Присъда по дело №84/2011 на Районен съд - Русе

                                                       

                                  

                                    ÌÎÒÈÂÈ ÊÚÌ ÏÐÈÑÚÄÀ

                                   ïî ÍÎÕÄ-Nr:84/2011 - IX í.ñ. при ÐÐÑ

 

               

 

 

Русенска районна прокуратура е обвинила подсъдимия  Д.Н.З. в това че през периода от  13.11.20**год. до 17.12.20**год. в гр. Завет, обл. Разградска, гр. Ветово, гр. Сеново, с. Кривня, гр. Сливо поле и с. Смирненски, обл. Русенска, в условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление – на осем пъти, като се представил за длъжностно лице – следовател, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С.Д.В. ***, Е.И. ***, И.Й.П. ***, П.А.М. ***, С.М.А. и С.И.Ч.,***, Г.С. Г. и С.С.К.,*** - че е техен роднина, който е задържан от полицията за причинено от него пътно транспортно произшествие, при което е починала възрастна жена и че е следовател, на когото трябва да предадат парична сума, както следва: С.Д.В. сумата от 5 **0 лв., Е.И.В. сумата от 3000 лв., И.Й.П. сумата от 1300 лв., П.А.М. сумата от 400 лв., С.М.А. сумата от 4000 лв., С.И.Ч. сумата от 3000 лв., Г.С. Г. сумата от 500 лв. и С.С.К. сумата от 2000 лв., за да бъде освободен роднината им под гаранция - и с това им причинил имотна вреда в размер на общо 7 580 лева, както следва: на С.Д. В041BАЕВА в размер на 5 **0 лв., на Г.С. Г. в размер на 500 лв. и на С.С.К. в размер на 2000 лв, престъпление по чл. 211, пр. 2 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. 

Русенска районна прокуратура е обвинила подсъдимия  Н.Н.З., ЕГН ********** в това, че на 17.12.20**год. в гр. Сливо поле, обл. Русенска, в условията на повторност в немаловажни случаи, след предварителен сговор с неизвестен извършител, като се представил за длъжностно лице – следовател, с цел да набави за себе си имотна облага, направил опит да поддържа заблуждение у Ш.И.Ш. *** - че е следовател и че негов роднина е задържан от полицията за причинено от него пътно транспортно произшествие с пострадало дете и трябва да му предаде парична сума в размер на 8 000 лева, за да бъде освободен роднината му под гаранция, като деянието останало недовършено поради независещи от него причини, престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1, т.2 и т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 2 от НК.

Русенска районна прокуратура е обвинила подсъдимия  Д.Я. Н. в това, че за периода от  04.12.20**год. до 11.12.20**год. в с. Кочмар и с. Вратарите, обл. Добрич, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, в условията на повторност и продължавано престъпление – на два пъти, в немаловажни случаи, след предварителен сговор с А. П.И. ***, като се представил за длъжностно лице – следовател, с цел да набави за себе си и за другиго - А. П.И. - имотна облага, поддържал заблуждение у М.С.М. *** и Д.А.Й.,*** - че е следовател и че техен роднина е задържан от полицията за причинено от него пътно транспортно произшествие с пострадало дете и всяка от тях трябва да му предаде сумата от 1000 лв., за да бъде освободен роднината им под гаранция, като с това причинил на М.С.М. имотна вреда в размер на 1 000 лева, престъпление по чл.210, ал.1, т.1, пр.1, т.2 и т.4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Русенска районна прокуратура е обвинила и подсъдимия  А. П.И. в това, че за периода от 04.12.20** год. до 11.12.20** год. в с. Кочмар и с. Вратарите, обл. Добрич, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление – на два пъти, след предварителен сговор с Д. ***, с цел да набави за себе си и за другиго – за Д.Я. Н. - имотна облага, възбудил заблуждение у М.С.М. *** и Д.А.Й.,*** - че е техен роднина, който е задържан от полицията за причинено от него пътно транспортно произшествие, при което е пострадало дете и всяка от тях трябва да предаде сумата от 1000 лв., за да бъде освободен роднината им под гаранция - като с това причинил на М.С.М. имотна вреда в размер на 1 000 лева, престъпление по чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Районна прокуратура поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт.

В хода на съдебното производство защитниците на подсъдимите правят искане и съдът допуска да се приложи института на съкратено съдебно следствие, като подсъдимите признават всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Молят за налагане на наказание при условията на чл.55 във вр. с чл.2, ал.2 от НК.  

Ðàéîííèÿò ñúä ñëåä êàòî ïðåöåíè ñúáðàíèòå ïî äåëîòî äîêàçàòåëñòâà, ïðèå çà óñòàíîâåíà ñëåäíàòà:

ÔÀÊÒÈ×ÅÑÊÀ ÎÁÑÒÀÍÎÂÊÀ 

Подсъдимият Д.Н.З. е роден на  *** ***. Завършил е основно образование, неженен, безработен, осъждан многократно за измами, с последни присъди преди деянието както следва:

- с присъда по НОХД №2627/2003 г. по описа на РС гр. Русе, влязла в сила на 13.05.2004 г., с което му е било наложено наказание ЛС за срок от 1 година и 6 месеца.

- с присъда по НОХД №220/2003 г. по описа на РС гр. Русе, влязла в сила на 02.02.2005 г., с което му е било наложено наказание ЛС за срок от 2 години.

- с присъда по НОХД №467/2003 г. по описа на РС гр. Русе, влязла в сила на 02.11.2005 г., с което му е било наложено наказание ЛС за срок от 4 години и 6 месеца.

- с присъда по НОХД №15/2006 г. по описа на РС гр. Русе, влязла в сила на 06.07.2006 г., с което му е било наложено наказание ЛС за срок от 3 години.

- с присъда по НОХД №862/2006 г. по описа на РС гр. Русе, влязла в сила на 19.10.2006 г., с което му е било наложено наказание ЛС за срок от 2 години и 6 месеца.

- с присъда по НОХД №2556/2003 г. по описа на РС гр. Русе, влязла в сила на 23.11.2006 г., с което му е било наложено наказание ЛС за срок от 3 години;

- с присъда по НОХД № 1294/2005 г., по описа на РС гр. Русе, влязла в сила на 21.02.2007 г., с което му е било наложено наказание ЛС за срок от 4 години;

- с присъда по НОХД №2172/2007 г. по описа на РС гр. Русе, влязла в сила на 05.10.2007 г., с което му е било наложено наказание ЛС за срок от 10 месеца.

- с Определение №194/03.10.2007 г. По ЧНД 2000/2007 г. по описа на РС гр. Русе на основание чл.25 вр. чл.23 от НК наложените наказания ЛС по НОХД №276/96 г., №831/96 г., №290/1997 г., №431/97 г., №1522/96 г., №329/98 г., 482/97 г. и №1463/2003 г. по описа на РС гр. Русе и НОХД №382/98 г. по описа на РС гр. Бяла били групирани, като било наложено едно общо наказание – най тежкото от тях в размер на 2 г. ЛС. На осн. чл.24 от НК така наложеното наказание било увеличено с 8 месеца. Със същото определение на осн. чл.25 вр. чл.23 от НК били групирани наказанията наложени с присъди по НОХД №467/2003 г., №2627/2003 г., №862/2006 г., №2556/2003 г. и №1294/2005 г. №15/2006 г., №2172/2007 г. всички по описа на РС гр. Русе и по НОХД №220/2003 г. по описа на РС гр. Разград, като било наложено едно общо наказание – най тежкото от тях в размер на 4 г. и 6 месеца ЛС. На осн. чл.24 от НК така наложеното наказание било увеличено с 1 година и 6 месеца. Определението е влязло в сила на 02.01.20** г.

Подсъдимият Н.Н.З. е роден на  ***г***. Завършил е основно образование, неженен, безработен, осъждан многократно, с последна присъда преди деянието по НОХД №585/2005 г. по описа на РС гр. Разград, влязла в сила на 16.12.2005 г., с която му е било наложено наказание ЛС за срок от 2 години, изтърпяването на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият Д.Я. Н. е роден на  *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен, не учи и не работи, осъждан с присъда по НОХД №2506/20** г. по описа на РС гр. Русе, влязла в сила на 09.10.20** г., с което му е било наложено наказание „Пробация”.

 

Подсъдимият А. П.И. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, няма изградени навици за учене и труд, проявявал се е като незаинтересован ученик, не е посещавал редовно учебните часове, към настоящия момент не учи, води се на отчет в ДПС, като му е налагана възпитателна мярка от МКБППМН, по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППМН.

        Подсъдимите Д.Н.З. и Н.Н.З. ***. Те били безработни и нямали средства за препитание. Решили да си набавят такива като извършват измами.

При тези предпоставки подс.Д.З. решил да използва следният механизъм при извършване на измамите. Той се обаждал на стационарен телефон в малко населено място от страната и като имитирал плач, се представял за близък роднина на лицето вдигнало телефона. Заявявал, че е участвал в ПТП, при което е пострадало лице и същото в последствие е починало. Подс.Д.З. продиктувал телефон на „следовател”, на който човекът трябвало да се обади, за да се разберат. При осъществяване на тази връзка, подс.Д. З. се представял за следовател и искал различни суми пари, за да бъде освободен роднината на човека. В последствие указвал къде да бъдат оставени парите и ги вземал от уговореното място. За да осъществи намеренията си, той се снабдил с мобилен телефон с IMEI 356423018276250 и със СИМ карти с абонатни номера *************, **********, **********, **********, ********** и с мобилен телефон с IMEI 352235013183690, който ползвал със СИМ карти с абонатен номер **********, **********, ********* и телефонни указатели на населените места.

В изпълнение на взетото от него решение на 13.11.20** г. подс. З. се обадил от мобилния телефон с IMEI 356423018276250, като ползвал СИМ карта с номер *********, на тел. 2603 в гр. Завет, с код **442. Телефона вдигнала св. С.Д.В. на 68г. Подс.З. имитирал че плаче и й казал, че е блъснал възрастна жена с кола. В. помислила, че се обажда синът и П.. Подс.З. и казал, че е задържан в Следственият арест в гр. Разград, да не казва на никого, както и че след малко ще и се обади следовател и тя да прави каквото и каже той, след което затворил. Малко след това З. отново се обадил на св. В., като се представил за следовател. Той поискал 7000 лв. за подкуп, но св. В. отвърнала, че няма толкова пари, но ще събере колкото има. Подс.З. и наредил да остави парите под табела на входа на с. Острово, като и казал, че до там трябва да отиде пеш, да не се качва на никакви коли, както и че негови хора щели да я следят. Той й продиктувал телефон за връзка – **********. Св. В. събрала сумата от 1**0 лв. и се отправила към уговореното място. Тя отишла до табелата обозначаваща начало на с. Острово, като изминала до там около 8-9 км. Парите оставила както и бил наредил подс.З. - в основата на табелата, след което се върнала в домът си. Подс. З. наблюдавал придвижването на св. В. и след като тя ги оставила на уговореното място, отишъл и ги взел. След това отново се обадил на св. В., представил се за следователя и й казал, че парите са малко и трябва да даде още. Обяснил й, че я е следил през цялото време, като описал дрехите с които била облечена. Св. В. се притеснила и казала, че има още 3000 лв., които били на влог в ТБ”Банка ДСК”. Подс.З. и наредил да ги изтегли и да ги остави в коритото на чешма, намираща се на разклона между селата Прелез и Веслец. Предупредил я да се движи отново пеша. Св. В. изтеглила от банката всичките си спестявания – 3680 лв. и отделила от тях 3000 лв. Парите занесла на уговореното място и ги оставила, след което се прибрала в домът си. Подс.З. отишъл на уговореното място и взел парите. Малко след като св. В. се прибрала в домът си, подс.З. отново и се обадил от телефон с номер **77 761 432 и казал, че парите са малко и трябва да събере още 1000 лв. Казал, че ще се обади на 14.11.20** г. в 7,45 ч. Тъй като в указаният час подс.З. не се обадил, св. В. му позвънила на тел. №**********. Последният се обадил и й наредил да приготви парите и да ги занесе на изхода на гр. Кубрат в посока гр. Завет, където да ги остави под табелата за край на населеното място. Св. В. нагласила сумата от 1000 лв. и отишла на уговореното място. По пътя я настигнал автомобил, в който била позната на св. В.. Тя и предложила да я закара до гр. Завет и последната не могла да и откаже. Когато се прибрала подс.З. отново се обадил на стационарният и телефон и я попитал защо го “върти”. Наредил и да остави парите отново в коритото на чешмата, намираща се на разклона между селата Прелез и Веслец. Св. В. отишла на указаното място и оставила парите. Подс.З. взел парите и повече не се обадил на св. В.. В последствие той изхарчил парите за свои нужди. Св. В. се опитала да се свърже с него на тел. №*********, но същият бил изключен. На следващият ден св. В. се срещнала със синът си П. и разбрала, че е измамена. По този повод подала жалба в полицията.

        Впоследствие подс.Д.З. продължил с действията си по въвеждане в заблуждение на други хора, с цел да си набави парични средства по престъпен начин. Така на **.12.20** г. в 16,38 ч., той се обадил от телефон с абонатен номер ********* на стационарен телефон № ******** в гр. Ветово, обл. Русе. Телефона първоначално вдигнала Б.М.И.. Подс.Д.З. имитирал че плаче и й казал, че е блъснал жена с кола. И. попитала Л. ли се обажда и подс.З. веднага заявил, че е той и че е задържан в полицията, след което затворил. По същото време св. Е.И.В. на 24 г., била в къщата. Подс.Д. З. се обадил отново, като този път телефона вдигнала св. В.. Подсъдимият говорел с разтревожен глас, като се представил за Л.. Той казал, че жената е починала и продиктувал телефонен номер *********, на който трябвало да се свържат със следовател А.. Св. В. се обадила в 16,58 ч. от мобилният си телефон с номер *********, на продиктуваният и телефонен номер и попитала дали е следовател А.. Подс.З. заявил, че е той. След това казал, че жената е починала и за освобождаването на близкия й е необходимо да се плати сумата от 15000 лева. Попитал дали имат в наличност сумата и св. В. отвърнала утвърдително, след което подс.З. затворил. След това той се обадил на стационарния телефон № 2125 на св. В. от тел. номер **********, като се представил за Л. и заявил, че има сумата от 12 000 лв., а те трябва да дадат остатъка от 3000 лв. След като затворил, той се обадил на мобилния телефон на свидетелката, която оприличила гласа му на гласа на лицето, с което разговаряла на телефонен номер *******. Подс.З. се представил за следователя А. и се уговорил със свидетелката къде да бъде предадена сумата. Подс З. се  обадил още един път на св. В., за да я пита дали е тръгнала към уговореното място. Междувременно в домът на В. дошъл чичото на Л.. Тя разговаряла с него и с майката на Л. и разбрала, че братовчед и се намира във Великобритания и е направен опит да бъде измамена. Подс.Д. З. отново позвънил на св. В., представил се за следовател А. и попитал какво става и защо не носят парите. Свидетелката му затворила телефона. По тази причина подс.Д. З. не могъл да довърши престъплението измама по отношение на св. В.. Тогава подс.З. се обадил на телефона на св. В. №******* и я напсувал.

        Подс.З. отново продължил с действията си по въвеждане в заблуждение на други хора, с цел да си набави парични средства по престъпен начин. На 11.12.20** г., в 10,51 ч., подс. Д.З. се обадил от телефон с абонатен номер ********* на тел. 2919 в гр. Сеново, с код **185. Вдигнала му св. И.Й.П. на 77 г. Подс.З. имитирал че плаче и й казал, че е блъснал възрастна жена с кола. П. попитала „Г. ти ли си” и подс. З. веднага заявил, че е той и че е задържан в полицията. Казал и да не казва на никого. Подсъдимият поискал от нея да се свърже със следовател П. И. на тел. №**97261493. Св. П. се обадила на продиктуваният и телефонен номер и попитала дали е следовател И.. Подс.З. се представил за следовател И., като заявил, че е той. След това казал, че възрастната жена била починала на път за болницата и за освобождаването на близкия й е необходимо да се плати гаранция в размер на 7 000 лева. Св. П. казала, че няма толкова пари, а има само 1300 лв. След това подс.З. провел още множество разговори със св. П., като се представял за внукът й или за следователя И. и се уговорил с нея тя да остави сумата от 1300 лв. до табела на разклона за Глоджево и Каменово, която се намирала на около 3 км. от гр. Сеново. Св. П. взела парите и тръгнала по пътя за уговореното място. Докато вървяла се сетила, че може да се опитват да я измамят и се обадила на снаха си в гр. Разград. От нея разбрала, че внукът и не е участвал в ПТП с пострадала жена и се прибрала в домът си. Подс. Д. продължил да се обажда на домашният телефон на св. П., като настоявал тя да занесе парите на уговореното място. Св. П. под различни предлози отказвала да ги занесе. Накрая му заявила, че с внукът и всичко е наред. По тази причина подс.Д. З. не могъл да довърши престъплението измама по отношение на св. П.. Подс.Д. З. не се обадил повече.

Подс. Д. З. продължил с действията си по въвеждане в заблуждение на други хора, с цел да си набави парични средства по престъпен начин. На 11.12.20** г., в 15,16 ч., той се обадил от телефон с абонатен номер ******** на телефон № ******* в с. Кривня, обл. Русе. Телефона вдигнала св. П.А.М. на 72 г. Тя попитала „П., ти ли си”. Тогава Д. З. казал, че е той и обяснил, че е задържан, защото е блъснал възрастна жена с кола. Казал и да не казва на никого и я попитал колко пари има. Св. М. отвърнала, че има 400 лв. Подсъдимият поискал да се свърже със следовател, но св. М., казала, че няма на какво да пише. Тогава подс. Д. З. и казал, че след малко ще и се обади следовател В. и че трябва да даде пари за „рушвет”. В 15,21 ч. на същият ден подс.З. отново се обадил от телефон с абонатен номер ********** на телефон № ******** на св. М.. Същият се представил за следовател В., попитал я колко пари има и й казал, че трябва да ги даде, за да освободи внукът й. Подс. Д. З. настоявал св. М. да вземе влака и да занесе парите в гр. Ветово. Тъй като св. М. не знаела в колко часа има влак за гр. Ветово, той провел множество разговори с нея, като и обяснил в колко часа има влак и къде трябва да остави парите – до табела с надпис „Ветово” на входа за гр. Ветово. Тъй като св. М. била трудно подвижна и не можела да стигне до гарата, тя се обадила на снаха си, която се свързала със синът си П. и установила, че М. е била жертва на измама. По тази причина подс.Д. З. не могъл да довърши престъплението измама по отношение на св. А. и не се обадил повече.

        Подс.Д. З. продължил с действията си по въвеждане в заблуждение на други хора, с цел да си набави парични средства по престъпен начин. На 11.12.20** г., в 18,48 ч., той се обадил от телефон с абонатен номер ********* на телефон № ******* в гр. Сливо поле, обл. Русе. Телефона вдигнала Н.. Подс. З. имитирал че плаче и й казал, че е блъснал възрастна жена с кола. Н. попитала „В. ти ли си”, като помислила, че се обажда синът на съседката и С.А.. Подс.З. веднага заявил, че е той и че е задържан в полицията, след което затворил. Н. отишла до домът на С.А. и й предала за обаждането. Св. А. веднага отишла в дома на Н.. Малко по късно подс. З. отново се обадил и започнал да имитира плач. Св. А. го припознала на синът си. Подс.З. и казал, че е блъснал жена, която може и да е починала, след което затворил. Св. А. силно се притеснила от проведеният телефонен разговор. Подс. Д. З. отново се обадил на тел. № *********, представил се за синът й и продиктувал на св. А. телефонен номер *********, на който трябва да се обади. Тъй като св. А. не могла да запише телефонният номер, подс.З. и казал да чака и затворил. Съседът на А. - Ю.И. К.-Н., също слушал тези разговори. В 19,00 подс. Д. З. се обадил от тел. номер ********* отново на телефон №********, като се представил за следовател К.. Той заявил, че синът на А. и пътуващите с него са задържани, защото са блъснали жена и за освобождаването им трябва да бъде платена гаранция от 4000 лв. Попитал дали имат парите. Тогава К.-Н. взел слушалката на телефона и попитал как да донесат парите и кой се обажда, след което затворил телефона. По този начин предотвратил довършването на измама по отношение на А.. Подс. Д. З. не се обадил повече.

Подс.Д. З. продължил с действията си по въвеждане в заблуждение на други хора, с цел да си набави парични средства по престъпен начин. Така на 11.12.20** г., в 19,03 ч., той се обадил от телефон с абонатен номер ********* на телефон № ********* в гр. Сливо поле, обл. Русе. Телефона вдигнала Ф.А.Ч.. Подс. З. имитирал че плаче и й казал, че е направил „една бела”. Ч. попитала „Кой е? А. е или Я.”. Подс. З. веднага заявил, че е А.. Казал че е блъснал възрастна жена с кола и е задържан в полицията. Казал и да не казва на никого. Ч. се притеснила силно, отишла при снаха си - св. С.И.Ч., която била в съседната стая, и й казала да се обади по телефона. Подс. Д. З. продиктувал на св. Ч. номер на мобилен телефон -  *******, на който трябвало да се обади, за да се свърже със следовател М.. Ч. се обадила на продиктувания и телефонен номер и попитала дали е следовател М.. Подс.З. се представил за следовател, като заявил, че е той. След това казал, че жената е починала и за освобождаването на близкия й е необходимо да донесат 3 000 лева. Тъй като различил, че разговаря с друг човек, подс.Д. З. попитал с кого разговаря. Св. Ч. обяснила коя е. Подсъдимия казал, че е много малка, за да разговаря с нея за тези неща и поискал да се обади отново свекърва й. След това обяснил тези неща на Ч. и затворил. Малко по – късно подс.Д. З. се обадил отново на стационарния телефон, като се представил за синът на Ч. и попитал дали са намерили парите, като ги подканил да ги съберат. Ч. и св. Ч. започнали да търсят пари и събрали 3 000лв. Когато събрали парите Ч. казала на св. Ч. да се обади на девера си, за да го успокои. Тя се обадила на девера си и последният останал много учуден. Двамата разговаряли и св. Ч. разбрала, че е бил направен опит да бъде измамена. В 19,33 ч. Подс.Д. З. отново се обадил на телефона, като този път се представил за следовател М. и попитал какво става. Св. Ч. казала, че парите ще бъдат донесени, но в полицията, след което подс.З. затворил телефона, тъй като разбрал, че е разкрит. По този начин деянието му останало недовършено.

Подс.Д. З. не се отказал, а продължил с действията си по въвеждане в заблуждение на други хора, с цел да си набави парични средства по престъпен начин. На 16.12.20** г., в 16,59 ч., той се обадил от телефон с абонатен номер ******** на телефон № ******** в с. Смирненски, обл. Русе. Телефона вдигнала св. Г.С. Г. на 70 г. Подс.З. казал „Ало, майко”. Св. Г. припознала гласа с този на синът й и попитала „В. ти ли си”? Подс. Д. З. веднага заявил, че е той, след което казал, че е направил „една беля”. Казал че е блъснал възрастна жена с кола и е задържан в полицията. Казал и да не казва на никого. Св. Г. много се разтревожила и започнала да плаче. Въпреки състоянието на възрастната жена подс.Д. З. продължил да я манипулира, като искал от нея да го изслуша. Той й продиктувал номер на мобилен телефон -  *******, на който трябвало да се обади, за да се свърже със следовател К.. Тъй като св. Г. обърквала продиктуваният й номер, подс.З. й казал, че след малко ще и се обади и затворил. В 17,24 ч. Подс.Д. З. се обадил от тел. №********* на телефон № ******* отново на св. Г., като се представил за следовател К.. Той отново казал на св. Г., че синът и е задържан в полицията, тъй като е блъснал жена, която в последствие е починала. Подс.З. заявил, че трябва да плати гаранция в размер на 8 000 лв., за да бъде пуснат синът й. Попитал я колко пари има. Св. Г. помолила да изчака, за да провери в книжката си. Казала му, че има към 4-5 хиляди лева. Подс.Д. З. я разпитал къде живее, може ли да се придвижва и й казал, че след малко ще се обади синът й. В 17,32 ч. и 17,33 ч. Подс. Д. З. отново се обадил на св. Г., като се представил за синът й. Двамата поговорили, като подсъдимият я разпитвал колко пари има и я мотивирал да заплати исканата сума. В периода 17,35 ч. – 18,16 ч., подс.Д. З. провел множество разговори със св. Г., като се представял за следовател К. или за синът й. Той се обаждал от мобилен телефон с IMEI 356423018276250, като ползвал СИМ карта с номер *******. Питал я отново колко пари има. Св. Г. преброила парите си и казала, че има 500 лв. След това я разпитвал за здравословното и състояние, имената и ЕГН – то й. Подсъдимият и наредил да увие парите и да ги остави до табела в края на селото в посока с. Тетово. Св. Г. се съгласила. Тя отишла до уреченото място, оставила парите и се прибрала. Подс. З. бил притеснен да не бъде задържан от правозащитните органи при вземането на парите, поради което в периода 19,14 ч. - 19,40 ч., се обадил няколко пъти на св. Г. от мобилен телефон с IMEI 356423018276250, като ползвал СИМ карта с номер ******. Той се представял за следовател К. и я разпитвал за обстоятелства от личният и живот, които сверявал, като се обаждал от името на синът й. Като се убедил, че св. Г. му отговаря искрено, той взел парите, като в последствие ги изхарчил за свои нужди. На 17.12.2008 г. св. Г. разговаряла със синът си и разбрала, че е измамена. По този повод подала жалба в полицията.

        Подс.Д. З. продължил с действията си по въвеждане в заблуждение на други хора, с цел да си набави парични средства по престъпен начин. На 17.12.2008 г., в 10,27 ч., той се обадил от телефон с IMEI 356423018276250, като ползвал СИМ карта с номер ******, на телефон № ***** в с. Смирненски, обл. Русе. Телефона вдигнала св. С.С.К. на 81 г. Подс. З. казал „Ало, майко”. Св. К. попитала кой се обажда. Подсъдимият З. казал “ … аз съм бе бабо …”. Свидетелката припознала гласа с този на внукът си и попитала „Р. ти ли си, ба”? Подс.Д. З., имитирайки плач, веднага заявил, че е той. Казал й, че е направил „една беля”. Казал че е блъснал възрастна жена с кола и е задържан в полицията. Казал и да не казва на никого. К. много се разтревожила и започнала да плаче. Въпреки състоянието на възрастната жена подс. Д. З. продължил да я манипулира, като искал от нея да го изслуша. Той й продиктувал номера на мобилния телефон от който се обаждал - **********, на който трябвало да се обади, за да се свърже със следовател В. и да пита дали жената е жива. Тъй като св. К. обърквала продиктуваният й номер, подс.Д. З. й казал, че след малко ще и се обади следовател Вачевски и затворил. В 10,49 ч. Подс. Д. З. се обадил от тел. №******* на телефон № ******* отново на св. К., като се представил за следовател Вачевски. Той отново казал на св. К., че внукът и е задържан в полицията, тъй като е блъснал жена, която в последствие е починала. Подс. З. заявил, че трябва да плати гаранция в размер на 5 000 лв., за да бъде пуснат внукът й. След това я разпитвал за внукът й и къде живее в селото и казал, че ще се обади след малко. В периода 10,53 ч. – 16,49 ч., Д. З. провел множество разговори със св. К., като се представял за следовател В. или за внукът й. Попитал я колко пари има. Св. К. заявила, че има 2000 лв. Подсъдимият и наредил да остави парите на спирката за гр. Ветово. Св. К. оставила парите на уреченото място и се прибрала. Подс. З. взел парите, като в последствие ги изхарчил за свои нужди. Същият ден св. К. разговаряла с внука си и разбрала, че е измамена. По този повод подала жалба в полицията.

Подсъдимите Д.Я. Н. и А. П.И. били братовчеди. Двамата решили да се занимават с „телефонни” измами, като искали да си набавят парични средства по този начин. В изпълнение на намеренията си те се снабдили с мобилен телефон с IMEI 353971015293470 и СИМ карта с номер ***** и мобилен телефон с IMEI 352235013970286 и СИМ карта с номер ******. Двамата си разпределили ролите на задържан от полицията участник в ПТП и на следовател. Подс.А. И. се обаждал от мобилен телефон с IMEI 353971015293470 и СИМ карта с номер ******, на стационарен телефон в малко населено място от страната и като имитирал плач, се представял за близък роднина на лицето вдигнало телефона. Казвал, че е участвал в ПТП, при което е пострадало лице и същото в последствие е починало. Подс.И. диктувал на човека, когото въвеждал в заблуждение, номер ***** *** на „следователя”, на който човекът трябвало да се обади, за да се разберат – номер на телефона на подс.Д. Н., който от своя страна трябвало да се представи за следовател,. При осъществяване на тази връзка, подс.Д. Н. се представял за следовател и искал различни суми пари, за да бъде освободен роднината на човека. В последствие указвал къде да бъдат оставени парите и ги вземал от уговореното място

В изпълнение на постигнатата уговорка на 04.12.2008 год. подс. А. И. се свързал с „телефонни услуги” и поискал кода на с. Кочмар, обл. Добрич. След като го узнал той започнал да набира последователно различни абонати от селото. Така И. се обадил от телефон с IMEI 353971015293470, като ползвал СИМ карта с номер ********, на телефон № ***** в с. Кочмар, обл. Добрич. Телефона вдигнала св. М.С.М. на 80 г. Подс.А. И. казал „Ало, майко не ме ли познаваш”, като си преправил гласа. Св. М. попитала „Й. ти ли си?” Подс. А. И. потвърдил. Свидетелката припознала гласа с този на дъщеря си Й.Л.. Подс.А. И. имитирайки плач, казал че е катастрофирала и е блъснала едно дете. Той й продиктувал номер на мобилен телефон **** 448 145, на който трябвало да се обади, за да се свърже със следовател А. П. и да пита дали детето е живо. Св. М. се обадила на продиктуваният и телефонен номер. Телефона вдигнал подс. Д. Н., който се представил за следовател А. П.. Той обяснил на св. М., че дъщеря й е задържана в полицията, тъй като е блъснал дете, което в последствие е починало. Подс.Н. заявил, че трябва да плати гаранция в размер на 1 000 лв., за да бъде пусната дъщеря й. В периода 9,32 ч. – 15,57 ч., подс.А. И. и подс.Н. провели множество разговори със св. М., като първият се представял за дъщеря й, а вторият за следовател А. П.. Двамата последователно я питали колко пари има. След като установили, че св. М. разполага със сумата от 1000 лв., подс.Н. и наредил да остави парите в началото на селото до табелата с надпис „Кочмар”, до тръбата и да ги затисне с камък. Св. М. оставила парите на уреченото място и се прибрала. Подс.Н. взел парите, като в последствие двамата с подс.А. И. си ги разделили и ги изхарчили за свои нужди. Същият ден св. М. разговаряла с дъщеря си и разбрала, че е измамена. По този повод подала жалба в полицията.

След тази дата подсъдимия Н. дал мобилния телефон с IMEI 352235013970286 и СИМ карта с номер ****448145 на подс.Н. З..

        Подсъдимите Д.Я. Н. и А. П.И. продължили с действията си по въвеждане в заблуждение на други хора, с цел да си набавят парични средства по престъпен начин. На 11.12.2008 год. Подс.А. И. се обадил от телефон с IMEI 353971015293470, като ползвал СИМ карта с номер ****761386, на телефон № *** в с. Вратарите, обл. Добрич. Телефона вдигнала св. Д.А.Й. на 72 г. Подс. А. И. казал „Ало, майко аз съм”. Св. Й. припознала гласа на внучката си Б.. Подс.А. И. имитирайки плач, казал че са катастрофирали и са блъснали едно дете. Св. Й. помислила, че автомобила е бил управляван от внукът й Д.Х.. Подс. А. И. й продиктувал номер на мобилен телефон **88 448 145, на който трябвало да се обади, за да се свърже със следовател И. П. и да пита дали детето е живо. Св. Й. се опитала да се обади на продиктуваният и телефонен номер, но не могла да се свърже. Подс.А. И. отново се обадил на св. Й. и я питал какво става, обадила ли се е на този телефонен номер. Св. Й. отвърнала, че се е опитвала, но не е могла да се свърже. Подс. И. затворил телефона. Тогава подс.Д. Н., се обадил от тел. №**** 761 386 на телефон № ****** на св. Й., като се представил за следовател И. П.. Той отново казал на св. Й., че внуците и са задържани в полицията, тъй като са блъснали дете, което в последствие е починало. Подс.Н. заявил, че трябва да плати гаранция в размер на 8 000 лв., за да бъдат пуснати внуците й. Св. Й. отвърнала, че разполага само със сумата от 1000 лв. В периода 16,** ч. – 17,12 ч., подс. А. И. и Н. провели множество разговори със св. Й., като първият се представял за внучката й, а вторият за следовател И. П.. Двамата последователно я питали колко пари има. След като установили, че св. Й. разполага със сумата от 1000 лв., подс.Н. и наредил да увие парите във вестник, да ги постави в найлонова торба и да ги остави в началото на селото до табелата с надпис „Вратарите”, като ги затисне с камък. У св. Й. възникнало съмнение, че може по отношение на нея да се извършват измамливи действия и не изпълнила казаното и от подс.Н.. Последният отново се обадил на св. Й. и я попитал защо се е забавила и какво е станало. Св. Й. отвърнала, че е ходила до края на селото и се е върнала. Подс.Н. попитал да не го лъже и тогава св. Й. го попитала кой кого лъже и подс.Н. затворил телефона, тъй като разбрал, че е разкрит. По този начин деянието на двамата подсъдими останало недовършено. По този повод св. Й. подала жалба в полицията.

Подсъдимият Н.Н.З. узнал, че брат му – подс. Д.Н.З. извършва измами по описаният начин и решил също да си набави пари по този начин. В изпълнение на намерението си той се снабдил с мобилен телефон с IMEI 352235013970286 и СИМ карта с номер ****448145 и се уговорил с неустановено в хода на разследването лице, да извършват престъпления. Двамата си разпределили ролите на задържан от полицията участник в ПТП и на следовател. Неустановеното лице се обаждало на стационарен телефон в малко населено място от страната и като имитирало плач, се представяло за близък роднина на лицето вдигнало телефона. Казвал, че е участвал в ПТП, при което е пострадало лице и същото в последствие е починало. Неустановеното лице диктувало на измамения човек номер на „Следователя”, на който човекът трябвало да се обади, за да се разберат – номер на телефона на подс.Н. З., който от своя страна трябвало да се представи за следовател. При осъществяване на тази връзка, подс.Н. З. се представял за следовател и искал различни суми пари, за да бъде освободен роднината на човека. В последствие указвал къде да бъдат оставени парите и ги вземал от уговореното място.

В изпълнение на постигнатата уговорка на 17.12.2008 г. неустановеното лице се обадило на **131/*** в гр. Сливо поле. Телефона вдигнал св. Ш.И.Ш.,*** и се намирал в момента в сградата.  Неустановеното лице имитирало че плаче, като говорел несвързано и неясно. Св. Ш. попитал „Б., ти ли си?”. Неустановено лице отвърнало, че е той.  Казал че е блъснал едно дете с кола на негов приятел и е задържан в полицията. Неустановеното лице продиктувало на св. Ш. телефонният номер ползван от подс.Н. З. – **88448145, като казало да се обади на следовател М., след което затворило. Свидетелят позвънил на продиктуваният му номер. Обадил се подс.Н. З. и разговарял с него, като се представил за следовател М.. Двамата провели общо два телефонни разговора. Подс.Н. З. казал на св. Ш., че автомобила е управляван от Б. и че е блъснал дете, което е починало. Казал му, че за да освободи внукът му, трябва да внесе гаранция в размер от 8 000 в. Св. Ш. казал, че няма толкова пари, след което Н. З. затворил телефона. Св. Ш. се обадил на дъщеря си и я попитал къде е внукът му Б., като и обяснил какво е станало. Дъщеря му казала, че няма такова нещо и че внукът му е на училище. Св. Ш. разбрал, че са направили опит да го измамят. По този начин деянието останало недовършено.

По време на разследването по отношение на подсъдимите А. П.И., Д.Я. Н., Д.Н.З. и Н.Н.З., били използвани специални разузнавателни средства по реда предвиден в НПК и ЗСРС, а в последствие били изготвени съответните веществени доказателствени средства.

В домовете обитавани от подсъдимите било извършено претърсване. В дома на подс.А. П.И.,***, са били намерени иззети следните веществени доказателства:

-мобилен телефон “Моторола С140” с IMEI 353020015068282 и СИМ - карта на “Глобул” с сер.№89359050100411277396 и абонатен №**** 972 669;

- мобилен телефон “Моторола С140”, с неработещ дисплей, без СИМ – карта;

- мобилен телефон “Самсунг Е330” с IMEI 356563005813669, без СИМ карта;

- 2 бр. държачи за СИМ – карта /без карта/;

- СИМ – карта на “Вивател” с абонатен №**** 761 686;

- пакет на “В - конект” с изписан абонатен №**** 350 804;

В дома на подс.А. П.И.,***, са били намерени иззети следните веществени доказателства:

- мобилен телефон “Моторола С139 с IMEI 353287017583689 и СИМ - карта на “Глобул” с абонатен №**** 350 804;

- СИМ - карта на “Вивател” с абонатен №**** 196 712;

В дома на подс.Д.Я. ***, са били намерени иззети следните веществени доказателства:

- мобилен телефон “Моторола С115” с IMEI 356498005504135 и СИМ карта на “Глобул” с абонатен №**** 277 094;

- стартов пакет на “Труд” “24 часа”, държач за СИМ – карта на “Нюз Мобайл” /без карта/, СИМ – карта на “Нюз Мобайл” с абонатен №***** 625 034;

- СИМ - карта на “Вивател” с абонатен №**** 000 856;

- СИМ - карта на “Глобул” със сер.№89359050100414124041 ;

- мобилен телефон “Нокия 1110 I” с IMEI 353971015293470 и СИМ карта на “Вивател” с абонатен №**** 956 933.

В дома на подс.Д.Н.З. и Н.Н.З.,***, са били намерени иззети следните веществени доказателства:

- мобилен телефон “Нокия 5000D” с IMEI 356797024019961 и СИМ карта на “Вивател” с абонатен №**78 726 136.

- мобилен телефон “LG KG320” с IMEI 359104002445275 и СИМ карта на “Глобул” с сер.№893590511100209833821 и с абонатен №**** 363 811.

- празна кутия и фактура за закупен мобилен телефон “Нокия 1680” с IMEI 356799025906477 и пакет на “Глобул” с сер.№89359051000410304275;

- фактура за закупен мобилен телефон “Самсунг В130” с IMEI  355138025287292 и пакет на “Глобул” с сер.№8959051000410304**5;

- 3 бр. държачи за СИМ – карти със сер.№89359030101011223785, №893590301010009381561 и №89359051100209833821;

- мобилен телефон “Моторола С139” с IMEI 353287018757670 и СИМ карта на “Глобул” с абонатен №**** 248 386;

- мобилен телефон “Моторола С139” с IMEI 353287014079814 и СИМ карта на “Вивател” с абонатен №***** 956 934;

- СИМ карта на “Нюз Мобайл” с абонатен №******625 505;

От заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно фоноскопна експертиза е видно, че лицето обозначено с Н. в протокол за ВДС № RB202007-001-05/0319-22-16 от 10.03.2009 г. е Н.Н.З.. Лицето обозначено с Д. в протокол за ВДС № RB202007-001-05/0319-22-17 от 10.03.2009 г. е Д.Н.З.. Лицето обозначено с А. в телефонни разговори под №1, 2, 3, 5, 6 и 7 в протокол за ВДС № RB202007-001-05/0319-22-18 от 10.03.2009 г. е А. П.И.. Лицето обозначено с А. в телефонен разговор под №4 в протокол за ВДС № RB202007-001-05/0319-22-18 от 10.03.2009 г. е Д.Я. Н..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на подсъдимите по досъдебното производство и от свидетелските показания на С.И.Ч., Ю.И. К.-Н., С.М.А., Е.И.В., И.Й.П., П.А.М., С.С.К., Г.С. Г., Д.А.Й., Ш.И.Ш., Х.А.З., М. П.Я., Г.Д.А., П.И.А., М.С.М., С.Д.В., П.Б.П., както и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства: протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за претърсване и изземване, протокол за оглед на веществени доказателства, технически експертизи, съдебна фоноскопна експертиза,  справки от ТД “НАП” – Русе, Агенция по вписванията  – Русе и от Сектор “ПП-КАТ” при ОДМВР – Русе, Решение №32/14.07.2009год. по ЧНД №1803 по описа за 2009 год. на Районен съд гр. Русе, писма от търговски банки относно наличие на банкови сметки и движение по тях, справки от мобилните оператори, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, писма, сведения характеристики, справки за съдимост, автобиографии и декларации по ЗСГ, веществени доказателства подробно описани в обстоятелствената част на обвинителният акт и веществени доказателствени средства отделени в секретен том по делото.

При установената по този начин ôàêòè÷åñêà îáñòàíîâêà съдът направи ñëåäíèòå:

        ÏÐÀÂÍÈ ÈÇÂÎÄÈ

        Подсъдимите Д.Н.З. и Н.Н.З. са пúëíîëåòíи è âìåíÿåìи, ñëåäîâàòåëíî нàêàçàòåëíîîòãîâîðíи ëèöа. Ñúãëàñíî ÷ë.31, àë.1 îò ÍÊ, те ìогат äà áúäат годни сóáåêòи íà наказателно преследване.

Подсъдимите Д.Я. Н. и А. П.И., към момента на деянието са били непълнолетни но са осъзнавали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Сëåäîâàòåëíî сúãëàñíî ÷ë.31, àë.2 îò ÍÊ, те ìогат äà áúäат годни сóáåêòи íà наказателно преследване.

Анализът на доказателствата събрани по делото сочи, че с деянието си подсъдимият Д.Н.З. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 211, пр. 2 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние било осъществено чрез действие – чрез възбуждане на заблуждение у С.Д.В., Е.И. ***, И.Й.П. ***, П.А.М. ***, С.М.А. и С.И.Ч.,***, Г.С. Г. и С.С.К.,*** - че е техен роднина, който е задържан от полицията за причинено от него пътно транспортно произшествие, при което е починала възрастна жена и че е следовател, на когото трябва да предадат различна по размер парична сума.

В резултат на тези действия у пострадалите С.Д.В., Е.И.В., И.Й.П., П.А.М., С.М.А., С.И.Ч., Г.С. Г. и С.С.К. били създадени неверни представи – че разговарят със свой роднина, който е задържан в полицията за причинено от него пътно транспортно произшествие, че в следствие на ПТП е починал човек и за да бъде освободен роднината им, следва да заплатят определена сума пари под формата на гаранция. Създадени били и неверни представи, че разговарят със следовател, който има правомощия да освободи роднините им.

В резултат на тези неверни представи С.Д.В., Г.С. Г. и С.С.К. извършили акт на имуществено разпореждане, в следствие на което настъпил престъпният резултат – имотна вреда за всяка от тях. Налице е пряка причинно-следствена връзка между възбуждането на заблуждението и настъпилата вреда.

По отношение на свидетелките Е.И.В., И.Й.П., П.А.М., С.М.А., С.И.Ч., деянието останало недовършено по независещи от волята на подсъдимия Д. З. причини.

Налице е продължавано престъпление, тъй като осемте деяния осъществяват различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Пет от деянията са останали недовършени - във фазата на опита, като не е настъпила имотна вреда за пострадалите лица, които са били въведени в заблуждение, по независещи от обвиняемия причини. Съдът споделя становището на прокурора, че довършените деяния се отразяват в значителна степен върху характера на цялостната престъпна деятелност на подс.Д. З., тъй като се характеризират с висока степен на обществена опасност и са причинени значителни имуществени вреди на пострадалите лица. Това обуславя квалифициране на продължаваното престъпление като довършено.

При извършване на престъплението е налице квалифициращото обстоятелство по чл.210, ал.1, т.1, пр.1 от НК, тъй като при извършване на посоченото престъпление подс.Д. З. се е представил за длъжностно лице – следовател.

При извършване на престъплението е налице и квалифициращото обстоятелство по чл.211, пр.2 от НК, тъй като е извършил посоченото престъпление в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Това е така, тъй като подсъдимият Д.З. е извършил престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК. От изтърпяване на наказанието по посочената присъда не е изтекъл предвиденият в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок.

        От субективна страна подс.Д. З. извършил престъплението при пряк умисъл и със специална цел - да набави за себе си имотна облага. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент той бил пълнолетен и психически здрав.

        Подсъдимият А. П.И. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.26, ал. 1 от НК, а подс.Д.Я. Н. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1, т. 2 и т.4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Изпълнителното деяние било осъществено от двамата подсъдими, чрез действие – подс.И. възбудил заблуждение у М.С.М. *** и Д.А.Й.,*** - че е техен роднина, който е задържан от полицията за причинено от него пътно транспортно произшествие, при което е починал човек, а подс. Н. възбудил у същите пострадали заблуждение, че е следовател, на когото трябва да предадат различна по размер парична сума, за да бъде освободен роднината им.

В резултат на тези действия у пострадалите М.С.М. и Д.А.Й. били създадени неверни представи – че разговарят със свой роднина, който е задържан в полицията за причинено от него пътно транспортно произшествие, че в следствие на ПТП е починал човек и за да бъде освободен роднината им, следва да заплатят определена сума пари под формата на гаранция. Създадени били и неверни представи, че разговарят със следовател, който има правомощия да освободи роднините им.

В резултат на тези неверни представи М.С.М. извършила акт на имуществено разпореждане, в следствие на което настъпил престъпният резултат – имотна вреда за нея. Налице е пряка причинно-следствена връзка между възбуждането на заблуждението и настъпилата вреда.

По отношение на свидетелките Д.А.Й., деянието останало недовършено по независещи от волята на двамата обвиняеми причини.

Налице е продължавано престъпление, тъй като двете деяния осъществяват различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Второто деяние е останало недовършено - във фазата на опита, като не е настъпила имотна вреда за пострадалото лице, което е било въведено в заблуждение, по независещи от подсъдимите причини.

За извършване на престъплението двамата подсъдими взели решение предварително, в спокойна обстановка, позволяваща им да обмислят мотивите си. Същите си разпределили ролите, като се уговорили кой за какъв ще се представя и си разменили номерата на мобилните телефони, за да осъществяват връзка по между си и да ги дават на пострадалите лица. В изпълнителното деяние по въвеждане в заблуждение на пострадалите лица взели участие и двамата подсъдими. Това обуславя наличието на квалификацията по чл.210, ал.1, т.2 от НК, тъй като измамата е извършена от две лица и след предварителен сговор помежду им.

При извършване на престъплението по отношение на подс.Д.Я. Н. е налице квалифициращото обстоятелство по чл.210, ал.1, т.1, пр.1 от НК, тъй като при извършване на посоченото престъпление той се е представил за длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК – следовател.

При извършване на престъплението по отношение на подс.Д.Я. Н. е налице и квалифициращото обстоятелство по чл.210, ал.1, т.4 от НК, тъй като е извършил посоченото престъпление в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Това е така, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъждан с влязла  сила присъда за друго такова престъпление. От изтърпяване на наказанието по посочената присъда не е изтекъл предвиденият в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок.

        От субективна страна двамата подсъдими извършили престъплението при пряк умисъл и специална цел - да набавят за себе си и за другия обвиняем имотна облага.

        Към момента на извършване на престъплението и двамата подсъдими били непълнолетни, но разбирали свойството и значението на деянието и могли да ръководят постъпките си.

        Подсъдимият Н.Н.З. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1, т.2 и т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 2 от НК.

Изпълнителното деяние било осъществено чрез действие – чрез възбуждане на заблуждение у Ш.И.Ш. *** - че подс.Н. З. е следовател, че негов роднина е задържан от полицията за причинено от него пътно транспортно произшествие, при което е починал човек, и че Ш. трябва да предаде сумата от 8 000 лева, за да бъде освободен неговият роднина под гаранция.

В резултат на тези действия у пострадалия Ш. били създадени неверни представи – че разговаря със следовател, който е задържан в полицията за причинено от него пътно транспортно произшествие, че в следствие на ПТП е починал човек и за да бъде освободен роднината му, следва да заплати определена сума пари под формата на гаранция. Деянието останало недовършено – във фазата на опита - по независещи от волята на неустановеното лице и подс.Н. З. причини, а именно пострадалия Ш. се свързал с дъщеря си и установил, че внукът му не е участник в ПТП. Това препятствало преминаването на паричната сума в тяхно владение и респективно причиняването на имотна вреда на пострадалото лице.

За извършване на престъплението подс.Н. З. и неустановеното лице взели решение предварително, в спокойна обстановка, позволяваща им да обмислят мотивите си. Същите си разпределили ролите, като се уговорили кой за какъв ще се представя и си разменили номерата на мобилните телефони, за да осъществяват връзка по между си и да ги дават на пострадалите лица. В изпълнителното деяние по въвеждане в заблуждение на пострадалите лица взели участие и двамата подсъдими. Това обуславя наличието на квалификацията по чл.210, ал.1, т.2 от НК, тъй като измамата е извършена от две лица след предварителен сговор помежду им.

При извършване на престъплението е налице квалифициращото обстоятелство по чл.210, ал.1, т.1, пр.1 от НК, тъй като при извършване на посоченото престъпление подс.Н. З. се е представил за длъжностно лицепо смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК – следовател.

При извършване на престъплението е налице и квалифициращото обстоятелство по чл.210, ал.1, т.4 от НК, тъй като подс.Н. З. е извършил посоченото престъпление в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Това е така, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъждан с влязла  сила присъда за друго такова престъпление. От изтърпяване на наказанието по посочената присъда не е изтекъл предвиденият в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок.

        От субективна страна подс.Н. З. извършил престъплението при пряк умисъл и специална цел - да набави за себе си имотна облага. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент той бил пълнолетен и психически здрав.

ÈÍÄÈÂÈÄÓÀËÈÇÀÖÈß ÍÀ ÍÀÊÀÇÀÍÈÅÒÎ

Ïðè èíäèâèäóàëèçàöèÿòà íà íàêàçàíèåòî çà ïîдñúäèìия Д.Н.З. ñúäúò îò÷åòå като смекчаващо отговорността обстоятелство направените самопризнания. Отегчаващи отговорността обстоятелства са многобройните минали осъждания на подсъдимия, упоритостта в умисъла, не възстановяване на вредите от престъплението и значителния брой на деянията извършени в условията на продължавано престъпление – общо осем.

Вúç îñíîâà íà òåçè îáñòîÿòåëñòâà è предвид факта, че съдът по закон е задължен да определи наказанието във връзка с разпоредбите на чл.55 вр. чл.2, ал.2 от НК, поради проведеното съкратено съдебно следствие, îïðåäåëè çà ïîäñъдимия íàêàçàíèå пðè превес на отегчаващите âèíàòà îáñòîÿòåëñòâà, ïðè óñëîâèÿòà íà ÷ë.55, ал.1, т.1 вр. с чл.2, ал2 от НК, а именно – ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затворническо заведение ЗАКРИТ ТИП, както и с конфискация на една втора от установеното по делото и налично имущество, а именно пари - 834,50 лева, 37,50 щатски долара и 12,50 евро, оставена на съхранение в трезор на "СИБАНК"АД - гр. Русе.

На основание чл.59 от НК съдът приспадна по отношение на подсъдимия Д.Н.З. предварителното задържане по делото.

Òàêà íàëîæåíîòî íàêàçàíèå ïî ïðåöåíêà íà ñúäà ñúîòâåòñòâà â ïúëíà ñòåïåí íà îáùåñòâåíàòà îïàñíîñò íà äåÿíèето è äååöà. Ïо време на срока на изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ïîдсъдимия ùå èìà âúçìîæíîñò äà ïðåîñìèñëè ïîñòúïêите ñè è äà ñúîáðàçè çà âáúäåùå ïîâåäåíèåòî ñè ñúñ çàêîíîóñòàíîâåíèòå ïîðÿäêè â îáùåñòâîòî. Òîâà íàêàçàíèå áè âúçäåéñòâàëî и ïðåâúçïèòàòåëíî âúðõó ïîäñъдимия Д.З.. Òой å èçáðàë ãðåøåí ïúò â æèâîòà ñè, íî êîðåêöèÿ å âñå îùå âúçìîæíà è èìà реална âúçìîæíîñò äà ñå ïîïðàâè, êàòî çàïî÷íå äà âîäè ïîðÿäú÷åí è çàêîíîñúîáðàçåí íà÷èí íà æèâîò.

Ïðè èíäèâèäóàëèçàöèÿòà íà íàêàçàíèåòî çà ïîдñúäèìия Н.Н.З. ñúäúò îò÷åòå като смекчаващо отговорността обстоятелство направените самопризнания. Отегчаващи отговорността обстоятелства са многобройните минали осъждания на подсъдимия, упоритостта в умисъла и невъзстановяване на вредите от престъплението.

Вúç îñíîâà íà òåçè îáñòîÿòåëñòâà è предвид факта, че съдът по закон е задължен да определи наказанието във връзка с разпоредбите на чл.55 вр. чл.2, ал.2 от НК, поради проведеното съкратено съдебно следствие, îïðåäåëè çà ïîäñъдимия íàêàçàíèå пðè превес на отегчаващите âèíàòà îáñòîÿòåëñòâà, ïðè óñëîâèÿòà íà ÷ë.55, ал.1, т.1 вр. с чл.2, ал2 от НК, а именно – ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затворническо заведение ЗАКРИТ ТИП, както и с конфискация на една втора от установеното по делото и налично имущество, а именно пари - 834,50 лева, 37,50 щатски долара и 12,50 евро, оставена на съхранение в трезор на "СИБАНК"АД - гр. Русе.

Òàêà íàëîæåíîòî íàêàçàíèå ïî ïðåöåíêà íà ñúäà ñúîòâåòñòâà â ïúëíà ñòåïåí íà îáùåñòâåíàòà îïàñíîñò íà äåÿíèето è äååöà. Ïо време на срока на изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ïîдсъдимия ùå èìà âúçìîæíîñò äà ïðåîñìèñëè ïîñòúïêите ñè è äà ñúîáðàçè çà âáúäåùå ïîâåäåíèåòî ñè ñúñ çàêîíîóñòàíîâåíèòå ïîðÿäêè â îáùåñòâîòî. Òîâà íàêàçàíèå áè âúçäåéñòâàëî и ïðåâúçïèòàòåëíî âúðõó ïîäñъдимия Н.З.. Òой å èçáðàë ãðåøåí ïúò â æèâîòà ñè, íî êîðåêöèÿ å âñå îùå âúçìîæíà è èìà реална âúçìîæíîñò äà ñå ïîïðàâè, êàòî çàïî÷íå äà âîäè ïîðÿäú÷åí è çàêîíîñúîáðàçåí íà÷èí íà æèâîò.

Ïðè èíäèâèäóàëèçàöèÿòà íà íàêàçàíèåòî çà ïîдñúäèìия Д.Я. Н. ñúäúò îò÷åòå като смекчаващо отговорността обстоятелство направените самопризнания. Отегчаващи отговорността обстоятелства са минали осъждания на подсъдимия и невъзстановяване на вредите от престъплението.

Вúç îñíîâà íà òåçè îáñòîÿòåëñòâà è предвид факта, че съдът по закон е задължен да определи наказанието във връзка с разпоредбите на чл.63, ал.1, т.3 и чл.55 вр. чл.2, ал.2 от НК, поради проведеното съкратено съдебно следствие, îïðåäåëè çà ïîäñъдимия íàêàçàíèå пðè превес на отегчаващите âèíàòà îáñòîÿòåëñòâà, ïðè óñëîâèÿòà íà ÷ë.55, ал.1, т.2, б.”б” вр. с чл.2, ал2 от НК, а именно – ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на следните пробационни мерки:

-                            задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ при периодичност ТРИ ПЪТИ седмично;

-                            задължителни срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ;

-                            безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 200 часа за ДВЕ поредни години;

Òàêà íàëîæåíîòî íàêàçàíèå ïî ïðåöåíêà íà ñúäà ñúîòâåòñòâà â ïúëíà ñòåïåí íà îáùåñòâåíàòà îïàñíîñò íà äåÿíèето è äååöà. Ïо време на срока на изтърпяване на наказанието ïîдсъдимия ùå èìà âúçìîæíîñò äà ïðåîñìèñëè ïîñòúïêите ñè è äà ñúîáðàçè çà âáúäåùå ïîâåäåíèåòî ñè ñúñ çàêîíîóñòàíîâåíèòå ïîðÿäêè â îáùåñòâîòî. Òîâà íàêàçàíèå áè âúçäåéñòâàëî и ïðåâúçïèòàòåëíî âúðõó ïîäñъдимия Д. Н.. Òой å èçáðàë ãðåøåí ïúò â æèâîòà ñè, íî êîðåêöèÿ å âñå îùå âúçìîæíà è èìà реална âúçìîæíîñò äà ñå ïîïðàâè, êàòî çàïî÷íå äà âîäè ïîðÿäú÷åí è çàêîíîñúîáðàçåí íà÷èí íà æèâîò.

Ïðè èíäèâèäóàëèçàöèÿòà íà íàêàçàíèåòî çà ïîдñúäèìия А. И. ñúäúò îò÷åòå като смекчаващо отговорността обстоятелство направените самопризнания. Отегчаващо отговорността обстоятелство е невъзстановяване на вредите от престъплението.

Вúç îñíîâà íà òåçè îáñòîÿòåëñòâà è предвид факта, че съдът по закон е задължен да определи наказанието във връзка с разпоредбите на чл.63, ал.1, т.3 и чл.55 вр. чл.2, ал.2 от НК, поради проведеното съкратено съдебно следствие, îïðåäåëè çà ïîäñъдимия íàêàçàíèå пðè превес на отегчаващите âèíàòà îáñòîÿòåëñòâà, ïðè óñëîâèÿòà íà ÷ë.55, ал.1, т.2, б.”б” вр. с чл.2, ал2 от НК, а именно – ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на следните пробационни мерки:

-                            задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ при периодичност ТРИ ПЪТИ седмично;

-                            задължителни срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ;

Òàêà íàëîæåíîòî íàêàçàíèå ïî ïðåöåíêà íà ñúäà ñúîòâåòñòâà â ïúëíà ñòåïåí íà îáùåñòâåíàòà îïàñíîñò íà äåÿíèето è äååöà. Ïо време на срока на изтърпяване на наказанието ïîдсъдимия ùå èìà âúçìîæíîñò äà ïðåîñìèñëè ïîñòúïêите ñè è äà ñúîáðàçè çà âáúäåùå ïîâåäåíèåòî ñè ñúñ çàêîíîóñòàíîâåíèòå ïîðÿäêè â îáùåñòâîòî. Òîâà íàêàçàíèå áè âúçäåéñòâàëî и ïðåâúçïèòàòåëíî âúðõó ïîäñъдимия А. И.. Òой å èçáðàë ãðåøåí ïúò â æèâîòà ñè, íî êîðåêöèÿ å âñå îùå âúçìîæíà è èìà реална âúçìîæíîñò äà ñå ïîïðàâè, êàòî çàïî÷íå äà âîäè ïîðÿäú÷åí è çàêîíîñúîáðàçåí íà÷èí íà æèâîò.

На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза на Държавата веществените доказателства към делото: 

- мобилен телефон "Моторола С140" с IМЕI 353020015068282 и СИМ - карта на Глобул" с сер.№89359050100411277396 и абонатен №**** 972 669;

- мобилен телефон "Моторола С140", с неработещ дисплей, без СИМ - карта;

- мобилен телефон "Самсунг ЕЗЗО" с IМЕI 356563005813669, без СИМ - карта;

- 2 бр. държачи за СИМ - карта /без карта/ и СИМ - карта на "Вивател" с абонатен №*****761 686;

- мобилен телефон "Моторола С139 с IМЕI 353287017583689 и СИМ - карта на “Глобул" с абонатен №**** 350 804;

- СИМ - карта на "Вивател" с абонатен №**** 196 712;

- мобилен телефон "Моторола С115" с IМЕI 356498005504135 и СИМ карта на "Глобул" с абонатен №**** 277 094;

- стартов пакет на "Труд" "24 часа", държач за СИМ - карта на "Нюз Мобайл" /без карта/,

- СИМ - карта на "Нюз Мобайл" с абонатен №0988 625 034, СИМ - карта на "Вивател"    с    абонатен    №****    000 856    и    СИМ    -    карта на "Глобул" със сер.№89359050100414124041;

- мобилен телефон "Нокия  1110 I" с IМЕI 353971015293470 и СИМ карта на "Вивател" с абонатен №**** 956 933;

- мобилен телефон "Нокия 5000О" с IМЕI 356797024019961  и СИМ карта на "Вивател" с абонатен №**** 726 136;

- мобилен телефон с IМЕI 359104002445275 и СИМ карта на "Глобул" с сер.№893590511100209833821 и с абонатен №**92 363 811.

- З бр. държачи за СИМ - карти със сер. №89359030101011223785, №893590301010009381561 и №89359051100209833821;

- мобилен телефон "Моторола С139" с IМЕI 353287018757670 и СИМ карта на "Глобул" с абонатен №**** 248 386;

- мобилен телефон "Моторола С139" с IМЕI 353287014079814 и СИМ карта на "Вивател" с абонатен №**** 956 934;

- СИМ карта на "Нюз Мобайл" с абонатен №*** 625 505;

        Съдът връща на подсъдимия Д.Н.З., ЕГН ********** иззетото при претърсване в обитаваното от него жилище имущество – пари, а именно 834,50 лева, 37,50 щатски долара и 12,50 евро, оставена на съхранение в трезор на "СИБАНК"АД - гр. Русе.

Съдът връща на подсъдимия Н.Н.З., ЕГН **********, иззетото при претърсване в обитаваното от него жилище имущество – пари, а именно 834,50 лева, 37,50 щатски долара и 12,50 евро, оставена на съхранение в трезор на "СИБАНК"АД - гр. Русе.

        Съдът постанови   подсъдимите да заплатят солидарно в полза на Държавата сумата от 683, 60 лева разноски по досъдебното производство и в полза на РРС сумата от 60 лева разноски в хода на съдебното производство.

        Ìîòèâèðàí òàêà ñúäúò ïîñòàíîâè ïðèñúäàòà ñè ïî òîâà äåëî.

 

        ÐÀÉÎÍÅÍ ÑÚÄÈß: