който е изложил фактическите твърдения на страните, определил е правната квалификация
на предявения иск, допуснал е приемането на писмени доказателства.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по проекто-
доклада на делото.
АДВ. Ж.: Нямам възражения по проекто-доклада по делото. Моля да се приеме за
окончателен.
ПРОКУРОР К.: Нямам възражения по проекто-доклада по делото. Моля да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме за окончателен изготвения и връчен на страните
проекто-доклад по делото.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за окончателен обективирания в определение № 4039/19.09.2024 г. проект
за доклад на делото.
1
АДВ. Ж.: Моля да се приемат представените по делото доказателства.
ПРОКУРОР К.: Моля да се приемат представените по делото доказателства.
СЪДЪТ, по отношение на писмените доказателства намира, че същите следва да
бъдат и приети и приобщени към доказателствения материал по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба доказателства: копие от Присъда № 41/08.07.2022 г. по НОХД № 918/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Варна; копие от присъда № 10/24.11.2022 г. по ВНОХД №
304/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна; копие от Решение № 241/03.07.2023 г. по
описа на ВКС; извадка от вестник „Минаха години“ от 19.11.2018 г.; извадка от интернет
страници – 2 листа; копие от амбулаторен лист №75/15.02.2024 г.; копие от протокол за
изземване с разрешение на съдия от 23.04.2013 г.; копие от постановление за привличане на
обвиняем от 23.05.2018 г. – 5 листа.
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото изисканите от Окръжен съд – Варна дела:
НОХД 918/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна; ВНОХД 304/2022 г. на ВАпС; НД
73/2023 г. на ВКС, ведно с ДП № 181/2017 г. на ОСлО-ВОП /23 тома, плюс 1 брой черен
класьор/.
АДВ. Ж.: Водим двама свидетели.
ПРОКУРОР К.: Възразявам да бъдат допуснати свидетелите под номер 1, 2 и 3, тъй
като е посочено, че чрез техния разпит ще се установяват факти и обстоятелства, за които
има писмени доказателства. Това, че е извършено претърсване и изземване в жилището,
което е обитавано от ищцата, има съставено доказателствено средство – цитирания от Вас
протокол за претърсване и изземване, който е приложен по наказателното дело.
Свидетел № 1 е посочен, че ще свидетелства за тези обстоятелства. Считам, че
претърсването и изземването е извършено, съобразно с правилата на НПК в присъствието на
военни лица и с разрешение на съдия от Окръжен съд – Варна, т. е. процедурата е спазена и
не са извършени някакви процесуални нарушения.
Свидетел № 2 е посочено, че ще установи как се е чувствала ищцата след 19.11.2018
г., когато е наречена във вестника и електронна медия с обидни думи. Това не са изявления
на Прокуратурата и това доказателство е извън предмета на делото, т. е. електронна медия
или друга медия е нанесла някакви обидни думи спрямо ищцата, но не е предмет на
доказване по настоящото производство.
Относно свидетел № 3 считам, че здравословното състояние би могло да се
установява чрез експертиза или чрез приложени писмени документи. Има един такъв
амбулаторен лист за посещение на ищцата при лекар, което гласно доказателство не следва
да се събира.
АДВ. Ж.: Ние претендираме неимуществени вреди. Следователно би трябвало да
доказваме пред съда какво е поражението от всички тези действия на Прокуратурата върху
моята доверителка. В този смисъл са свидетелите. Естествено, че няма да повтаряме
писмените доказателства. Няма защо да ги повтаряме, но какво въздействие са имали тези
действия на Прокуратурата върху моята доверителка смятам, че трябва да бъде установено,
особено в онази част, в която тя твърди и аз съм го възпроизвел в исковата молба, че е била
викана в прокурор от Варненска окръжна прокуратура, била е заплашвана и как всичко това
се е отразило на нейното здраве. В края на краищата, тя е получила психологични
отклонения, които трябва да бъдат обяснени. Един от свидетелите е лекар и той може да
разкаже пред Вас какво се е случило, когато тя е пострадала от тези действия, които са били
неправомерни така, както ЗОДОВ предполага.
2
СЪДЪТ по доказателствата:
С поисканите свидетели ищецът се домогва да установи причинените му вреди,
касаещи претърпени болки и страдания, вследствие на незаконното обвинение. Размер,
интензитет, характер се доказват с гласни доказателства. В този смисъл исканите
доказателствени средства са допустими. Допустими са и свидетели по отношение на онова
как е преживяла ищцата статиите във вестника или в медиите, както и за нейното
психическо състояние към датата на повдигане на обвинението и след тази дата.
СЪДЪТ, в този смисъл намира, че исканите свидетели са допустими и
О П Р Е Д Е Л И
ПРИСТЪПВА към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Б. В. А..
В залата влиза свидетелят Б. В. А..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Б. В. А., 99 г., вдовец, неосъждан, български гражданин, с адрес – **. Без роднински
връзки и други връзки на зависимост с ищцата. Предупреден за наказателната отговорност в
случай на лъжесвидетелстване.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че свидетелят ползва писмени бележки.
СВИДЕТЕЛЯ А. отговаря на въпроси на адвокат Ж.:
Г. Т. я познавам, когато е работила при мен в Работническа болница като медицинска
сестра миналия век. При мен е дошла да работи като медицинска сестра и като икономка с
договор през 2008 г. Работеше в кабинета ми. Аз имах частен кабинет тогава. Аз работех и
тя дойде като медицинска сестра и икономка едновременно. От тогава я познавам. В
момента като икономка пак работи при мен още, тъй като нямам близки в момента, които да
ми помагат, предвид на възрастта. Аз не мога да се движа. Трябва да уредя прехраната си по
някакъв начин. Не мога да ходя всеки ден на ресторанти, за да отида да се нахраня. Аз имам
служебни отношения с нея. Тя има апартамент. Тя си ходи в апартамента, връща се.
Понякога се налага, когато съм болен, тя да остане до по-късно при мен. Това са
отношенията между мен и нея.
Нейният компютър, който беше иззет през 2013 г., е остаряла техника. Той беше
върнат с прекратяване на делото срещу нея.
Делото срещу нея започна едновременно. Полицията имаше някаква жалба през 2012
г. и 2013 г., направиха обиск на моето жилище, където го обитавам и на кабинета, където
работя. При този обиск не правиха обиск само на мен, а направиха обиск и на нейните
вещи. Тогава взеха компютъра й, който го върнаха чак след като се прекрати делото сега.
Компютърът е морално остарял. Той е купен през 2010 г.
Г. ми каза, че някакъв прокурор я викал в кв. „**“ на среща за нея, в
Административния съд. Даже ме попита дали да отиде или не. Казах й както реши: „Ако
смяташ, че трябва да отидеш, отиди“. Заведох я с моята кола тогава. Аз останах в коридора
точно срещу регистратурата и някой я повика. Видях я след като е била освободена от
разговора. След разговора тя беше буквално смачкана физически от този разговор. Тя ми
каза тогава, че прокурорът я принуждавал да дава неверни показания за нея срещу мен, за
това, че съм давал някакви кредити на някои мои пациенти. Тя е отказала да дава показания
срещу мен, обаче беше много възмутена, подтисната и с дни не можеше да спи от натиска,
на който е била подложена. На този разговор тя беше обвиняема, обаче предявеното
обвинение срещу нея и мен беше половинчато. То не беше истинско предявяване. Въпреки,
че беше с мен адвокат Ч., въобще нито един документ не беше представен пред мен за какво
3
сме там и за какво ме обвиняват. При нея беше същото. През 2016 г. в Прокуратурата, обаче
никакви документи и никакви обяснения. Само ми даде документ да се подпиша, че ми е
предявено обвинение по някакъв член. Това с прокурора беше след обвинението, обаче в
същия ден, когато той я убеждавал да дава обяснение с подтекста, че може би ще я освободи
от някаква отговорност, той е наложил възбрана върху собственост на апартамента и с
възбраната получи пак една потиснатост - психически беше подтисната само при мисълта, че
ще загуби апартамента от делото, което се води срещу нея.
През 2018 г. ме извикаха в Следствения отдел да проведат пак някакво следствие,
някакви разпити. Следовател К. водеше срещу нея и тя ми е споделила какво е ставало,
обаче и при разговора на К. с мен и при разговор с нея, той е твърдял, че не следва да се
води дело срещу нея по обвинението, което е било предявено и действително следовател К.,
въз основа на това, доколкото разбрах и видях, отказа да напише заключително
постановление за извършените действия и изпрати преписката на Прокуратурата, на
съответния прокурор.
През времето от 2016 г. до 2018 г. тя беше депресирана - имаше безсъние и трудно
вършеше работата си като медицинска сестра и като икономка. Статията във вестника излезе
преди обвинителния акт, обаче с този обвинителен акт, тя получи една криза, както при
шизофрения. Фактически се отключи психическо заболяване при нея, демонстрира се. То е
било латентно, без да се проявява преди това и да се диагностицира, обаче тя грохна след
тези публикации и през 2024 г., в съответствие с това нещо, намерих в кабинета си едно
писмо, в което съобщава, че на 11.02.2024 г. е призована да си сложи край на живота, което е
равносилно на опит за самоубийство. Това е следствие на публикациите, които засягаха нея.
Принудих се да й приложа, отначало аз, съответното лекарство за шизофрения, което се
казва „Абризол“. Впоследствие се консултирах с доцент Т. от психиатрията, която потвърди
да се продължи това лечение с „Абризол“. Лекарствата трябваше да й ги давам някой път на
сила. След това вече малко свикна - подобри се положението и се съгласи да ги взема всеки
ден. Фактически тя получи една ремисия, обаче пак продължава същото и даже в момента не
е в ремисия, а с всички симптоми на шизофрения в по-нисък клас. След като намерихме
това писмо, тя излязла без да я видя. Като прочетох писмото й, разбрах, че действително
шизофреници по този начин слагат край на живота си и се обадих по телефона на всички
мои познати да ги попитам дали се е обаждала и т. н., обаче отговорът като цяло беше
отрицателен. Това ме принуди да се обадя на полицията и да започне издирването в град
Варна. Действително полицията от Първо районно, не знам от кое районно управление,
дойдоха пет-шест полицаи, които седяха близо пет-шест часа в дома ми, за да установят
някакъв контакт с нея, защото тя излязла без телефон, без нищо, доколкото разбрах. След
часове, може би чак след обед намери и се върна, обаче разбрах, че е била някъде заключена
и след това не се прибра в кабинета ми, ами в една съседна къща, където седя заключена до
посред нощ. Само благодарение на хората от първия етаж, семейство С., буквално от там
принудително я прибраха да може да спи в жилището. Тя е била заключена в един двор.
Цялата работа е, че те успяха да отключат помещението, където се е заключило. Обаче
първите симптоми на заболяването, на шизофрения, бяха отбелязани от съпругата на С. и те
ни сигнализираха да се диагностицира това нещо. Аз го знаех, обаче те бяха го проучили
тайно, че е шизофреничка.
Г. Т. преди 2013 г. беше една жизнена, работеща медицинска сестра и домакиня. През
2023 г. е неузнаваема физически и психически. Тя е на половина Г. Т..
Въпроси на прокурор К.: Казахте, че в медиите и онлайн медиите са излезли статии,
в които са били отправени обидни реплики спрямо Вас и спрямо Г.?
СВИДЕТЕЛЯ А.: Не. Едновременно срещу мен и срещу нея, обаче лошите думи, че
е дърта и че е мошеничка, бяха насочени срещу нея.
Въпроси на прокурор К.: В кои медии?
4
СВИДЕТЕЛЯ А.: По телевизия, в предаването.
Въпроси на прокурор К.: В кое предаване? Можете ли да го посочите?
СВИДЕТЕЛЯ А.: Мисля, че „Дир.БГ“ ли беше, не знам. Електронния сайт на
телевизията.
Въпроси на прокурор К.: Кой ги беше написал тези статии?
СВИДЕТЕЛЯ А.: Не бяха афиширани и подписани от прокурор, обаче бяха така
редактирани, че използваха от всички документи, които касаят наказателното дело срещу
нея. И накрая, без да бъде осъдена, беше афиширано, че е извършено тежко престъпление,
умишлено престъпление срещу банковата система, което се наказва от пет до десет години.
Въпроси на прокурор К.: През коя година излязоха тези статии?
СВИДЕТЕЛЯ А.: Излязоха през 2018 г. Преди да има обвинителен акт. Преди да се
връчи обвинителен акт и да се образува наказателното дело.
Въпроси на прокурор К.: Казахте, че към тази дата – 2018 г., Вие не сте познавали
доказателствата по делото и са Ви били представени.
СВИДЕТЕЛЯ А.: Казах Ви, че бяха дадени документите от следствието в
Следствения отдел. До тогава документите не бяха достояние за мен.
Въпроси на прокурор К.: Като не са били достояние, как разбрахте, че има такива
документи по делото и са изнесени в тези статии, след като Вие не познавате документите?
СВИДЕТЕЛЯ А.: Не разбирам въпроса.
Въпроси на прокурор К.: Казахте, че през 2018 г. не сте били запознати с
материалите по делото.
СВИДЕТЕЛЯ А.: През 2018 г., К. ме разпитва и той я разпитва и нея.
Въпроси на прокурор К.: Тогава той предяви ли Ви материалите по делото или чак
като приключи разследването?
СВИДЕТЕЛЯ А.: Не знам дали преди или след. Чакай да си помисля. Преди да
предявят документите, излезе статията срещу нас. При К. ние се запознахме. Някой ни даде
да ги видим. Той ни разпитва.
Въпроси на прокурор К.: Вие каква професия и каква специалност имате?
СВИДЕТЕЛЯ А.: Професията ми е специалист по вътрешни болести.
Въпроси на прокурор К.: Как, като сте специалист по вътрешни болести, поставихте
диагнозата шизофрения и й изписахте лекарства, които тя трябва да взема?
СВИДЕТЕЛЯ А.: Като съм специалист вътрешни болести, не значи, че не мога да
лекувам шизофрения. Аз съм я лекувала, обаче съм се консултирал с доцент Т. от
психиатрията. Имам документ, представен, че Т. е потвърдила моята диагноза.
Въпроси на прокурор К.: Казахте, че окончателно симптомите са проявени през
месец февруари 2024 г., когато е написала това писмо и е излязла от вкъщи.
СВИДЕТЕЛЯ А.: Не се е проявило тогава. То се е проявило още преди. Още след
2016 г. се промени характера й. Тя после физически отслабна. После почна да се оплаква от
безсъние, почваше да забравя някои работи, беше раздразнителна.
Въпрос на съда: Някой лекар, специалист постави ли й тази диагноза на Г.?
СВИДЕТЕЛЯ А.: Да. Доцент Т.. Тя постави диагнозата в кабинета в Курортна
поликлиника – **. Доцент Т. е консултант и преглеждаше там. Има подписан от нея протокол
от прегледа и с потвърждение на лечението, което аз съм провел. Тази диагноза не е
потвърдена. От Т. е потвърдена. Този амбулаторен лист издаде доцент Т., с което тя е
потвърдила това нещо. Тя е началник отделение в психиатрията на „Света Анна“.
5
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Б. В. А..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: З. К.А Г..
В залата влиза свидетелят З. К.А Г..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
З. К.А Г., омъжена, неосъждана, българска гражданка, с адрес – **. Без родство със
страните по делото. Желае да свидетелства. Предупредена за наказателната отговорност в
случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелката Г.: Живея вече 56 години в град Варна, но не съм си сменила
жителството. С Г. Т. се познаваме от 2016 г. По-рано с доктора се познавахме още от 1986 г.
В момента, в който тя му стана икономка, започна да се грижи за него, поради напредналата
възраст. От тогава я познавам. Приятелски семейства сме.
Не знам за публикации, но тази година ние присъствахме. Той ни извика. Заради
публикациите в интернет, той ни извика ранна пролет, мисля че февруари-март, не мога
точно да кажа. Обади се: „З., Г. изчезна“. Попитах как е изчезнала. „Остави ми едно писмо, в
което казва, че иска да се самоубие“. Вярно, тя не беше добре психически много, но тогава и
докторът се разтревожи много. Каза, че си е оставила всички бижута и е изчезнала. Ние се
разтревожихме и започнахме да я търсим. Ние сме възрастни с мъжа ми. Отидохме при него
и се обадихме на милицията. Това беше някъде към 10:30 ч. преди обяд. Стояхме чак до
вечерта. Понеже аз не се чувствах добре, имам проблем с гръбнака, викам „Докторе, аз
трябва да легна“, обаче преди да слезем, виждаме нея отпред, както е улицата им, срещу
блокчето им, има една къща. Поглеждаме я така, тя седнала на оградата от вътрешната
страна и я питам какво прави тук, а тя ме гледа отнесено. Преди това, няколко дена, като се
чухме, тя ми каза: „Тука, има едни попове на балкона“. Говори несвързани работи. Искали в
някаква секта да я водят. Каза, че някакви хора я фотографирали. Викам й как ще те
фотографират, като тя е на четвъртия етаж, а тя вика, че я фотографирали от тавана.
Причината за това състояние ще кажа каква е. Детето й е починало, но не е това. Причината
е, че тя водеше някакви дела с КОНПИ, за някакви пари. Тя е направила услуга на жена,
чиито дете е трябвало да се оперира в чужбина. С пари тя два пъти е помогнала. После
жената след време ги е върнала, но КОНПИ казали, че неправилно тя е забогатяла. Тя
жената си е върнала дълга.
Въпрос на съда: Знаете ли за дело, водено срещу нея от Прокуратурата?
Свидетелката Г.: Това е, което знам.
Въпрос на съда: КОНПИ е едно, а Прокуратурата е друго.
Свидетелката Г.: Даже не ги разбирам тези, предвид, че имам съвсем друга
специалност.
Въпрос на съда: Какво дело са водили прокурорите срещу нея, знаете ли?
Свидетелката Г.: Да връща някакви пари, които тя нито има, нито има от къде да ги
вземе и това нещо, понеже делото се е отлагало няколко пъти и все я оправдават, оправдават
и отлагат. И накрая я оправдали, доколкото не смеех, пък то малко и неудобно, защото това
са много лични работи. В смисъл, че е спечелила това дело, обаче пари не е получила.
„Онези искат от мен, обаче аз не мога да им дам“. Не съм запозната в детайли с делото, не
мога да бъда полезна с това. Два или три пъти се води и от там тръгна нейното психическо
отклонение, ако мога да кажа. А сега, след този случай, миналата година и тази година вече
тя ментално много се промени, защото както седи, изведнъж нещо й става, тряска вратата и
излиза. На моменти е много добре. Може би два-три часа, докато е заета с домашна работа,
6
примерно когато готви е съсредоточена, обаче в един момент има такива изблици, в които
виждаш, че човекът е променен. Лекува се медикаментозно при психиатри, не мога да кажа
кои са, обаче тя има и заболяване на стомаха и някой от лекарствата й вредят, но не виждам
да има голяма полза. До сега не се е променила. Даже преди да тръгнем.
Въпрос на прокурор К.: Кога почина сина й?
Свидетелката Г.: Не мога да кажа.
Знам, че тя има починала дъщеря. На доктора синът му почина. Не смея да ровя по
тези работи.
Въпрос на прокурор К.: Питам, защото разграничихте, че психическото й състояние
не е от тези житейски проблеми, които има. Как разбрахте, че е от делата?
Свидетелката Г.: Впоследствие стана въпрос, че аз водя такива дела и ми разказа, че
връщат, прекратяват и никакъв резултат. Каза, че тя няма тези пари и се притеснява.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля З. К.А Г..
АДВ. Ж.: Вторият свидетел е господин С., но те са в Америка и ще се върнат към 15-
17 януари. Това са сведенията. Те живеят в блока. Аз държа на този свидетел.
Възникна въпрос кога е починала дъщерята на Г. Т.. Евентуално, моля да ми дадете
възможност да представя доказателства в тази насока.
СЪДЪТ намира, че следва да допусне още един свидетел в полза на ищеца, както и
да даде възможност на процесуалния му представител до следващо съдебно заседание да
представи доказателство относно починалото дете на ищцата.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в следващо съдебно заседание да води допуснатия
му свидетел.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ищеца до следващо
съдебно заседание да представи доказателство относно смъртта на починалото дете на
ищцата.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 12.02.2025 г. от 14:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:52 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7