Р Е Ш Е Н И Е
260041/20.1.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено на двадесет
и първи декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията ГД № 15/2020 г., по описа на РС Шумен, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, против Ю.Х.Р., в
която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, в условията на първоначално,
обективно, кумулативно съединение, са предявени положителни, установителни искове, за
признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане,
произтичащо от Договор за паричен заем № 3182392/22.03.2018 г. сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлен с Договор за цесия, Приложение
№ 1/01.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, за което има образувано заповедно производство по чл. 410 ГПК
- ЧГД № 2263/2019 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед №
1131/01.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение, с правно основание,
както следва: чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и цена 911.60 (деветстотин и единадесет лева и шестдесет стотинки)
лева - непогасена главница, ведно с искане за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.07.2019 г.
до окончателно плащане; чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 121.06 (сто двадесет и един лева и шест стотинки)
лева - неплатена част от договорна лихва върху главницата, за периода от
04.05.2018 г. до 28.12.2018 г. (падеж на последна вноска); чл. 11, ал. 2 ЗПК,
вр. 99, ал. 4, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 602.72 (шестстотин и два лева и седемдесет
и две стотинки) лева - неплатена част от неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл.
286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 27.00 (двадесет и седем) лева –
неплатена част от такса разходи; чл. 86 ЗЗД и цена 79.24 /седемдесет и девет
лева и двадесет и четири стотинки/ лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 05.05.2018 г. до подаване на
заявлението в съда - 31.07.2019 г.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че на 22.03.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Ю.Х.Р. бил сключен Договор № 3182392, с който на последния е
предоставен паричен заем от 1000,00 лева, предадени на същата дата, при
фиксирана договорна лихва в размер на 147,40 лева. Така формиран дългът в общ
размер от 1147,40 лева, заемателят се задължил да върне в срок до 28.12.2018
г., на 20 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 57,37 лева всяка,
като падежът на първата бил 06.04.2018 г., а падежът на последната - 28.12.2018
г. С подписване на договора Заемателят се е задължил в
3-дневен срок да предостави на Заемодателя алтернативно два вида обезпечение:
1)две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лева.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подписват договор за поръчителство или 2)банкова гаранция с бенефициер
- Заемодателя, издадена след усвояване на кредита, в размер на цялото
задължение, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора. Заемателят не представил договорените обезпечения,
поради което била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 701,20 лева,
която страните се споразумели да бъде разсрочена на 20 равни вноски, всяка в
размер на 35,06 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем. Така размерът на погасителната вноска нарастнал от
57,37 лева на 92,43 лева. Страните се договорили в
случай, че забави плащането на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва, с повече от 30 календарни дни, Заемателят да плати такса
разходи за събиране на просрочени вземания (изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
в размер на 9,00 лева, за всеки следващ 30 дневен период, през който има
забавено с повече от 30 календарни дни плащане на погасителна вноска, но не
повече от 45,00 лева. На това основание била начислена сумата 45,00 лева. Поради
допусната забава за плащане на вноски на ответника била начислена лихва в
размер на 79,24 лева - законната лихва, като съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва за периода от 05.05.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Погасената от длъжника сума по заема била в общ размер
231,22 лева, с която били погасени: главница в размер на 88,40 лева; договорна
лихва в размер на 26,34 лева; неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение в размер на 98,48 лева и такса разходи в размер на
18,00 лева. Срокът изтекъл с падежа на последната погасителна вноска -
28.12.2018 г., и договорът не бил обявяван за предсрочно изискуем. На
01.02.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, по Договор за паричен заем №
3182392/22.03.2018 г., било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания”
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. „Изи Асет Мениджмънт” АД упълномощило ищеца, в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания, от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
до ответника било изпратено Уведомително писмо, което билоа върнало в цялост.
