М О
Т И В
И
към Присъда
№ 28/26.11.2018г. по НОХД № 301/2018г. по описа на Сливенски окръжен съд
Съдебното
производство е образувано по повод на внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт по сл.дело № 51/2017г. по описа на ОСО при ОП Сливен,
вх.№ 4466/2017г., пор.№ 244/2017г. на ОП гр.Сливен по обвинението на Г. ***, за
престъпление по чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и по
115, вр.чл.18 ал.1, вр.чл.20
ал.2 от НК; по обвинението на Г.Д.Г. ***, за престъпление по чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и по 115, вр.чл.18
ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК; по обвинението на Д.Г.С.
***, за престъпление по чл.115, вр.чл.18 ал.1, вр.чл.20 ал.3 и
ал.4 от НК.
В с.з.
представителят на Окръжната прокуратура поддържа обвинението против подсъдимите
Г.Й.Б., Г.Д.Г. и Д.Г.С., така както е било повдигнато и предявено с
обвинителния акт. Намира, че същото е доказано по несъмнен и безспорен начин от
събраните по делото доказателства в досъдебната и съдебна фаза на процеса, като
счита, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни по повдигнатите
обвинения. Поддържа и изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като
счита, че не се спори относно изложената фактология.
Представителят на държавното обвинение намира, че подсъдимите Г. и Б. следва да
носят наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление по чл.198 от НК, като съизвършители. Намира обвинението по чл.115,
вр.чл.18 от НК за безспорно доказано, като
подсъдимите Б. и Г. са действали като съизвършители,
а подс.С. като подбудител и помагач. Твърди, че от
изготвената съдебно-медицинска експертиза за състоянието на постр.Д.
се установява, че смъртта не е настъпила единствено в резултат на това, че
спрямо пострадалата е проведено висококвалифицирано медицинско лечение, в
резултат на което тя е останала жива, но в изключително тежко състояние към
момента. Сочи, че за умисъл на подсъдимите за извършване на това деяние следва
да се преценява от това по какъв начин са причинени телесните увреждания, какво
е било положението на пострадалото лице, неговата възраст и всички фактически
обстоятелства по делото. Извежда се, че за умисъла на тримата подсъдими следва
да се съди от обективно извършеното от тях и от всички установени фактически
обстоятелства по делото. Акцентира, че следва да се имат предвид тежките
увреждания, причинени на пострадалата, които са седем на брой, в коя част от
тялото на пострадалата са нанесени, а именно в областта на главата, както и по
цялото тяло на пострадалата, т.е. в части, жизнено важни от тялото на
пострадалата, в резултат на което действително е можело да настъпи смърт.
Посочва се, че следва да се обърне внимание и на средството, с което е
извършено престъплението – дървена бухалка и полицейска палка, средства годни
да причинят смъртта на пострадалата. От всичко посочено представителят на
държавното обвинение прави извода, че подсъдимите са действали с пряк
алтернативен умисъл, т.е.
действайки с дървената бухалка и полицейската палка са допускали, че може да
настъпят, освен телесните увреждания, и смъртта на пострадалата или подсъдимите
да отговарят по по-тежкия престъпен резултат – опит за убийство. Прокурорът
посочва, че в този смисъл е трайната съдебна практика и са налице множество
решения на Върховния съд. Сочи се, че следва да се кредитират изцяло
обясненията на подс.Б., като обясненията на другите
двама подсъдими също подкрепят тези на подс.Б..
Посочва се, че подс.Г., според обяснението на подс.Б., е нанасял множество силни удари с две ръце, с
дървената бухалка и поради това подс.Б. е решил да
напусне местопрестъплението, тъй като е допускал, че може да настъпи смъртта на
постр.Д.. Прокурорът посочва, че обясненията на подс.С. са нелогични и не се подкрепят от другите
доказателства по делото. Сочи се, че от назначената психиатрична експертиза е
установено, че подсъдимите са вменяеми и могат да
носят наказателна отговорност, въпреки, че подсъдимите Г. и С. са от
категорията хора, които се доверяват на гледачки, баячки, ходжи, което не ги
прави невменяеми. Посочва се, че мотивът за извършване на престъплението е
състоянието на майката на подс.Г. и мисълта за това,
че пострадалата им прави лошо, като им придава негативна енергия, което според
представителя на държавното обвинение не го оправдава за извършеното от него
деяние. Посочва се, че се касае за нанесен изключително тежък побой на
пострадалата до степен на умъртвяване и само по една случайност и поради
намесата на медицински специалисти, тя е останала жива, но житейски казано до
ден днешен е житейски труп. Иска се постановяване на осъдителна присъда за
престъпленията, за които са привлечени като обвиняеми тримата подсъдими, които
са безспорно доказани. Иска се най-тежко наказание да понесе подс.С., който е баща на подс.Г.,
тъй като, като родител е следвало да насочва детето си към придобиване на
добродетели, а не подбуждане и подпомагане в извършване на тежки умишлени
престъпления. За другите двама подсъдими счита, че следва да носят наказателна
отговорност за повдигнатите им обвинения, като наказанията да бъдат определени
към минимума на съответните разпоредби. По отношение на гражданския иск
прокурорът счита същият за доказан по основание и размер, и моли да се уважи в
пълен размер. Относно ВДС по делото се посочва, че същите са изготвени въз
основа на направи искания и разрешения, съгласно разпоредбите на ЗСРС.
Повереникът на гражданския ищец Д. пледира за уважаване на
предявения граждански иск в пълен размер, като го счита за доказан. Акцентира
върху обясненията на подс.Б. относно какво е било
намерението им на двамата с подс.Г. и с каква цел са
отишли в дома на пострадалата. Посочва, че в резултат на нанесените удари
пострадалата е била в безжизнено състояние до момента, когато е намерена от
децата си и изглеждала като умряла и благодарение на своевременно оказаната
помощ е била спасена. Посочва, че пострадалата е била с няколко телесни
повреди, като най-опасното й състояние е било травматичния шок. Била е в
реанимация, след това около 10 дни е била в ортопедично отделение за лечение на
счупването на двете ръце. Пострадалата дълго време е изпитвала страх да си
припомня случилото се и в момента за нея се грижи дъщеря й. Пострадалата не
може да стои седнала в леглото, още по-малко да се изправи и да ходи. Сочи, че
пострадалата е напълно сляпа с дясното око и поради заболяването си е имала
намалено зрение на лявото око преди инцидента, поради което към момента е
напълно сляпа. Твърди се, че страданията на пострадалата ще продължат до края
на живота й и нейното състояние няма да се подобри. Сочи се, че предявената
сума на гражданския иск напълно ще възмезди болките на пострадалата, които е
претърпяла по време на лечението си и до момента, но и това, което ще търпи до
края на живота си. Моли се да се уважи гражданския иск в пълен размер, както и
да се присъдят разноските по делото.
Подсъдимият
Б. не се признава за виновен, в съдебно заседание дава подробни обяснения. Не
отрича участието си в извършването на двете деяния, като подробно обяснява
начина на извършването им и участието му и това на другите двама подсъдими в
тях. Посочва, че двата пъти в дома на пострадалата са влизали двамата с подс.Г.. Първият път подс.Г. е
носил гуми на полицейска палка, с която е ударил свид.П.,
а той го е ударил с юмрук. Тогава са взели двата телефона, които са се намирали
в стаята, където свид.П. е бил. Обяснява, че двамата
с подс.Г. са влезли първия път и са отишли до стаята
на постр.Д., но там се е намирал само синът й – свид.П. и затова двамата са се върнали при подс.С., който ги е чакал отвън. Тогава подс.С.
им е казал да влязат отново в къщата и да набият свид.П..
Подсъдимите Б. и Г. са се върнали, ударили са няколко пъти свид.П.,
взели са телефоните и са си тръгнали. Подс.Б.
обяснява, че и втори път са влизали в дома на постр.Д..
Тогава отново са отишли тримата подсъдими, като подс.С.
е останал отвън, а в къщата са влезли подсъдимите Б. и Г.. Подс.Б.
е носел гумена полицейска палка, а подс.Г. дървена
бухалка. Подс.С. е бил отвън, за да наблюдава да не
дойде някой, включително и синът на пострадалата. Подсъдимите Б. и Г. са били с
шапки, тип маски на главите си. Подс.Б. обяснява, че
и двамата с подс.Г. са удряли пострадалата, като той
я е удрял с гумена полицейска палка, а подс.Г. с
дървена бухалка. Преди да започнат да нанасят ударите подс.Б.
е загасил лампата и е затворил прозореца. След като са нанесли удари на
пострадалата двамата с подс.Г. са напуснали къщата й.
Подс.Б. е бил уговарян от подс.Г.
и от баща му, подс.С., като подс.С.
е казал, че ще обясни за какво става въпрос и как трябва да се свърши работата.
Обяснили са му, че трябва да набият пострадалата, за да спре да им прави магии
и подс.С. обещал на подс.Б.,
че ако се свърши работата ще заколи яре и ще му даде някой лев. Подс.Б. обяснява, че е бил уговарян много пъти от подс.Г., а също и от подс.С., по
телефона и лично. Посочва, че са били уговаряни и други хора, за да отидат да
пребият пострадалата, да я сплашат, не да я убиват, и да се приберат. Твърди,
че не са имали уговорка да й нанасят жесток побой до смърт, а само да я набият,
за да спре да прави магии на семейството на подсъдимите Г. и С..
Защитникът
на подс.Буткрачков посочва,
че в хода на съдебното следствие се установява фактическа обстановка, която е
различна от описаната в обвинителния акт, като разликата по отношение на мотива
на извършеното престъпление и участието на подсъдимите в изпълнителното деяние.
Посочва, че следва да се кредитират обясненията на подс.Б.,
които да дадени три пъти и са практически едни и същи, като кореспондират и с
останалите доказателства по делото. Твърди се, че обясненията на подсъдимия
изясняват механизма на извършеното престъпление, причините, довели до
извършване на престъплението и участието на подсъдимия в него. Сочи, че мотива
за извършването на деянията е, че постр.Д. влияе зле
на семейството на подсъдимите С. и Г., че им причинява някакви неприятности,
прави им мръсотии, в което са субективно убедени. Акцентира се, че именно
предпазването от тези негативни влияния, в които са били убедени, че
съществуват, са ги накарали да извършат това сплашване, придружено с нанесен
побой на постр.Д.. Сочи, че мотивите на подс.Б. са едно криво разбрано приятелство, доста нисък
праг на критичност спрямо собствените му постъпки. Посочва се, че по отношение
на първото обвинение за грабеж, придружен с побой и заплахи, подс.Б. следва да бъде оправдан, защото последният не е
участвал в отнемането на двата мобилни телефона. Въпреки, че подс.Б. е ударил свид.П., той не
е взел телефоните, предмет на грабежа, а те са взети от подс.Г.
с цел да види дали има друга жена, която да продължи да влияе негативно на
майката на подс.Г.. Впоследствие подс.Б. е видял
отнемането на телефоните, след като е успял да събори свид.П.
на земята. След това е разбрал защо са отнети и какво се е случило с тях, а
именно, че подс.Г. ги е счупил и хвърлил в реката. По
отношение на второто обвинение подс.Б. е нанесъл
побой на постр.Д. с полицейска палка. Защитникът на
подсъдимия твърди, че полицейската палка е помощно средство по смисъла на ЗМВР
и същата не е годна да причини смърт. Посочва, че при първото влизане също е
нанесен побой на свид.П. със същата полицейска палка,
но няма нанесени поражения върху него. Твърди се, че след като подс.Б. е нанесъл два-три удара попаднали в ръцете на постр.Д., същият, разбирайки какво прави, по собствено
желание е спрял и се е отдръпнал. Състоянието на постр.Д.
след нанесения й побой не е било животозастрашаващо,
което е обяснено и от вещите лица, като същата е можела да оцелее и без
лекарска помощ, както е станало. Обстоятелството, че пострадалата, според
твърдението на нейните близки, е изглеждала полумъртва е тяхно субективно
възприятие. Защитата сочи, че медицинското състояние на пострадалата е такова,
каквото е описано от вещите лица. Акцентира се на обстоятелството, че не е
налице умисъл у подсъдимите за нанасяне на побой с цел да бъде умъртвена
пострадалата. В хода на съдебното следствие се сочи, че не е събрано нито едно
доказателство за това. А напротив, установено е, че побоят е бил нанесен с цел
да се прекрати негативното влияние, което оказва постр.Д.
върху семейството на подсъдимите Г. и С. и свид.Т.С..
Поради това се прави извод, че подс.Б. не следва да
отговаря за извършено престъпление по чл. 115 от НК, а за причиняване на средна
телесна повреда, доколкото няма доказателства за конкретното негово участие в
нанасянето на ударите по главата на пострадалата, довели до причиняването на
тежка телесна повреда, загуба на зрение на дясното око. Твърди се, че подс.Б. е осъзнал какво е извършил, стреми се да промени
поведението си, започнал е работа и все още работи, като няма доказателства за
негови противообществени прояви и извършени престъпления. Счита се, че следва
да му се определи наказание лишаване от свобода към минимума от три години,
което да бъде отложено при условията на чл.66 от НК за срок от пет години.
Пледира се, че предявеният граждански иск е основателен, но следва да бъде
уважен в по-нисък размер, определен от съда по справедливост, между
10 000лв и 15 000лв, общо за тримата подсъдими.
Подс.Г.Г. не се признава за
виновен, дава обяснения. Посочва, че не е отишъл при постр.Д.
с цел да я убива, а да се разберат и да я сплаши. Твърди, че пострадалата е
вредяла на майка му, на сестра му, които не са се чувствали добре, за което я
предупреждавали няколко пъти да спре да се занимава със семейството им, но постр.Д. е прекалила, въпреки, че е обещала, че няма повече
да се занимава с тях. Постоянно ги разигравала, лъжела ги, казвала им, че имали
някакви магии, които трябвало да ги премахне, да ги изчисти, обаче се получило
друго – вместо да ги премахне тя ги заравяла в градината. Относно първото
обвинение за грабежа на двата телефонни апарата, подс.Г.
обяснява,че телефонен апарат Нокия бил техен, т.е. те
са го подарили на пострадалата. Подс.Г. казва, че е
решил да вземе двата телефонни апарата, защото пострадалата ги заплашвала, че
работела с някаква друга жена като нея и взел телефоните за доказателство, като
после ги изхвърлил. Посочва, че провокиран от постъпките й, са отишли да я
сплашат, като са отишли, понабили са я и си излезли двамата с подс.Б.. Ударил я два-три пъти по ръцете и целият им
престой при пострадалата бил около две минути. За баща си – подс.С.,
обяснява, че не е създавал никакви планове за влизане, а през цялото време е
бил в автомобила и не е излизал от него. Посочва, че не е обяснявал на баща си
къде отиват и той не е имал никаква представа. Подс.Г.
твърди, че баща му не е знаел защо отиват до къщата на пострадалата, както и не
е предлагал нищо на подс.Б.. Сочи, че първо е ударил
пострадалата подс.Б. два-три пъти и после той също
два-три пъти и си излезли. Подс.Г. е носил бухалка, а
подс.Б. палка, която била на баща му, като подс.Г. е сложил бухалката в колата, за да отидат и да
сплашат пострадалата, а палката е била в колата. Подс.Г.
посочва, че палката и бухалката са се намирали в багажника на колата.
Подсъдимите Г. и Б. били с шапки на главата. Подс.Г.
и двата пъти е управлявал автомобила. Първият път влезли в къщата на
пострадалата, като прескочили оградата. Тогава подс.Б.
е носил палката, като подс.Г. също е бутнал свид.П.. Подс.Г. е взел
телефоните преди да нанесат удари на свид.П..
Защитникът
на подс.Г. акцентира, че липсват доказателства, от
които да се направи обоснован извод за авторството на деянието по чл.198 от НК.
Сочи, че е налице кражба по чл.194 от НК и един от мобилните телефони, предмет
на деянието, е собственост на подс.Г.. Посочва, че
няма сила, няма и заплаха, които да мотивират действията на подсъдимия и
пледира същият да бъде оправдан по този текст. Относно обвинението по чл.115, вр.чл.18 от НК посочва, че липсва обективиране
на умисъл от страна на тримата подсъдими, т.е. никой по никакъв повод не е
желал и не е искал да извърши убийство, което според защитата е доказано по
категоричен начин. Твърди се, че липсват доказателства относно това, че подс.Г. е отишъл при подс.Б. и му
е предложил да нанесат жесток побой на пострадалата с цел да я умъртвят.
Посочва, че причините, които мотивират подсъдимите Г. и С. да нанесат побой на
пострадалата са постоянния тормоз на семейството им и най-вече на свид.Т.С. – майка на подс.Г. и
съпруга на подс.С., която се чувствала много зле
здравословно, физически и психически и тя по своему е приела, че тази негативна
енергия идва от пострадалата. Твърди се, че подсъдимите са искали да сплашат
психически пострадалата, като някои от ударите са попаднали в жизнено важен
орган, главата. Посочва се, че подсъдимите не са имали намерение да умъртвят
пострадалата, защото, виждайки, че тя е жива, не са продължили с нанасянето на
побоя и е необосновано предположението, че било възможно да настъпи смъртта й.
В подкрепа на това защитата твърди, че един от предметите, с които е бил
нанесен побоя на пострадалата, е полицейска палка, която се използва от
служители на полицията с цел натупване и сплашване при нарушение на обществения
ред, а не за причиняване на смърт. Посочва се, че обвинението по чл.115 от НК
не е доказано по несъмнен начин, поради което подс.Г.
следва да бъде оправдан и признат за невиновен, а да бъде признат за виновен по
чл.128 и чл.129 от НК, като се наложи съответно наказание. При определяне на
наказанието се сочи, че следва да се има предвид младата възраст на подс.Г., това, че не е осъждан, пълните му самопризнания
още на досъдебното производство, дори на предварителната проверка. Също така се
сочи, че следва да се има предвид активното му съдействие в наказателния
процес, чувството му за съжаление и това, че е извършил всичко, за да помогне
на своята майка, като едва към този момент е осъзнал, че не е това начина и не
е трябвало да постъпва така. Пледира се за налагане на наказание за всяко едно
от деянията по три години лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК
да се отложи за пет години изпитателен срок. Относно предявения граждански иск
се счита, че е основателен, а по отношение на размера, се предоставя на съда,
който да бъде съобразен с телесните увреди на пострадалата, съдебната практика
и принципа на справедливостта.
Подс.С. не се признава за виновен, дава обяснения.
Обяснява как семейството им се е свързало с постр.Д. и
са търсили помощ от нея във връзка с проблеми на съпругата му, свид.С.. посочва, че в игралната зала, където е работил
синът му, подс.Г., е видял подс.Б.
и това е било преди двамата подсъдими Г. и Б. да набият свид.П..
Подс.С. обяснил на подс.Б.
за постр.Д., че тормози цялото им семейство и да
отидат да я сплашат, и по-точно да я сплашат подс.Г.
и подс.Б.. Посочва, че тримата подсъдими са ходили до
дома на пострадалата, като първият път подсъдимите Г. и Б. са прескочили
оградата, а той е останал на улицата. Като са се върнали двамата подсъдими са
му казали, че са взели два телефона и са набили свид.П..
За второто деяние подс.С. обяснява, че са били отново
тримата и той казал на двамата подсъдими да отидат при пострадалата, да
поговорят с нея и да си тръгват. Но от този ден са ги проверили служители на
полицията и не са влизали в дома на пострадалата. На следващия ден са отишли
отново, като подс.С. им казал да поговорят с
пострадалата, да я сплашат. Подс.С. обяснява, че е
останал в колата, а другите двама подсъдими са се върнали след много кратко
време и са казали, че са набили пострадалата, посъветвали са я. След това
тримата са се върнали в ****, откъдето свид.Ж. ги е
изгонил. И двата пъти подсъдимите Г. и Б., според подс.С.,
били с поставени на главите качулки от анораци. Подс.С.
твърди, че не е уговарял подс.Б. да нанася жесток
побой до смърт на пострадалата. Подсъдимият обяснява, че бухалката е стояла в
багажника на колата, а палката на шофьорската врата на автомобила, като
посочва, че палката може да е била и в багажника. Подс.С.
казва, че основната цел на посещенията им в гр.Нова Загора е била да отидат двамата
подсъдими Г. и Б. да поговорят с пострадалата, като първо са ходили в казино да
играят. Решението да си поговорят с пострадалата е било взето от тримата. Подс.С. е искал другите двама подсъдими да поговорят с
пострадалата. Обяснява, че подс.Б. е отишъл със сина
му подс.Г., защото подс.С.
искал да поговорят с пострадалата, да я сплашат, а тя познавала цялото им
семейство и затова било по-добре да отиде чужд човек със сина му, да не е той,
защото не знаел, ако отиде той при нея, какво ще стане.
Служебният
защитник на подс.С. посочва, че обвинението против
подсъдимия не е доказано по безспорен и категоричен начин. Не е установено
участието и ролята на подс.С. в извършеното деяние,
не е доказано. Твърди се, че механично са изброени действията на подс.С., с които е подбудил и подпомогнал извършителите.
Посочва се, че подс.Г., син на подс.С.
е познавал много добре къщата на пострадалата и не е било необходимо подс.С. да го напътства и разяснява. Не е изяснено какви
съвети е давал и какви спънки е отстранявал подс.С.,
като той само физически е присъствал близо до къщата на пострадалата и то е бил
в автомобила.Относно автомобила се сочи, че е съпружеска имуществена общност и
е управлявана от подс.Г., като той не е искал
разрешение от родителите си да я управлява и ползва. Прави се разбор на
обясненията на подс.Б. и се твърди, че единствено той
посочва подс.С. като подбудител и помагач при
извършване на деянието по чл.115, вр.чл.18 от НК,
което го е направил за да помогне на себе си или поне да намали собствената си
вина. Защитникът посочва, че в случая се касае за оговор,
предвид факта, че не са налице други доказателства, които потвърждават
обясненията на подс.Б.. Твърди се, че в обвинителния
акт не са посочени в какво точно се изразяват действията на подс.С.
като подбудител и помагач на извършителите на деянието, което е съществено
процесуално нарушение, като няма и доказателства за това. Твърди се, че не е доказана
и целта на извършителите, и дали осъщественото от тях представлява опит за
убийство или за нанасяне на телесна повреда. Според защитата същественото тук е
съдържанието на умисъла, като следва да се има предвид предшестващото поведение
на виновния, на пострадалия, техните взаимоотношения, способ, оръдие на
престъплението, характера и мястото на нараняванията.Твърди се, че се
установява съдържание на умисъла у подсъдимите да причинят телесни увреждания
на пострадалата, като двамата подсъдими са нанесли няколко удара, попаднали в
главата и тялото на пострадалата. Двамата подсъдими са преустановили своите
действия, като е нямало пречка да продължат с ударите си докато се уверят, че
са убили пострадалата, ако такава е била целта им, а те са искали да я набият и
сплашат. Това тяхно желание се дължало на факта, че пострадалата е докарала до
лудост семейството на подсъдимите Г. и С. и молбите за помощ от болната свид.Т.С. към съпруга й и сина й. Твърди се, че е защитна
позиция на подсъдимите, соченото от тях, че посред нощ са отишли при
пострадалата, за да разговарят с нея да не тормози семейството, и при това били
маскирани. Това, според защитата, е доказателство, че не са целели да убиват
пострадалата, а единствено да я сплашат. Подсъдимите Г. и Б. са нанесли няколко
удара и сами са преустановили нанасянето на побоя, като ударите са били с
такава насоченост и сила, че да причинят телесна повреда на пострадалата, а не
да доведат до смъртта й. На пострадалата била оказана медицинска помощ 7-8 часа
по-късно и ако ударите са били с интензивност и насоченост за причиняване на
смърт, това щяло да се случи. Акцентира се, че от заключенията на
съдебно-медицинските експертизи се установява, че пострадалата се е намирала в
началните фази на травматичен шок, при който настъпването на смъртта не е
категорично и неизбежно, дори и без оказване на медицинска помощ, като от
медицинска гледна точка не е възможна категорична и безусловна прогноза за
настъпване на смърт. Пледира се за приемане на правна квалификация по чл.128 и
чл.129 от НК. Твърди се, че вещите лица са изследвали състоянието на зрението
на дясното око след деянието, изолирано от предходните заболявания на очите на
пострадалата. Сочи се, че вещото лице д-р Д. не е изследвал констатираната от
него постоянна слепота на дясното око дали е резултат от нанесените удари и има
ли връзка с други заболявания или диабета, като не е използвал специална
апаратура за това. Сочи се, че основната причина според вещите лица
пострадалата да не се яви в с.з. е поставената й диагноза ортостатизъм,
която според защитата може да се дължи на продължително обездвижване, на
неполагането на адекватни грижи, липса на раздвижване на пострадалата след
инцидента. Твърди се, че вещите лица са констатирали, че пострадалата е
адекватна, ориентирана по време, място и собствена личност. Сочи се, че и преди
деянието, пострадалата е била трудно подвижна, с нарушено зрение и в общо
увредено здравословно състояние, като не може да се твърди, че сегашното й
състояние е само единствено следствие на побоя. Посочва се, че освен ударите по
главата няма други удари, насочени към жизненоважни органи. Пледира се за
оправдаване на подс.С. поради недоказаност на
повдигнатото обвинение от обективна и субективна страна. Алтернативно, се иска
да се признае подсъдимият за виновен, че е подбудил и подпомогнал извършителите
към причиняване на телесна повреда на пострадалата – тежка и средна. Счита се,
че за постигане на целите на генералната и индивидуална превенция, следва на подс.С. да се определи наказание лишаване от свобода към
минимума, което да бъде отложено с дълъг изпитателен срок от пет години. Защитата намира предявения
граждански иск за основателен, като размера бъде определен по справедливост.
От
извършения анализ на писмените и гласни доказателства и доказателствени
средства, събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие,
преценени поотделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите
Г.Й.Б., Г.Д.Г. и Д.Г.С. ***, като подс.Г. е син на подс.С.. Тримата подсъдими се познават. Подс.С.
е работил като полицай в РУ Котел, но към момента и към момента на деянията е
пенсионер. Свид.Т.Д.С. е майка на подс.Г.
и съпруга на подс.С.. Свид.С.
от няколко години имала здравословни проблеми, изразяващи се в главоболие,
световъртеж, нервно напрежение. Не се чувствала добре и въпреки направените й
медицински изследвания, симптомите й продължавали. Подобни проблеми със
здравето имала и дъщеря й свид.В.Д.Г., която често
имала главоболие. Цялото семейство, а именно свид.Г.,
свид.С., подс.Г. и подс.С. били убедени, че здравословните им проблеми се
дължат на въздействието и лошата енергия, която била изпращана от техните родственици и по-точно от семейството на брата на подс.С., с които били в лоши отношения. Поради тези причини
всички членове от семейството на подс.С. и подс.Г. търсели помощ при лечители, гадатели, ходжи, екстрасенси, за да се излекуват и най-вече да
се помогне на съпругата на подс.С., като се премахне
направената й магия.
Майката
на свид.С. и нейният брат свид.Д.Д.Ж. ***. Семейството на подсъдимите Г. и С. разбрало, че в
гр.Нова Загора живее жена на име С. /пострадалата/, която може да им помогне.
Действително постр.С.В.Д. *** и била известна
лечителка и гадателка в региона. Свид.Д. живеела в
къща, намираща се в ***********, заедно с двамата си сина – свид.В.Ж.П.
и Н. П.. Синът на постр.Д., а именно Н. П., страда от
тежко психично заболяване и е инвалид І-ва група с
придружител, като към момента на деянията за него се грижела майка му – постр.Д.. Свид.Д. и синът й Н. П.
живеели в южната част на къщата и обитавали две отделни стаи. Другият син на постр.Д. - свид.В.П., живеел в
постройка, намираща се в северната част на двора на имота, състояща се от две
стаи, за която част имало отделна входна врата от тази на къщата, която
обитавали постр.Д. и синът й Н. П..
Семейството
на подсъдимите С. и Г. за първи път посетили дома на свид.Д.
през м.май 2016г. Те отишли при нея с молба да развали направената на
семейството им магия и по-конкретно да помогне на свид.С.,
защото били убедени, че здравословните й проблеми произхождат от направена й
магия. След първото си посещение семейството започнали често да посещават свид.Д.. Няколко пъти вземали постр.Д.
с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№ ****, собственост на подс.С. и я водели до къщата им в гр.Котел, за да премахне
лошата енергия и да развали магията. След това връщали постр.Д.
*** 2017г. свид.Д. уведомила свид.Т.С.,
че не може да й помогне, тъй като свид.С. страда от
някакво психично заболяване и има нужда от лекарска помощ, а не от нея. Поради
това я помолила да не посещава повече дома й. Подсъдимите С. и Г., както и
цялото семейство, не повярвали на казаното от свид.Д..
Двамата подсъдими се ядосали на пострадалата и започнали да отправят по
телефона, а така също и пряко към нея заплахи за саморазправа и обиди. Семейството
на двамата подсъдими искали свид.Д. да продължи
сеансите за разваляне на магията, но същата отказвала, като по този начин
отношенията между тях се обтегнали. Семейството на двамата подсъдими били
убедени, че постр.Д., не само че не им помага, но
дори им вреди, като им изпраща лоша енергия. Подс.Г.
и подс.С. били убедени, че постр.Д.
умишлено от разстояние влошава здравословното състояние на свид.С.,
в което и тя била убедена. По тези причини у подсъдимите С. и Г. се породило
намерение да посетят постр.Д. през нощта, да я
набият, да я сплашат и по този начин тя да преустанови да въздейства на свид.С. от разстояние, като й предава лоша, негативна,
черна енергия.
В
изпълнение на замисленото през м.март 2017г. подс.Г.,
който към този момент работел в казиното в гр.Котел, се срещнал с подс.Б. в казиното и започнал да го уговаря да отидат в
гр.Нова Загора в дома на постр.Д., за да я набият и
сплашат, и да спре да въздейства лошо на майка му – свид.С..
По време на тези разговори е присъствал и бащата на подс.Г.
– подс.С., като той също е уговарял подс.Б. за осъществяване на намисленото. Подс.С. и подс.Г. искали подс.Б. да им помогне да набият постр.Д.,
за да спре да прави „мръсотии“ на семейството им. Двамата подсъдими уговаряли подс.Б. като му се обаждали и по телефона – подс.Г. многократно, а подс.С.
един път. Подс.С. е обещал, ако се свърши работата,
че ще даде някой лев на подс.Б. и ще заколи яре. Подс.Б. се съгласил да им помогне. При уговарянето не е
ставало въпрос подс.С. да влиза с другите двама
подсъдими в дома на пострадалата.
Тримата
подсъдими, заедно със свид.Т.С. и В.Г., през м.май 2017г.
потеглили с л.а. на подс.С. *** Загора. Минали през ****,
общ.Нова Загора, където оставили свидетелките С. и Г.. Тримата отишли в гр.Нова
Загора и огледали къщата на пострадалата от външна страна, след което се
върнали в ****. На 27.05.2017г. около 01.00ч. тримата подсъдими отново се
отправили към гр.Нова Загора с лекия автомобил. Паркирали автомобила в близост
до парк със затревени площи и се отправили към къщата на свид.Д..
Когато стигнали до къщата на пострадалата, подс.С.
останал от вън на улицата и осигурявал безпроблемното влизане на другите двама
подсъдими в двора, като оглеждал обстановката и следял да не се появят хора. Подсъдимите
Б. и Г. влезли в двора на къщата, като прескочили оградата, а подс.С. останал на улицата. Преди това, подс.Г.
и подс.С. обяснили на подс.Б.
от къде да се проникне в къщата, като за тази цел направили през деня оглед на
имота. Когато подс.С. останал на улицата в близост до
къщата, двамата подсъдими Г. и Б. влезли в двора, прескачайки оградата и се
налочили към стаята, обитавана от свид.Д.. Подс.Г. имал поставена полицейска маска на лицето си с
отвори за очите и за устата и носел гумена полицейска палка, собственост на
баща му. Подс.Б. бил с качулка на главата. Двамата
подсъдими влезли в стаята на свид.Д. и установили, че
я няма, но в стаята бил синът й – свид.В.П.. Тъй като
пострадалата я нямало двамата подсъдими, прескочили отново оградата и се
върнали на улицата при подс.С.. Подс.С.
им казал да влязат отново и да набият сина на пострадалата. Подсъдимите Г. и Б.
отново прескочили оградата и влезли в същата стая, докато свид.П.
спял. Тогава подс.Г. му нанесъл удари с полицейската
палка, която носел, а подс.Б. го удрял с юмруци. Преди
да го удари, подс.Г. взел намиращите се в стаята на
масата телефони марка „Самсунг“, неустановен модел,
със СИМ-карта на „Виваком“ и марка „Нокия“, неустановен модел, със СИМ-карта на „Теленор“ и 1бр. карта памет. Подс.Б.
видял отнемането на вещите. След това двамата подсъдими избягали навън и отишли
при подс.С.. Казали му какво са направили и към 04.00ч.
сутринта се върнали в ****. В селото оставили подс.С.,
а подсъдимите Г. и Б. ***. Двата взети телефона били в подс.Г.,
който няколко дни след това ги начупил и изхвърлил в река в гр.Котел.
Тримата
подсъдими продължавали да се срещат. Подс.С.
продължавал да настоява да се върнат в гр.Нова Загора, за да набият и сплашат свид.Д.. Подс.С. съставил план за
действие, за който обяснил на другите двама подсъдими. За целта на 14.07.2017г.
решили отново да посетят дома на свид.Д., за да я
набият и сплашат, и същата да преустанови да се занимава със семейството на
двамата подсъдими. Подс.Б. с автобус отпътувал от
гр.Котел до гр. Сливен и според уговорката подс.Г. ***
и го закарал до ****. В селото се намирали подс.С.,
съпругата му – свид.Т.С., дъщеря им – свид.В.Г. и нейната баба. Същата вечер около полунощ
тримата подсъдими отишли на оглед до дома на свид.Д. ***.
Паркирали автомобила в парка на града на ул.“Цар Освободител“ в района на
кръстовище с ул.“Преображенска“, като от там се
придвижили пеш до къщата. Огледали къщата и се върнали до автомобила.
Паркиралият автомобил, заедно с тримата подсъдими в него, били забелязани от
полицейски екип на РУ Нова Загора в състав свидетелите Р.Ж.Р., Р.К.С. и Т.С.Т.. Била е извършена проверка на автомобила и
установена била самоличността на подсъдимите, като полицейските служители ги
предупредили да преместят автомобила, тъй като е паркиран върху затревени
площи. Данните на подсъдимите били записани от проверяващите полицаи, поради
което подс.С. решил, че тази вечер не е добре да
влязат в дома на пострадалата и да я набият, тъй като били установени от
полицейските служители. Затова тримата подсъдими се върнали в ****. На
следващия ден тримата подсъдими отново извършили оглед на дома на пострадалата.
Вечерта, след полунощ, на 16.07.2017г. тримата подсъдими с автомобила на подс.С. пристигнали в гр.Нова Загора, като го спрели на
съседна улица, в близост до дома на пострадалата. Подс.С.
разяснил на другите двама подсъдими как да действат, като те влязат в дома на
пострадалата, а той ще остане отвън, за да обезпечи района. Подс.С.
останал в близост до дома на пострадалата, за да наблюдава да не дойде някой и
най-вече синът на пострадалата, тъй като видял, че стаята, която обитава свид.П. не свети. От там предположил, че синът на
пострадалата го няма в къщата и може да се прибере. Затова останал в близост до
дома на пострадалата, за да наблюдава. Подс.Б. и подс.Г. поставили на главите си шапки с отвори за очите и
устата. Подс.Г. взел дървена бухалка, а на подс.Б. дал гумена полицейска палка. Около 03.00ч. след
полунощ двамата подсъдими влезли през незаключената входна врата на двора на
къщата на пострадалата и се отправили към стаята, която тя обитава. Двамата
подсъдими влезли в стаята на постр.Д. и я заварили
легнала на леглото, с включен телевизор и осветление. Подс.Б.
загасил осветлението и затворил прозореца на стаята, за да не се чуват виковете
на пострадалата. Постр.Д. се събудила от шума и
забелязала двамата подсъдими. Подс.Б. започнал да
нанася удари на пострадалата с полицейската палка към главата. За да се
предпази пострадалата вдигнала двете си ръце, в резултат на което ударите
попаднали върху тях. Тя започнала да охка и да вика, но въпреки това в побоя се
включил и другият подсъдим, Г.. Подс.Г. с носената в
него бухалка започнал да й нанася удари в областта на главата, където
пострадалата се предпазвала с ръце. След като нанесли побой на пострадалата,
като й нанесли по няколко удара с полицейската палка от подс.Б.
и с дървената бухалка от подс.Г., двамата един след друг, първо подс.Б.,
а след него и подс.Г. самостоятелно се отказали да
нанасят удари на пострадалата. Двамата преустановили действията си и напуснали
къщата. Подсъдимите Г. и Б. се върнали при подс.С. и
му казали, че са набили бабата и по този начин са я сплашили. Тримата подсъдими
се качили в автомобила и се прибрали в ****.
Свид.Ж., който разбрал за извършеното от тях, се
ядосал и ги изгонил от дома си. Подс.С. останал в ****
при жена си и дъщеря си, а подсъдимите Б. и Г. ***.
Пострадалата
Д. след нанесения й побой от двамата подсъдими, останала на леглото си, където
била намерена сутринта от сина си, свид.П.. Свид.П. влязъл в стаята и видял майка си с окървавено лице
и кръв по възглавниците. Постр.Д. обяснила на сина
си, че през нощта са я били. Свид.П. се обадил на
сестра си – свид.И.Ж.Д., която пристигнала в дома на
майка си. Свид.И.Д. започнала да почиства майка си с риванол и памук и се
обадила на тел.112. Пристигналият на място медицински екип откарал постр.Д. ***, след което транспортирали пострадалата до М. ***, ОАИЛ, за лечение.
Пострадалата била приета за продължително лечение в увредено общо състояние с
оток и кръвонасядания на дясната орбита и дясната
лицева половина на главата, с увреждане в областта на периетална
кост, с кървяща рана, кръвонасядания в дясната склера
и дислокация на очно съдържимото в предната очна камера в дясно и оток, кръвонасядания и деформация на дясната лакетна
става и лява длан. Постр.Д. била изписана от
отделението на 19.07.2017г. с окончателна диагноза „травматичен шок“, след
което с оглед стабилизиране на състоянието й, същия ден била приета за
оперативно лечение в ОТО, където били извършени операции и зашиване на
надлъжната рана в областта на главата, на дясната лакътна
става и лявата длан. Пострадалата била изписана от лечебното заведение на
28.07.2017г. с препоръки за последващи контролни рентгенографии, сваляне на конци и имобилизация,
както и за по-нататъшно лечение от офталмолог и лицево-челюстен хирург.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че в резултат на
нанесения побой на 16.07.2017г. около 03.30 часа, пострадалата С.Д. е получила
следните телесни увреждания:
- тежка
съчетана травма със засягане на главата, крайниците и корема, протекла в
началото с клинично изявена картина на травматичен шок;
- контузия
на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в
теменната област с размери 10/2см, разкъсно-контузна
рана в дясна челна област с размери 6см, контузно
огнище в лява челна област с диаметър 8см и данни за сътресение на мозъка;
-
контузия в областта на дясната очница с клинични и рентгенологични данни за счупване на вътрешната и външната
стена на дясната орбита и стените на десния максиларен
/горночелюстен/ синус с излив
на кръв в него;
-
контузия на дясната очна ябълка с изразени кръвонасядания
по конюктивата пролапс на
стъкловидното тяло в предната очна камера, луксирана
леща, която липсва на нормалното й място, кръв във вътрешността на
стъкловидното тяло, довели до пълна загуба на зрението с дясното око;
-
контузия в областта на носа с изразен болезнен травматичен оток на меките
тъкани с клинични и рентгенологични данни за счупване
на носните костици без дислокация на костните
фрагменти;
-
контузия на дясната ръка с оток и масивно кръвонасядане
в областта на лакетната става с клинични и рентгенологични данни за счупване на лакетния
израстък на лакетната кост, наложило извършването на
оперативно лечение с използване на метални остеосинтезиращи
материали и главичката на лъчевата кост с множество контузионни
огнища и кръвонасядания по предмишницата;
-
контузия на лявата ръка с изразени отоци и кръвонасядания
по предмишницата, ръката и пръстите, с клинични и рентгенологични данни за счупване на главичката на пета дланна кост и горните фаланги на четвърти и пети пръст,
наложили извършването на оперативно лечение с използване на метални остеосинтезиращи средства.
От
експертизата се установява, че описаните увреждания се дължат на действието
/удар, притискане, сътресение, протриване/ на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети, и добре отговарят да са получени по време и начин описани в
материалите на ДП, а именно чрез нанесени множество силни удари с палка и
дървена бухалка. От експертизата е видно, че съдейки по локализацията на
уврежданията може да се направи извода, че на пострадалата са били нанесени не
по-малко от 10-15 удара с твърдите предмети, като тяхната последователност не
може да бъде определена по медицински път. Установено е, че уврежданията в
областта на двете ръце на пострадалата имат характеристиките на защитни
наранявания, получени по време на опитите й да се предпази и най-вече да
предпази главата си от ударите с
твърдите предмети. Увреждането на очната ябълка на дясното око на пострадалата
се дължи на директен удар върху нея с твърд тъп или тъпоръбест
предмет. От експертизата е установено, че описаните на постр.Д.
телесни увреждания в резултат на нанесения й на 16.07.2017г. побой осъществяват
смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак
„Разстройство на здравето временно опасно за живота“, „Временно разстройство на
здравето неопасно за живота“, „Трайно затрудняване движенията на десния и левия
горен крайник“ и „Постоянна слепота с дясното око“.
Видно от
заключението на изготвената допълнително съдебно-медицинска експертиза е, че в
резултат на множеството тежки увреждания в областта на главата и крайниците постр.Д. е развила клинична картина на травматичен и хеморагичен шок, по повод на който е била приета за лечение
в ОАИЛ при М. ***. От тази експертиза се установява, че травматичният шок и
въобще шоковото състояние е остро животозастрашаващо
състояние, характеризиращо се със значително и дифузно снижаване на доставката
на кислород и хранителни субстрати до клетките, резултат от тъканна
хипоперфузия поради разстройства в микроциркулацията на кръвта в човешкия организъм. Посочено
е, че пациент изпаднал в шок трябва да се третира по спешност, като целта на
терапията е да се възстанови и нормализира кръвообращението и по този начин да
се избегне иначе неизбежната смърт. Шоковото състояние протича през няколко
фази, като последните са необратими и целта на терапията при такива пациенти е
да не се достигне до фатален край. В настоящия случай експертизата е
установила, че постр.Д. е била в началните фази на
травматичния шок, при които настъпването на смъртен изход не е категорично
неизбежно, дори и без оказана медицинска помощ. От медицинска гледна точка в
случая не е възможна категорична и безусловна прогноза за настъпване на смъртта
на пострадалата. В експертизата се отбелязва, че тази възможност е
съществувала, макар и да не е била категорична и не се е реализирала до голяма
степен и поради проведеното своевременно високоспециализирано и адекватно
лечение. В експертизата се посочва, че голяма част от ударите били нанесени с
твърд тъп предмет със сравнително голяма маса и със значителна сила и са били
насочени към главата на пострадалата, и случайно и благодарение на защитните
действия на пострадалата с ръце, не са настъпили по-тежки последици, дори и с
фатален изход.
От
изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза е видно, че към момента на
извършване на деянието по чл.198 от НК стойността на 1бр. мобилен телефон марка
„Самсунг“, неустановен модел е 31.10 лева, СИМ-карта
на „Виваком“ е 9.90 лева; 1бр.мобилен телефон марка „Нокия“, неустановен модел, е 25.00 лева, СИМ-карта на „Теленор“ е 9.90 лева и 1бр. карта памет – 16GB, е 8.00
лева, всички на обща стойност 83.90 лева.
На
тримата подсъдими са изготвени съдебно-психиатрични експертизи, от заключенията
на които е видно, че подсъдимите са със съхранени годности
да участват в наказателното производство. От заключенията по тези експертизи е
установено, че подс.Г. и подс.С.
не страдат от психични заболявания, като подс.Б. не
страда от психоза и изразена умствена ограниченост, но в момента на изготвяне
на експертното заключение се намира в състояние на „Разстройство в адаптацията“.
Видно е от заключенията по тези експертизи, че към момента на извършване на
деянията и към момента на освидетелстването, че тримата подсъдими са разбирали
свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.
Те са с правилно соматично и нервно психично развитие и не страдат от психично
заболяване. Липсват всякакви документални, както и данни от прегледите на
тримата подсъдими, за наличие на разстройства и психопатологични феномени в
базисните психични функции. Вещото лице не е установило краткотрайни и
продължителни разстройства на съзнанието и слабоумие по отношение на тримата
подсъдими. Според заключението на експертизите подсъдимите Б., Г. и С. попадат
в немалката група от хора, които при неразрешими собствени проблеми или на близките
им, търсят обяснение и изход от ситуацията в магии и други ритуали. В
заключението на експертизата е обяснено, че думата „магия“ означава употребата на ритуали, символи,
действия, жестове и езика с цел използване на свръхестествени сили. Уточнено е,
че вярата в магията и практикуването й
съществуват от зората на човечеството и продължава да играе важна духовна
религиозна и медицинска роля за много култури и в наши дни. Социологични
проучвания показвали, че почти всеки трети човек, живеещ в България, вярва в
магията, но това не се свързва с психична болест.
Настоящият
състав на съда прие за установено по несъмнен и безспорен начин описаното,
непосредствено по-горе като фактическа обстановка, в резултат на извършения от
съда внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие доказателства, съответно преценени както
поотделно, така и в съвкупността си - показанията на свидетелите И.Ж.Д., В.Ж.П.,
К.С.Б., Т.С.Т., В.Й.Г., Р.Ж.Р., Р.К.С., показанията
на свид.Д.Д.Ж., дадени на
ДП, прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.3 от НПК, показанията на свид.С.В.Д., дадени на ДП, прочетени по реда на чл.281
ал.5, вр. ал.1 т.3 от НПК, обясненията на подсъдимия Г.Й.Б.,
частично от показанията на свид.Т.Д.С., обясненията
на подсъдимите Г.Д.Г. и Д.Г.С., както и от заключенията на вещите лица
изготвили колективната съдебно-медицинската експертиза № 158/2017г.,
допълнителната колективна съдебно-медицинска експертиза № 246/2017г., допълнителната
колективна съдебно-медицинска експертиза № 202/2018г., трите
съдебно-психиатрични експертизи и съдебно-оценителната експертиза, писмените доказателствени материали – протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.07.2017г. с
фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване от 16.07.2017г.,
протокол за доброволно предаване от 02.08.2017г. - 2бр., доклад за проверени
лица и превозни средства за периода 19.00-07.00ч. на 14/15.07.2017г., справка
за собственост на л.а. “Фолксваген Поло“ с рег.№ ****, протокол за претърсване
и изземване от 02.08.2017г. в ****, общ.Нова Загора с фотоалбум към него, протокол
за претърсване и изземване от 02.08.2017г. в гр.Котел с фотоалбум към него,
протокол за претърсване и изземване от 02.08.2017г. в л.а. “Фолксваген Поло“ с
рег.№ **** с фотоалбум към него, протокол за проведен следствен експеримент на
02.08.2017г. с фотоалбум към него, справка от „Мобилтел“ ЕАД ведно с CD, справка
от „Теленор България“ ведно с CD, справка от база
„Данни“ от АИС „Пътна карта“, справки за съдимост на подсъдимите, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите, характеристични
справки на подсъдимите, писмо за подкрепа от кмета на Община Котел, изготвените
веществени доказателствени средства, както и
веществените доказателства по делото.
По делото
безспорно и категорично е установено, че подсъдимите Г. и Б. са влизали на
27.05.2018г. и на 16.07.2018г. в дома на пострадалата С.Д.. Първият път,
пострадалата не е била в къщи и затова подсъдимите са нанесли побой на сина й свид.В.П. и са взели намиращите се на масичката в стаята
два мобилни телефон „Самсунг“ и „Нокия“
с поставени в тях СИМ карти съответно на „Виваком“ и
на Теленор“ и 1бр.карта памет 16 GB.
Действително телефонните апарати ги е взел подс.Г.,
но това било видяно от подс.Б., който след това е
разбрал, че подс.Г. ги е счупил и хвърлил. Свид.П. също е видял, че лицата, които го биели взели
телефонните апарати. По този начин подсъдимите Г. и Б. са отнели вещите от
владението на свид.П., като за това са употребили
сила - нанесли са побой на свид.П. и след това са
избягали. Двамата подсъдими като са
отнели вещите и тогава са набили свид.П.. Вещите са
отнети от свидетеля против неговата воля и след като му е нанесен побой. В
конкретния случай е налице само употребата на сила от страна на двамата
подсъдими, тъй като същите не са говорили нищо. Свид.П.
твърди, че двамата, които са го биели не са говорили нищо единствено са му
казали да млъкне, но той не го е възприел като заплаха. Това обстоятелство
кореспондира с обясненията на подс.Б., че той е удрял
свид.П. с юмруци, а след това подс.Г.
с палката, която носел, не са го заплашвали. Фактът, че подс.Г.
е взел вещите се потвърждава от обясненията на подсъдимите Г. и Б., което
кореспондира и с показанията на свид.П.. Вещите са
били във владението на свид.П. на 27.05.2017г.,
намирали са се на масичка в близост до леглото в стаята, и подсъдимите са ги
отнели от неговото владение. В тази част съдът дава вяра на обясненията на подс.Г., които кореспондират с обясненията на подс.Б. и показанията на свид.П..
Съдът намира, че подс.Г. е носел полицейската палка и
с нея е нанесъл ударите на свид.П. и в тази част не
кредитира обясненията му. Подс.Б. не е носил палката,
нанесъл е ударите на свид.П. със свити ръце /юмруци/,
установено от обясненията му. Това се потвърждава и от показанията на свид.П., който е свалил „шапката на единия, който беше без
пръчката“. Въпреки, че е свалил шапката на единия от мъжете, които са го биели,
то свид.П. не го е познал, както и той казва „не съм
виждал това лице преди този инцидент“. Свид.П. много
добре познава подс.Г. и ако беше свалил неговата шапка,
то би го познал, макар и при слабото осветление в стаята. Поради това съдът не
кредитира обясненията на подс.Г. в тази част, в която
обяснява, че подс.Б. е носел палката и с нея нанасял
удари на свид.П., а той го е удрял с ръце. Двата
отнети телефона са били към момента на отнемането им във владението на свид.П. и са се намирали на маса, разположена в близост до
леглото в стаята. Независимо, че единият от телефонните апарати е бил подарен
от майката на подс.Г., то същият вече не е бил
собственост, нито на подс.Г., нито на неговата майка,
а в конкретния случай се е намирал у свид.П..След
това подс.Г. е счупил двата взети телефонни апарата и
ги е изхвърлил в река в гр.Котел, което станало известно и на подс.Б.. Въпреки, че физически подс.Г.
е взел вещите, предмет на грабежа, то подс.Б. също е
видял, че подс.Г. ги взема, но независимо от това, че
силата, която е употребена спрямо свид.П. не е била
за отнемане на вещите, то владението върху тях е продължило и от двамата
подсъдими, като без значение е факта, че самите вещи са се намирали у подс.Г.. Подс.Б. знаел, че
отнетите вещи не са тяхна собственост и към момента на отнемането им са били в
чуждо владение, а именно във владение на свид.П..
Това обуславя намерението у двамата подсъдими да присвоят отнетите вещи и
употребената сила спрямо свид.П. съдът приема, че не е
за отнемане на вещите, а е за запазване владението на вещите, които са били
отнети. Свид.П. се е сборичкал с двамата подсъдими и
това е станало след като единия от тях е взел двата телефонни апарата.
Действително, подсъдимите Г. и Б. са влезли в дома на постр.Д.
втори път на инкриминираната дата, за да набият свид.П.,
но виждайки двата телефонни апарата, подс.Г. ги е
взел, което е станало достояние на подс.Б. и след
този момент са упражнили сила спрямо свид.П., като
единият, подс.Б., го е удрял с ръце и бутал, а
другият, подс.Г., го е удрял с носената от него
полицейска палка. Неоснователно е наведеното от защитата на подс.Г.,
че е налице извършването на кражба. В настоящият случай е налице отнемане на
вещи от владението на свид.П., като след отнемането
им двамата подсъдими са упражнили сила, за да се запазят владението на вече
откраднатите вещи. Независимо, че вещите са взети физически само от подс.Г., то подс.Б., както и свид.П., са видели отнемането им. Поради това двамата
подсъдими са били наясно и са съзнавали, че са отнели вещи от владението на свид.П., който е бил в стаята, където са се намирали процесните вещи и са искали запазването на владението върху
тях. Отнетите вещи, а именно 1бр. мобилен телефон марка „Самсунг“,
неустановен модел, е на стойност 31.10 лева, със СИМ-карта на „Виваком“ на стойност 9.90 лева; 1бр. мобилен телефон марка
„Нокия“, неустановен модел, е на стойност 25.00 лева,
със СИМ-карта на „Теленор“ на стойност 9.90 лева и
1бр. карта памет – 16GB, на стойност 8.00 лева, всички са на обща стойност
83.90 лева, категорично установено от извършената съдебно-оценителна
експертиза, която съдът кредитира.
Подсъдимите
Б. и Г. на 16.07.2017г. отново са влезли в дома на постр.С.Д..
До дома на пострадалата двамата подсъдими, заедно с подс.С.
са стигнали с л.а.“Фолксваген Поло“ с рег.№ СН ****, собственост на подс.С.. Преди това тримата подсъдими са оглеждали няколко
пъти къщата на пострадалата, а на 27.05.2017г. тримата подсъдими отново са
отишли със същия лек автомобил до къщата на пострадалата, когато подсъдимите Г.
и Б. са влезли в дома на пострадалата и са нанесли побой на сина й, и са отнели
от владението му двата мобилни апарата със СИМ-картите и карта памет. Преди
месец май 2017г. подсъдимите Г. и С. са уговаряли подс.Б.
да отидат в гр.Нова Загора в дома на постр.Д. и да й
нанесат побой. Обяснили са му причините за това, че са свързани със
здравословното състояние на свид.Т.С., майка на подс.Г. и съпруга на подс.С..
Обяснили са му, че постр.Д. тормози цялото им
семейство и искат да я сплашат, като я набият, за да не продължава да влияе с
негативна енергия на семейството им и най-вече на свид.С..
Подсъдимите Г. и С. били убедени, че постр.Д. вреди
на семейството им, като им изпраща негативна енергия не само на свид.С., но и на свид.В.Г. и даже
на подс.С.. Това се установява от обясненията на
подсъдимите Г. и С., в която част съдът ги кредитира и се подкрепя от
показанията на свид.Т.С.. Обстоятелството, че
семейството на подсъдимите С. и Г. е посещавало дома на постр.Д.
и постр.Д. е премахвала отрицателна енергия и е
извършвала действия, които да помогнат на свид.С. да
се излекува, се потвърждава от показанията на свид.П.,
син на постр.Д.. Постр.Д.
не успяла да помогне на свид.С. и затова трябвало да
отидат за лечение при лекар, каквато квалифицирана помощ е необходима на свид.С.. Това обстоятелство кореспондира с показанията на
свидетелите П. и Д., на които съдът дава вяра. В тази връзка свид.Д. отказала на семейството на свид.С.
да продължава да провежда сеанси на свид.С., свързани
с лечението й. Състоянието на свид.С. не се
подобрило, а по нейните думи даже се влошило, което според нея и според
подсъдимите Г. и С. се дължало на негативната енергия, която свид.Д. продължавала да отправя към свид.С..
Именно предвид тези обстоятелства подсъдимите С. и Г. решили да спрат
изпращането на негативна енергия към свид.С. от постр.Д.. За тази цел решили да сплашат постр.Д.,
като я набият. Решили това да стане, като в нанасянето на побоя на свид.Д. да участва и непознато за нея лице. В тази насока
са и показанията на свид.В.Й.Г., който имал разговор
с подс.Г., за да намери един-двама човека да набият
„някаква баба“, които съдът също кредитира. Този разговор между двамата е
станал преди инкриминираните деяния. Разговорът, касаел нанасянето на побой на
тази баба, а не да я убиват. Двамата подсъдими Г. и С., първоначално подс.Г., а след това и подс.С.,
са уговорили подс.Б. да отиде с тях, за да набият постр.Д., като подс.С. му е
обещал и материални изгоди – пари и животно. В тази насока съдът кредитира
обясненията на подс.Б., които са последователни,
логични, непроменени от началния етап на досъдебното производство и кореспондиращи
и с останалите доказателства по делото. Неговите обяснения кореспондират и с
проведения следствен експеримент, при който подс.Б.
обяснява подробно начина на придвижване до дома на пострадалата, превозното
средство, с което са се придвижили, посочва мястото откъдето с подс.Г. са влезли в двора, както и вратата, от която са
влезли в къщата на пострадалата и самата стая на пострадалата. Подс.Б. при проведения следствен експеримент подробно
обяснява къде се е намирала пострадалата, легнала върху леглото в стаята си.
Обясненията на Б., соченото от него при проведения следствен експеримент
кореспондират и с показанията на свид.Д. относно
местоположението й при влизането на двамата подсъдими в стаята й, на които
съдът също дава вяра. По време на нанасяне на побой на свид.Д.,
подс.С. се е намирал в близост до дома й, на улицата
и наблюдавал да не дойде някой, и по-точно сина на пострадалата, защото преди
да влязат в къщата на пострадалата, подсъдимият видял, че не свети стаята, в
която живеел свид.П. и предположил, че същият не е в
къщата.
Обстоятелството,
че подс.С. е давал съвети относно нанасянето на побоя
на пострадалата се установява и от факта, че на 14.07.2017г., вечерта, тримата
подсъдими били установени от свидетелите Р., Т. и С. в близост до дома на постр.Д.. Свидетелите Р., Т. и С., като полицейски
служители, извършили проверка на спрелия лек автомобил, с който тримата
подсъдими се придвижвали, а именно л.а.“Фолксваген Поло“ с рег.№ СН ****, при
която в доклад за проверени лица и превозни средства записали установените от
тях данни за тримата подсъдими. Това се установява от показанията на
свидетелите Р., Т. и С., което кореспондира и с приложения по делото доклад за
проверени лица и превозни средства. Вечерта, в която била извършена проверката,
подсъдимите не влезли в дома на пострадалата, за да я набият, тъй като подс.С. обяснил, че след като полицаите са им записали
личните данни, то не трябва да извършват намисленото, защото данните им са
записани и евентуално може да се направи връзка между деянието и тях. Подс.С. давал съвети и при извършването на оглед от тримата
на дома на пострадалата преди деянието и най-вече на подс.Б.,
който не познавал пострадалата и дома й. Същият е отстранявал и спънки чрез
обезпечаване на района на местопрестъплението, като е останал на улицата пред
дома на пострадалата. Тези обстоятелства се установяват от обясненията на подс.Б., които съдът кредитира изцяло, като подсъдимият
заявява, че подс.С. е останал „отвън да варди да не
дойде някой“. Съдът не кредитира обясненията на подс.С.,
който твърди, че е останал в колата и не е знаел какво са взели подс.С. и подс.Б. от автомобила. Съдът
не кредитира и обясненията на подс.Г., син на подс.С., който се стреми да потвърди защитната позиция на
баща си и твърди, че баща му не е знаел нищо. Обясненията на подс.С. са противоречиви, в една част твърди, че той не е
знаел нищо и е стоял през цялото време в колата и при двата случая, а в друга
част посочва, че казал на двамата подсъдими – Б. и Г. „да поговорят с баба С.,
да я сплашат“. Подс.С. не е уговарял подс.Б. да нанася жесток побой на пострадалата до смърт, но
го е уговарял да отидат заедно със сина му подс.Г. и
да набият постр.Д.. Предварителните уговорки били
свързани с обстоятелството да набият постр.Д., да я
сплашат, но не и да я убиват. Именно в изпълнение на този план подсъдимите Б. и
Г. влезли в дома на свид.Д. и й нанесли побой, като подс.Б. носел със себе си и нанесъл побоя с полицейска
палка, а подс.Г. – с дървена бухалка. Двамата
подсъдими са нанесли по няколко удара на пострадалата в областта на главата,
която за да се предпази, е вдигнала ръце и ударите са попаднали и в ръцете й.
Действително пострадалата е възрастна жена, но нанасянето на ударите от двамата
подсъдими не са били в такава степен, че да й причинят смърт. Соченото от подс.Б., че другите двама подсъдими са искали да пребият
пострадалата, не означава, че са целели настъпването на смъртен изход за нея.
Намеренията на подсъдимите се обективира от техните
действия, а те са били такива, че подсъдимите Б. и Г. са нанесли удари на
пострадалата и са отказали от продължаване на нанасяне на ударите, именно
съобразявайки се с възрастта на пострадалата и целта им само да я сплашат, за
да спре да изпраща негативна енергия на семейството на подсъдимите Г. и С..
Същите не са целели настъпването на смъртта на подсъдимата, а само нанасяне на
побой, като за това свидетелстват и взетите с тях полицейска палка и дървена
бухалка, с които са нанесли побой на пострадалата. Разбира се, съобразно
възрастта на пострадалата и нейните заболявания преди деянието, нанесените й
удари са й причинили конкретните увреждания, подробно описани в
съдебно-медицинските експертизи.
Извършеното
на 16.07.2017г. деяние от тримата подсъдими се потвърждава и от показанията на свид.Д.Д.Ж., брат на свид.С., на които съдът дава вяра. Свид.Ж.
потвърждава, че здравословното състояние на сестра му, свид.С.,
не било добро, както и факта, че тя е потърсила помощ от постр.Д.,
но състоянието й не се е подобрило. Показанията на свид.Ж.
кореспондират с показанията на свид.С., както и с
показанията на свид.П. и част от обясненията на подс.Г. и подс.С., че семейството
на свид.С. е посещавало постр.Д.,
но състоянието й не се подобрявало. Свид.Ж. е
присъствал когато свид.С. е споделяла, че е пълна с
негативна енергия, че постр.Д. не я лекува, а й
влошава състоянието, в което са вярвали подс.С. и подс.Г.. От показанията на свид.Ж.
се установява, че на инкриминираната дата тримата подсъдими са отишли от ****
до гр.Нова Загора и след това са се върнали, като са казали, че са сплашили и
„малко я понабихме“ постр.Д.. Именно поради тази
причина свид.Ж. им е казал да си тръгват от къщата
му, като подс.Г. и подс.Б.
са си тръгнали, а подс.С. е останал.
Лекият
автомобил, с който са се придвижвали тримата подсъдими, е собственост на подс.С.. Подс.С. е предоставил
автомобила си за управление на подс.Г., негов син, и
при извършване на деянието на 16.07.2017г. е осигурил ползването на МПС-то от
сина му. Действително подс.Г. е управлявал лекия
автомобил и друг път, но при извършването на конкретното деяние баща му подс.С., не се е противопоставил, а напротив, осигурил е
ползването му от подс.Г.. По този начин подс.С. умишлено е улеснил извършването на престъплението
от подсъдимите. Подс.С. е склонил към извършване на
престъплението не само сина си подс.Г., но и подс.Б., с когото е разговарял. Тримата са извършвали оглед
на дома на пострадалата преди деянието, като по този начин подс.С.
също е давал съвети относно извършване на деянието.
Съдът
намира, че обясненията на обвиняемия са доказателствено
средство, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение,
съгласно чл.55 ал.1 и чл.115 от НПК, като може да дава обяснения и има право да
откаже да дава обяснения, има право да дава такива обяснения, каквито намери за
необходимо, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори
истината. Затова, достоверността на обясненията му, относно фактите от предмета
на доказване, се оценява на общо основание, съпоставяйки ги с всички други
доказателства и доказателствени средства, възприети от
съда. В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай не е налице оговор и обясненията на подс.Б.,
че подс.С. го е уговарял за нанасяне на побой на постр.Д., както и че същият е присъствал на инкриминираната
дата и се е намирал пред дома на пострадалата, за да обезпечи района на
местопрестъплението, кореспондират с останалите доказателства по делото и не е
твърдение, което се сочи само от подс.Б.. Независимо,
че тези обстоятелства не се потвърждава от обясненията на подс.Г.
и баща му, подс.С., то обясненията на подс.Б. се подкрепят от показанията на свид.В.Г.,
че подс.Г. е уговарял и него да намери хора да набият
„някаква баба“, с установеното при проведения следствен експеримент, с
показанията на полицейските служители Р., Т. и С., че тримата подсъдими са се
намирали на място, което е близо до дома на пострадалата преди деянието. Поради
това съдът намира, че е неоснователно наведеното от адв.М.,
служебен защитник на подс.С., че е налице оговор, тъй като обясненията на подс.Б.
изнасят факти, които са подкрепени от другите събрани по делото доказателства,
установяващи същите тези факти. Обясненията на подс.Б.
са непроменени от началото на производството, като същите обстоятелства, сочени
от подс.Б., се установяват и от изготвените по делото
веществени доказателствени средства.
Изготвените
ВДС са част от доказателствената съвкупност по
делото. Установеното от тях, а и от изслушаните аудио записи, въз основа на
които са изготвени приложените на хартиен носител ВДС, категорично налагат
извода на съда, че подсъдимите не са целели умишлено причиняване смъртта на постр.Д.. Подсъдимите са искали да сплашат пострадалата, да
я „ступат“, както се изразява и свид.С., да я набият.
Причините, поради които подс.С. и подс.Г.
са искали да набият пострадалата, а по-късно са привлекли и подс.Б.,
е да спре свид.Д. да се занимава със семейството им,
да не ги тормози, да спре да им изпраща негативна енергия. По-конкретно
действията на пострадалата били свързани със здравословното състояние на свид.С., майка и съпруга съответно на подс.Г.
и подс.С.. В началото семейството на свид.С. са търсили помощ от пострадалата, но по-късно са се
отказали, защото според тях постр.Д. вместо да им
влияе положително, то тя им изтегля „хубавата енергия“, приви им „лоши неща“.
Това се установява от показанията на свид.С., в която
част съдът им дава вяра и които кореспондират и с обясненията на подсъдимите Г.
и С., в която част съдът също кредитира. Причините и мотивите, подтикнали
подсъдимите към извършване на процесните деяния се
извеждат категорично и от заключенията по назначените съдебно-психиатрични
експертизи, на които съдът дава вяра в пълна степен. Вярата в и практикуването
на магия съществуват от зората на човечеството и продължава да играе
немаловажна духовна, религиозна и медицинска роля за много култури и в наши
дни, е посочено в експертизите. Социологически проучвания показват, че всеки
трети българин вярва в това, като това не се свързва с психична болест. За
убедеността в тези вярвания за подсъдимите Г. и С. имат значение и
дисхармоничните взаимоотношения в разширеното семейство, както и традициите на
средата, в която живее подс.С., а за подс.Г. – ролята и модела на поведение на баща му подс.С.. При подс.Б. значение има
социокултурната норма, социалнопедагогическата
занемареност, традициите и етноса в който живее и произхожда. Подс.Б. не страда от психоза и изразена умствена
ограниченост, като в момента на изготвяне на експертното заключение се е
намирал в състояние на разстройство в адаптацията. Подсъдимите С. и Г. към
момента на деянието са с правилно соматично и нервнопсихично
развитие и не страдат от психично заболяване. За тримата подсъдими липсват
всякакви документи и данни от прегледа за наличие на разстройства и
психопатологични феномени в базисните психични функции. Не са установени
краткотрайни и продължителни разстройства на съзнанието и интелектуално паметови нарушения, слабоумие. Към момента на извършване на
деянието и освидетелстването подсъдимите са разбирали свойството и значението
на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Тримата подсъдими са със
съхранени годности да участват в наказателното
производство. Същото се потвърждава и от разпита на вещото лице в с.з., при
който, категорично е становището на експерта, че при подсъдимите не е налице
психоза, критични са, психично здрави хора, но имат отклонение от нормалното
поведение като вярват в магии, в каквито вярват голяма част от българския
народ. Вещото лице отново посочва, че при подс.Б. е
констатирана една промяна в адаптацията и същият е преглеждан от вещото лице
още след извършване на деянието, при посещаване на практиката й от подс.Б., при което още тогава е констатирано, че са налице рентови симулационни тенденции
при него. Вещото лице обясни, че това е използване на здравето за облаги, имал
разстройство в адаптацията, което не го прави психично болен и е разбирал
свойството и значението на извършеното, и е могъл да ръководи постъпките си. В
тази връзка неоснователно е наведеното от служебния защитник на подс.С., че цялото поведение на подс.Б.
след извършване на деянието е подчинено на действия, които се стреми да го
оневиняват и да внуши, че не той, а другите двама подсъдими са виновни, но не и
той. Напротив, от разпита на вещото лице, посоченото в заключението на ектретизата, от извършените от нея прегледи /след деянието
и по време на експертизата/, се установява, че подс.Б.
още на този етап е посочил другите двама подсъдими като лица, които са
участвали в извършените деяния. Това кореспондира и с установеното при
изготвените ВДС, където подс.Б. отново освен себе си,
сочи и другите двама подсъдими като извършители на деянията. Обясненията му са
непроменени от началото, когато е започнал да обяснява за случилото се и съдът
няма основание да не им дава вяра, и ги кредитира. Вещото лице е посочило, че подс.Б. е използвал здравето за някакви облаги, стремейки
се да свърже това със здравословното си състояние, каквото разстройство в
адаптацията е констатирано от вещото лице, но същото „не го прави луд човек“,
категорично сочено от вещото лице. При подс.Б. е
налице леко повишено равнище на безпокойството и тревога, емоционална
лабилност, оставащи в рамките на психологично разбираемите. Поради това съдът
намира тримата подсъдими със съхранени психични годност, но с доверяване на
магии и влиянието им върху здравето на хората, като при неразрешими собствени
проблеми или на близки и други хора, търсят обяснение и изход от ситуацията в
магии и други ритуали. В тази част съдът дава вяра и на обясненията на
подсъдимите Г. и С. относно обстоятелството, че са търсили помощ относно
здравословното състояние на свид.С. при постр.Д., както и при други врачки, баячки, ходжи, в
църквата, което се подкрепа и с установеното във ВДС, даже и се обсъжда търсене
на помощта на екзорсист. Подсъдимите С. и Г. били убедени,
че постр.Д. им вреди, като им изпраща негативна
енергия и по този начин влошава здравословното състояние на свид.С.,
а на другите членове на семейството им.
Всички
тези изложени обстоятелства определят действията, които са извършили подсъдимите
относно постр.Д.. Съдът дава вяра на обясненията на
подсъдимите, че са искали да сплашат пострадалата, да я набият, но тъй като са
вярвали, че изпраща лоша, черна, негативна енергия на свид.С.
и даже на цялото семейство, и за да преустанови пострадалата да изпраща такава
енергия са й нанесли ударите, насочени в областта на главата, но не да я
убиват, не да я лишат от живот, а за преустановяване на изпращането на тази
енергия. Съдът кредитира обясненията на подсъдимите Г. и Б., че са нанесли
удари на постр.Д., първият с дървена бухалка, а
вторият с полицейска палка, но не дава вяра в тази част на обясненията на подс.Г., че двамата с подс.Б. са
и нанесли по 2-3 удара. Съдът намира, че нанесените удари на пострадалата са
общо не по-малко от 10-15 с твърди предмети, като тяхната последователност не
може да бъде определена по медицински път, безспорно установено от заключението
на съдебно-медицинската експертиза. Ударите са попаднали в областта на главата
и в областта на ръцете на пострадалата, с които се е предпазвала. По този начин
на пострадалата са причинени увреждания, които осъществяват смисъла на медикобиологичния характеризиращ признат „Разстройство на
здравето временно опасно за живота“, „Временно разстройство на здравето
неопасно за живота“, „Трайно затрудняване движенията на десния и левия горен
крайник“ и „Постоянна слепота с дясното око“, като получените от пострадалата телесни
увреждания са подробно посочени и конкретизирани в съдебно-медицинската
експертиза. Установено е, че уврежданията в областта на двете ръце
на пострадалата имат характеристиките на защитни наранявания, получени по време
на опитите й да се предпази и най-вече да предпази главата си от ударите с твърдите предмети. Увреждането на
очната ябълка на дясното око на пострадалата се дължи на директен удар върху
нея с твърд тъп или тъпоръбест предмет. Това се
потвърждава и от показанията на свид.Д., дадени на ДП
и приобщени по реда на НПК, на които съдът дава вяра като последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Установено
е категорично от изготвената допълнителна СМЕ, че пострадалата в резултат на
множеството тежки увреждания в областта на главата и крайниците е развила
клинична картина на травматичен и хеморагичен шок, по
повод на който е била приета за лечение в ОАИЛ при М. ***. От тази експертиза
се установява, че травматичният шок и въобще шоковото състояние е остро животозастрашаващо състояние, характеризиращо се със значително
и дифузно снижаване на доставката на кислород и хранителни субстрати до
клетките, резултат от тъканна хипоперфузия
поради разстройства в микроциркулацията на кръвта в
човешкия организъм. Но шоковото състояние протича през няколко фази, като последните
са необратими и целта на терапията при такива пациенти е да не се достигне до
фатален край. В настоящия случай експертизата е установила, че постр.Д. е била в началните фази на травматичния шок, при
които настъпването на смъртен изход не е категорично неизбежно, дори и без
оказана медицинска помощ, т.е. от медицинска гледна точка в случая не е
възможна категорична и безусловна прогноза за настъпване на смърт. Съдът
намира, че тази възможност е съществувала, но не е била категорична и неизбежна.
Проведеното своевременно високоспециализирано и адекватно лечение е било
адекватно и е спомогнало за възстановяване на пострадалата, но е било възможно
и възстановяването й и без такова лечение. Действително в експертизата се
посочва, че голяма част от ударите били нанесени с твърд тъп предмет със
сравнително голяма маса и със значителна сила и са били насочени към главата на
пострадалата, и случайно, и благодарение на защитните действия на пострадалата
с ръце, не са настъпили по-тежки последици. Съдът намира, че независимо, че
ударите били насочени към главата на пострадалата, то не е било с цел
умъртвяването й, а да се преустанови „изпращането“ на лоша, черна енергия от
подсъдимата към семейството на подсъдимите Г. и С.. Съдът не дава вяра на показанията
на свид.П., син на пострадалата, който я е намерил
сутринта и е помислил „че е умряла“, тъй като това са негови субективни
възприятия, неотговарящи на обективно установеното, а и на заявеното от него
след това в показанията му. Същият твърди, че е попитал майка си какво се е
случило и тя първо му е казала, че е паднала, а след това, че са я били две
лица. Съдът дава вяра на тези негови показания, защото същите кореспондират и с
действителното състояние, в което се е намирала пострадалата, констатирано след
това и от медицинските лица. Няма как майка му да е умряла или да е в такова
състояние, а да му обяснява какво се е случило с нея и кой й е нанесъл ударите.
Съдът намира и заявеното в показанията на свид.И.Д.,
дъщеря на пострадалата, че първото нещо, което си помислила като видяла
пострадалата е, че е „починала“. Независимо, че свид.Д.
имала такива мисли, тя не се е обадила веднага на тел.112, а е започнала да
почиства майка си с риванол и памук. Съдът намира тези възприятия, заявени от
сина и дъщерята на пострадалата за отражение на тяхното емоционално състояние
към момента, ненамираща опора в обективно установеното състояние на
пострадалата от медицинските лица. Пострадалата при приемането си в
медицинското заведение е била в начална фаза на травматичен шок, посочено в СМЕ
и потвърдено при разпита на вещите лица в с.з. Както се сочи и от вещите лица,
не е категорично настъпването на смъртта на пострадалата, като пострадалата е
било възможно и да се възстанови сама, и без медицинско лечение. Всичко това
налага извода, че настъпването на смъртта на пострадалата не е било неизбежно и
единствено възможния изход за пострадалата. В изготвената допълнителна
колективна СМЕ се установява категорично получената от пострадалата тежка
телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с дясното око.
Констатираната телесна повреда безспорно е установена от извършените СМЕ, както
и при разпита на вещите лица в с.з. Неоснователно е наведеното от служебния
защитник на подс.С., че вещото лице д-р Д.Р. не е
извършил преглед на пострадалата в дома й. Напротив, вещото лице д-р Р. в с.з.
при разпита си категорично потвърди, че е извършил преглед на пострадалата в
дома й и за това не му е била нужна апаратура, тъй като е настъпила пълна
слепота на дясното око на пострадалата и прегледът, който е извършил в дома й е
напълно достатъчен, като категорично е установено увреждането на дясното око на
пострадалата с използвания от него офталмоскоп.
Установено е от вещото лице д-р К., невролог, че пострадалата е контактна,
ориентирана за време, място, собствена личност и е адекватна, като има промяна
на скоростта на мисловната дейност.
Съдът
кредитира писмените доказателствени материали,
включително ВДС, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, както
и експертните заключения на вещите лица д-р С., д-р Р., д-р К., на вещото лице А.С. и на вещото лице Н.А.,
които бяха обсъдени от съда, като съдът предяви на основание чл.284 от НПК и
веществените доказателства по делото, с които страните бяха запознати и нямаха
искания по тях. Същите не се оспориха от страните по делото, а от друга страна
също са относими към предмета на доказване и
допринасят за изясняването на отделни обстоятелства от него.
При така
установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните
правни изводи:
С
деянието си, описано подробно по-горе, подсъдимият Г.Й.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.198 ал.1, вр.
чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 27.05.2017г. в ************* , в съучастие с Г.Д.Г.
***, като съизвършител, отнел чужди движими вещи –
1бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, неустановен
модел, на стойност 31.10 лева, със СИМ-карта на „Виваком“
на стойност 9.90 лева; 1бр. мобилен телефон марка „Нокия“,
неустановен модел, на стойност 25.00 лева, със СИМ-карта на „Теленор“ на стойност 9.90 лева и 1бр. карта памет – 16GB, на стойност 8.00 лева, всички на обща стойност 83.90
лева, от владението на В.Ж. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, като го призна за невинен и го оправда да е извършил
деянието, като употребил за това заплаха. С деянието си подс.Б.
е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление по
чл.128 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20
ал.2 от НК, тъй като на 16.07.2017г. в ************* , в съучастие с Г.Д.Г. ***,
като съизвършител и Д.Г.С. ***, като подбудител и
помагач, причинил на С.В.Д. ***, тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с
дясното око, като го призна за невинен и оправда за престъплението по чл.115, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
С
деянието си, описано подробно по-горе, от обективна и субективна страна
подсъдимият Г.Д.Г. е осъществил признаците на състава на престъпление по чл.198 ал.1, вр.
чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 27.05.2017г. в ************* , в съучастие с Г. ***,
като съизвършител, отнел чужди движими вещи – 1бр.
мобилен телефон марка „Самсунг“, неустановен модел,
на стойност 31.10 лева, със СИМ-карта на „Виваком“ на
стойност 9.90 лева; 1бр. мобилен телефон марка „Нокия“,
неустановен модел, на стойност 25.00 лева, със СИМ-карта на „Теленор“ на стойност 9.90 лева и 1бр. карта памет – 16GB, на стойност 8.00 лева, всички на обща стойност 83.90
лева, от владението на В.Ж. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, като го призна за невинен и го оправда да е извършил деянието,
като употребил за това заплаха. С деянието си подс.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление по
чл.128 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20
ал.2 от НК, тъй като на 16.07.2017г. в ************* , в съучастие с Г. ***,
като съизвършител и Д.Г.С. ***, като подбудител и
помагач, причинил на С.В.Д. ***, тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с
дясното око, като го призна за невинен и оправда за престъплението по чл.115, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
С деянието си описано подробно
по-горе, от обективна и субективна страна подсъдимият Д.Г.С. е осъществил
състава на престъпление по чл.128 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, тъй като на 16.07.2017г. в *************
, като подбудител и помагач, в съучастие с Г.Й.Б. и Г.Д.Г.,***, в качеството им
на съизвършители, умишлено ги склонил и улеснил да
извършат престъпление по чл.128 от НК, а именно да причинят на С.В.Д. ***, тежка телесна повреда,
изразяваща се в постоянна слепота с дясното око, като помагачеството се
изразява в осигуряване на МПС – лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№ СН ****,
негова собственост, използван за придвижване при извършването на
престъплението, както и даване на съвети и отстраняване на спънки чрез
обезпечаване на района на местопрестъплението, като го призна за невинен и
оправда за престъпление по чл.115, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, когато на едно и също лице, с едно и също
деяние са причинени две или повече телесни увреждания от различен вид, не е
налице идеална съвкупност, тъй като обектът на посегателство е един и същ. В
този случай намира приложение принципът на поглъщане на по-лекия вредоносен
резултат от по-тежкия, съобразно който се определя и правната квалификация на
деянието. В този смисъл е трайната и постоянната съдебна практика
/Постановление № 3/1979г. на ПВС, Р № 93/2015г. по н.д. № 26/2015г. на ВКС, Р №
99/2013г. по н.д. № 83/2013г. на ВКС/. С оглед на това причинените на
пострадалата телесни увреждания, осъществяващи смисъла на медикобиологичния
характеризиращ признак „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“,
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, „Трайно затрудняване
движенията на десния и левия горен крайник“ се поглъщат от по-тежко причинения
резултат на пострадалата, а именно „Постоянна слепота с дясното око“.
Подлагайки
на анализ обстоятелствата, предшестващи деянието, съдът направи извод, че не
може да се направи категоричен и безусловен извод за посочения в обвинителния
акт престъпен резултат от страна на подсъдимите, а именно да причинят умишлено
смъртта на постр.Д.. Способът и едно от оръдията –
дървената бухалка, действително са от категорията, можещи да лишат от живот
жертвата. Тези обстоятелства обаче не са достатъчни, за да се направи
категоричен извод за наличието на пряк умисъл у подсъдимите да умъртвят
пострадалата. Действително, за умисъла при телесните повреди и убийствата често
е характерна една неопределеност /алтернативност/ в
представата на дееца. Деецът предвижда най-общо обществената опасност на два
или повече възможни резултата и иска или допуска настъпването на който и да е
от тях, при разграничаване на двете хипотези – пряк и евентуален умисъл. Когато
деецът действа с евентуален неопределен умисъл, той ще отговаря за реално
настъпилия резултат, а не за по-тежкия резултат, който е допускал, тъй като е
невъзможен опит при евентуален умисъл за убийство /Постановление № 2/1957г. на
Пленума на ВС/. Насоката и силата на ударите са най-ярката изява за волята на
дееца, на ролята и значението на мотива, и затова имат решаващо значение при
изясняване на умисъл и вида му. От анализа на доказателствата по делото се
установи, че подсъдимите са нанесли няколко удара – подс.Г.
с дървена бухалка, а подс.Б. с полицейска палка, на
пострадалата в областта на главата, но не с цел да я умъртвят, а да
преустановят действието, което тя оказва върху семейството на подс.Г. и подс.С., действие,
което тя оказва, както те вярват и са убедени и към настоящия момент, че пострадалата
изпраща негативна енергия най-вече на свид.С. и й
влошава здравословното състояние. Подсъдимите не се искали, не са и допускали,
че като нанасят ударите на пострадалата ще причинят смъртта й. Двамата
подсъдими са имали обективна възможност да продължат нанасянето на удари спрямо
пострадалата, но са преустановили нанасянето им и са напуснали дома на
пострадалата самостоятелно, по свое желание. Освен това, насочеността на
ударите от подсъдимите не е била, за да постигнат смъртта на пострадалата,
подсъдимите не са целели настъпването на летален изход за пострадалата.
Доказателство за това е и, че след преустановяване на нанасянето на ударите,
няколко часа след това, пострадалата е била в начална фаза на травматичен шок,
при който настъпването на смъртен изход не е категорично неизбежно, дори и без
оказана медицинска помощ. В конкретния случай, съдът намира, а е и установено
от вещите лица, че не е била възможна категорична и безусловна прогноза за
настъпване на смърт на пострадалата. Ако намеренията на дейците е била да лишат
от живот пострадалата, то същите биха продължили нанасянето на удари на
пострадалата, каквато възможност е била налична към момента, тъй като същите не
са били обезпокоявани от никого, а и подс.С. се е
намирал пред дома на пострадалата, като е обезпечавал извършването на деянието.
След като подсъдимите Г. и Б. са нанесли по няколко удара на пострадалата са
напуснали местопрестъплението, без да правят опити за продължаването на
нападението чрез последващи удари. Поведението на
подсъдимите преди, по време и след нанасяне на ударите на пострадалата не
навеждат на извода за наличие на пряк умисъл или пряк алтернативен умисъл за
убийство на пострадалата, поради което същите бяха оправдани за опит за
умишлено умъртвяване на пострадалата Д. и признати за виновни за причиняване на
тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с дясното око на
пострадалата. Действително има съдебна практика, касаеща
действието на извършители при пряк алтернативен умисъл, но всеки случай е
конкретен при точно установени фактически положения, от които съдилищата могат
да направи този извод за субективния елемент. В настоящото наказателно
производство не се установи, че подсъдимите са действали с пряк алтернативен
умисъл и поради независещи от тях фактори са причинили по-лекия резултат, а
трябва да отговарят за опит към по-тежкия. Тримата подсъдими не са имали
намерение да умъртвят пострадалата, а единствено да сплашат като набият
пострадалата, да спре да влияе негативно на семейството на свид.С..
Това се извежда от цялата доказателствена съвкупност
по делото, включително от изготвените ВДС и изслушаните в с.з. аудио-записи.
Именно установеният механизъм на извършеното деяние, използваните средства, с
едно от които /дървена бухалка/ действително може да се причини по-тежък
резултат за пострадалата, начина на извършване на деянието, преустановяването
на нанасянето на ударите от страна на подсъдимите, като по този начин
подсъдимите са контролирали действията си и не са искали и не са съзнавали
допускането в нито един момент от извършване на противоправното
деяние от тяхна страна на смъртта на постр.Д., още
повече да са целяли този резултат.
Тежката
телесна повреда на пострадалата е нанесена с пряк умисъл от подсъдимите като
форма на вина. Дейците са съзнавали обществено опасния характер на деянието,
предвиждали са и настъпването на обществено опасните му последици и пряко са
желаели това. За формата и съдържанието на умисъла следва да се съди не само от
средствата, с които е извършено деянието, от броя, насоката, силата и
интензивността на ударите, от мястото на нараняването и неговата уязвимост, от
разстоянието, от което се посяга на жертвата, но и от предшестващото поведение
на виновния и пострадалия /Р № 395/2014г. по н.д. № 1223/2014г. на ВКС, Р №
11/2016г. по н.д. № 978/2015г. на ВКС/. Безспорно е установено по делото, че подсъдимите
нанесли побоя на пострадалата, във връзка с действия от нейна страна, които
били неблагоприятни за семейството на подс.Г. и подс.С., т.е. между тях съществувал възникнал от по-рано конфликт.
За субективната страна за престъплението се съди от обективните действия на
извършителите, които бяха обсъдени по-горе и към тях трябва да се включи и
обстоятелството, че подсъдимите не са отправяли заканителни реплики,
деклариращи намерение за извършване на убийство спрямо пострадалата или фрази,
които да налагат този извод. Поради това съдът намери, че в настоящия казус
подсъдимите са действали с пряк умисъл за причиняване на тежка телесна повреда
на пострадалата.
От
субективна страна деянието по чл.198 ал.1, вр. чл.20
ал.2 от НК е осъществено от подсъдимите Б. и Г. при форма на вина - пряк умисъл.
Подсъдимите са съзнавали общественоопасния му характер,
предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици
и са искали настъпването им. Подсъдимите са съзнавали противоправния
характер на деянието си и са съзнавали, че са осъществили противоправно
деяние, което е престъпление според българските закони и за което се предвижда
съответно наказание.
Двамата
подсъдими са действали като съизвършители. Съчетаните
им прояви са довели в своята цялост до осъществяване на престъплението. Те са
съзнавали, че участват заедно в осъществяването му. Кой от подсъдимите какви
удари и с какво е нанасял е без значение, когато тази дейност е част от
изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат. Безспорна и
последователна е съдебната практика, че при съизвършителство
всеки от съучастниците отговаря за причинения с общи
усилия престъпен резултат /Р № 504/1996г. по н.д. № 75/1996г., І н.о. ВКС; Р № 58/1983г.
по н. д. № 527/1983г., ІІ н.о. ВКС; Р № 293/2002г. по н.д. № 177/2002г., ІІІ
н.о. ВКС/. В настоящия случай, действайки като съизвършители,
подсъдимите са нанесли на пострадалата множество удари със значителна сила в
областта на главата и горните крайници. Причинените й увреждания са в резултат
на съвместните им, задружни и противоправни действия.
И двамата подсъдими са нанесли един след друг удари на пострадалата, след които
тя е останала на леглото в дома си в безпомощно състояние. Според съдебната
практика общността на умисъла на съизвършителите е
резултат на предварително и изрично уговаряне и за общия умисъл се правят
изводи от обективно установените факти, както в настоящия случай.
При това
положение и предвид горепосоченото, съдът призна подсъдимите Г.Й.Б. и Г.Д.Г. за
виновни за обвинението по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2
от НК и им наложи наказание, като ги оправда да са извършили деянието, като
употребили за това заплаха. Съдът призна подсъдимите Б. и Г. за виновни за
престъпление по чл.128 ал.2, вр. ал.1, вр.чл. 20 ал.2 от НК и им наложи съответно наказание, като
ги оправда да са извършили престъпление по чл.115, вр.
чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
Подс.Д.С. умишлено е склонил и улеснил подс.Б.
и подс.Г. да извършат престъпление по чл.128 от НК и
по-точно да причинят на пострадалата Д. тежка телесна повреда, изразяваща се в
постоянна слепота с дясното око. Подсъдимият С., като подбудител от обективна
страна е осъществил психическо въздействие спрямо другите двама подсъдими за
вземане на решението за извършване на това престъпление. По този начин той е
мотивирал, чрез разговори, подсъдимите Г. и Б., а подс.Б.
и като му е обещал пари и животно, да извършат престъплението. Той е осъществил
връзка и е провел разговор с подс.Б., заедно с подс.Г.. Подсъдимият С. от субективна страна е осъществил подбудителството с пряк умисъл. Следва да се отбележи, че подс.С. като помагач от обективна страна е създал условия
за изпълнение на извършеното престъпление, като лекият автомобил, с който са се
придвижвали тримата подсъдими е бил негова собственост, давал е съвети относно
извършването на престъплението, като когато били проверени от полицейските
служители предходния ден, преди деянието, същият е казал, че тази вечер не
трябва да се извършва деянието, защото полицейските служители са ги записали
като проверени лица и лесно могат да ги установят след това, а също и
отстранявал спънки, като обезпечил района на местопрестъплението и стоял на
улицата, пред дома на пострадалата, за да наблюдава да не идват хора, включително
и синът на пострадалата. Налице е причинна връзка между поведението на подс.С. и настъпването на обществено опасните последици от
извършеното престъпление. Достатъчно е и подс.С. е
съзнавал, че съдейства на дейността на извършителите подс.Г.
и подс.Б..
Поради
това съдът призна подс.Д.Г.С. за виновен за
престъпление по чл.128 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, като му наложи съответно
наказание и го оправда да е извършил престъпление по чл.115, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.3 и
ал.4 от НК.
Съизвършителството, както и останалите форми на съучастническа
престъпна дейност са възможни само при умишлените престъпления, каквито са и процесните. Поведението на тримата подсъдими е виновно.
Деянието им е извършено с пряк умисъл – те са съзнавали неговия обществено опасен
характер, предвиждали са обществено опасните последици от него и са искали
настъпването на тези последици. Подсъдимите с оглед тяхната възраст, житейски
опит, физическо и психическо развитие са разбирали, че извършват нещо нередно,
недопустимо и непозволено от закона. Всеки един от подсъдимите е участвал в
изпълнението на престъплението, съзнавайки участието си и искайки в резултат на
него да настъпят желаните общественоопасни последици.
Като
причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява незачитане
телесната неприкосновеност на личността, незачитане на установения правов ред в
страната, както и моралните ценности и устои в обществото, както и установените
между семейството на подсъдимите Г. и С., от една страна и от друга страна
пострадалата Д., отрицателни отношения, а също и желанието на семейството на
подсъдимите С. и Г. да спрат негативното въздействие на пострадалата спрямо
семейството им, а подс.Б. да им помогне.
При
определянето на вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимите
за извършените от тях престъпления, съдът се съобрази с предвиденото в съответната
разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид
престъпления, отчете степента на обществената опасност на подсъдимите и на деянията
им, взе предвид подбудите, мотивирали ги да извършат конкретното престъпление,
прецени и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността
им и съответно спази изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК,
относно постигането на целите на наказанието.
При
индивидуализацията на наложените на тримата подсъдими наказания, съдът се
съобрази с принципите за тяхната законоустановеност и
индивидуализация. За престъплението, извършено от тримата подсъдими по чл.128
ал.2, вр.ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване
от свобода за срок от три до десет години. За деянието, извършено от
подсъдимите Г. и Б. по чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода от три до
десет години.
За да
определи вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът съобрази
тяхната възраст, прецени смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,
степента на обществена опасност на деянията и дейците.
Наказанията
на тримата подсъдими съдът прецени, че следва да бъдат определени при условията
на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по
своя характер смекчаващи обстоятелства. Като смекчаващи отговорността на
тримата подсъдими обстоятелства съдът прецени чистото им съдебно минало към
момента на извършване на деянията, добрите им характеристични данни, тежкото
семейно положение на подс.Б. и младата възраст на подс.Б. и подс.Г., както и
процесуалното им поведение по настоящото дело /не са попречили за разкриване на
обективната истина по делото след установяването им, а подс.Б.
е оказал активна съдействие/, проблемите в семейството на подсъдимите Г. и С..
Подсъдимите изказват и съжаление за стореното. По отношение на подсъдимите съдът
не констатира отегчаващи отговорността им обстоятелства, като такова не може да
се считат последващото осъждане на подсъдимите Г. и С..
С оглед
на всички изложени обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието
и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенции, съдът наложи на
тримата подсъдими наказания в минимален размер, предвиден в закона, както следва:
- на подс.Г.Й.Б. за престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК три години лишаване от
свобода и за престъпление по чл.128 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК три години лишаване от
свобода, като на основание чл.23 ал.1 от НК определи едно общо наказание, а
именно три години лишаване от свобода;
- на подс.Г.Д.Г. за престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК три години лишаване от
свобода и за престъпление по чл.128 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК три години лишаване от
свобода, като на основание чл.23 ал.1 от НК определи едно общо наказание, а
именно три години лишаване от свобода;
- на подс.Д.Г.С. за престъпление по чл.128 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.3 и ал.4 от НК и чл.54 от НК три години лишаване от свобода.
Наложените
наказания на тримата подсъдими в този вид и размер съдът намира за достатъчни
за постигане на репресивните и възпитателни цели на санкцията, за отмерени с
оглед на всички индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства и
същевременно за справедливи. Те са
съобразени с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, т.е. ще окажат
предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото,
на които не следва да се внушава безнаказаност за посегателства срещу телесната
неприкосновеност на личността и същевременно ще допринесат най-вече за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимите. Според съда ще дадат възможност
на подсъдимите да осъзнаят противоправната същност и
моралната укоримост на извършеното от тях, както и
оценката на обществото по отношение на такъв вид поведение.
Изложените
дотук съображения мотивираха този
съдебен състав да приеме, че не са
доказани всички необходими обективни и
субективна елементи, вместващи процесното деяние в
състава на престъплението убийство във фазата на опита. Поради това и на
основание чл.304 НПК, подсъдимите Г.Й.Б. и Г.Д.Г. бяха признати за невинни да
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.115, вр. чл.18 ал.1, вр.чл.20
ал.2 от НК и бяха оправдани по това обвинение, а подс.Д.Г.С. беше признат за невинен да е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115, вр. чл.18 ал.1, вр.чл.20 ал.3 и
ал.4 от НК и беше оправдан по това обвинение. Подсъдимите Б. и Г. на основание
чл.304 от НПК бяха признати за невинни и бяха оправдани да са извършили
деянието по чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК като
употребили заплаха.
На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът
отложи така определените наказания на подсъдимите, а именно на подс.Б. наказание три години лишаване от свобода, като определи максимален
изпитателен срок в размер на пет години, на подс.Г.
наказание три години лишаване от свобода, като определи максимален изпитателен
срок в размер на пет години, на подс.С. наказание три години лишаване от
свобода, като определи максимален изпитателен срок в размер на пет години.
Съдът отложи изпълнението на наложените на подсъдимите наказания съобразявайки
обстоятелството, че подсъдимите са не са осъждани към момента на деянията за
престъпление от общ характер. Съдът отложи наложените наказания и като прецени,
че за постигане целите на наказанието, изпълващи нормата на чл.36 от НК,
акцентирайки най-вече на обстоятелството, че отлагането на изпълнението на
наказанието ще способства за поправянето на подсъдимите и не е наложително
подсъдимите да изтърпи наказанието. Съдът съобрази и обстоятелството, че
за поправяне на подсъдимите,
които не са създавали пречки или да са злоупотребявал с правата си по време на
наказателното производство, съдът намира, че не се налага изолацията им от
обществото по време на понасяне на определеното им наказание и не е наложително
да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Съдът определи изпитателния срок в максимален размер,
тъй като счита, че по този начин ще се предоставят достатъчно гаранции за
балансирано превантивно отражение на наказанието в двете насоки на въздействие
– спрямо осъдените и спрямо другите членове на обществото.
В
настоящото производство съдът прие за съвместно разглеждане в процеса
предявения от С.В.Д., по
предвидените за това условия от НПК и по надлежния ред, граждански иск против тримата
подсъдими граждански иск за заплащане солидарно на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на
престъплението в размер на 30 000лв, както и 241лв имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на сумата. С.Д. е конституирана като граждански ищец по делото. Претендира и
направените по делото разноски.
Предвид своевременното предявяване на
гражданския иск и неговата връзка с предмета на наказателното дело, съдът
го прие за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес и конституира С.Д. като граждански ищец в
наказателното производство.
За да се
ангажира гражданската отговорност на тримата подсъдими за непозволено
увреждане, следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и
субективни елементи на сложния фактически състав на деликта,
въведени в императивната норма на чл.45 от ЗЗД. В случая несъмнено се доказа
наличието на всички изброени елементи от визирания фактически състав, а именно -
деяние, вреда, причинна връзка между тях, противоправност
на деянието и вина, която в гражданското право по начало се предполага до
оборване на презумпцията. Съдът ще коментира въпроса за причинената вреда,
който следва да се разглежда на плоскостта на гражданскоправните
отношения, за да може да се обоснове размера на гражданската отговорност, който
да е адекватен на нанесените увреждания. На обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В
настоящия случая се претендират неимуществени вреди под формата на болки и страдания
от непозволеното увреждане, а също и имуществени вреди.
Съдът
намира, че предявеният иск е доказан по своето основание несъмнено и
категорично, предвид извършеното престъпление по чл.128 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК за
подсъдимите Г. и Б. и по чл.128 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.3 и ал.4 от НК за подс.С..
Този вид вреда е без паричен или друг имуществен еквивалент, поради което определянето
на размера на обезщетението за претърпяването й, съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, става въз основа на принципа на справедливостта. Принципът няма легална
дефиниция, поради което съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на
конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от
характера на увреждането и степента на страданието. Така при процесния инцидент
на пострадалата Д. са причинени
многобройни телесни увреждания: тежка съчетана травма със
засягане на главата, крайниците и корема, протекла в началото с клинично
изявена картина на травматичен шок; контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в теменната област с размери 10/2см,
разкъсно-контузна рана в дясна челна област с размери
6см, контузно огнище в лява челна област с диаметър
8см и данни за сътресение на мозъка; контузия в областта на дясната очница с клинични и рентгенологични
данни за счупване на вътрешната и външната стена на дясната орбита и стените на
десния максиларен /горночелюстен/
синус с излив на кръв в него; контузия на дясната
очна ябълка с изразени кръвонасядания по конюктивата пролапс на
стъкловидното тяло в предната очна камера, луксирана
леща, която липсва на нормалното й място, кръв във вътрешността на
стъкловидното тяло, довели до пълна загуба на зрението с дясното око; контузия
в областта на носа с изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани с
клинични и рентгенологични данни за счупване на
носните костици без дислокация на костните фрагменти;
контузия на дясната ръка с оток и масивно кръвонасядане
в областта на лакетната става с клинични и рентгенологични данни за счупване на лакетния
израстък на лакетната кост, наложило извършването на
оперативно лечение с използване на метални остеосинтезиращи
материали и главичката на лъчевата кост с множество контузионни
огнища и кръвонасядания по предмишницата;
контузия на лявата ръка с изразени отоци и кръвонасядания
по предмишницата, ръката и пръстите, с клинични и рентгенологични данни за счупване на главичката на пета дланна кост и горните фаланги на четвърти и пети пръст,
наложили извършването на оперативно лечение с използване на метални остеосинтезиращи средства.
Описаните
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети, и добре отговарят да са получени по време и чрез нанесени множество
силни удари с палка и дървена бухалка. На постр.Д. са
били нанесени не по-малко от 10-15 удара с твърдите предмети, като уврежданията
в областта на двете ръце на пострадалата имат характеристиките на защитни
наранявания, получени по време на опитите й да се предпази и най-вече да
предпази главата си от ударите с
твърдите предмети. Увреждането на очната ябълка на дясното око на пострадалата
се дължи на директен удар върху нея с твърд тъп или тъпоръбест
предмет. Постр.Д. е получила телесни увреждания в
резултат на нанесения й на 16.07.2017г. побой и осъществяват смисъла на:
- „Разстройство
на здравето, временно опасно за живота“, изразяващо се в травматичен шок в
резултат на съчетана травма със засягане на главата, крайниците и тялото,
наложило приемането на пострадалата в ОАИЛ при М. ***;
- „Временно
разстройство на здравето неопасно за живота“, разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се сътресение на мозъка без пълна
загуба на съзнанието до степен на комоционна кома, а
със степенни негови разстройства и умерено изразени общо мозъчна и вегетативна
неврологична симптоматика, като дезориентация, неясен и непълен спомен за
определени периоди от време, главоболие, замаяност, световъртеж, гадене,
повръщане и др., като същото отзвучава при нормален ход на оздравителните
процеси за срок от около 30 дни. Това увреждане се изразява и в разкъсно-контузни рани в теменната и челната области на
главата, които оздравяват за срок от около 20-25 дни при нормален ход на
оздравителните процеси. Увреждането се изразява и в контузиите в областта на
лицето, довели до счупване на носните костици,
дясната скулна кост и стените на десния миксиларен синус и дясната орбита без значителни размествания
на костните фрагменти. Това увреждане се изразява и в множествени контузии, кръвонасядания и охлузвания предимно по предмишниците
на двете ръце, които отзвучават за срок от около 2-3 седмици при нормален ход
на оздравителните процеси;
- „Трайно
затрудняване движенията на десния и левия горен крайник“, изразяващо се в
трайно затрудняване движенията на десния горен крайник – контузията в областта
на лакътната става на дясната ръка с данни за
счупване на лакътния израстък на лакътната
кост и главичката на лъчевата кост с луксация на
ставата са довели до затруднение движението на дясната ръка за срок не по-малък
от 2,5-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси, като е използвана
оперативна метална остеосинтезираща техника.
Увреждането се изразява и в трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник – контузия на лявата ръка с данни за счупване на главичката на пета дланна кост и горните фаланги на четвърти и пети пръсти,
довели до затруднения в движенията на ръката за срок от около 2-2,5-3 месеца
при нормален ход на оздравителните процеси;
- „Постоянна
слепота с дясното око“, изразяваща се в контузия на дясната очна ябълка с кръвонасядания по конюнктивата, пролапс на стъкловидното тяло в предната камера, липса на
лещата на нормалното й място и наличие на кръв във вътрешността на
стъкловидното. Това състояние не може да се възстанови, има постоянен характер
и води до пълна загуба на зрението със засегнатото око.
Всичко
изложено дотук мотивира съдебния състав да приеме, че сумата от 30 000
лева представлява справедливо обезщетение като еквивалент на претърпените от
пострадалата Д. болки и страдания, както и прогнозите за бъдещото им
проявление. Предявеният граждански иск за 241лв имуществени вреди е доказан
като основание и размер, предвид представените от гражданския ищец два броя
фискални бонове за платени медицински услуги и лекарства с дати 28.07.2017г. и
фактура за закупен остеосинтензен материал с дата
26.07.2017г. с фискален бон към нея, общо за сумата в размер на 241лв. Тази
сума, видно от представените доказателства са за престой в болнично заведение,
закупуване на лекарства и медицински услуги, необходими на постр.Д.
за лечение и са пряко свързани с причинените й наранявания. Представените
документи – фискални бонове и фактура са с дати, непосредствено следващи
нанесения на пострадалата побой и са свързани с необходимото й лечение във
връзка с извършеното от подсъдимите деяние.
Гражданската
отговорност на тримата подсъдими е солидарна, тъй като произходът на
задължението е причиняване на вреда чрез съучастие, подсъдимите Г. и Б. като съизвършители, а подс.С. като подбудител и помагач. Поради
това съдът осъди тримата подсъдими да заплатят солидарно на гражданския ищец
като дължимо обезщетение за неимуществени вреди сумата в размер на 30 000 лева
и 241 лева за имуществени вреди, като основателна и доказана, ведно със законната лихва върху присъдените
суми, считано от 16.07.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед
изхода на делото, съдът осъди тримата подсъдими да заплатят на пострадалата Д.
и сумата 1300 лева, представляваща направени от нея разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът осъди подсъдимите Г.Й.Б., Г.Д.Г. и Д.Г.С. да
заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд Сливен сумата в размер на 1209.64 лева, представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск.
По
правилата на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът определи частта
от направените по делото разноски, която всеки от тримата подсъдим да заплати, а именно:
- подс.Б. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР Сливен направените по
делото разноски в размер на 147.67 лева, както и да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд направените по делото разноски в
размер на 614.09 лева;
- подс.Г.
да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР Сливен направените по делото
разноски в размер на 147.67 лева, както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд направените по делото
разноски в размер на 582.35 лева.
- подс.С.
да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР Сливен направените по делото
разноски в размер на 112.66 лева, както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд направените по делото
разноски в размер на 592.94 лева.
По отношение на веществените
доказателства да се върнат на С.В.Д., след влизане на присъдата в сила, а
именно калъфка от възглавница, поставена в хартиен плик, запечатан със стикер с
№ Б3664; калъфка от възглавница, поставена в хартиен плик, запечатан със стикер
с № Б3665; изрязано парче от облицовъчна материя на матрак, поставено в хартиен
плик, запечатан със стикер № Б3666; изрязано парче от облицовъчна материя на
матрак, поставено в хартиен плик, запечатан със стикер № Б3668; парче плат с
червено-черна окраска, в двата края със следи от срез, запечатано със стикер №
Б3667.
Да се върнат на подс.Г.Б., след влизане на присъдата в сила, веществените
доказателства - 1 брой горнище от анцуг с качулка, черно на цвят /ватирано/ с
надпис NEW YORK UNIVERSITY; 1 брой дънки,
сини на цвят, с надпис PREMIUM
BRAND; 1 брой синя
на цвят тениска с надпис ХІІІ LAS
VEGAS.
Да се върне на подс.Г.Д.Г., след влизане на присъдата в сила, вещественото
доказателство 1 брой горнище от анцуг, тъмносиньо на цвят със светлосини
кантове, с качулка с цип, размер „Н“.
На основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК веществените доказателства, а именно 1 брой дървена бухалка с надпис в
долната част с черни букви „Здравей“, запечатана със стикер А0567 и 1 брой
гумена палка с дължина 55 см, черна на цвят, с кожена каишка, запечатана със
стикер А0565, се отнемат в полза на държавата, като вещи принадлежащи на
виновния и послужили за извършване на деянието. Същите след влизане на
присъдата в сила е необходимо да се унищожат като вещи без стойност.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
се написаха на 10 декември 2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: