№ 196
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506225 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20035569 от 08.02.2021 г. по гр. д. № 45242 по описа за 2020 г.
СРС, ГО, 141-ви състав е отменено, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като
незаконосъобразно, уволнението на КР. М. Д., ЕГН **********, извършено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 2020-04-01/ 30.04.2020 г. на управителя
на „И.. БГ“ ЕООД, гр. София; възстановена е на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, КР. М.
Д., ЕГН **********, на заеманата преди незаконосъобразното й уволнение длъжност
„технически организатор офис” при ответника „И.. БГ“ ЕООД, гр. София; осъден е на
основание чл.344, ал.1, т.З, вр. чл.225, ал.1 КТ работодателя-ответник „И.. БГ” ЕООД,
ЕИК *******, да заплати на КР. М. Д., ЕГН **********, сумата 1393.81 лв..
представляваща обезщетение равняващо се на разликата между получаваното преди
незаконното уволнение брутно трудово възнаграждение и това, получавано на новата
работа, за периода от 30.07.2020 г. до 30.11.2020 г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срока по чл.259 ГПК въззивна
жалба от ответника с изложени доводи за неправилност, поради необоснованост;
противоречие в мотивите и неверни констатации; нарушение на материалния закон.
Заявява, че неправилно СРС е приел в мотивите си, че се презюмира работодателя да
притежава акт за раждане на роденото от ищцата дете в периода, в който е била в
1
отпуск поради бременност и раждане и отпуск за отглеждане на дете до навършване на
двегодишна възраст. Заявява, че такава презупмция законът не е предвидил, както и че
ищцата не е представила акт за раждане на детето. Поддържа, че поведението на
ищцата е недобросъвестно, тъй като макар формално да попада в кръга на лицата,
които се ползват от закрилата по чл.333, ал.1, т.1 КТ не е изпълнила задълженията си
да представи акт за раждане на детето си. Това е довело до обективна невъзможност
работодателя да изпълни своите задължения съобразно цитираната разпоредба.
Поддържа, че ищцата е нарушила трудовата дисциплина, тъй като ползвания от нея
отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2 години е до 23.01.2020 г. Считано от
24.01.2020 г. в продължение на 66 работни дни ищцата не се е явила на работното си
място и правилно работодателят е прекратил трудовото й правотношение. Освен това
заявява, че ищцата е упражнила натиск върху работодателя, чрез трето лица за
прекратяване на трудовоия й договор на основание чл.331 КТ- с изплащане на
обезщетение.
Прави възражение, че ищцата не е отправила искане за ползване а платен
годишен отпуск, който да й е бил отказан. Сочи, че извършената проверка от
Инспекция по труда сочи, че работодателя не е извършил нарушения на трудовото
законодателство. Поддържа, че ищцата е узнала за издадената заповед за прекратяване
на трудовия й договор още по време на извършената проверка през м.юни 2020 г.
Поддържа, че исковете са предявени след предвидения от закона двумесечен давностен
срок, поради което производството е недопустимо.
Иска се от настоящата инстанция да обезсили постановеното решение и
прекрати производството по делото, тъй като исковата молба е подадена в съда след
изтичане на предвидения в закона двумесечен давностен срок.
При условията на евентуалност се отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
В срок не е постъпил отговор от ищцата КР. М. Д..
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
2
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция. Във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че страните
са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, като ищцата е
заемала длъжността „технически организатор офис” в дружеството – ответник.
Установява се, че трудовия договор на ищцата е бил прекратен със заповед №
2020-04-01/30.04.2020 г. на управителя на дружеството – работодател, на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ „поради продължително неявяване на работа и непредоставяне на
документи за отсъствие и неявяване“.
Установява се, че заповедта за прекратяване на правоотношението на ищцата е
била връчена на 30.07.2020 г., поради което доводите на въззивника за подаване на
исковата молба в съда за оспорване на законността на уволнението след срока по
чл.358, т.2 КТ е неоснователен. Исковата молба е подадена в съда на 18.09.2020 г., а
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена на 30.07.2020
г. Поддържаните от ответника твърдения, че ищцата е узнала за издадената заповед
през м.юни 2020 г. са недоказани в производството, поради което следва да бъдат
оставени без уважение. Действително в заповедта за прекратяване на трудовия договор
са положени подписи от лицата Б.А. и Б.В., които да удостоверят отказ на ищцата да
получи заповедта за уволнение. При липса на посочена дата обаче, съдът не може да
формира извод за по-ранна дата за връчване, респ. узнаване на заповедта от страна на
ищцата.
В производството се установява и страните не спорят, че ищцата е ползвала
отпуск поради бременност и раждане, след което и отпуск за отглеждане на дете до
навършване на две години до 23.01.2020 г. С оглед това несъмнено към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение същата е майка на дете до 3 - годишна
възраст и се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ. Работодателят признава, че е
уволнил ищцата без предварително разрешение на инспекцията по труда, въпреки че
ищцата е служителка, която е майка на дете до тригодишна възраст /последното
съставлява задължителна предпоставка за провеждане на законосъобразно уволнение -
арг. от нормата на чл.333, ал. 1, т. 1 КТ/.
С оглед изложеното, съдът намира че в производството не се установи
законосъобразност на извършеното уволнение. Поради това извършеното със заповед
№ 2020-04-01/ 30.04.2020 г. на управителя на ответното дружество уволнение е
3
незаконно. Доводите на въззивника – ответник за неоснователност на предявения иск
по чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът намира, че следва да остави без уважение.
С оглед установената по делото основателност на иска за отмяна на уволнението
и безсрочния характер на прекратеното трудово правоотношени; основателен се явява
и искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „технически организатор офис” в дружеството – ответник.
В проведеното производство са представени доказателства, че за периода
30.07.2020 г. до 30.11.2020 г. ищцата е работила по втори трудов договор при друг
работодател, като е получавала по - ниско възнаграждение от това на заеманата
длъжност при ответника. Поради това същата има право на разликата в заплатите,
чийто размер възлиза на сумата 1393.81 лв. Следователно исковете по чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъдат уважени за посочената сума.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани
разноски за настоящета инстанция.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20035569 от 08.02.2021 г. по гр. д. № 45242 по
описа за 2020 г. СРС, ГО, 141-ви състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4