Решение по дело №53/2010 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5353
Дата: 16 юли 2014 г. (в сила от 31 юли 2017 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20101100100053
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 16.07.2014 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                           Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 3 316 по описа за 2012 г. и

 

Р Е Ш И:

           

[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал.1 , пр. 2 от ГПК, че следните лица са собственици на следните идеални части от недвижим имот.

- Г.С.Р.-1/12;

- Ц.С.Р.-1/12;

- М.С.П.-1/12;

- П.В.И.-1/8;

- С.С.Р.-1/16;

- В.Б.Р.-1/16;

- Л.Б.Х.-1/8;

- Т.П.Р.-1/8;

- М.С.Р. -1/8.

Те са собственици на тези идеални части от следния недвижим имот: апартамент No. 66, таванско помещение No. 15 и 0,971% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Имотът се намира в гр. С., ул. „О.”, ж. к. „З.*/*”, бл. В, вх. „в”, като апартаментът е на четвъртия етаж. Апартаментът е с площ от 82,56 кв. и се състои от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения. Негови съседи са: стълбище, двор, ул. „О.”, държавен апартамент No. 67. Съседите на таванско помещение No. 15 са: коридор, таван No. 14 на държавен апартамент No. **, А.Е.Г..

Искът е предявен от описаните лица, собственици на идеални части от имота, срещу Т.П.Т., със съдебен адрес – адвокат Е.Г.,***, пл. „С.” *, вх. „в”, ап. **. П.В.И., С.С.Р., В.Б.Р. и Л.Б.Х. са със съдебен адрес – адвокат Д.,***, ж. к. „К.П., бл. **, вх. „а”ап. **. Г.С.Р., Ц.С.Р. и М.С.П. са със съдебен адрес – адвокат А.Й.,***. Т.П.Р. и М.С.Р. са със съдебен адрес – адвокат Г.Г.,***.

 

[2] ОСЪЖДА на основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) С.И.П.,***, и Г.И. ***«Ц.С. В.» **, ет. *, ап. *, да предадат на следните лица владението върху описания в предния параграф недвижим имот за следните идеални части:

- Г.С.Р.-1/12;

- Ц.С.Р.-1/12;

- М.С.П.-1/12;

- П.В.И.-1/8;

- С.С.Р.-1/16;

- В.Б.Р.-1/16;

- В.Х.Р. – 1/8 (той е със съдебния адрес на адвокат Д.);

- Л.Б.Х.-1/8;

- Т.П.Р.-1/8;

- М.С.Р. -1/8.

 

[3] ОСЪЖДА Т.Т. да заплати следните суми на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК:

1. 802,84 лева държавна такса на Г.С.Р., Ц.С.Р., М.С.П., П.В.И., С.С.Р., В.Б.Р., Л.Б.Х., Т.П.Р., М.С.Р.;

2. 500,00 лева за адвокат и 500,00 лева депозит за особен представител на Л.Х., П.И., С.Р. и В.Р.;

3. 333,33 лева за адвокат и 250,00 лева депозит за особен представител на Т.Р. и М.Р.;

4. 1 666,66 лева адвокатско възнаграждение на М.П., Г.Р. и Ц.Р..

 

[4] ОСЪЖДА С.П. и Г.И. да заплатят следните суми на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК:

1. 802,84 лева държавна такса на Г.С.Р., Ц.С.Р., М.С.П., П.В.И., С.С.Р., В.Б.Р., Л.Б.Х., В.Б.Р., Т.П.Р., М.С.Р.;

2. 500,00 лева за адвокат и 500,00 лева депозит за особен представител на Л.Х., В.Х., П.И., С.Р. и В.Р.;

3. 333,33 лева за адвокат и 250,00 лева депозит за особен представител на Т.Р. и М.Р.;

4. 1 666,66 лева адвокатско възнаграждение на М.П., Г.Р. и Ц.Р..

 

[5] ПРЕКРАТЯВА производството по иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт 52, том III, рег. No. 7268, дело 411 от 16.04.2007 г. на нотариус Р.Д.[1].

 

[6] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

                       

            МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищците

           

            [7] Ищците[2] заявяват в искова молба от 29.12.2009 г., че са придобили по наследяване недвижим имот. Този недвижим имот обаче, е бил продаден от И. В. на Т.Т. без първият да е собственик, като се е легитимирал за такъв с удостоверение за наследници с невярно съдържание. Т.Т. пък е продал имота на С.С.. В момента имотът се владее от ответниците С.П. и Г.И..

 

[8] Ищецът В.Х. е бил признат за собственик на 1/8 идеална част от недвижимия имот спрямо ответника Т.Т. с влязло в сила решение. Затова останалите ищци молят съда да ги признае за собственици на 7/8 идеални части от имота спрямо Т.Т.[3]. Всички ищци молят съда да установи спрямо ответниците С. и Г. П.[4], че ищците са собственици на процесния имот и да осъди С. и Г. Пеневи да им предадат владението на имота (вж. исковата молба, л. 5-8).

 

            2. По писмените отговори на ответниците

 

2.1. На Т.Т.

 

[9] Т.Т., чрез особения си представител адвокат Г., е заявил, че ищците нямат правен интерес от предявяването на установителен иск спрямо него, защото той вече не е собственик на имота и не го владее. Искът, от който ищците имат интерес, е този срещу другите двама ответници, защото те владеят имота, а чрез този иск ищците ще установят кой е действителният собственик. Т.Т. е заявил, че не е собственик на имота, защото е прехвърлил собствеността за него на трето лице. Затова той моли съда да отхвърли иска (вж. писмения отговор, л. 228-229).

 

2. На С.П. и Г.И.

 

            [10] С.П. и Г.И. не спорят, че те владеят процесния имот. Те не спорят и, че не са собственици на имота, тъй като са заплатили определена сума по предварителен договор със С.С., като преди сключването на окончателния договор са разбрали, че са жертва на имотна измама. Те обаче твърдят, че владението на ищците не следва да се възстановява, докато не бъдат прогласени за нищожни сделките с имота. С.П. също твърди, че ищците не са наследници на В. М., а той владее имота на основание предварителен договор със С.С.[5]. Затова те молят съда да отхвърли предявения срещу тях иск (вж. писмения отговор, л. 102-105, както и молбата, л. 251.).

 

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[11] На 29.10.1982 г. съпрузите Б. Й.М. и В. П. М. придобили по договор за замяна с Й. Б. Й. недвижим имот. Този недвижим имот е бил описания в пар. 1 от настоящото решение (вж. нотариалния акт, л. 54).

 

[12] На 05.04.1983 г. Б. М. е изготвил саморъчно завещание, с което е завещал на съпругата си В. М.а описания в пар. 1...имот (вж. завещанието, л. 22). Б. М. е починал на 17.07.1987 г. (вж. удостоверението за наследници, л. 12). Той е оставил за свои наследници по закон съпругата си В. М.а и осиновения си син Й. Й. (вж. пак там). На 10.03.1988 г. нотариус при СРС е обявил саморъчното завещание на Б. М. от 05.04.1983 г. (вж. протокола, л. 24). На 15.12.1993 г. е влязло в сила решение на СГС, 7-ми брачен състав, с което съдът е прекратил осиновяването от В. М.а на Й. Б. Й. (вж. решението на СГС, л. 16-18, както и решението на ВС, л. 19-21).

  

[13] В. М.а е починала на 30.07.2007 г. (вж. акта за смърт, л. 11). Тя е оставила за свои наследници по закон:

1.      Т.П.Р. (сестра);

2.      С.П. Р. (брат);

3.      наследниците на починалия преди нея неин брат В.П. Р.:

а. П.В.И.–дъщеря;

б. Б.В.Р.–син;

4. наследниците на починалата преди нея нейна сестра А.П.Г.:

а. В.Б.Х.–син;

б. Л.Б.Х.–син;

5. наследника на починалия преди нея неин брат С.П. Р.–М.С.Р. (вж. удостоверението за наследници, л. 10, както и удостоверението за наследници, л. 15).

 

[14] В. М.а и нейните братя и сестри са били родени от два брака на техния баща П.Р.М.. Първият брак на П.Р.М. е бил с Ц.Д.И. и от него са се родили А.П.Г., В. П. М.а, В.П. Р. и С.П. Р.. Вторият брак на П.М. Р. е бил със С.М.М. и от него са се родили С.П. Р. и Т.П.Р. (вж. удостоверението, л. 33, както и актовете за раждане, л. 34-39).

 

[15] На 16.04.2007 г. И.В. и Т.Т. са подали молба до нотариус Р.Д., с която са поискали от него да извърши искана от тях сделка. При сделката И.В. е представил удостоверение за наследници на В. М.а, в което той е бил вписан, като единствен неин наследник (вж. удостоверението, л. 43). Искане от И.В. за издаването на такова удостоверение от район „Възраждане” не е било постъпвало (вж. удостоверението, л. 31). Родителите на И.В. са били М. М. и Д.М. от село Д.О., община В. (вж. писмото, л. 32). В същия ден нотариус Р.Д. е удостоверил в нотариален акт продажбата на описания имот от И.В. на Т.Т. (вж. нотариалния акт, л. 56).

 

[16] По-малко от три месеца по-късно, на 03.07.2007 г., Т.Т. е продал имота на С.С. (вж. нотариалния акт, л. 64-65). Четири дни след тази продажба С.С. е сключил предварителен договор за покупко-продажба на имота със С.П. (вж. предварителния договор, л. 108). Към този момент С.П. е бил в брак с Г.И. (вж. удостоверението, л. 113).

 

[17] На 18.04.2009 г. е починал братът на В. М.а С. Р.. Той е оставил за свои наследници по закон съпругата си П.Г.Р., и децата си Г.С.Р., Ц.С.Р. и М.С.П. (вж. удостоверението за наследници, л. 69).

 

[18] С решение от 08.05.2009 г. СРС е признал В.Б.Х. за собственик на 1/8 идеална част от процесния имот спрямо Т.Т. (вж. решението, л. 27-30). Решението е влязло в сила на 16.06.2009 г. (вж. л. 30).  На 22.02.2012 г. СГС е признал за установено, спрямо П. С. Н. (дъщеря на починалия С.С.), че В.Б.Х., Л.Б.Х., П.В.И., Б.В.Р., П.Г.Р., Г.С.Р., М.С.П., Т.П.Р. и М.С.Р. са собственици на процесния имот (вж. решението, л. 202-205). Решението е влязло в сила на 22.02.2012 г. (вж. л. 205-гръб).

 

[19] На 26.03.2014 г. е починала П.Г.Р.. Тя е оставила за свои наследници по закон децата си Г.Р., Ц.Р. и М.П. (вж. удостоверението за наследници, л. 236). Не се спори, че С. и Г. Пеневи владеят процесния имот.

 

[20] Ищците са заплатили 2 403,00 лева държавна такса (вж. л. 1, 77, 79 и 81). Ищците Л.Х., И. Р., П.И. и Б.Р. (чиито наследници са С.Р. и В.Р.) са заплатили 1 500,00 лева на адвокат (вж. л. 2). Ищците Т.Р. и М.Р. са заплатили 1 000,00 лева на адвокат (вж. л. 3). Тези две групи ищци са заплатили и 1 500,00 лева за особен представител (1 000,00 лева първата група ищци и 500,00 лева втората група ищци) (вж. л. 220-221). Ищците П.Р., М.П., Г.Р. и Ц.Р. са заплатили 5 000,00 лева на адвокат (вж. л. 4). Ответникът С.П. е заплатил 650,00 лева на адвокат (вж. л. 248).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[21] Ищците са предявили два иска. Първият иск е по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК от всички ищци без В.Х. срещу ответника Т.Т. съдът да признае за установено, че тези ищци са собственици на определени идеални части от процесния имот. Вторият иск е по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) на всички ищци срещу С.П. и Г.И. последните да предадат владението на определени идеални части от процесния имот. Исковете са основателни и съдът ги уважава.

 

1. По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК

 

[22] Предявеният иск е положителен установителен иск за собственост. Предпоставката за уважаването му е ищците да са собственици на процесния имот.

 

[23] Съдът установи, че процесният имот е бил придобит от В. М.а и Б. М. по време на техния брак. Съгласно чл. 19, ал. 1 от СК, връзка с § 4 от ПР на Семейния кодекс (СК) от 1985 г. вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното (вж. чл. 19, ал. 3 от СК). Следователно имотът е станал съпружеска имуществена общност (СИО).

 

[24] Съдът установи, че Б. М. е починал през 1987 г. Съгласно чл. 26, ал. 1 от СК от 1985 г., имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни (вж. чл. 27 от СК от 1985 г.). Следователно със смъртта на Б. М. СИО за процесния имот е била прекратена, като В. М.а е станала собственик на ½ идеална част от имота, а другата ½ идеална част от имота е преминала в наследството на Б. М.. Той е завещал имота на В. М.а. Така тя е станала негов изключителен собственик.

 

[25] Тъй като по иска на В. М.а срещу Й. Й. е било прекратено осиновяването на последния от първата, нейни законни наследници по закон са останали само братята и сестрите ú, както и техните деца.

 

[26] Съдът установи, че наследниците по закон на В. М.а са нейни родни и еднокръвни братя и сестри и техни деца. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за наследството, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Еднокръвните братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри (вж. чл. 8, ал. 3 от ЗН).

 

[27] Родни братя и сестри на В. М.а са били:  С.П. Р., В.П. Р., А.П.Г.. Еднокръвните братя и сестри на В. М.а са били Т.П.Р. и С.П. Р.. Следователно наследството на В. М.а се разделя на четири равни дяла – по 1/4 за всеки един от родните братя и сестри -  С.П. Р., В.П. Р., А.П.Г. – и по 1/8 за всеки от еднокръвните братя и сестри - Т.П.Р. и С.П. Р..

 

[28] Съдът установи, че С. Р. е починал и неговите живи наследници по закон са децата му Г.Р., Ц.Р. и М.П.. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата наследяват по равни части. Следователно всеки от ищците Г.Р., Ц.Р. и М.П. е получил по 1/12 идеална част от наследството на В. М.а.

 

[29] Съдът установи, че В.Р. е починал и неговите наследници по закон са децата му. П.В.И. и Б.В.Р.. Следователно П.И. и Б.Р. са получили по 1/8 идеална част от наследството на В. М.а.

 

[30] А.Г. също е починала, като нейните наследници по закон са децата ú. В.Б.Х. и Л.Б.Х.. Така всеки от тя    х е получил по 1/8 идеална част от наследството на В. М.а.

 

[31] Починал е и С.П. Р., като е оставил за свой наследник по закон сина си М.С.Р.. Така последният е получил 1/8 идеална част от наследството на В. М.а.

 

[32] В хода на делото е починал Б.В.Р., като той е оставил за свои наследници по закон съпругата си С.Р. и сина си В.Р.. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН, съпругът наследява част равна на частта на всяко дете. Следователно всеки един от С.Р. и В.Р. е станал собственик на по 1/16 идеална част от наследството на В. М.а.

 

[33] И.В. не е бил наследник по закон на В. М.а. Следователно той не е получил нейното наследство. Ето защо И.В. не е бил и собственик на процесния апартамент. Следователно Т.Т. е купил от несобственик. Ето защо Т.Т. не е станал собственик на процесния апартамент. Искът на ищците е основателен. Затова съдът приема за установено спрямо Т.Т., че следните ищци притежават следните идеални части от процесния имот:

- Г.Р.-1/12;

- Ц.Р.-1/12;

- М.П.-1/12;

- П.И.-1/8;

- С.Р.-1/16;

- В.Р.-1/16;

- Л.Б.Х.-1/8;

- Т.Р.-1/8;

- М.С.Р. -1/8.

 

2. По иска по чл. 108 от ЗС

 

[34] Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е собственик на определена вещ; 2. тази вещ да се владее или държи от ответника без основание.

 

[35] Съдът установява, че ищците са собственици на процесния имот. Нито Т.Т., нито С.С. са станали собственици, тъй като И.В., праводателят на Т.Т., не е бил собственик на имота.

 

[36] Съдът установи, че С.П. и Г.И. владеят имота. Те го владеят без основание, защото не са собственици. Предварителният договор с несобственик не е основание за владението. Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда С.П. и Г.И. да предадат на ищците владението на процесния имот.

 

3. По разноските

 

[37] Ищците търсят и разноски. По двата разгледани иска те са заплатили 1 605,68 лева държавна такса. Л.Х., П.И. и С.Р. и В.Р. са заплатили 1 500,00 лева на адвокат и 1 000,00 лева депозит за особен представител. Т.Р. и М.Р. са заплатили 1 000,00 лева на адвокат и 500,00 лева за особен представител. М.П., Г.Р. и Ц.Р. са заплатили 5 000,00 лева на адвокат.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищците имат право на разноски съобразно уважената част от иска. Затова съдът осъжда Т.Т. да заплати на ищците, без В.Х., 802,84 лева държавна такса. Съдът осъжда и С.П. и Г.И. да заплатят на всички ищци 802,84 лева държавна такса. Съдът осъжда Т.Т. да заплати на Л.Х., П.И., С.Р. и В.Р. 500,00 лева за адвокат и 500,00 лева депозит за особен представител. Съдът осъжда С.П. и Г.И. да заплатят същите суми на тези ищци. Съдът осъжда Т.Т. да заплати на Т.Р. и М.Р. 333,33 лева за адвокат и 250,00 лева депозит за особен представител. Съдът осъжда С.П. и Г.И. да заплатят същите суми на тези ищци. Съдът осъжда Т.Т. да заплати на  М.П., Г.Р. и Ц.Р. 1 666,66 лева адвокатско възнаграждение. Съдът осъжда С.П. и Г.И. да заплатят на  М.П., Г.Р. и Ц.Р. 1 666,66 лева адвокатско възнаграждение[6].

 

Съдия:

 



[1] Нотариалният акт не е констативен, а искът е допустим само за констативни нотариални актове. Вж. в този смисъл решение на ВКС 483-2010-I Г. О. по гр. д. 991/2009 г. Решението е било постановено по реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за по-нискостепенните съдилища.

[2] Първоначално ищци по делото са били Владимир Борисов Христов, Любен Борисов Христов, Пенка Владова Иванова, Борис Владов Ранев, Пенка Георгиева Ранева, Георги Стоянов Ранев, Цветан Стоянов Ранев, Мария Стоянова Петрова, Трайка Петрова Ранева и Милен Стоилов Ранев. На 26.12.2011 г. е починал Борис Владов Ранев (вж. удостоверението за наследници, л. 214). На негово място съдът е конституирал като ищци по делото наследниците му по закон Стайка Стоева Ранева (съпруга) и Владимир Борисов Ранев (син) (вж. л. 213 от делото). В хода на делото е починала и Пенка Георгиева Ранева (вж. удостоверението за наследници, л. 336). Нейните наследници по закон са Георги Стоянов Ранев (син), Цветан Стоянов Ранев (син) и Мария Стоянова Петрова (дъщеря) вече са били страни по делото към този момент и не е било необходимо тяхното конституиране. Така ищци по делото са:

1. Владимир Борисов Христов;

2. Любен Борисов Христов;

3. Пенка Владова Иванова;

4. Стайка Стоева Ранева;

5. Владимир Борисов Ранев;

6. Георги Стоянов Ранев;

7. Цветан Стоянов Ранев;

8. Мария Стоянова Петрова;

9. Трайка Петрова Ранева;

10. Милен Стоилов Ранев.

[3] Георги Ранев, Пенка Ранева и Цветан Ранев са оттеглили този иск (вж. молбата, л. 218). Преди съдът да се произнесе по оттеглянето обаче те са оттеглили молбата за оттегляне на иска (вж. 256). Молбата за оттегляне или отказ от иск е оттегляема до произнасянето на съда по нея (вж. в този смисъл следните определения на ВКС: 804-2012-I Т. О. по ч. т. д. 644/2012 г.; 192-2012-IV Г. О. по ч. гр. д. 43/2012 г. Затова съдът не е прекратил производството по този иск на тези ищци, а се произнесъл по него.

[4] Спрямо Симеон Симеонов делото е било прекратено (вж. л. 147).

[5] В писмения си отговор Станислав и Грета Пеневи са заявили, че ищците желаят съда да осъди ответниците да им предадат владението на имот, който е различен от този, описан в нотариален акт на нотариус Връблянска. Ответниците признават обаче, че това е един и същ имот.

[6] По третия предявен иск съдът е прекратил производството и по него не се дължат разноски на ищците.