РЕШЕНИЕ
24.07.2025 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-20 състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Шанова
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10778 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 и 248 ГПК:
По делото е постановено решение № 260343 от 22.02.2023 г. и допълнително
решение № 261066 от 09.08.2023г., с което са оставени без уважение исканията на
ответника А.Е.З. по чл. 250 и чл. 248 ГПК за допълване и изменение на решението
от 22.02.2023г. и е допусната по реда на чл. 247 ГПК поправка на явна
фактическа грешка в решението от 22.02.2023г., като е посочено, че се намалява
на основание чл. 30 ЗН завещателното разпореждане по иск на А.Б.В. и Н.Б.Б. – В.
против Б.Р.Б..
Постъпила е молба от А.Е.З. с вх. № 285986/21.09.2023г., с която се иска
допълване на решението от 09.08.2023г. - изложени са съображения, че съдът не
се е произнесъл по евентуално предявените претенции на ищците по чл. 30 ЗН
спрямо ответника А.З., като се моли за допълване на решението, като съда се
произнесе по евентуалните претенции, както и по разноските по този иск /молба
по чл. 248 ГПК срещу постановеното решение в частта за разноските/. Иска се на
молителя да бъдат присъдени разноски и за евентуалния иск, по които липсва
произнасяне.
Препис от молбата е връчен на насрещните страни.
С отговор с вх. № 283649 от 25.11.2024 г. от страна на А.Б.В. и Н.Б.Б. – В.
се оспорват доводите в подадената молба и се моли исканията по чл. 250 ГПК и
чл. 248 ГПК на А.З. да се оставят без уважение.
От страна на ответника Б.Р.Б. в предоставения срок не е постъпило становище.
По искането по чл. 250 ГПК:
Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК от легитимирана страна,
поради което е допустима:
По същество молбата е неоснователна:
При обективно съединяване на искове, при което единият от исковете е заявен
като главен, а другия - като евентуален, както е в случая с иска по чл. 30 ЗН,
отхвърлянето на главния иск се явява процесуална предпоставка за разглеждане на
евентуалния иск. Разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на
поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция.
Ако съдът уважи /дори частично/ предходния по ред на заявяване в евентуалността
иск, няма право да се произнася по следващия, защото не се е сбъднало
условието, под което иска е предявен.
В т. 15 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съдът не се
произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи
разглеждането му. При несбъдване на това условие липсва интерес от обжалване,
защото ищецът по него е постигнал целения резултат с произнасянето по главния
иск. Тъй като при обжалване на решението от насрещната страна се запазва
висящността по главния иск, това дава потенциална възможност и за разглеждане
на евентуалния иск. Когато по жалба на насрещната страна въззивният съд отмени
решението по главния иск, като инстанция по същество следва да разгледа и да се
произнесе по евентуалния, както, ако условието за това би се реализирало още
пред първата инстанция.
В случая съдът е приел, че са предявени две евентуално съединени претенции
по чл. 30 ЗН спрямо Б.Р.Б. ката главен ответник и спрямо молителя А.Е.З. като евентуален ответник, като е
изцяло уважен главният иск по чл. 30 ЗН. Доколкото не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на евентуалните претенции, то
съдът не следва да се произнася по същество по тях, каквото е искането в
молбата по чл. 250 ГПК, тъй като подобно произнасяне би било недопустимо. При
евентуално уважаване на въззивната жалба на молителя и отхвърляне на главния
иск, то вътрешнопроцесуалното условие ще настъпи пред въззивната инстанция,
която ще следва да се произнесе по съществото на евентуалните претенции.
Поради изложеното, молбата по чл. 250 ГПК следва да се остави без уважение.
По молбата по чл. 248 ГПК:
В нормата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да
поиска съдът да се произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на
съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени
предпоставки, поради което и съдът приема, че молбата е подадена в срока по чл.
248, ал. 1, пр.1 ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
При кумулативното съединяване на искове съдът дължи разглеждане и
произнасяне с решението си по всеки от кумулативно съединените искове, като
разноските се присъждат в зависимост от изхода на спора по всеки един иск -
когато той бъде уважен, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, а когато искът бъде отхвърлен, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът
има право на разноски и при прекратяването на производството по който и да било
от кумулативно съединените искове срещу него.
Различно е положението при евентуалното съединяване на искове - съдът дължи
разглеждане и произнасяне с решението си по главния иск, и ако го уважи, той
изобщо не се произнася по евентуалния иск, като в тези случаи право на разноски
има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, като ответникът му дължи
разноските, направени както по повод уважения главен иск, така и по повод
неразгледания евентуален иск. В тези случаи ответникът няма право на разноски,
тъй като евентуалният иск нито е отхвърлен, нито производството по него се
прекратява /той остава неразгледан, без да е налице непълнота на решението по
смисъла на чл. 250 ГПК, тъй като съгласно чл. 271, ал. 2 ГПК в тези случаи
висящността по евентуалния иск се възстановява пред въззивната инстанция, ако
тя отмени решението по главния иск/. По евентуалния иск съдът дължи разглеждане
и произнасяне с решението си, само ако се сбъдне процесуалното условие, при
което той е предявен - отхвърляне на главния иск, както и когато производството
по главния иск бъде прекратено. В тези случаи произнасянето по претенциите за
разноските зависи от изхода на спора по евентуалния иск - ако той бъде уважен,
право на разноски отново има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, а ако
евентуалният иск бъде отхвърлен, право на разноски има само ответникът,
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК - определение № 3413/08.11.2023 г. по ч. гр. д. №
4456/2023 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 284/06.04.2012 г. по ч. гр. д. №
238/2012 г. на IV г. о. на ВКС.
Предвид изложеното, молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави също без
уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с
вх. № 285986/21.09.2023г. на А.Е.З. по чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО в частта, с
която е оставена без уважение молбата по чл. 250 ГПК може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
РЕШЕНИЕТО в останалата
част /тази по чл. 248 ГПК/ има характер на определение и може да бъде обжалвано
с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на
препис на страните.
След влизане в сила на
решението делото следва да се изпрати обратно на САС за инстанционен контрол по
депозираните ВЖ.
СЪДИЯ: