РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. ХАСКОВО, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500218 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 186/22.11.2023 година, постановено по гр.д. № 68/2023
година, РС-Харманли е отхвърлил предявените обективно кумулативно
съединени искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2
ЗЗД и чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК831609046, гр.София ул.“Ястребец“ №23Б против
ответника Д. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. *** за признаване
съществуването на вземането по заповед №16226/22.10.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44332 по описа за 2021г.
на СРС - за сумата в размер на 2184,99 лева - главница за топлинна енергия за
периода от м.май 2018 г. до месец април 2020г. в имот с адрес ***, сумата в
размер на 14,94 лева - главница за дялово разпределение въз основа на
общите условия на кредитора за периода м.юни 2018г. до месец април 2020г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 28.07.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата в размер на 295,35 лева - мораторна лихва
върху главниците за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
13.07.2021г., сумата в размер на 3,02 лева - мораторна лихва върху
главниците за дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до
13.07.2021г. С оглед изхода на делото, направените от ответника разноски по
делото в размер на сумата 750 лева са възложени на ищеца.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
– „Топлофикация София“ ЕАД - София, който внася оплаквания за
неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на атакувания
съдебен акт. Счита, че районният съд неправилно е възложил в негова тежест
доказването на приемането на наследството на А. Б. от ответника К..
Разпоредбата на чл. 48 от ЗН съставлявала законова презумпция, по силата на
която законните наследници носели отговорност по чл. 60 от ЗН от момента
на откриване на наследството до доказване на приемането на наследството по
опис или на отказ от наследството. От тук следвало, че доказването на
заявеното от ответника обстоятелство че не е приел наследството от А. Б.,
било в тежест на Д. К.. Прави се оплакване и за необоснованост и
немотивираност на съдебния акт. С тези и останали доводи, изложени във
въззивната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
В срока по чл. 263 от ГПК процесуалният представител на
въззиваемия Д. М. К. подава писмен отговор на въззивната жалба. Заема
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност –
законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт. Счита, че
районният съд не е допуснал процесуално нарушение при разпределяне на
доказателствената тежест. Акцентува върху обстоятелството, че въззивникът
не е оспорил един от решаващите доводи на районния съд - установения в
първоинстанционното производство факт, че не съществува облигационно
правоотношение между „Топлофикация София“ ЕАД и Д. К.. Следователно,
това обстоятелство било извън предмета на въззивната жалба и ХОС не
следвало да се произнася по правилността на първоинстанционния съдебен
акт в тази му част. С тези и останалите доводи, развити в отговора,
упълномощеният представител на въззиваемия моли да потвърждаване на
решението и за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.
Третото лице помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не взема
становище по въззивната жалба.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните
доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията
на страните, приема следното:
2
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана
по същество – жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта
на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират
същото като нищожно или недопустимо.
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът
обосновано е отговорил на всички направени от страните възражения.
Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и не е допуснал
процесуални нарушения. Въз основа на доказателствения материал е
достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил. Пред настоящата
инстанция не се представиха нови допустими доказателства, които да дават
основание за извод, различен от направения от решаващия съд.
Делото е образувано по искова молба от „Топлофикация София“
ЕАД, с която срещу Д. М. К. се предявяват обективно кумулативно съединени
искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 зЗд и чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът
е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 и § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ, като топлинната енергия се доставя в топлоснабден имот -
апартамент № 22, находящ се в ***. В това си качество, ответникът бил
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия, но не
изпълнил това си задължение в предвидения с ОУ срок, ето защо
дружеството-доставчик имало процесното вземане срещу него , ведно с лихви
за забава.
Ответникът е оспорил иска с твърдение, че не е пасивно
процесуално легитимиран по предявените искове, тъй като не е установено
дали е приел наследството на М. К., както и дали М. К. е приел наследството,
оставено му от А. Б.. Освен това – не било установено А. Б. да е притежавала
правото на собственост върху процесния апартамент, което да е преминало
към ответника по силата на наследственото правоприемство. От тук се черпи
доводът, че ответникът не се явява клиент на дружеството-ищец и не е
задължен да заплаща стойността на доставената в процесния обект
топлоенергия. На следващо място, оспорва се твърдението, че в процесния
имот е употребявана топлинна енергия и съответно да е възникнало
задължението за заплащане на такава. Въведено е възражение за погасяване
по давност на претендираните главни и акцесорни вземания. С тези и
останалите възражения, въведени с отговора, ответникът прави искане за
отхвърляне на иска изцяло.
3
По делото е конституирано трето лице помагач на ищеца „Техем
Сървисис“ ЕООД, който изразява становище за основателност на исковете.
Няма спор относно това, че е проведено заповедно производство по
ч. гр. д. № 44332 по описа за 2021г. на СРС, в което ответникът е подал
възражение за недължимост на претендираното вземане, за което е издадена
заповед по чл. 410 ГПК.
С атакуваното решение е прието за установено, че А. К. Б. е починала
на *** г. и е оставила за наследници Н. П. К., М. П. И. и Д. М. К.. Ответникът
Д. М. К. е син и законен наследник на М. К. К. (брат на А. Б.), починал на ***
г.
Установено е, че между „Топлофикация София“ЕАД и „Техем
сървисис“ ЕООД е сключен договор, по силата на който топлофикационното
дружество е възложило на второто да извършва дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради етажна собственост. А според фактура
**********/31.07.2020 г., издадена от ищеца като доставчик и с вписан в нея
като получател А. Б. относно договорна сметка **********, № на инсталация
**********, абонатен №131266, в този обект е доставена топлоенергия и
топла вода на обща стойност 3 140.26 лева за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г..
При така установената фактическа обстановка, която се споделя от
ХОС, РС-Харманли е стигнал до извода за неоснователност на иска. Приел е,
че клиенти на топлинна енергия за битови нужди, а от там и адресати на
задължението да заплащат осигурената им топлинна енергия, могат да бъдат
присъединени към абонатна станция на топлофикационното дружество
собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, както и правни субекти, различни от тези лица, но ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за този имот при общите условия на топлопреносното
предприятие.
РС-Харманли е приел, че събраните по делото доказателства не
установяват ответникът Д. М. К. да попада в кръга на тези лица, а от там и че
не може да се приеме, че същият е страна по договорни отношения с
„Топлофикация София“ ЕАД спрямо апартамент в гр. София, община Искър,
ж.к. „Дружба 1“ бл. 158, вх. „А“, ет. 8, ап.22. Предвид събрания по делото
доказателствен материал, подложен от ХОС на анализ, този извод на
първоинстанционния съд следва да бъде споделен. Несъмнено, тежестта да
докаже твърдението си, че именно ответникът, а не друго лице е негов
клиент за доставка на топлинна енергия (а от там и адресат на задължението
да заплати стойността на доставената в обекта топлоенергия), принадлежи на
топлофикационното дружество. В тази връзка, РС-Харманли е дал съответни
указания на ищеца, с доклада си по чл. 146 от ГПК, обявен на страните в 1 с.з.
, за което ищецът е бил призован редовно, но не е изпратил свой
4
представител. В същото съдебно заседание, предвид направеното от
ответника оспорване, съдът е оставил без уважение искането на ищеца за
приемане на ред писмени доказателства, представени в препис, в това число
тези, на които ищецът се позовава за да обоснове пасивната легитимация на
ответника. Едновременно с това на ищеца са дадени ясни и правилни
указания по приложение на чл. 183 от ГПК (л.82). А в с.з. на 31.05.2023
година, по искане на процесуалния представител на ответника и поради
бездействие на ищеца досежно изпълнение на дадените му разяснения по чл.
183 от ГПК, е постановено изрично определение, с което се отказва
приемането като доказателство на протокол по гр.д. № 6565/1994 година по
описа на СРС, на който ищецът се позовава с твърдение, че съставлява
доказателство – А. Б. да е придобила собствеността върху процесния
апартамент, а от там и качеството на клиент на топлофикационното
дружество. От тук, ХОС изцяло се солидаризира с извода на РС-Харманли, че
събраните по делото доказателства (с приложение на режима по чл.183 от
ГПК) не установяват, че процесното жилище е собственост на А. К. Б., или че
същата е негов ползвател за процесния период на претенцията. Само водените
от ищеца списъци на клиенти, в които А. Б. фигурира, не са достатъчни за да
се приеме, че ищцовото твърдение е установено при условията на пълно и
главно доказване. А след като не е установено А. Б. да е попадала в кръга на
лицата, които могат да бъдат клиенти на дружеството-ищец, а от там и
носители на задължението да заплащат доставената в обекта топлинна
енергия, то не е установено – това право, а съответно и задължение, да е
преминало към законните наследници. Следователно ответникът Д. К. не е
задължено лице по соченото вземане от страна на ищеца, а предявените
срещу него искове се явяват недоказани, а от там и неоснователни.
РС-Харманли е стигнал до същия краен извод, поради което
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, дружеството-
въззивник следва да понесе тежестта от сторените от въззиваемия разноски, в
доказан размер – 750 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186/22.11.2023 година, постановено
по гражданско дело № 68/202023 година по описа на РС-Харманли.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046, гр.София
ул.“Ястребец“ №23Б да заплати на Д. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***
разноски по делото за въззивната инстанция - сумата 750 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6