О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260631
Година 01.03.2021 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На първи март Година 2021
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 5351 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата, чрез пълномощник,
е подала писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери,
че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК
допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени
документи, каквито не са представяни до момента от ответницата по делото, както
и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 3933/2020 г. на Старозагорския
районен съд.
Следва
да се отхвърли искането на ответницата в отговора, за предоставяне на
възможност да води в съдебно заседание свидетел, тъй като с показанията му иска
да доказва прекратяване/разваляне на процесния писмен договор за електронни
съобщителни услуги, за доказването на което обстоятелство законът изисква
писмен акт (чл.
87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД), поради което за
доказването му са недопустими свидетелски показания (чл.
164, ал. 1, т. 3, пр. 1 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответницата.
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се
разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в
исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 05.10.2020 г. подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата,
по което било образувано ч.гр.д. № 3933/2020 г. на СтPC, по което ответницата подала
в срок възражение по чл. 414 ГПК и поради той предявявал на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК процесните искове. На 03.11.2015 г. между Б. и ответницата
бил сключен договор за телекомуникационни услуги, с който й били предоставени
мобилни и интернет услуги за мобилен номер **********, с абонаментен план -.
Срокът на договора бил 24 месеца, като същият влизал в сила в деня на
подписването му. Представената фактура № **********/01.08.2017 г. включвала
стойността на ползваните телекомуникационни услуги /месечен абонамент за мобилни
разговори и мобилен интернет/ в размер на 13.98 лева с ДДС, която до момента не
била заплатена. Ответницата дължала и 3.62 лева мораторна лихва за забава в
плащането й от 19.08.2017 г. до 09.03.2020 г. До момента горепосочената сума не
била платена от ответницата. Поради неплащането й, на 16.10.2018 г. Б. сключило
договор за прехвърляне на вземания, по който прехвърлило на С. вземанията по
всички горепосочени фактури, а то, в качеството си на пълномощник на цедента, изпратило
уведомление до ответницата на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. На 26.08.2019 г., С.
прехвърлило всички свои вземания, придобити по горепосочения договор, на ищеца.
С., в качеството си на цедент по договора за прехвърляне на вземания, сключен
на 26.08.2019 г., изпратило уведомление по пощата до ответницата на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата
от 13.98 лева за главница от неплатени електронни съобщителни услуги по договор
за телекомуникационни услуги от 03.11.2015 г. и фактура № **********/01.08.2017
г., с 3.62 лева мораторна лихва от 19.08.2017 г. до 09.03.2020 г. и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за
които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д № 3933 описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд.
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответницата заема становище, че предявеният
установителен иск бил допустим, но напълно неоснователен. На първо място не
дължала сумата поради прекратяване на договора преди юли 2017 г. и липсата на
основание за издаване на процесната фактура. Служител на Б. прекратил договора й
и закрил партидата в Б.. Към дата на процесните фактури не била клиент на
компанията. На следващо място вземането по ф-ра № **********/01.08.2017 г. било
погасено по давност. Видът на това вземане се погасял с тригодишна давност,
предвид периодичността му. Касаело се за периодично вземане, ползващо се с
тригодишна погасителна давност. Крайният срок за плащане на стойността по тази
фактура бил 18.08.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение
било подадено в съда - след изтичане на давностния срок. Претендира разноски по
настоящото и заповедно производство. Прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение платено от ищеца.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на
тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, респективно
ищецът носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба
основание/правопораждащ факт за възникване и съществуване на всяко от тези
вземания, и техния размер и изискуемост, както и посочените им цесии и
уведомяването на ответницата за същите, а ответницата носи тежестта да докаже
всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора й, тъй като пък на тях тя
е основала възраженията си за неоснователност на тези искове.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не е представил общите
условия на Б., при които твърди, че ответницата е сключила с последното
процесния договор, а на ответницата указва, че не сочи допустими доказателства
за твърдяното в отговора й прекратяване от Б. на същия договор преди юли 2017
г.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: заявление/договор
за телекомуникационни услуги от 03.11.2015 г., фактура № **********/01.08.2017 г.,
договор за прехвърляне на вземания между Б. и „С. от 16.10.2018 г.,
потвърждение за сключена цесия, пълномощно, уведомление за цесия, договор за
прехвърляне на вземания между „С. и ищеца от 26.08.2019 г., с приложение № 1
към него и уведомление за цесия.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 3933
по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответницата в отговора за предоставяне
на възможност да води за разпит свидетел, тъй като фактите, които иска да
доказва с показанията му, не могат да се доказват с такива доказателства
съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 1 ГПК.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 31.03.2021 г. от 9.20 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответницата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: