№ 95
гр. Свищов, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на пети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20224150100101 по описа за 2022 година
за да се произнесе взема предвид:
Производството по делото е образувано по иск за развод по чл. 49, ал. 1 от Семейния
кодекс, обективно съединен с небрачните искове по чл. 53 СК - за фамилното име след
развода, по чл.56, ал. 1 СК - за ползване на семейното жилище, по чл. 59, ал. 1 СК - за
упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете, по чл. 143 от
СК - относно издръжката на детето и по чл. 149 от СК - относно издръжка за минало време.
Ищецът К. АЙХ. С. твърди, че с ответницата Ф.Е. С.а (съгласно справка от НБДН,
извършена служебно от съда) са съпрузи. Бракът им бил сключен на 19.09.2015 г., като
същият е първи и за двамата. Твърди, че по време на брака им е родено едно дете - син
Е.К.А., роден на ***** г. в гр. Левски. Заявява, че първоначално отношенията между него и
ответницата били нормални. Заживели с детето им в дома на нейните родители. Твърди, че
повече от 10 години трайно се е установил в Р. Германия. След сключване на брака им,
ответницата заминала с него в Германия, но останала няколко месеца, защото не успяла да
се адаптира към новата обстановка и се върнала в България. Твърди, че въпреки огромното
разстояние, което ги деляло, са поддържали нормални, семейни отношения, като се стремял
доколкото е възможно, по-често да се прибира при семейството си. Заявява че това
положение продължило до преди около 2 г., когато от познати в ****** научил, че в живота
на ответницата има и друг мъж. Заявява, че не оспорва правото на същата на личен избор и
начин на живот, но от тогава двамата преустановили всякакви отношения, присъщи за едно
нормално семейство. Твърди, че поддържали връзка по повод парите, които той изпращал за
издръжка на детето. Заявява, че със сина си е поддържал и продължава да поддържа редовна
връзка чрез социалните мрежи. Претендира възлагане упражняването на родителските
1
права, като на майката бъде определен разширен режим за лични отношения с детето им, на
което майката да заплаща издръжка в минимално предвидения от закона размер.
Алтернативно претендира, ако упражняването на родителските права бъде възложено на
майката, на ищеца да бъде определен режим на лични отношения с малолетния Е. в
параметри, заявени в петитума на исковата молба, като бащата да заплаща издръжка на
детето в минимално предвидения от закона размер. Относно брачното фамилно име, заявява
че ответницата следва да избере дали и след развода ще продължи да носи фамилно име -
С.а, прието при сключването на брака, или ще възстанови предбрачното си такова - Р..
Ползването на семейното жилище в ************ след прекратяване на брака да бъде
предоставено на ответницата. Ищецът не претендира присъждане на разноски.
В предоставения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирала отговор на
исковата молба чрез пълномощника си адв. П.Д. от ВТАК.
Твърди, че след сключване на брака с ищеца са заминали за Германия и са се
установили в град Людвигсхафен. Там са живеели родителите на ищеца. Три или четири
месеца след пристигането им в Германия се завърнали в България. Причината била лошото
отношение на свекърва й към нея. При връщането им в България ответницата разбрала, че е
бременна.
Заявява, че с ищеца се настанили при родителите й в с. ******* общ. Свищов.
Твърди, че в България тя и съпругът й били издържани от нейните родители. В България
ищецът работел нередовно и бил уволняван заради лоша трудова дисциплина, защото
закъснявал за работа и не бил изпълнителен. Твърди, че той започнал да тегли заеми от
частни лица, често без тя да знае, които и досега не са изцяло погасени. Заявява, че по-късно
установила, че ищецът е длъжник и по т.нар. бързи кредити, но не знае за какво са
изразходвани заетите на ищеца средства.
След раждането на детето им тя и ищецът живели няколко месеца в град Свищов на
квартира. Ищецът започнал работа в местния месокомбинат. По негово настояване
родителите й му дали заем в размер на 4000 лв. и той закупил автомобил „Ауди”. След това
продал колата за 1000 лв., за да може да финансира свое пътуване за Германия. До момента
не е върнал този заем. Притесняван от кредиторите му, ищецът започнал да редува по-дълги
пребивавания в Германия с кратки негови престои в България. От Германия понякога
изпращал пари за погА.ване на кредити, но част от задълженията му са актуални и към
момента.
Твърди, че по указание на ищеца изпращаните от него пари от Германия не са
използвани за издръжка на малолетния Е., а за удовлетворяване на кредиторите му.
Ответницата оспорва като невярно твърдението в исковата молба за нейна извънбрачна
връзка. Твърди, че до началото на декември 2021 г., в периодите, когато ищецът пребивавал
в България, отношенията им били нормални и живеели заедно.
Твърди също, че в периодите на отсъствие на ищеца от България двамата общували
редовно по телефона и чрез социалната мрежа Фейсбук. През пролетта или в началото на
2
лятото на 2021 г. ищецът я уведомил, че е започнал работа в Германия по трудов договор с
месечно възнаграждение от 2200 евро. Той многократно обещавал да се завърне в България
за Коледа и заедно да прекарат Коледните и Новогодишните празници. От социалните
мрежи разбрала, че ищецът се е сгодил с жена на име И.К.. Същевременно ищецът
публикувал свои снимки, на които демонстрирал стандарта си на живот в Германия чрез
нови дрехи и лек автомобил „Мини Купър”.
Твърди, че в хода на тези публикации ищецът я блокирал в приложението „Вайбър”,
чрез което общували преди Коледа 2021 г. и същият спрял да им се обажда. Заявява, че след
като ищецът се е сгодил И.К. същият не е изпращал никакви парични суми- както за
погА.ване на негови кредити, така и за издръжка на малолетния Е..
В иницииран от ищеца разговор той я заплашил, че ще се завърне в България и ще я
„почупи”, т.е. пребие, ако тя в бъдеще опита да общува с годеницата му И.К.. В същия
разговор по телефона ответницата поставила въпроса за издръжката на детето им. Ищецът
започнал да псува доверителката ми. Препоръчал й да проституира, за да си гледа детето.
Оспорва като невярно твърдението в исковата молба, че от около две години живеят с
ищеца в условията на фактическа раздяла поради нейна брачна изневяра. Оспорва
претенцията на ищеца да му бъдат възложени за упражняване родителските права по
отношение на малолетния Е., тъй като същият не притежава никакви умения да полага
грижи за детето и досега не е полагал такива грижи. Твърди, че ищецът няма жилище в
България, в което да отглежда детето. Семейната къща на негови баба и дядо в ****** е
изоставена след смъртта им преди няколко години и не е подходяща за отглеждане на дете.
Оспорва като неоснователен искът на ищеца тя да заплаща издръжка на малолетно им дете в
минимално определения размер.
Ответницата моли съда да прекрати брака с развод, като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнА. по въпроса за вината относно това състояние на брака им.
Претендира ползването на семейното жилище в *******************. Желае след
прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Р.. С отговора на исковата
молба ответницата предявява насрещна претенция със същото искане, а именно претендира
местоживеенето на малолетното дете Е.К.А. да бъде определено на нейния адрес, като на
нея бъдат възложени упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете. Претендира на ищеца да бъде определен режим на лични отношения с малолетния Е. в
параметри, заявени в петитума на отговора на исковата молба. Моли съда да осъди ищеца да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 300, 00 лв. за малолетно дете, считано
01.01.2022 г. до настъпване на обстоятелства, които налагат изменяването й или
прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна
издръжка от датата на забавата до датата на заплащането й. Не претендира присъждане на
разноски.
В проведеното съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. М.С. от АК – Плевен с изрично пълномощно да го представлява по
делото за развод.
3
Ответницата, редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощения адв.
П.Д..
В съдебно заседание и двете страни, чрез процесуалните си представители, отделиха
спорното от безспорното. Потвърждават, че единственият спорен въпрос между страните е
относно режима на лични отношения на малолетното дете с бащата, като изразиха
становището на представляваните от страни, че след прекратяване на брака, съдът следва да
предостави родителските права по отношение на малолетното дете на страните на неговата
майка, като определи местоживеенето му на адреса на майката, както и размера на
издръжката, който бащата следва да заплаща.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на
чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са законни съпрузи от 19.05.2015 г. видно от приложеното
удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №
0002/19.09.2015 г. от длъжностно лице по гражданското състояние на кметство ******,
Община Свищов, като съпругата е приела фамилното име на съпруга С.а.
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0087/25.07.2016 г., съставен от длъжностно лице по гражданското състояние на
Община Левски, по време на брака на страните е родено детето Е.К.А., роден на ***** г.
Видно от представената служебна бележка с изх.№ 54/11.04.2022 г., издадена от
Директора на ДГ ******, детето Е. А. е записано в изнесена група ******** и към момента
на издаването посещава учебното заведение.
Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 20, том 3, дело № 892/1990 г. ползването от ответницата жилище ****** е
собственост на нейните родители.
Видно от изготвения по делото социален доклад от ДСП-Свищов от месец декември
2021 г. родителите на детето Е. живеят в условията на фактическа раздяла. Към момента на
изготвяне на доклада грижи за детето Е. полага неговата майка, която е осигурила
подходяща семейна среда, в която рисковете за детето са сведени до минимум. Майката и
детето живеят на адрес в ******, ************* в жилището на прародителите по майчина
линия, което е къща на едно ниво с няколко входа и се състои от няколко стаи. В единия
вход има две спални помещения, които се използват от майката и вуйчото на детето, а във
втория вход има кухня и всекидневна, като с преходна врата е отделена спалнята на
прародителите на детето, детското легло и обособен кът за Е. с лаптоп и бюро. Жилищното
пространство е обезопасено и функционално разпределено, съобразно нуждите на
живущите. Потребностите на детето Е. са задоволени по адекватен начин в семейната среда
на майката с подкрепата на прародителите по майчина линия. Относно здравословното
състояние е констатирано, че детето е в много добро здравословно състояние, редовно е
водено на детска консултация, има завършен имунизационен статус. Няма отклонения в
психиката и поведението, няма констатирани белези от наранявания.
4
Детето е записано в ******** за учебната 2021/2022 г., но към 19.04.2022 г. не е
посещавало учебното заведение, тъй като е било с навехнат крак по данни на А.С. –
прародител.
Майката е безработна с регистрация в дирекция „Бюро по труда“ Свищов. Не е
подпомагана от ДСП Свищов. Финансовата подкрепа получава от своите родители и брат
си.
При социалното проучване е установена силна емоционална връзка между майката и
сина Е.. В заключение е посочено, че майката, с помощта на своите родители полага
качествени грижи за детето Е., които задоволяват потребностите му от здравословен,
емоционален и здравен аспект. Родителят разполага с необходимия родителски капацитет,
подкрепяща среда и възможности за задоволяване на потребностите на детето.
По делото бяха събрани доказателства чрез разпита на двама свидетели – А.Ф.С. и
И.Й.П.
Св. А.С. - майка на ответницата, заявява, че са очаквали ищецът К. да си дойде за
Коледа или Нова година от Германия, така им е казал в телефонен разговор, но не го сторил.
След това спрял всички контакти с ответницата и детето. Св. С. звъннала на бащата на К., за
да попита какво става и от него разбрала, че той е подал документи за развод и че живее с
друга жена. Поинтересували се с Ф. чрез фейсбук и установили, че там ищецът е публикувал
годежа с новата си приятелка. Твърди, че К. дължал пари на доста хора и парите, които той
е пращал на дъщеря й от Германия, но с него се погА.вали някои негови задължения, като
някои били все още дължими и хората ги притеснявали. Сочи, че отношенията между
майката и детето са много добри. То е силно привързано към майка си. Заявява, че бащата
няма къде да нощува в ******, когато се върне в България. Имотът на неговите прародители
е пустеещ. Според свидетелката детето Е. няма да е склонно да нощува извън къщата, където
се отглежда. Детето посещавало градина, но често го взимали от там, защото реве за майка
си. Е. разполагал с личен телефон, на който е инсталиран вайбър, но баща му го е блокирал
и двамата не общуват по никакъв начин.
Св. И.П. твърди, че познава страните К. и Ф. от 9 години и е в добри отношения с тях.
Сочи, че за детето Е. грижи полагат майката Ф. и майка й А.. К. не го е виждал от две
години. Дал му пари да замине за Германия. К. му дължал голяма сума пари – към 2 800.
Според него К. не си идвал в България заради дълговете, които има.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В настоящия случай, българският съд е компетентен да се произнесе по въпроса за
прекратяване на брака, тай като и двамата съпрузи са български граждани.
Съдът намира, че искът за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, е
основателен и следва да бъде уважен, като сключеният между страните брак бъде прекратен.
От доказателствата по делото се установи, че брачните отношения между съпрузите са
дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и
5
уважение, лишили са се от чувство за близост, взаимност и другарство. Същото се
установява от разпитаните по делото свидетели. Видно от свидетелските показания на св. С.,
която е запозната с отношенията в семейството на страните, същите от декември 2021 г. се
преустановили контактите помежду си. По време на съвместното им съжителство страните
срещали редица трудности от финансово естество. Ищецът често пътувал до Германия, за да
работи. Когато се прибирал, почти винаги бил без пари, като твърдял, че не са му плащали
или че са го забавили с парите и по тая причина залагал неща от семейното жилище в
******, от квартирата, която обитавали в гр. Свищов, както и вещи на детето Е.. От
показанията на св. С., се установява, че ищецът има връзка с друга жена. От показанията на
св. П. се установява, че не е виждал ищецът повече от две години - откакто му е дал пари да
замине в Германия. Доказателствата сочат, че ищецът е напуснал не само семейното
жилище, но и селото, в което страните са живяли и не се е завръщал в него. Доказателствата
действително изключват възможността бракът на страните да е с обикновени, временни,
преходни недоразумения, които могат да се преодолеят. Според съда финансовите
затруднения, които те срещали и пребиваването на ищеца в Германия са довели да
настъпилото отчуждение между страните. Това отчуждение в брачните отношения се е
проявило и във фактическата раздяла между съпрузите. Доказателствата по делото
безсъмнено установяват, че семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим
начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за
съпрузите, нито за обществото. Връзката между страните се изчерпва единствено по
въпроси, касаещи детето. Между тях липсва комуникация. В случая не става въпрос за едно
временно, преходно явление, а за трайно състояние, сочещо на пълен и окончателен разрив
между съпрузите. Последното е резултат от пълното изчерпване от съдържание на брака,
каквото е вменено от закона и морала.
При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание, като това нейно обективно състояние е трайно и липсва перспектива за
възстановяване на нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да
бъде прекратена.
По отношение на фамилното име след развода - чл. 53 СК.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. Правото да иска възстановяване на предбрачното
фамилно име след развода принадлежи на този съпруг, който при сключването на брака е
приел да носи фамилното име на другия съпруг. Промяна се допуска само ако съпругът,
променил името си, желае да възстанови предбрачното си име. В конкретния случай
ответницата с отговора на исковата молба е заявила, че на осн. чл. 53 СК, с прекратяването
на брака, желае да възстанови предбрачното си фамилно име Р.. Съдът намира, че следва да
постанови, след прекратяване на брака, ответницата да носи предбрачното си фамилно име -
Р..
Безспорно между страните е, че преди настъпване на фактическата раздяла семейното
6
жилище на страните е къща, находяща се в ******, *************. Тъй като ищецът няма
претенции относно това жилище, а и по делото се доказа, че семейното жилище в ******,
общ. Свищов е собственост на родителите на ответницата, съдът намира, че ползването на
семейното жилище ******, ************* следва да бъде предоставено на ответницата.
По обективно съединените небрачните искове решението съставлява акт на спорна
съдебна администрация, като съдът не е обвързан с конкретните претенции на страните.
По отношение на иска по чл. 59, ал. 1 СК – при кого от родителите да живее роденото
от брака дете и за упражняване на родителските права над детето, съдът уважава
направеното от ответницата искане да й бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение детето Е.К.А., роден на ***** г. и същото да живее на нейния адрес.
Водещ критерий затова е интереса на детето, преценен след изследване на съответните
обстоятелства изброени в чл. 59, ал. 4 СК - полаганите до момента грижи и отношение към
децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. Независимо, че ответникът не се
противопоставя родителските права да бъдат предоставени на майката и то да живее на
нейния адрес, съдът следва да отбележи, че от показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и от приложените писмени доказателства, по критериите грижи и
отношение на родителите към детето, желанието на родителите да отглеждат и възпитават
детето си и неговата привързаност, ответницата има превес над ищеца. Установи се, че
условията, при които детето Е. е отглеждано от майката са изключително добри, като в
отглеждането тя е подпомагана от своите родители. Установи се от доказателствата по
делото, че има възможност детето да посещава детско заведение в населеното място, където
пребивава майката. Желанието на майката да отглежда детето проличава не само от
заявеното от нея, но и от реалните грижи, които от доказателствата се установи, че тя
полага. Същите са адекватни и съобразени с нуждите на детето. В резултат на това детето е
силно привързано към майката. Същевременно бащата трайно се е установил в чужбина и не
представя доказателства за условията, при които иска да отглежда сина си. Освен това
същият е прекъснал от една година комуникацията с детето, което сочи, че интересът на
детето не предпоставя родителските права и местоживеенето да бъдат предоставени на
бащата.
Спорът между страните е относно определяне режима на лични контакти на детето Е.
с бащата К.. Заявеният от ищеца режим налични контакти, а именно: всяка трета седмица от
месеца, през един месец – от понеделник до неделя, както и 30 дни от платения годишен
отпуск, когато същия не съвпада с този на майката, съдът счита, че не кореспондира на
правата и интересите на детето. Детето посещава детска градина и е в период на
задължително обучение по смисъла на закон за предучилищното и училищното
образование, а от есента на 2022г. предстои започване на училище, което изключва
възможността да прекъсва процеса на обучение за една седмица в месеца, за да прекарва
време с бащата. От свидетелските показания се установи, че към настоящия момент къщата
7
на прародителите ищеца в ****** е пустееща и негодна за живеене. По делото не се доказа,
че ищецът разполага с имот на територията на населеното място, където се намира детското
заведение, което посещава и ще посещава детето, в който може да пребивава по време на
престоя си в България. Извеждането на детето извън границите ****** с цел нощуване при
бащата, би било в противоречие с образователните нужди и интереси на малолетното дете.
При определяне режима на лични отношения съдът следва да се съобрази преди всичко
висшия интерес на детето, който налага осигуряването на възможност за най - пълноценни
контакти с онзи от родителите, който не упражнява непосредствено родителските права, за
може същият да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да
полага грижи. В случая детето е на шест годишна възраст. В тази възраст се създават
отношенията на доверие и емоционална привързаност между децата и родителите. По
делото се събраха данни за наличие на отчуждение към бащата. Съдът, след като съобрази
възрастта на детето, обстоятелството, че бащата пребивава преимуществено в чужбина,
наличието на отчуждение на детето към бащата, намира, че подходящ режим е бащата да
взема и връща детето от и на адреса на майката всяка първи и трети събота и неделя от
месеца от 10,00 часа до 17,00 часа с право на приспиване. Съдът намира, че предложеният
режим на лични контакти от ответницата, а именно: всеки първи и трети събота и неделя от
месеца от 10,00 часа до 12,00 часа и от 16,00 часа до 18,00 часа по местоживеенето на детето
в присъствието на майката следва да бъде оставен без уважение. При определяне на режима
на лични контакти на бащата с детето, съдът следва да отчете желанието на ищеца да полага
грижи за детето, изразено както в исковата молба, така и в хода на съдебното производство.
Така предложеният режим от ответницата, а именно срещите между бащата и детето да се
осъществяват единствено по местоживеене на детето и в присъствието на майката, би
лишило бащата от възможността да има лични контакти с детето в пълен обем, доколкото
детето не е в толкова ниска връзка, че да се нуждае от присъствие на майката. Детето следва
да има режим на лични отношения с бащата през лятото, който да обхваща част от месеца.
Ответникът претендира и детето да при него и през част от официалните празници, на което
ответницата не се противопоставя, което искане съдът уважава. Така определения от съда
режим на лични контакти на бащата с детето би позволил поддържането на стабилна
емоционална връзка на детето Е. със своя родител, доколкото фигурата на бащата е
изключително важна при формирането на характера на децата и правилното им
емоционално съзряване.
Предвид на това на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения, а
именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10,00 ч. в събота до
16,00 ч. в неделя, с приспиване, на адреса на местоживеене на бащата, като бащата го взема
и връща от и на адреса на майката; 20 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, както и по време на Коледните, Новогодишните и Великденските
празници, като родителите редуват същите както следва: всяка четна година детето ще е на
Коледните и Великденските празници при майката, а Новогодишните празници - при
бащата, и обратно на всяка нечетна година детето ще е на Коледните и Великденските
празници при бащата, а на Новогодишните празници - при майката.
8
По отношение на иска по чл. 143, ал. 2 СК:
По делото страните не спорят и относно размера на издръжката на детето. И двете
страни, чрез процесуалните си представители, заявяват ежемесечната издръжка, която
бащата следва да заплаща бащата на детето Е. чрез неговата майка и законен представител в
размер на 300,00 лв. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Тази издръжка според разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се
определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, при определена
в ал. 2 долна граница в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната. Детето
Е.К.А., родено на ***** г. посещава детска градина, като предстои да е ученик в първи клас,
поради което разходите необходими за отглеждането му на този етап са свързани с
обичайните – храна, облекло, отопление, консумативи, учебни помагала. Според събраните
доказателства детето няма нужда от специални потребности. По делото не бяха представени
доказателства за доходите на бащата, но съдът приема за безспорно, че ищецът работи в
Германия. Същият е в млада и в трудоспособна възраст, поради което може да реализира
доход в минимален размер съгласно стандартите на страната в която работи. От изготвения
социален доклад се установява, че ответницата е безработна и е регистрирана в Бюрото по
труда, разчита на финансовата помощ родители и брат си. Поради това съдът намира за
подходящ размер за издръжка на детето Е., размерът от 300,00 лв. на месец, за което
страните са съгласни. Така определеният размер на издръжката се дължи считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 15.02.2022 г., до настъпване на законно основание
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се претендира издръжка
и за минал период. Възможността да се търси издръжка „за минало време“ обхваща периода,
за който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този период до
една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. От събраните по делото
доказателства не се установи бащата да е осигурявал издръжка на детето през процесния
минал период – 01.01.2022 г. – 15.02.2022 г. (датата на завеждане на исковата молба). В хода
на производството се установи, че ищецът в този период не е живял с детето и не е полагал
за него грижи. По делото бяха представени доказателства за суми, които бащата е превеждал
на майката. От свидетелските показания обаче съдът констатира, че същите не са изпращани
от него за издръжка, а за погА.ване на негови стари задължения не бяха оспорени и
твърденията на ответницата, че грижите по отглеждането на детето са били поети от нея.
При тези доказателства съдът приема за установено липса на престирани издръжка и грижи,
дори и чрез фактически действия, поради което счита, че насрещната претенция за издръжка
за минало време се явява основателен до претендирания размер от 300,00 лева месечно или
общо 450,00 (четиристотин и петдесет) лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително
изпълнение.
При този изход на делото и на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси,
9
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 50, 00 лв. При завеждането на иска ищецът е заплатил държавна такса в размер на
25 лв., поради което съдът счита, че ответницата следва да заплати останалия размер от ДТ,
а именно 25,00лв. По отношение на направените съдебно деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК същите следва да останат в тежест на всяка
от страните по делото, така както са ги направили. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на издръжката в размер на
450,00 лева, определена съобразно Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК
– 4 % върху тригодишните платежи върху определената издръжка, както и издръжката за
минало време по сметка на РС-Свищов, както и 5лв. - такса за издаване на изпълнителен
лист.
Водим от горното и на основание чл. 49, ал. 1 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между К. АЙХ. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес *********** и Ф.Е. С.А, ЕГН **********, (съгласно справка от НБДН, извършена
служебно от съда) с постоянен адрес ******, *************, сключен с акт за граждански
брак № 0002/ 19.09.2015 г. на Кметство ******* Община Свищов, КАТО ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име Р..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ******,
************* на съпругата Ф.Е. С.А, ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над малолетното дете Е.К.А.,
ЕГН ********** на майката Ф.Е. С.А, ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на роденото от брака дете Е.К.А., ЕГН ********** на
адреса на майката Ф.Е. С.А, ЕГН ********** в ******, *************.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К. АЙХ. С., ЕГН ********** с
детето Е.К.А., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
за времето от 10,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя, с приспиване, на адреса на
местоживеене на бащата, като бащата го взема и връща от и на адреса на майката; 20 дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по време на Коледните,
10
Новогодишните и Великденските празници, като родителите редуват същите както следва:
всяка четна година детето ще е на Коледните и Великденските празници при майката, а
Новогодишните празници - при бащата, и обратно на всяка нечетна година детето ще е на
Коледните и Великденските празници при бащата, а на Новогодишните празници - при
майката.
ОСЪЖДА бащата К. АЙХ. С., ЕГН ********** да заплаща на детето Е.К.А., ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител Ф.Е. С.А, ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на 300,00 лв. /триста лева/, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 15.02.2022 г. до настъпването на законоустановени причини за
изменението или прекратяването , ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на дължимата сума.
Осъжда бащата К. АЙХ. С., ЕГН ********** да плати в полза на малолетното дете
Е.К.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ф.Е. С.А, ЕГН
********** сумата от 450,00 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща издръжка
за периода от 01.01.2022 г. до 15.02.2022 г., ведно със законната лихва при просрочие до
окончателното плащане.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА Ф.Е. С.А, ЕГН **********, с постоянен адрес ******, ************* да
заплати по сметка на Свищовския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева), както и 5 лева (пет лева)– такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К. АЙХ. С., ЕГН ********** с постоянен адрес *********** да заплати по
сметка на Свищовския районен съд държавна такса в размер на 450,00 лева (четиристотин и
петнадесет лева), както и 5 лева (пет лева) – такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване чрез Свищовския районен съд пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
11