№ 578
гр. Казанлък, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. Г.ЕВА
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.ЕВА Гражданско дело №
20235510100567 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България“
ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг,
чрез адв. Г. И. З., със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1680, бул. „България“
№56А ет.3 офис 3, против Р. Н. Н., с адрес: гр. Казанлък, ул.„Васил Левски“ 1
бл.1 ет.3 ап.15.
Пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че на 13.03.2020г.
между Р. Н. Н. и Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование Теленор
България ЕАД), е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*********, като с посочения договор е закупил устройство HUAWEI
Teleor 4G MiFi на преференциална цена. Н. не изпълнява задълженията си по
договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел
България“ ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) на
01.04.2021г.
Заявява, че към 05.04.2021г. Н. е имал задължения за предходни
периоди в размер на 357,58 лв. и като последица от посоченото
неизпълнение, е начислил договорени неустойки за предсрочно прекратяване
на услуги в общ размер на198,48 лв., които ги е формирал както следва:
-по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
13.03.2020г. сума в размер на 99,02 лв., от които 42,48 лв., представляваща
три месечни такси и сума в размер на 56,54 лв. за HUAWEI Telenor 4G MiFi,
представляваща част от разликата между цената на устройството без
абонаментен план и преференциална цена по сключения договор за
закупуване на устройството.
1
- по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.12.2019г. сума в размер на 99,46 лв., представляваща три месечни вноски.
Пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че задълженията за
предходен период на Нецков в общ размер на 357,58 лв. са обединени във
фактура №**********/ 05.12.2020г., фактура №**********/ 5.01.2021г. и
фактура №**********/5.02.2021г., като във всяка фактура подробно са
посочили как е формирано вземането. Заявява, че към настоящия момент
длъжникът има задължение за предходен период в размер на 357,58 лв.
формирано както следва:
-267,62 лв., дължими за период 05/11/2020 -04/12/2020 г., от които:
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.12.2019 г. сума в размер на 141,5 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги;
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
13.3.2020 г. сума в размер на 126,12 лв., представляващи абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги;
Твърди, че общо дължимата сума по фактурата е в размер на 280,48 лв. От
тази сума е приспадната сума в размер на 12,86 лева, която сума е
предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена е в
предходни периоди или е частично плащане след издаване на фактурите.
- 44,98 лв., дължими за период 05/12/2020-04/01/2021 г., от които:
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
13.3.2020 г. сума в размер на 16,99 лв., представляващи абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги;
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.12.2019 г. сума в размер на 27,99 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги;
- 44,98 лв. дължими за период 05/01/2021 - 04/02/2021 г., от които:
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
13.3.2020 г. сума в размер на 16,99 лв., представляващи абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги;
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.12.2019 г. сума в размер на 27,99 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги.
Заявява, че всички непогасени задълженията на Р. Н. Н. в размер на
556,06 лв. са обединени във фактура №**********/5.04.2021г. за клиентски
номер *********, като сочи, че към настоящия момент посочената сума не е
заплатена от същия. С оглед на гореизложеното на 15.11.2022г. „Йеттел
2
България“ ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), подава
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен
съд - гр. Казанлък срещу Р. Н. Н., в което се претендират сумите:
- 556,06 лв. /петстотин петдесет и шест лв. и 06 ст./ от които:
- 357,58 лв. - задължение за предходен период формирано както
следва:
-267,62 лв., дължими за период 05/11/2020 - 04/12/2020 г., от които:
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.12.2019г. сума в размер на 141,5 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги;
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
13.3.2020г. сума в размер на 126,12 лв., представляващи абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги;
- 44,98 лв., дължими за период 05/12/2020 - 04/01/2021 г., от които:
• по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 13.3.2020г. сума в размер на 16,99 лв., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.12.2019г. сума в размер на 27,99 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;
- 44,98 лв., дължими за период 05/12/2020-04/01/2021 г., от които:
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 13.3.2020г. сума в размер на 16,99 лв., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.12.2019г. сума в размер на 27,99 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги;
-198,48 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги,
формирани както следва:
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
13.3.2020 г. сума в размер на 99,02 лв., от конто 42,48 лв.,
представляваща три месечни такси и сума в размер на 56,54 лв. за
HUAWEI Теlenor 40G MiFi , представляваща част от разликата между
цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена
по сключения договор за закупуване на устройство.
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.12.2019г. сума в размер на 99,46 лв., представляващи три стандартни
месечни такси.
- Законна лихва върху главницата от 15.11.2022г. до окончателното
изплащане на задължението;
разноски в размер на 385,00 лв., от които 25,00 лв. държавна такса и
3
360,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Образувано е ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд - гр.
Казанлък. Издадена е заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК за „Йеттел България" ЕАД възниква правен интерес от
завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Предвид гореизложеното, моли съда да бъдат призовани в съдебно
заседание и след като се увери в основателността на предявения от
доверителя му иск, да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че „Йеттел България" ЕАД, ЕИК ********* има следните
вземания срещу Р. Н. Н., а именно: суми в общ размер на 556,06 лв.
(петстотин петдесет и шест лева и шест стотинки) от които:
- 357,58 лв. - задължение за предходен период формирано както
следва:
-267,62 лв., дължими за период 05/11/2020 - 04/12/2020 г., от които:
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.12.2019г. сума в размер на 141,5 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги;
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
13.3.2020г. сума в размер на 126,12 лв., представляващи абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги;
- 44,98 лв., дължими за период 05/12/2020-04/01/2021 г., от които:
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
13.3.2020г. сума в размер на 16,99 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги;
•По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.12.2019г. сума в размер на 27,99 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;
- 44,98 лв., дължими за период 05/01/2021-04/02/2021 г., от които:
• По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
13.3.2020г. сума в размер на 16,99 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги;
•По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.12.2019г. сума в размер на 27,99 лв., представляващи непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;
-198,48 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги,
формирани както следва:
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
13.3.2020 г. сума в размер на 99,02 лв., от които 42,48 лв.,
представляваща три месечни такси и сума в размер на 56,54 лв. за
HUAWEI Теlenor 40G MiFi , представляваща част от разликата между
цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена
4
по сключения договор за закупуване на устройство.
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
31.12.2019г. сума в размер на 99,46 лв., представляващи три стандартни
месечни такси.
Моли съда да осъди Р. Н. Н. да заплати дължимата законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –15.11.2022г.,
сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на
РС Казанлък и по настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В първото по делото съдебно заседание ищецът, с писмена молба е
поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от 30.10.2023 г. съдът е приключил съдебното
дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 30.10.2023 г., като
не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде
гледано в негово отсъствие.
От разпореждане на съда от 07.04.2022 г., постановено по настоящото
гражданско дело /лист 33 от делото/ и приложените към делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Представените с исковата молба писмени доказателства: договор за
мобилни услуги от 13.03.2020 г; заявка №*********;приложение- ценова
листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата
13.03.2020г., договор за мобилни услуги; заявка №*********; приложение-
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от
дата 31.12.2019г., фактура №********** от 05.12.2020г.; общо потребление за
мобилен / фиксиран номер за моб.№**********; фактура №**********/
05.01.2021г.; общо потребление за мобилен / фиксиран номер за моб.
№**********; фактура №**********/ 05.01.2021г.; общо потребление за
мобилен / фиксиран номер за моб.№**********; фактура №********** от
05.04.2021г.; общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения
с потребителите на електронни съобщения. не са оспорени от ответника и
5
доказват наличието на неизпълнение на договорно задължение за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на
ищцовото дружество претендираните суми по процесните договори. По
делото не се ангажираха доказателства, че ответникът е изпълнил
задължението си по процесните договори да заплати цената.
Исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на претендираните от страната разноски, съдът
възприема следното:
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер
на 385,00 лева представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение,
както и в настоящото производство - в размер на 505,00 лева, представляващи
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
6
настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горното и съобразно чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. Н. Н., ЕГН **********,
с адрес град *** съществуването на вземането на „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК ********* (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********), със седалище и адрес на управление град София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън
Кристос Кинг за сумите: 556,06 лева. (петстотин петдесет и шест лева и шест
стотинки) от които: 357,58 лева главница представляваща задължение за
предходен период формирано както следва: 267,62 лева, дължими за период
05/11/2020 - 04/02/2021 г., по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 31.12.2019г. и по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 13.3.2020г. сума в размер на 126,12 лева,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги, 198,48 лева, неустойки за предсрочно прекратяване на услуги,
формирани по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 13.3.2020 г. сума в размер на 99,02 лева, от които 42,48
лева., представляваща три месечни такси и сума в размер на 56,54 лева за
HUAWEI Теlenor 40G MiFi , представляваща част от разликата между цената
на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по
сключения договор за закупуване на устройство. По договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 31.12.2019г. сума в размер на
99,46 лева, представляващи три стандартни месечни такси, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2022г. до окончателното
й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1638/21.11.2022 г. по частно гражданско
дело № ***/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА Р. Н. Н., ЕГН **********, с адрес град *** да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********* (с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********), със седалище и адрес на
управление град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг сумата от 385
лева, представляваща направени по частно гражданско дело № ***/2022 г. по
описа на Районен съд – Казанлък разноски.
ОСЪЖДА Р. Н. Н., ЕГН **********, с адрес град *** да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********* (с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********), със седалище и адрес на
управление град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг сумата от 505,00
лева, представляващи направени по настоящото делото разноски.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8