Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 02.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на шести февруари две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Сн. Чолакова КАНД № 6 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на директора на ТД на НАП – гр.Варна,
депозирана чрез главен юрисконсулт В.М., против Решение № 91/14.10.2022г. на
Районен съд – гр.Велики Преслав, постановено по АНД № 216/2022г. по описа на
съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 627275-F630471/08.03.2022г.,
издадено от и. д. директор на ТД на НАП – гр.Варна, с което за нарушение по чл.
3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване плащанията в брой /ЗОПБ/, на основание
чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, на „Б.б.“ ООД *** е наложена имуществена санкция в размер
на 152 320 /сто петдесет и две хиляди триста и двадесет/ лева, явяваща се
50 на сто от общия размер на направеното плащане.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че приобщените
по делото доказателства установяват с категоричност извършването на вмененото
на дружеството нарушение, доколкото то е осъществило плащане в брой чрез разходни
касови ордери по свързани платежни операции, подробно описани в акта и в НП, в
противоречие с изискванията на закона, при което извършеното плащане от страна
на санкционираното лице не попада и в кръга на изключенията, регламентирани в
чл. 2 от ЗОПБ. Сочи също, че целта на закона е цялостен обзор и контрол върху
паричните потоци в гражданския оборот, поради което изразява несъгласие с
решаващия извод на районния съд, че плащането по договора между „Б.б.“ ООД –
гр. Велики и „В О“ ЕООД следва да бъде изключено от приложното поле на ЗОПБ. По
тези съображения жалбоподателят отправя искане за отмяна на процесното съдебно
решение и за потвърждаване на наложената имуществена санкция. Претендира
присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен
юрисконсулт В.М., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната страна, „Б.б.“
ООД ***, депозира писмен отговор чрез адвокат Г.Г. от АДД „Балкански и
партньори“ – гр. София, в който обективира доводи за неоснователност на
оспорването. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно
призована, ответната страна се представлява от управителя на дружеството Т Ки от
адвокат Г.Г., които поддържат отменителните основания, изложени в депозирания
отговор и представят доказателства за сторените разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 07.10.2021г.
свидетелката А Л, главен инспектор по приходите при санкционния орган, съставила
АУАН № F63 0471 от 07.10.2021г. на „Б.б.“ ООД *** за това, че на 23.08.2021г.,
във връзка с извършвана проверка по прихващане или възстановяване, и след
запознаване с всички документи, представени ѝ от проверяваното дружество
по електронен път с придружително писмо с № П-03002721146708-040001/18.08.2021г.,
оборотна ведомост за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2021г., аналитична
оборотна ведомост на сметка 501 „Каса в лева“ за периода от 01.05.2021г. до
31.07.2021г., РКО за изплатени суми за периода от 01.05.2021г. до 31.07.2021г.,
Анекс № 1 от 22.01.2021г. към Договор от 23.01.2019г., както и РИП № П-03002721146708-0РП-001/18.08.2021г.,
АПВ № П-03002721146708-004-001/09.09.2021г., ИПД № П-03002721146708-040-001/18.08.2021г.,
установила, че за периода от 10.05.2021г. до 31.07.2021г., в нарушение на
Закона за ограничаване на плащанията в брой, дружеството не е извършило чрез
банков превод или чрез внасяне по платежна сметка, плащания на „В О“ ЕООД, с ЕИК
*********, в общ размер на 304 640 лв., представляващи
част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание на
стойност над 10 000 лв., а именно съгласно Договор от 23.01.2019г. и Анекс № 1
от 22.01.2021г. към Договор от 23.01.2019г., по силата на който „Б.б.“ ООД ***
предоставя на „В О“ ЕООД за ползване на банковите си сметки.
Проверяващата
установила, че на посочените в издадения акт дати са извършени 38 бр. плащания,
за всяко от които са били издадени РКО, а именно - на 10.05.2021 г. „Б.б.“ ООД ***
изплатило на „В О“ ЕООД в брой сумата от 850, 00 лв.; на 12.05.2021 г. - сумата
от 3600, 00 лв.; на 13.05.2021 г. - 5800, 00 лв.; на 14.05.2021 г. - 9400, 00 лв.; на 17.05.2021 г. - 9800, 00
лв.; на 18.05.2021 г. - 9000, 00 лв.; на 19.05.2021 г. - 7900, 00 лв.; на
21.05.2021 г. - 8800, 00 лв.; на 25.05.2021 г. - 9700, 00 лв.; на 26.05.2021 г.
