Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1902 08.11.2019 година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен
състав,
на двадесет и осми октомври
две хиляди и деветнадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1080 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
и направено уточнение във връзка с предмета на оспорване на ЕТ „Е.М.Г.“, ЕИК: 10263253,
представлявано от управителя М. В. Г., със седалище и адрес на управление: гр.
Поморие, ул. „Македония“ № 2, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Х.Х. от БАК, против
отказ на Управителния съвет на Агенция пътна инфраструктура, обективиран в
решение по т. 2.166 по протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г., за преиздаване на
разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно
съоръжение, находящо се на километър 222+437 (ляво) от път І-9 „Варна – Бургас“.
Производството по делото е за втори път пред
Бургаски административен съд, след като с решение № 6822/08.05.2019 г.,
постановено по адм.д. № 13688/2018 г. по описа на Върховен административен съд,
е обезсилено решение № 1472/20.07.2018 г., постановено по адм.д. № 2506/2017 г.
по описа на настоящия съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на съда. В решението на ВАС е посочено, че на оспорване подлежи решението на
Управителния съвет на АПИ, а не първоначално оспореното писмо на председателя на
УС на АПИ, в което е обективиран постановения отказ да бъде преиздадено
исканото разрешение за специално ползване на пътищата. Предвид това са дадени
задължителни указания при новото разглеждане на делото, след уточняване на
неговия предмет, да бъде конституиран надлежен ответник, а именно Управителният
съвет на АПИ.
В изпълнение на дадените указания
жалбоподателят е направил уточнение във връзка с конкретния индивидуален
административен акт, който се оспорва, като е посочил, че е оспорено именно
решението на УС на АПИ, обективирано в решение по т. 2.166 по протокол №
16631/17 от 26.06.2017 г. В първоначалната жалба, както и в допълнително
представеното пред съда заявление, се иска прогласяване на нищожност на
оспорения индивидуален акт, като се излагат съображения за липса на материална
компетентност у издателя му. Посочено е, че в §4 от ПЗР от Постановление №
294/08.11.2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на
министерския съвет, както и в Закона за пътищата, Наредбата за специално ползване
на пътища (НСПП) и в правилника на АПИ не е предвидена възможност УС на АПИ да
постановява откази за преиздаване на вече издадени разрешения за специално
ползване на пътища. Наред с това се сочи, че при издаване на оспорения акт са
допуснати съществени нарушения на производствените правила и нарушение на
материалноправните разпоредби. Изтъква се, че в хода на процедурата по
преиздаване на разрешения административният орган няма правомощие да извършва
допълнителни проверки, а единствено следва да преиздаде разрешението. Посочва
се, че правната норма уреждаща необходимите отстояния от издаване на
първоначалното разрешение не е търпяла изменение, поради което и тогава и сега
следва, че изграденото рекламно съоръжение отговаря на условията на чл. 15, ал.
1, т. 2 от НСПП. Излагат се съображения, че процесният отказ е постановен въз
основа на нищожни действия и актове на органите извършили проверка относно
изискванията за поставяне на РС. Сочи се, че доклада въз основа на който е
взето решение за постановяване на настоящия отказ е изготвен от некомпетентно
лице, както и че въобще в дневния ред на проведеното събрание на УС на АПИ
изначално не е била включена точка касаеща преиздаване или откази да се
преиздадат разрешения по НСПП. Твърди се, че кръстовището, от което
административният орган е приел, че РС не е на изискуемато разстояние
представлява временно кръгово кръстовище, поради което неговото съществуване не
е основание за отказ, доколкото липсват данни същото да е въведено законно в
експлоатация. Иска се обявяване нищожността на акта, а при условията на евентуалност
– неговата отмяна като незаконосъобразен и респективно връщане на преписката на
административния орган за ново произнасяне със задължителни указания.
Претендират се разноски (по първоначалната жалба).
В съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя поддържа жалбата, като излага подробни съображения. Ангажира
доказателства.
В изпълнение на указанията дадени от ВАС, в
хода на настоящото съдебно производство като ответник е конституиран
Управителния съвет на АПИ. В съдебно заседание, процесуалният представител на
ответника оспорва жалбата, като намира същата за неоснователна. Ангажира
доказателства.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства счита за установено от фактическа страна следното:
С разрешение за специално ползване на пътищата чрез
експлоатация на рекламно съоръжение № 177/21.02.2006г. издадено от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Пътища“ с настоящо наименование
- Агенция „Пътна инфраструктура“, е разрешено на ЕТ „Елмада – М.Г.“ да
експлоатира рекламно съоръжение в обхвата на път І-9, километър 222+450 – ляво,
с площ на рекламното съоръжение – 12 кв.м. Експлоатацията е разрешена безсрочно.
За издаване на разрешението за ползване на рекламното съоръжение е бил изготвен
констативен протокол от 28.10.2003 г., с който било констатирано съответствие с
изискванията на чл. 15, ал. 1 от НСПП.
Междувременно по път І-9 „Варна – Бургас“ били
извършени ремонтни дейности. Видно от представения протокол от 15.08.2014 г.
при извършена проверка от приемателна комисия, определена от директора на ОПУ-
Бургас, бил одобрен обект „временна организация на движението по време на
строителството на кръговите кръстовища на път І-9 „Сл. бряг – Бургас“ при км.
218+200, км. 219+600 и км. 222+849,41“. С одобрителния протокол е посочено, че
изградените обекти могат да бъдат ползвани по предназначение. В хода на
настоящото съдебно производство са представени редица заповеди на УС на АПИ, с
които е въвеждана временна организация на движението за обект „Път І-9 Слънчев
бряг-Бургас от км. 222+849.41 до км.225-522.39, като с последната заповед от
28.06.2019 г. е посочено, че срокът на временната организация на движение е до
подписване на Акт образец 16.
С изменението на Закона за пътищата, прието с § 5 от
ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗП, обнародван в ДВ, бр. 47 от 2012
г., е предвидено издадените до влизането в сила на този закон безсрочни
разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения да остават валидни за срок до
5 години от датата на влизане в сила на този закон. По повод на това, до
жалбоподателя е изпратено писмо с изх. № 53-00-329/23.03.2017 г. от ОПУ- Бургас
към АПИ, с което е уведомен, че разрешението му за експлоатация на процесното
рекламно съоръжение изтича на 26.06.2017 г., както и за възможността същото да
бъде подновено на основание чл. 17б от НСПП.
Със заявление с вх. № 53-00-622/02.06.2017 г.
едноличният търговец е поискал подновяване на разрешение № 177/21.02.2006 г.,
за което е представил документ за платена такса и удостоверение за липса на
задължения към НАП.
Впоследствие е изготвен констативен протокол №
289/26.06.2017 г. в който е посочено, че рекламното съоръжение предмет на
разрешение № 177/21.02.2006 г. не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1, т.
2 от НСПП, тъй като се намира на 103 м. от кръгово кръстовище при км. 222+334,
изградено на път І-9 „Варна – Бургас“. Дадено е заключение, че разрешението не
може да бъде преиздадено. Протоколът е подписан от главен експерт БД и ТЕСПМ,
старши експерт в отдел „ИРД“ и гл. специалист Районна пътна служба- Поморие.
Протоколът, заедно с проект на писмо за отказ за преиздаване на разрешение за
експлоатация, били изпратен от ОПУ- Бургас до директора на дирекция „Поддържане
на пътната инфраструктура“ с придружително писмо с рег. № 66-Бс-997/23.06.2017
г., видно от представената регистрационно-контролна карта.
От своя страна директорът на дирекция „ППИ“ изготвил
доклад до Управителния съвет на АПИ, с вх. № 93-01-4949/23.06.2017 г. по описа на
АПИ, с предложения за издаване на откази за преиздаване на разрешения за
експлоатация на рекламни съоръжения, чиито срок изтича на 26.06.2017 г., въз
основа на представените доклади от директорите на съответните ОУП.
На проведеното на 26.06.2017 г. заседание на УС на
АПИ, резултатите от което са обективирани в протокол № 16631/17, под т. 2.166
от дневния ред, било взето решение за одобряване на проект на писмо за отказ на
жалбоподателя да бъде преиздадено разрешение № 177/21.02.2006 г. По т. 2.235 от
протокола е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише одобрените писма
от т. 2.2 до т. 2.234. По повод на възложените му задачи, председателят на УС
на АПИ подписал писмо с изх. № 53-00-4718/26.06.2017 г., с което ЕТ „Елмада- М.Г.“
бил уведомен, че съоръжението предмет на разрешение № 177/21.02.2006 г. не
отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП, тъй като същото се
намира на 103 м. от новоизграденото кръгово кръстовище на км. 222+334
(километър по съществуващ път) по път І-9, поради което разрешението няма да
бъде преиздадено.
В хода на
предходното съдебно производство била изготвена съдебно-техническа експертиза
от заключението на която се установява, че процесното рекламно съоръжение се
намира на 91.04 м. от началото на временното кръгово кръстовище и на 106.52 м.
от центъра на кръстовището.
В хода на настоящото съдебно производство е разпитана
свидетелката Т.К., старши експерт в отдел „Инвестиционно ремонтни дейности“
(ИРД) към АПИ, участвала в извършването на проверка за наличието на условията
по чл. 15 от НСПП, по повод подадено заявление за преиздаване на разрешение №
177/21.02.2006 г. В показанията си свидетелката заявява, че в действителност
проверките не са били извършвани към момента на издаване на констативните
протоколи, а на по-ранен етап – началото на юни 2017 г. Посочва, че това се е
наложило поради значителния брой от рекламни съоръжения, както и предоставянето
на възможност на собствениците на обекти, да преместят същите в изпълнение на
изискванията на чл. 15 от НСПП, в случай че това е възможно. Самите протоколи
са издавани непосредствено преди крайния срок на разрешенията (26.06.2017 г.).
Свидетелката заявява, че при извършване на огледите не са присъствали
собствениците на съоръженията, тъй като нямало такова законово изискване. Относно
настоящия случай, свидетелката посочва, че не е имало възможност за
преместване, поради наличие на друг рекламен обект в близост. К. заявява, че
всички протоколи са изпратени до АПИ на 26.06.2017 г., с едно съпроводително
писмо.
При така направените фактически
констатации, съдът обоснова следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
Управителен съвет на АПИ. Последният е оправомощен да издава разрешения за
специално ползване на пътя (от републиканската пътна мрежа) съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, б. „в“ от ЗП, във вр. с чл. 5,
ал. 2, т. от НСПП. В чл. 6, ал. 2 от НСПП е регламентирано, че компетентен да
постановява откази за издаване на разрешения за ползване на пътища е именно
органът, който следва да издаде конкретното разрешение. В случая не е спорно
между страните, а и се установява от данните по делото, че процесното рекламно
съоръжение е изградено в обхвата на републикански път І-9 „Варна-Бургас“.
Следователно именно Управителният съвет на АПИ е компетентен да преиздава или
респективно да отказва преиздаване на разрешения по реда на чл. 17б от НСПП.
Спазени са и изискванията за кворум и мнозинство, предвидени в чл. 8, ал. 1 и
чл. 10, ал. 5 от Правилника на АПИ. Оспореният индивидуален административен акт
е издаден в предвидената от закона форма, като правните и фактически основания
за неговото издаване се съдържат в одобреното писмо за отказ, както и в
представения констативен протокол. При издаването му не са допуснати съществени
нарушения на производствените правила, водещи до неговата отмяна.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в хода на производството е допуснато нарушение на чл. 26 от АПК, тъй като заинтересованото лице- жалбоподателят, не е било уведомено за
започване на административното производство. В случая административното
производство започва по заявление на заинтересованото лице, поради което не е
имало необходимост същото да бъде нарочно уведомявано по реда на чл. 26 от АПК
за това. От друга страна, лицето е било уведомено още с писмо от месец март
2017 г., че срокът на издаденото разрешение № 177/21.02.2006 г. (безсрочно),
поради настъпили законодателни промени §5 от ПЗР на ЗИД на ЗП, ще изтече на
26.06.2017 г., като му е разяснена възможността да поиска преиздаване на
разрешението по реда на чл. 17б от НСПП.
Не се споделят и доводите на
жалбоподателя, че в хода на производството по чл. 17б от НСПП за преиздаване на
разрешение за ползване на пътищата, административният орган е длъжен единствено
да преиздаде разрешението без да извършва проверка дали отговаря на посочените
в наредбата изисквания, както и че няма правомощие да откаже преиздаване. Неоснователно
е позоваването от страна на жалбоподателя на § 4 ПЗР към ПМС № 294 от
08.11.2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския
съвет (ДВ, бр. 90/2016 г., в сила от 15.11.2016 г.), според който преиздадените
по реда на чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата, приета с
Постановление № 179 на Министерския съвет от 2001 г., разрешения за
експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на
първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за
първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените разрешения за
експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени
в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които
съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за
експлоатация. Правилото касае преиздадените вече към 15.11.2016 г. разрешения
за експлоатация на рекламни съоръжения, а не такива, които ще се преиздават
занапред, какъвто е настоящият случай. За последните, в ал. 2 на чл. 17б от
наредбата изрично се сочи, че се преиздават за нов 10-десет годишен период,
когато са спазени изискванията на чл. 15 НСПП, за които задължително се прави
преценка от административния орган. Следователно законодателят е предвидил
извършване на проверка за наличие на изискуемите предпоставки за случаи като
настоящия, като тази проверка се осъществява независимо от това дали изискуемите
предпоставки са били изменени през годините, доколкото фактически условията по
поставяне и експлоатиране на съоръжението също биха могли да са станали обект
на промени.
Последното от своя страна налага
извършване на проверка за изпълнение на посочените в наредбата условия с цел
установяване законосъобразното експлоатиране на рекламните съоръжения. Тази
проверка съобразно разпоредбата на чл. 14, т. 5 от НСПП се осъществява
съвместно от администрацията, управляваща пътя, органите на Министерството на
вътрешните работи и заинтересуваното лице и се обективира в протокол за
предварителен оглед. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП републиканските пътища,
какъвто е настоящият път, се управляват от АПИ. В Правилника на АПИ е посочено,
че Областните пътни управления представляват специализирано звено към
Агенцията, които осигуряват изпълнението на определени функции на агенцията на територията
на една административна област, като подпомагат централната администрация при
контрола по изграждането и експлоатацията на пътните връзки към търговските
крайпътни обекти и на рекламните съоръжения (чл. 30, ал. 1, т. 8 от Правилника).
С оглед на изложеното, следва извод, че компетентни да извършат предварителен
оглед за спазване изискванията на чл. 15 от НСПП са служители от съответното
ОПУ, в случая ОПУ- Бургас. Със заповед № РД-08-35/31.05.2013 г. на директора на
ОПУ- Бургас са определени и конкретните длъжностни лица, които следва да
извършват тези огледи, както и реда за тяхното извършване. От изготвения протокол
за оглед се установява, че проверката е осъществена от определените в закона и
издадената заповед лица. Действително при извършване на проверката не е
участвало заинтересованото лице – собственик на рекламното съоръжение. С това
обаче съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение,
доколкото лицето е било наясно, какъв ще бъде резултатът от извършената
проверка, предвид предходно оспорване на акт за отнемане на разрешение №
177/21.02.2006 г., приключило с отменително решение на ВАС постановено по
адм.д. № 9611/2015 г. Още повече, че заинтересованото лице има възможност в
настоящото производство да направи всички възражения, които е можело да направи
и в хода на административното производство.
Действително в хода на настоящото
производство се събраха данни, от които се установява, че предварителният оглед
на рекламното съоръжение е бил извършен преди датата на издаване на
констативния протокол. Това съдът също намира, че не води до съществено
нарушение на производствените правила. От показанията на свидетелката К. става
ясно, че предварителен оглед (още преди подаване на заявления за преиздаване на
разрешения) е извършен по отношение на всички рекламни съоръжения на
територията на Община Бургас, които съоръжения са значителен брой. Причините
протоколите да бъдат издадени в последния момент (в случая датата на протокола
съвпада с датата на провеждане на заседанието на УС на АПИ) е обяснена от
свидетелката с предоставяне на възможност част от рекламните съоръжения да
бъдат приведени към изискванията на чл. 15 от НСПП, където това било възможно.
Съдът намира, че тези действия на административния орган са оправдани, както с
оглед големия брой съоръжения, които е следвало да бъдат проверени, така и
обстоятелството, че част от отказите (по подадени заявления за преиздаване),
където е било възможно отстраняване на нередностите, биха се дължали на
независещи от собствениците причини (ремонт на съществуващия път). От друга
страна, се явява без значение обстоятелството, че протоколът е издаден на
по-късна дата след проверката, доколкото от заключението по изготвената
съдебно-техническа експертиза се установява, че констатациите посочени в него
отговарят на действителното положение. Следва да се отбележи, че макар и
протокола да е бил изготвен в деня на провеждане на заседанието на УС на АПИ,
на което е взето оспореното понастоящем решение, то с тези действия не се
опорочава предвидената процедура за внасяне на решението за разглеждане от УС.
Спазен е реда за внасяне на проектите пред УС, доколкото доклада на директора
на ОПУ- Бургас, ведно с констативните протоколи и проектите на писма за
преиздаване или отказ, са изпратени на директора на дирекция „Поддържане на
пътната инфраструктура“, който от своя страна е внесъл обобщен доклад пред УС
на АПИ. Действително е налице разминаване на датите на регистриране на доклада
на ОПУ- Бургас и доклада на директора на дирекция „ППИ“ (23.06.2017 г.) с дата
на издаване на констативния протокол (26.06.2017 г.), но доколкото бе изяснено
в хода на съдебното производство, че констативните протоколи са изпращани
няколко дни поради големия им брой в това число и на 26.06.2017 г., поради
което не е било пречка, издаденият на тази дата протокол действително да е бил
включен в доклада. Още повече, че от свидетелските показания на свидетелката К.
се установи, че протоколите са били подготвени преди изготвянето на доклада, но
са датирани в последния момент. От друга страна, процесното разрешение надлежно
е било разгледано на заседанието на Управителния съвет на АПИ, доколкото
фигурира в изготвения протокол и е взето решение по него.
За да постанови оспорения отказ за
преиздаване на разрешение № 177/21.02.2006 г. за специално ползване на пътищата
чрез експлоатация на рекламно съоръжение, административният орган е приел, че
това рекламно съоръжение не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от
НСПП. Съгласно цитираната разпоредба рекламните съоръжения в обхвата на пътища,
различни от автомагистрали или скоростни пътища, следва да отстои на не по-малко
от 500 м. от пътни възли и кръстовища. В случая рекламното съоръжение е
разположено на път I-9 „Варна – Бургас“, поради което следва да отстои не
по-малко от 500 м. от кръстовище. Не е спорно между страните, че след издаване
на разрешение № 177/21.02.2006 г. в близост до рекламното съоръжение на
жалбоподателя е изградено кръгово кръстовище. Неговото изграждане се установява
и от представения по делото протокол от 15.08.2014 г. за одобрение изграждането
на обект „Временна организация на движението по време на строителството на
кръговите кръстовища на път І-9 „Сл.бряг – Бургас“ при км. 218+200, км.
219+600, км. 222+849,41“. Не е спорно между страните, а и се установява от
събраните в хода на съдебните производства доказателства, в частност
заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, че експлоатираното
от ЕТ „Елмада – М.Г.“ рекламно съоръжение, находящо се на път І-9 „Варна-
Бургас“, км. 222+450- ляво (километраж по съществуващ път), към момента на
издаване на оспорения акт (както и към настоящия момент, доколкото кръговото
кръстовище не е премахнато) се намира на около 106 метра от новоизградено
кръстовище (кръгово) на посочения път, километър 222+849.41 (километраж по проект)
или 222+289.41 (километраж по съществуващ път) (посочената разлика се
установява от представените заповеди за временна организация и безопасност на
движението за обект включващ този участък от път І-9). Посочените от вещото
лице метри се различават от тези описани в констативния протокол за оглед от
служителите в ОПУ- Бургас с пренебрежимо малка разлика от 3 метра, което според
съда не е от определящо значение за изхода от спора. От изложеното
по-категоричен начин се установява, че поставеното рекламно съоръжение е на
по-малко от 500 м. от съществуващо кръстовище. Законът и приложимите нормативни
актове не правят разделение дали това кръстовище е временно или постоянно,
поради което меродавно за изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП е
съществуване на кръстовище към момента на издаване на административния акт,
независимо от неговия статут, като в този смисъл е и решение № 7429/21.06.2016
г., постановено по адм.д. № 8780/2015 г. по описа на ВАС. Ето защо, съдът
намира, че правилно и законосъобразно на жалбоподателя е отказано преиздаване
на разрешение № 177/21.02.2006 г., а жалбата срещу оспорения акт се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход да спора и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ответната страна има право на разноски, но
доколкото такива не са поискани, то съдът не следва да ги присъжда.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Бургаският административен съд, двадесет и втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ
„Е.М.Г.“, ЕИК: 10263253, представлявано от управителя М. В. Г., със седалище и
адрес на управление: гр. Поморие, ул. „Македония“ № 2, със съдебен адрес:***,
чрез адвокат Х.Х. от БАК, против отказ на Управителния съвет на Агенция пътна
инфраструктура, обективиран в решение по т. 2.166 по протокол № 16631/17 от
26.06.2017 г., за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата,
чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на километър 222+437
(ляво) от път І-9 „Варна – Бургас“.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: