Номер 130913.11.2020 г.Град в.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – в.32 състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Албена Славова
Секретар:Незает А. Исаева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20203110203539 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба
предявена от П. О. П. , против НП № 23-0000695/20.07.2020 г. на и.д. Директор на РД
„АА“ в ИА“АИ“, гр. в. , с което на основание чл. 178в ал.5 пр.3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
В жалбата не се оспорва установената в АУАН и НП фактическа обстановка.
Твърди се, че поради настъпилата извънредна епидемична обстановка в страната,
същото е незаконосъобразно. Сочи се, че след проведен курс на 12.06.2020 г.
въззивникът се е снабдил с необходимотоудостоверение за психологическа годност.
В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явава,
не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от експерт Вълчева, която в съдебно
заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира да се отхвърли жалбата
като неоснователна и да се потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно
с оглед съображенията, изложени в писмо приложено към административно-
наказателната преписка. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя – Тодор т. . Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП, както и служебна бележка , удостоверение за регистрация № 113 и заверени за
вярност с оригинала копия на удостоверение за психологическа годност № 645021 и
АУАН Серия А-2019№275643/05.06.2020 г.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 05.06. 2020 г. въззивникът управлявал в обл. в. по автомагистрала х. в посока
гр. в., товарен автомобил „с.“ с ДК№ **, кат.N3 с прикачено полуремарке (цистерна) с
рег.№ С8548 EС, кат. O4. На пътен възел Летище в. , пред входа на Летище в. същият
бил спрян за проверка от служители на РД“АА“- в. – св. т. и к.к., инспектори в
РД“АА“-в.. В хода на проверката въз основа на представените документи –
товарителница сер.“V-01“ № 0086469/05.06.2020 г., пътен лист сер. А №
0040984/05.06.2020 г. и заверено копие № ********* към Лиценз на ЕО, издаден на
превозвача „с. е установено, че въззивникът извършва обществен превоз на опасни
товари /бензин/ по маршрут р. – в.. Същият не представил удостоверение за
психологическа годност, а след извършена проверка е установено, че удостоверението
за психологическа годност на водача е изтекло през 2015 г.
При така установените факти, св. т. съставил на въззивникът АУАН за
нарушение на чл. 8 ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ, въз основа на който е
издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 178в ал.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени
документи. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и
компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и
относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото. Следва
да се отчете липсата на заинтересованост от страна на свидетеля от изхода на делото.
При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият
орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение и е приел изложените в депозираното възражение
аргументи за необосновани, поради непредставяне на доказателства в подкрепа на
изложените обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на делото
свидетел, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в
АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на
2
фактическите си изводи.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000695/20.07.2020 г. е било издадено от
компетентен орган, видно от приобщената по делото заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. на Министъра на транспорта и информационните технологии.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Съдът счита, че описаното в НП нарушение е индивидуализирано в
необходимата степен, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице.
Словесното описание на нарушението в НП кореспондира с посочената
административно-наказателна разпоредба, на основание на която е наложено
наказанието на превозвача. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на
АУАН и НП става достатъчно ясно за кое конкретно деяние е наложена имуществената
санкция.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
задължава водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, при
извършване на дейност в това им качество, да представят удостоверение за
психологическа годност. Втората алинея на посочената норма регламентира срока на
валидност на удостоверенията за психологическа годност, а именно- три години от
датата на тяхното издаване, с изключение на случаите, в които такова се издава след
навършване на 65-годишна възраст на лицето. От събраните по делото доказателства се
установява, че към момента на извършване на проверката и осъществяване на
процесния превоз жалбоподателят не е разполагал с валидно удостоверение за
3
психологическа годност, доколкото издаденото такова с № 326995(O) е било валидно
да 19.02.2015 г., а следващото удостоверение за психологическа годност на лицето е
издадено след установяване на нарушението.
С оглед на изложеното правилно е ангажирана отговорността на водача на
основание чл.178в, ал.5 от ЗДв.П. Посочената разпоредба, освен санкционна, е и
материално правна, предписваща дължимото поведение на санкционираното лице, а
именно, че водачите, които извършват таксиметрови или обществени превози, са
задължени да притежават валидно удостоверение за психологическа годност.
Като взе предвид, че цитираната санкционна норма предвижда санкция в твърд
размер, съдът счете, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
същата.
От друга страна извършеното административно нарушение не следва да се
третира като маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Съдът счита, че с
деянието са застрашени в съответна степен обществените отношения, гарантиращи
безопасното осъществяване на обществения превоз, поради което нарушението не се
отличава с явно незначителна степен на обществена опасност или с липса на такава,
съгласно разпоредбата на чл. 9 , ал.2 от НК.
В случая се касае за формално нарушение, с осъществяването на което винаги се
поставят в опасност обществените отношения, които приложената санкционна норма е
призвана да гарантира, а именно – безопасността на осъществявания превоз с оглед
надлежно установяване и удостоверяване на способностите на водачите.
От друга страна, в настоящия случай е налице и отегчаващо отговорността на
въззивника обстоятелство, към което съдът отнася изтеклия период от датата, на която
е изтекъл срокът на предходното удостоверение за психологическа годност, ползвано
от въззивника до датата на извършване на нарушениетто.
Ирелевантно е за съставомерността и обществената опасност на деянието, че
след установяване на нарушението въззивникът е провел необходимото обучение и се е
снабдил с удостоверение за психологическа годност, изискуемо съгласно чл. 8 ал.1 от
Наредбата.
Съдът оцени и като неоснователни доводите на въззивника за
незаконосъобразност на издаденото НП, предвид извънредната епидемична
обстановка, обявена в страната в периода на извършване на нарушението.
Действително съгласно чл. 4 т. 1 и т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г
се удължават се един месец от отмяната на извънредното положение сроковете,
определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното
положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
4
частноправни субекти и действието на административните актове, което е ограничено
със срок и изтича по време на извънредното положение. В настоящата хипотеза обач
нормата е неприложима, доколкото е установено, че срокът на действие на
удостоверението за психологическа годност на въззивника е изтекъл преди датата на
извършване на деянието.
С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото НП е обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА НП № 23-00000228/23.03.2020 г. на и.д. Директор на РД „АА“ в
ИА“АИ“, гр. в. , с което на П. О. П. на основание чл. 178в ал.5 пр.3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА П. О. П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГД“АИ“ сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.с чл.
5
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – в.: _______________________
6