- 9500, 00 лв.; на 27.05.2021 г. - 9800, 00 лв.; на 28.05.2021 г. - 9680, 00
лв.; на 31.05.2021 г. - 9750, 00 лв.; на 01.06.2021 г. - 9770, 00 лв.; на
02.06.2021 г. - 9500, 00 лв.; на 03.06.2021 г. - 9300, 00 лв.; на 04.06.2021 г. - 8900, 00
лв.; на 07.06.2021 г. - 8400, 00 лв.; на 08.06.2021 г. - 5600, 00 лв.; на
11.06.2021 г. - 9280, 00 лв.; на 14.06.2021 г. - 9600, 00 лв.; на 17.06.2021 г.
- 6650, 00 лв.; на 18.06.2021 г. - 5000, 00 лв.; на 21.06.2021 г. - 7400, 00
лв.; на 23.06.2021 г. - 9800, 00 лв.; на 24.06.2021 г. - 9400, 00 лв.; на
25.06.2021 г. - 9000, 00 лв.; на 28.06.2021 г. -7900, 00 лв.; на 30.06.2021 г. - 9200, 00 лв.; на 06.07.2021 г. - 9800, 00
лв.; на 08.07.2021 г. - 8060, 00 лв.; на 19.07.2021 г. - 9800, 00 лв.; на
21.07.2021 г. - 8060, 00 лв.; на 23.07.2021 г. - 4400, 00 лв.; на 27.07.2021 г.
1650, 00 лв.; на 28.07.2021 г. - 9050, 00 лв.; на 29.07.2021 г. - 9060, 00 лв.;
на 30.07.2021 г. - 6000, 00 лв.
Прието било, че тези
плащания, извършени в гр. Велики Преслав, вписан като седалище на дружеството,
са в нарушение на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, доколкото „Б.б.“
ООД не е осъществило същите, явяващи се част от свързани по между си платежни
операции на едно и също основание на стойност над 10 000, 00 лв., чрез банков
превод или чрез внасяне по платежна сметка на „В О“ ЕООД.
В законоустановения срок
срещу така съставения АУАН постъпили писмени възражения от дружеството –
ответник в касационното производство, заведени с вх. № 9850/18.10.2021 г., в
които последното посочило, че визираните плащания не могат да се считат за
такива между двете дружества, предвид отношенията между същите, съгласно
сключения Договор от 23.01.2019 г. и Анекс № 1 от 22.01.2021 г., както и, че
при направена на дружеството ревизия през 2020 г., резултатите от която били обективирани
в РД от 05.10.2020 г., били анализирани предаванията в брой на паричните суми
между двете дружества, като в издадения впоследствие от проверяващите органи РА от 30.10.2020 г., не били констатирани
нередности.
Въз основа на така съставения АУАН,
на 08.03.2022г., и. д. директор на ТД на НАП – гр.Варна, оправомощен със
Заповед № 3ЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, издал
обжалваното Наказателно постановление 627275-F630471/08.03.2022 г., в което
изцяло възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и с което за нарушение
по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ на „Б.б.“ ООД
е наложена имуществена санкция в размер на 152 320 лв., явяваща се 50 на сто от
общия размер на направеното плащане.
Фактическата обстановка районният
съдт е установил въз основа на приложените по делото документи, сред които и
Договор от 23.01.2019 г., и Анекс № 1 от 22.01.2021 г. към същия Договор. По
делото са приложени и РИП № П-03002721146708-0РП-001/18.08.2021 г., АПВ №
П-03002721146708-004-001/09.09.2021 г., ИПД №
П03002721146708-040-001/18.08.2021 г., оборотна ведомост за периода от 01.05.2021
г. до 31.07.2021 г., аналитична оборотна ведомост на сметка 501 „Каса в лева“
за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г., РКО за изплатените суми за
периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г., Ревизионен доклад №
Р03002720002066-092-001/05.10.2020 г., Ревизионен акт № Р-03002720002066091-001/30.10.2020
г., оборотни ведомости по сч. сметка 498-3, сч. сметка 498-4 и сч. сметка 498-5
за периода 01.05.2021¬31.07.2021 г. на „В О“ ЕООД; оборотни ведомости по сч.
сметка 499-7, сч. сметка 499-10, сч. сметка 499-1 на „В О“ ЕООД; извлечения от
банковата сметка на „Б.б.“ ООД в ТБ
"УниКредит Булбанк" АД за м. май 2021 г., м. юни 2021 г. и м. юли
2021 г., фактури.
Към доказателствения
материал по делото съдът е приобщил и заключението на назначената и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, което е прието по делото като компетентно, мотивирано и неоспорено
от страните.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е достигнал до извод, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи изначално санкционната процедура. Същевременно
въззивният съд е извел решаващия правен извод за материална незаконосъобразност
на процесния правораздавателен акт. За да достигне до този извод, съдът е съобразил
наличието на сключения Договор от 23.01.2019 г. и Анекс № 1 от 22.01.2021 г.
към него, и данните за платени чрез съответните РКО суми от страна на „Б.б.“
ООД, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
приемайки, че паричният предмет на РКО и свързаните с него действия между двете
дружества не попадат под обхвата на материалната разпоредба на чл. 3 от ЗОПБ. Предходната
инстанция е посочила, че приложимият ЗОПБ не съдържа легална дефиниция на
термина „плащания“ за целите на закона, а според чл. 46, ал. 3 от ЗНА – ал. 2
от разпоредбата не се прилага за наказателна, административна или дисциплинарна
отговорност. Визираният в чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ термин „операции с пари“
според съда също няма легална дефиниция в приложимия закон. Поради това
въззивният съд е съобразил мотивите към проекта на ЗОПБ, в сила от 20.12.2013г.,
където под плащане се разбира паричен поток – разплащания в брой по сделки
между юридически лица, физически лица и между юридически и физически лица. Въз
основа на това съдът е заключил, че относимата терминология не включва
предаване на парична сума в обхвата на движението на парични средства, а касае
предвидено, определяемо или извършено плащане. Предвид изложеното, съотнасяйки
същото към установеното по делото, съдът е счел, че в случая предоставянето от
„Б.б.“ ООД на „В О“ ЕООД на всяко от обективираните в РКО парични средства, с
оглед и на договорните отношения помежду им, не представлява „плащане“ като
част от свързани помежду си платежни операции и не попада в материалния обхват
на ЗОПБ. Процесните РКО,
според предходната инстанция, обективират движение на парични средства между
двете дружества, но естеството на същите съобразно договорните им отношения,
закрепени в Договор за ползване на банкови сметки от 23.01.2019 г. и Анекс № 1
от 22.01.2021 г. към същия Договор, и установеното по делото, определя
характера им като средства по естеството си собствени такива на дружеството –
получател, в случая на „В О“ ЕООД. В този смисъл, доколкото се касае за парични
суми на самия получател, съдът е намерил, че същите, и по-конкретно тяхното
предаване, самостоятелно не могат да бъдат определени като „плащания“ или „разплащания“
по смисъла на ЗОПБ. Аргумент за посоченото съдът е извел и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, както и от констатациите, направени от
ревизиращия екип в хода на проведеното ревизионно производство срещу
дружеството, за наличие на отчетност и проследимост на паричните суми, предмет
на издадените процесни РКО, доколкото и именно липсата на такава защитава ЗОПБ.
Воден от това, районният съд е отменил оспореното наказателно постановление.
Шуменският административен съд приема,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав
на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи
на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа
обстановка по делото, въззивният съд е направил правилни изводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление и за наличие на коментираните основания за
неговата отмяна. За да достигне до този извод съдът, е подложил на задълбочен
съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на
основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на предходния съдебен състав. С
касационната жалба се навеждат вече коментирани от РС – гр.Велики Преслав
въпроси, поради което съображенията, с които те са приети за неоснователни, не
следва да се преповтарят изцяло. При установените в хода на въззивното
производство данни, за да се прецени дали предоставянето на средства от
наказаното лице е осъществено в нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, следва
да се установи дали същото представлява плащане по смисъла на закона. Отговор
на този въпрос, както правилно е посочил и районният съд, дават приобщените
писмени доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебно –
счетоводна експертиза. В него вещото лице, съобразявайки приложените по делото
доказателства и документите на двете дружества, приема еднозначно, че сумите по
процесните РКО са отразени в счетоводството на „Б.б.“ ООД като намаление на
задължението към „В О“ ЕООД, а в
счетоводството на „В О“ ЕООД - като намаление на вземането от „Б.б.“ ООД. В
счетоводството на последното с получените суми сметката 499 „Разчети с други
кредитори“ се кредитира и формира задължение към „В О“ ООД, а с платените суми
сметката се дебитира, като се намалява размера на задължението. В счетоводството
на „В О“ ООД с получените суми сметка 498 „Разчети с други дебитори“ се
дебитира и формира вземане от „Б.б.“ ООД, а с платените суми сметката се
кредитира, като се намалява размера на вземането. Установява се по неоспорим
начин също, че произходът на сумите, който са постъпвали по банковите сметки на
„Б.б.“ ООД през периода м. май 2021 г. - м. юли 2021 г., които в последствие са
описани в РКО, са от клиенти на „В О“ ЕООД и получени преводи от валутната
сметка на „В О“ ООД, т. е. средствата са на „В О“ ЕООД. Следователно
предоставяните с РКО, описани в акта и в НП, парични суми, не представляват „плащане“
като част от свързани помежду си платежни операции и не попадат в материалния
обхват на ЗОПБ. Както правилно е посочил и районният съд, процесните РКО
обективират движение на парични средства между двете дружества, но естеството
на същите, съобразно договорните им отношения, закрепени в Договора за ползване
на банкови сметки от 23.01.2019 г. и Анекс № 1 от 22.01.2021 г. към същия
Договор, и установеното по делото, определя характера им като средства, които
са собствени на дружеството – получател, в случая на „В О“ ЕООД. При това
положение и доколкото се касае за
парични суми на самия получател, то съдът правилно е приел, че същите, и
по-конкретно тяхното предаване, самостоятелно не могат да бъдат определени като
„плащания“ или „разплащания“ по смисъла на ЗОПБ. Подобен извод е съобразен
напълно и с целта на тази правна уредба, въвеждаща изискването плащанията на
стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева, да се извършват не в брой, а
чрез превод или внасяне по платежна сметка, така че да се гарантира
проследимостта на финансовите операции. Банковият превод и внасянето по платежна
сметка позволяват да отпадне анонимността на финансовите трансакции и да се
осигури тяхната проследимост, за да бъдат осчетоводени и обложени с данък от
данъчните служби на държавата. При съвкупен анализ на приобщените доказателства
се налага единствено възможния правен извод, че въведеното изискване за
проследимост на финансовите операции в случая не е било нарушено, като по
делото липсват твърдения и доказателства, които да установяват противното и
които да налагат ангажиране на отговорността на дружеството. Напротив, от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и от приобщения
доказателствен материал се установява надлежното отразяване на средствата в
счетоводствата на двете дружества, до какъвто законосъобразен извод е достигнал
и районният съд.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Велики Преслав като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски
за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че доколкото в касационното
производство „Б.б.“ ООД е представлявано от адвокат, комуто е заплатило
адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6120 лева с ДДС
(видно от Фактура № 1292/01.12.2022г., издадена от Адвокатско дружество
„Балкански и партньори" и преводно нареждане от 01.12.2022г.), на
основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.3 от АПК в полза на
неправомерно санкционираното дружество следва да бъде присъдена сума в
горепосочения размер, като същата следва да се възложи в тежест на ТД на НАП –
гр.Варна. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на касатора
и на представителя на Окръжна прокуратура – гр.Шумен за прекомерност на
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. От представените по делото
доказателства е видно, че същото е договорено
по силата на Договор за правна защита и съдействие от 18.04.2022г.,
сключен между АДД“Балкански и партньори“ и „Б.б.“ ООД. По силата на чл. 18, ал.
2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й, актуална към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за правна защита по административнонаказателно
производство с наложена имуществена санкция в размер на 152 320 лева е в
размер на 4576,40 лева без ДДС, респективно в размер на 5491,68 лева с ДДС
(арг. от § 2а от ДР на Наредба № 1 от 0.07.2004г.). Видно от приложената по
делото Фактура № 1292/01.12.2022г., издадена от Адвокатско дружество „Балкански
и партньори", в случая е договорено, респективно заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в
размер на 5 100 лева без ДДС, респективно в размер на 6 120 лева с
ДДС. Т.е. договореното адвокатско възнаграждение надхвърля минималния предвиден
от наредбата размер само с 523,60 лв.(5 100-4576,40). При това положение и
предвид значителната правна сложност на съдебното производство, касационната
инстанция намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, респективно искането за неговото редуциране не явява неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 91/14.10.2022г. на
Районен съд – гр.Велики Преслав, постановено по АНД № 20223610200216 по описа за
2022г. на съда.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция по
приходите – гр.Варна да заплати на "Б.б."ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.П.К., сумата от 6120 (шест хиляди сто и двадесет)
лева, представляващи деловодни разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 02.03.2023г.