№ 19203
гр. София, 30.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110133031 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. А. А., чрез адв. С. Н.,
срещу А. А. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния
съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, ул.
„***********, ет. 1, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с площ от
86,27 кв. м., при съседи: Д.Ц.Г., държавен апартамент, сградата на ул. „**********, двор на
сградата, заедно с мазе под стълбището вляво срещу главния вход на етажа, при граници:
сградата на ул. „**********, държавен апартамент, заедно с 42,15/100 идеални части от
общите части на сградата и от мястото на ул. „***********, съставляващо УПИ **********
по плана на гр. София, местност ************, целият с площ от 250 кв. м., при граници: ул.
„*****************************, който апартамент представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *********.******.******** съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-*********** г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. София, район „**********“, ул.
„***********, ет. 1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор *********.******.759, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа за собственост
площ: 86,27 кв. м, прилежащи части: мазе и 42,15/100 ид. ч. от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта: *********.******.759.1.2.
В исковата молба се твърди, че страните били братя и съсобственици на процесния
недвижим имот, като ищецът притежавал 2/3 идеални части от същия, придобити чрез
продажба и дарение от родителите им, а ответникът бил собственик на 1/3 идеална част от
имота, придобита чрез дарение отново от родителите на страните. Ищецът прави искане за
постановяване на привременни мерки, като ползването на жилището бъде предоставено на
него, тъй като живее в апартамента, който е негово единствено жилище. Моли съда да
допусне делба на процесния недвижим имот при посочените в исковата молба квоти в
съсобствеността.
1
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника А. А. А. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Л.Т..
Процесуалният представител оспорва предявения иск за делба като недопустим, тъй като А.
А. вече не бил собственик на 1/3 идеална част от имота. Същата била отчуждена с договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане на трето за спора лице на
05.07.2022 г., т.е. преди вписване на исковата молба в Службата по вписванията. Ето защо
предявеният иск за делба срещу А. А. бил недопустим. Претендира направените по делото
разноски.
По отношение на направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение
за недопустимост на производството по отношение на него с оглед извършеното
прехвърляне на собствената му 1/3 идеална част от процесния имот преди вписване на
исковата молба, съдът намира следното. Няма спор в съдебната практика, че служебно
задължение на съда е правилното конституиране на страните в делбеното производство и
обезпечаване участието на всички лица, за които по делото има данни, че притежават дял от
имота, предмет на делбата, към момента на предявяване на иска за делба, доколкото същите
имат качеството задължителни необходими другари. Затова настоящият съдебен състав
намира за необходимо да се произнесе по възражението за недопустимост на
производството с определението за насрочване, за да обезпечи правилното конституиране на
страните в делбата. С т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. дело №
3/2013 г., ОСГК, по задължителен за съдилищата начин беше отречено значението на
вписването на исковата молба за делба в хипотезата на прехвърляне на спорното право от
един съделител в полза на трето лице в хода на делбеното производство. В това решение е
прието, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик (съделител) в
полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата,
се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК. Лице, придобило права по силата на
разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на
иска за делба (и независимо от това кога и дали исковата молба е била вписана), може да
участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласието
на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл. 225 ГПК в първа или във втора
фаза на производството. Ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя
ход с участието на първоначалните съделители –прехвърлителят участва в процеса като
процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича
от самия закон. Прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното
производство представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с
предявяването на иска за делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с
притежавания от тях дял, вкл. и когато исковата молба е вписана. Конституирането на
приобретателя наред с прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят
участва като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация
произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл.
226, ал. 3 ГПК постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо
както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен
2
между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя
права ще се считат за права на приобретателя. След влизане в сила на решението по
допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя
процесуален субституент (прехвърлителя), ако не изрази воля да встъпи в процеса като
подпомагаща страна или по реда на чл. 225 ГПК. Приобретателят ще бъде обвързан от
решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството,
заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален
субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в
чий дял ще се падне имотът.
При съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика следва да бъде
прието, че след като собствената на ответника 1/3 идеална част от процесния имот е била
прехвърлена на трето за спора лице след образуване на настоящото производство
(независимо от датата на вписване на исковата молба), това не прави предявения срещу
праводателя иск за делба недопустим. Приобретателят може да участва в делбата или като
встъпи като подпомагаща страна, или като замести праводателя си със съгласието на всички
страни. До изразяване на воля за някое от тези процесуални действия делото продължава
своя ход с участието на първоначалните съделители.
Към настоящия момент няма права, които не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. че индивидуализираният в исковата молба имот, чиято делба се иска, е съсобствен
между страните по делото;
2. основанието, на което е възникнала съсобствеността – дарение и покупко-продажба
за ищеца и дарение за ответника;
3. всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания
или възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния
съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, ул.
„***********, ет. 1, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с площ от
3
86,27 кв. м., при съседи: Д.Ц.Г., държавен апартамент, сградата на ул. „**********, двор на
сградата, заедно с мазе под стълбището вляво срещу главния вход на етажа, при граници:
сградата на ул. „**********, държавен апартамент, заедно с 42,15/100 идеални части от
общите части на сградата и от мястото на ул. „***********, съставляващо УПИ **********
по плана на гр. София, местност ************, целият с площ от 250 кв. м., при граници: ул.
„*****************************, който апартамент представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *********.******.******** съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-*********** г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. София, район „**********“, ул.
„***********, ет. 1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор *********.******.759, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа за собственост
площ: 86,27 кв. м, прилежащи части: мазе и 42,15/100 ид. ч. от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта: *********.******.759.1.2.
По делото няма права, които не се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. че индивидуализираният в исковата молба имот, чиято делба се иска, е съсобствен
между страните по делото;
2. основанието, на което е възникнала съсобствеността – дарение и покупко-продажба
за ищеца и дарение за ответника;
3. всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които основава своите
искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, се събира такса по 2 на сто
върху стойността на всеки дял. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно
уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 21.06.2023 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба на ответника.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
4
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да оспори истинността на представените с отговора
на исковата молба писмени доказателства най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответниците в отговорите на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5