На 13.12.2019 г. повторно било изпратено Уведомително писмо, получено от
ответника на 16.12.2019 г. Поради неплащане изцяло от
длъжника на дължимите суми, ищецът подал по реда на чл. 410 ГПК Заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ЧГД № 2263/2019 г.,
по описа на РС Шумен. Съдът уважил претенция и издал Заповед за изпълнение. Ищецът моли да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи, както следва: главница в размер на 911,60 лева
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 121,06
лева за периода от 04.05.2018 г. до 28.12.2018 г. (падеж на последна
погасителна вноска); такса разходи в размер на 27,00 лева; неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 602,72 лева, начислена за
плащане за периода от 04.05.2018 г. до 28.12.2018 г. (падеж на последна
погасителна вноска); обезщетение за забава в размер на 79,24 лева за периода от
05.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендира разноски по заповедното и исковото
производства.
Ответникът не е намерен на своя
постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и
заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца
е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде
обезсилена издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът,
уведомен чрез работодател „Арас-2009“ ЕООД село Средногорци, не е подал писмен
отговор на исковата молба, не е изразил становище по допустимостта и съществото
на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават; не е изложил
възражения срещу исковите претенции и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях, не е представил писмени доказателства, с които
разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на
цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни
тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът не се явява. Подава становище, с което поддържа исковата
молба. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От Договор за паричен заем № 3182392 от
22.03.2018 г. /л. 5/ и Предложение /л. 9/, се установява, че от „Изи Асет
Мениджмънт” АД, е предоставен на ответника, заем в размер на 1000 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент от 35% и годишен процент на разходите /ГПР/ от
41.39 %. Съгласно
чл. 2, т. 7 от Договора общият размер на всички плащания възлизащ на 1147.40
лв., заемателят следвал да върне на 20 двуседмични вноски, всяка в размер на
57.37 лв., като падежът на последната е 28.12.2018 г. - чл. 2, т. 5. Според чл.
3 от Договора с подписването му заемателят удостоверил, че е получил изцяло
заемната сума, като договора има силата на разписка за предадената съответно
получената заемна сума. С чл. 4, ал. 1 от Договора, Заемателят се задължил в
тридневен срок, считано от сключване да предостави на кредитора едно от двете
алтернативни обезпечения: 1/две физически лица поръчители, при посочени в
договора изисквания или 2/банкова гаранция с бенефициер – заемодателят, като
при неизпълнение се задължил да плати неустойка в размер на 701.20 лв., заедно
с всяка месечна погасителна вноска, към която се добавила сумата от 35.06 лв.
Така, погасителната вноска, която следвало да плаща ответникът от 57.37 лв., се
увеличила на 93.43 лева, а размерът на общото задължение от 1147.40 лева
нарастнал 1848.60 лева. Съгласно чл. 8 от Договора при забава на някоя от
погасителните вноски Заемателят се задължил да плати законна лихва за всеки ден
забава. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Договора, в случай, че забави плащането
на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, с повече от 30
календарни дни, Заемателят дължи такса разходи за събирането на просрочените
вземания, в размер на 9,00 лева (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.), за всеки
следващ 30 дневен период, през който има забавено плащане с повече от 30
календарни дни на погасителна вноска, като всички начислени разходи за
събирането, не може да надхвърлят 45,00 лева. Съгласно чл. 10 от Договора за заем Заемодателят си запазил
възможността да прехвърли правата си по договора на трето лице. От приложения
по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г. /л. 12/ и Приложение № 1 /л. 17/ „Изи Асет мениджмънт“ АД /в
качеството на цедент/ и „Агенция за събиране на вземания“ ООД /в качеството на
цесионер/, сключили договор, с който цедентът прехвърля възмездно на цесионера
вземания, произтичащи от договори за заем Договорено е въпросните вземания да
се индивидуализират в Приложение № 1, съставяно във вид на ел. документ по
ЗЕДЕП, което да бъде неразделна част от Договора за цесия, считано от датата на
неговото съставяне. Договорено е, че с Приложение № 1 ще се прехвърлят и нови
вземания, които ще се индивидуализират от страните в ново Приложения № 1 със
съответната нова дата, което с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване
става неразделна част от договора. Съгласно т. 2. 3 от Договора всяко от
прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения, ведно с
привилегиите, обезпеченията, вкл. и с изтеклите лихви. Съгласно Извлечение от 01.02.2019 г. от Приложение № 1
към Рамковия договора за цесия /л. 12/ се установява, че кредиторът е цедирал
на праводателя на ищеца вземането си към ответника, което е индивидуализирано с
номер и дата на договора /№ 3182392, размер на главницата
/1000 лв./, общо дължима сума по кредита – 1848.60 лв. и остатък на
задължението към датата на прехвърляне – 1699.20 лв. /в това число лихви за
просрочие към датата на засичане 01.02.2019 г. – 36.82 лв./. С Потвърждение по
смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 16/ цедентът е потвърдил, че
индивидуализираните в Приложение № 1/01.02.2019 г. вземания са прехвърлени на
праводателя ищеца по делото. Към исковата молба е приложено Уведомително писмо
до длъжника от 05.02.2019 г. /л. 21/ за извършеното прехвърляне на вземането от
„Изи Асет мендижмънт“ АД на ищеца, което съгласно Обратна разписка към Известие
за доставяне обр. 243 /л. 22/, е върнато с отбелязване „преместен“ и дата
19.02.2019 г., както и Уведомително писмо от 13.12.2019 г. /л. 23/ получено от ответника на 16.12.2019
г. – съгласно Обратна разписка към товарителница № 68695309 /л. 24/. От Заключение на допуснатата ССчЕ
се установява, че размерът на дължимата от ответника сума, по сключения на
22.03.2018 г. Договор за потребителски кредит към датата на подаване на
заявлението, възлиза на 1742.42 лв. Остатъкът по договор за заем е 1 696.87 лв.
от която 911.60 лв. - главница; 121.06 лв. - договорна лихва; 602.72 лв. -
неустойка за неизпъление; 34.49 лв. - лихва за забава за периода от първата
просрочена падежна датат 05.05.2018 г. до 01.02.2019 г. /дата на прехвърляне на
дълга/; 27 лв. - такса разходи.
От ответника не са ангажирани
доказателства за погасяване на дълга, както и не са направени твърдения в
посочения смисъл.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като
съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството по
реда на чл. 422 ГПК.
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу
длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по
чл. 422 ГПК са специални и имат ограничен предмет - само до установяване
съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към
момента на приключване на съдебното дирене. В тежест на ищеца по допустимостта
на това производство е да докаже наличието на правен интерес от предявяване.
Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице,
предявеният иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от
установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или
да се претендира отричано от него право. В този смисъл специални положителни
обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск
по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен
срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК
от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
1 ГПК. В процесния случай правния интерес от предявяване на иска ищецът
обосновава с приложени по ЧГД № 2263/2019 г., по описа на РС Шумен, документи,
от които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца -
Заявление рег. № 13929/31.07.2019 г.,
по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК,
е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед №
1131/01.08.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, в
претендирания общ размер 1741.62 лева. Съдът
констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение,
длъжникът не е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е
намерен на своя постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да му
връчи книжата, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковата претенция,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустима, а
предявените искове подлежат на разглеждане по същество.
Предвид че претендираното право е
основано на договор за цесия, следва да се прецени материалноправната, легитимация
на ищеца, като негов носител. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което
цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в
облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.
Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или
договора за това и естеството на вземането го позволява/, но съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Съобразно съдебната практика
обаче изходящо от цедент уведомление, действащ чрез пълномощник и достигнало до
длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /в този смисъл са Р. № 123/24.06.2009 г. ТД №
12/2009 г., II т. о.; Р. № 78/09.07.2014 г., ТД № 2352/2013 г., II т. о.; Р. №
3/16.04.2014 г., ТД № 1711/2013 г., I т. о./. От Рамков договора за прехвърляне
на вземания /цесия/ се установява, че на 16.11.2010 г. кредиторът „Изи Асет
Мениджмът“ АД, като цедент, е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания”
ООД, чийто правоприемник е ищецът, ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи
от Договори за потребителски кредит, сключени от цедента с физически лица,
които не изпълняват задълженията си. С Приложение № 1/01.02.2019 г. вземането
на цедента по Договор за кредит № 3182392/22.03.2018 г., е включено в предмета на договора за цесия. Съгласно
т. 4.9 от Договора за цесия цедентът се е задължил да изпрати писмени
Уведомления до длъжниците в рамките на един календарен месец, считано от
потвърждаване на съответното Приложение № 1 от купувача. С Уведомително писмо
от 13.12.2019
г. получено на 16.12.2019 г. /съгласно Обратна разписка към товарителница №
68695309/, на длъжника е връчено съобщение за
извършеното прехвърляне на вземането в полза на ищеца, което налага извода, че
законовите изисквания, залегнали в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са
спазени и длъжникът - настоящ ответник е уведомен редовно за цесията след
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и преди завеждане на исковата молба, което
следва да бъде съобразено при решаване на делото по същество, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно ищецът като носител
на претендираното право е материалноправно легитимиран кредитор.
Основателността на иска за непогасена
главница по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и цена 911.60 лв. е предпоставено от установяване, при условията
на пълно и главно доказване, от ищеца: че по силата на сключен Договор за заем
са се намирали във валидни, облигационни правоотношения с ответника; че
действително е предал договорената по кредита сума, както и че срокът за
изпълнение на насрещната страна е изтекъл.
От приетия по делото Договор за паричен
заем № 31822392/22.03.2018 г. се установи, че на посочената дата – 22.03.2018
г., „Изи Асет мениджмънт“ АД и ответника са постигнали съглашение, по силата на
което дружеството се е задължило да предостави на ответника паричен заем в
размер на 1000.00 лева, при насрещното задължение сумата да бъде върната на 20
равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 57.37 лева, като
падежът на първата погасителна вноска бил на 06.04.2018 г., а падежа на
последната погасителна вноска бил на 28.12.2018 г.. С подписването на Договора
- по арг. от чл. 3, заемателят е удостоверил, че е получил изцяло сумата по
заема, като е декларирал, че самият договор има характер на разписка за
предаване на средствата и други доказателства не са необходими, поради което
следва да се приеме, че ищецът е установил получаването на заемната сума в
пълен размер. С този смисъл постигането на съгласие между страните относно
предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане, както и
предаването на сумата в държане на ответника по делото се установяват по несъмнен
начин. Ответната страна не е представила доказателства за изпълнение на
задължението в пълен размер.
Основателността на иска за непогасена
договорна лихва върху главницата за периода от 04.05.2018 г. /датата на първата
неплатена вноска/ до 28.12.2018 г. /дата на последна погасителна вноска/ по чл.
11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена
121.06 лева, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца: основанието, от което произтича вземането за
възнаградителна лихва /наличие на валиден договор /клауза от договор/ за
възнаградителна лихва/; размера на претенцията за претендираната
възнаградителна лихва; настъпването на предпоставките за плащане на
възнаградителна лихва. По своята правна същност лихвата по паричен заем
представлява, цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати
на заемодетеля за ползването на предоставените му парични средства. Това е
цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. В процесния
случай, с клаузата на чл. 2 от Договор за паричен заем № 3182392/22.03.2018 г.,
за предоставената сума от 1000 лева длъжникът се съгласил да плати фиксиран
годишен лихвен процент от 35 %, който не надвишава размера на законната лихва
по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК или така фиксирания размер на договорената
лихва е 147.40 лева. По този начин задължението по Договора се увеличава от
1000 лева на 1147.40 лева разпределено за плащане на 20 двуседмични вноски,
като част от всяка, в размер 57.37 лева, е за погасяване на възнаградителната
лихва. От приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че
след като плащанията на вноските са преустановени на 20.04.2018 г. и на
04.05.2018 г., договорът е станал изискуем, а остатъчното задължение за
договорна (възнаградителна) лихва е в размер 121.06 лева.
Основателността на претенцията по чл.
11, ал. 2 ЗПК, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 602.72 лева, е
предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от
ищеца: че съществува главно задължение, което е правно – т. е да установи
основанието, от което произтича вземането за неустойка /наличие на валиден
договор /клауза от договор/ за неустойка/; че претендирания размер неустойка е
предварително установен в договор, както и настъпването на предпоставките за
плащане на неустойка. По дефиниция на закона неустойката обезпечава
изпълнението на едно задължение и определя размера на вредите, които без да
доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му – т. е. неустойката
е договорно съглашение или нормативно предварително определена отговорност, за
обезпечение на вредите от неизпълнение на главно задължение, без да е нужно те
да се доказват. Както бе посочено по – горе съгласно чл. 4 от Договора за заем,
Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване да предостави на
Заемодателя алтернативно два вида обезпечение, като в случай на неизпълнение
дължи неустойка в размер на 701.20 лв., която страните постигнали споразумение
да бъде разсрочена на равни части към всяка от погасителните вноски, като в
този случай дължимата месечна вноска като сума за главница и възнаградителна
лихва от 57.37 лева се увеличава на 92.43 лева, а общото задължение по Договора
се увеличава от 1147.40 лева на 1848.60 лева. От приетото по делото Заключение
по допуснатата ССчЕ се установява, че остатъчното задължение на претенцията по
това договорно задължение е в размер на 602.72 лева. В този смисъл следва да се
приеме, че неустойката е предварително установена в договора. Както бе посочено
обаче съглашението за неустойка обезпечава вредите от неизпълнение на главно
задължение – т. е. има акцесорен характер, като тази акцесорност произтича от
съществуването на главно задължение, което следва да е правно и не може да е
естествено, но може да няма договорен източник. С оглед акцесорния характер на
неустойката, неустоечната клауза би била действителна само при действителност
на главното задължение, чието изпълнение е обезпечено. Последиците от
акцесорността на съглашението за неустойка от една страна са, че недействително
ли е главното задължение, няма и неустойка, но ако главното задължение
възникне, ще се дължи и неустойка, поради което основателността на иска за
неустойка е предпоставено от основателността на обуславящият иск по главното
задължение, а от друга страна е производно от неизпълнението на главното
задължение. Следователно се налага извода, че по общо правило съглашението за
неустойка не може да обезпечава вредите от неизпълнение на друго задължение
различно от главното. В процесния случай главното задължение на заемателя по
Договора за паричен заем № 3182392/22.03.2018 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, е да ползва сумата по кредита съобразно уговорената цел и да я
върне след изтичане на срока, както и да плати договорената лихва. С клаузата
на чл. 4 от Договора за заем, Заемателят се задължил за нещо допълнително и
различно от главното задължение: в 3-дневен срок от подписване на договора да
предостави на Заемодателя алтернативно два вида обезпечение, което допълнително
задължение е в косвена връзка с главното, като съдът намира, че предпоставките
за неговата валидност са индивидуално и предварително уговаряне на условията,
като срок за изпълнение от страна на заемателя, размер на възнаграждението и т.
н., каквито доказателства заемодателят не е представил. Съгласно задължителните
указания в ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3 ОСТК, където е посочено,
че преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент и по-конкретно -
след настъпилото неизпълнение и с оглед вредите от същото, както и, че
неустоечната клауза би могла да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна
и санкционна, съдът намира, че липсата на пряка връзка на обусловеност
/акцесорност/ между съглашението за неустойка по чл. 4 от Договора за заем и
главното задължение, както и липсата на доказателства тази клауза да е
индивидуално уговорена води до нищожност на същата на основание чл. 146, ал. 4,
вр. ал. 1 ЗЗПотр., пораки което предявения иск се явява неоснователен.
Основателността на претенцията по чл.
11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 27,00 лева. При анализа на правоотношението, съобразно приложените
писмени доказателства, става ясно, че приложимите норми са тези на Закона за
защита на потребителите /с оглед характеристиката на длъжника като
„потребител”/, нормите на Закон за потребителския кредит /при установените
елементи на заемното правоотношение/, както и разпоредбите на ЗЗД, съответно
като общи и субсидиарно приложими. Защитата на потребителя е изградена на
принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на такива (чл. 2 ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне
прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока
цена за ползваната финансова услуга. При съобразяване на горните критерии съдът
намира, че клаузата за дължимо възнаграждение /такса/ за извънсъдебно събиране
на вземането в размер на 27 лева не отговарят на въведените законови критерии
за равноправност. От една страна предпоставка да се търси възстановяване на разход
следва да е обосновано с реалното му извършване. Твърдения в този смисъл
заявителят не е изложил. При тази неопределеност на задължението се налага
извода, че същото е неясно и претендирането му в този вид противоречи на
принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение. Отделно от това е налице противоречие и с правилото на чл. 10а,
ал. 4 ЗПК, съгласно което видът, размерът и действието, за което ще се събират
сумите следва да бъдат точно и ясно определени в договора, а в случая сумата е
посочена общо и не е ясно за какво се дължи – каква част за трудови и каква
част за материални разходи. Изложеното води до извода, че клаузите за неустойка
при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и за възнаграждение
/такса/ за разходи, като имащи за резултат заобикаляне изискванията на закона
са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите, по арг. от чл. 7, ал. 3 ГПК, подлежат за служебна преценка за равноправност, понеже са свързани с
усвояването на кредита, при установяването на което съобразно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК се дължи връщане само на чистата стойност по кредита. В тази връзка
доколкото с част от върнатите от длъжника суми, в общ размер 116.48 лева, от
които: 98,48
лева - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и
18,00 лева - такса разходи, са погасени
задължения по нищожни клаузи, то остатъчното задължение за главница възлиза на 795.12 лева, поради което искът следва да бъде уважен до
този размер и отхвърлен до претендирания размер от 911.60 лева, като неоснователен.
Основателността на обуславящите искови
претенции за непогасени главница и договорна лихва, предпоставя основателност и
на обусловената претенция по чл. 86 ЗЗД - мораторна лихва върху претендираните
суми, за периода от 05.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
31.07.2019 г., тъй като съгласно чл. 8 от Договора за заем при забава на
плащанията Заемателят дължи законна лихва върху всяка отделна падежирана и
неплатена вноска за всеки ден забава. Предвид установеното по делото, че
ответникът е спрял плащанията по договора на 04.05.2018 г. като падежът на
първата неплатена вноска е настъпил на 05.05.2018 г., следва, че от този момент
до датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2019 г., е дължимо и
обезщетение за забава, върху уважената част от главницата – 795.12лв. и
договорната лихва – 121.06 лв.. Изчислена служебно мораторната лихва, върху
дължимия остатък от главницата в размер на 795.12
лв., възлиза
на 47.48 лв., а върху дължимия остатък от
възнаградителната лихва в размер на 121.06
лв. – 7.23 лв., или общо 54.71 лв., поради което следва, че искът е основателен за тази
сума, като до пълно предявения размер от 79.24 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Относно разноските:
Прeдвид изхода на спора ищецът, който
се представлява от юрисконсулт, има право на разноски. Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната
помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл.
1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и
количеството на извършената работа. Предвид изложеното, съдът като съобрази, че
делото е с малък материален интерес, не се отличава с фактическа и правна
сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи
разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от
които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото
производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде прибавена и платената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото
производство в общ размер на 250.20 лева и 150 лв. възнаграждение за вещо лице.
Съобразно уважената част от исковете, от ответната страна е дължима сумата
289.40 (двеста осемдесет и девет лева и четиридесет стотинки) лева, от които
44.62 лв. - разноски в заповедното производство и 244.78 лв. - разноски в
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Шуменския районен
съд
Р
Е Ш И:
Признава за установено, по реда на чл.
422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че ответникът Ю.Х.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи по
Договор за паричен заем № 3182392/22.03.2018 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлен с Договор за цесия от 16.11.2010 г.,
Приложение № 1/01.02.2019 г. от заемодателя на ищеца, сумата 795.12 (седемстотин деветдесет и пет
лева и дванадесет стотинки) лева – остатък от непогасена главница, платима по
банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
31.07.2019 г. до окончателно плащане, за което има образувано заповедно
производство - ЧГД № 2263/2019 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена
Заповед № 1131/01.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, като до претендирания
размер от 911.60 лева отхвърля, като
неоснователен.
Признава за установено, по реда на чл.
422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че ответникът Ю.Х.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи по
Договор за паричен заем № 3182392/22.03.2018 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлен с Договор за цесия от 16.11.2010 г.,
Приложение № 1/01.02.2019 г. от заемодателя на ищеца, сумата 121.06 (сто двадесет и един лева и шест
стотинки) лева – остатък от неплатена договорна лихва върху главницата за
периода от 04.05.2018 г. до 28.12.2018 г., платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, Обединена Българска Банка АД, за което има
образувано заповедно производство - ЧГД № 2263/2019 г., по описа на PC - Шумен,
като има издадена Заповед № 1131/01.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2,
вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Отхвърля предявеният, по реда на чл.
422, вр. 415 ГПК, от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Ю.Х.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск, с правно основание чл. 11, ал.
2 ЗПК, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 92 ЗЗД, за
признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата
602.72 (шестстотин и два лева и седемдесет
и две стотинки) лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за което има
образувано заповедно производство - ЧГД № 2263/2019 г., по описа на PC - Шумен,
като има издадена Заповед № 1131/01.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, като неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл.
422, вр. 415 ГПК, от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Ю.Х.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, за признаване като установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца, сумата 27.00
(двадесет и седем) лева - неплатена част от такса разходи, за което има
образувано заповедно производство - ЧГД № 2263/2019 г., по описа на PC - Шумен,
като има издадена Заповед № 1131/01.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като неоснователен.
Признава за установено, по реда на чл.
422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че ответникът Ю.Х.Р., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи по
Договор за паричен заем № 3182392/22.03.2018 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлен с Договор за цесия от 16.11.2010 г.,
Приложение № 1 от 01.02.2019 г. от заемодателя на ищеца, сумата 54.71 (петдесет и
четири лева и седемдесет и една стотинки) - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата и договорната лихва, за периода от 05.05.2018 г. до подаване
на заявлението в съда - 31.07.2019 г., платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, Обединена Българска Банка АД, за което има
образувано заповедно производство - ЧГД № 2263/2019 г., по описа на PC - Шумен,
като има издадена Заповед № 1131/01.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като до претендирания размер от 79.24 /седемдесет и
девет лева и двадесет и четири стотинки/ лева отхвърля, като неоснователен.
Осъжда Ю.Х.Р., с ЕГН ********** и
адрес: ***, да плати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 289.40
(двеста осемдесет и девет лева и четиридесет стотинки) лева, разноски в
заповедното и исковото производства, от които 44.62 лв. - в заповедното
производство и 244.78 лв. - в исковото производство, платима по банкова
сметка: ***: ***, BIC: ***, Обединена
Българска Банка АД, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се
връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението,
приложеното ЧГД № № 2263/2019 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава,
ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия:………….