Решение по дело №11070/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2603
Дата: 2 юни 2023 г.
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20221110211070
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2603
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110211070 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на адв. П. К. от САК - упълномощен
представител на "ххххххххххх" ЕАД, ЕИК хххххххххх, против Наказателно
постановление № 111/29.06.2022 г., издадено от Директор на РИОСВ - София,
с което на основание чл. 166 т. 3 вр. чл. 165 ал. 2 от Закона за опазване на
околната среда /ЗООС/ на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл. 14 ал. 4 вр. чл. 166 т. 3 от Закона за опазване на околната среда.
С жалбата наказателното постановление се обжалва като издадено при
неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че дружеството - жалбоподател не е
извършило административното нарушение, за което е санкционирано. В тази
връзка се изтъква, че директорът на РИОСВ не разполага с правомощие да
създава задължения за адресатите на ЗООС, различни от предвидените в
закона. Сочи се, че с изменения в разпоредбата на чл. 22 ал. 4 от Наредба № 1
от 4 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация
за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри
/Наредба № 1 от 04.06.2014 г./, в сила от 01.10.2021 г., е удължен срока за
подаване на формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година (Регламент (ЕО)
№ 1013/2006) относно превози на отпадъци, поради което издаденото
предписание № 62/21.06.2021 г. е изгубило сила. Изтъква се, че дружеството -
1
жалбоподател е спазило изискването на чл. 22 ал. 4 от Наредба № 1 от
04.06.2014 г. по отношение на всички извършени превози. Сочи се, че в
наказателното постановление в нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН не са
посочени нарушените законови разпоредби, а вместо това са цитирани правни
норми, които не въвеждат правило за поведение, чието неизпълнение да е
скрепено със санкция. Твърди се, че в административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като е налице несъответствие между описанието на нарушението в АУАН
и НП, включително и по отношение на датата на нарушението. Алтернативно
се излагат съображения, че ако все пак се приеме, че дружеството е
осъществило нарушението, за което е санкционирано, то се касае за явно
маловажен или маловажен случай на административно нарушение по см. на §
1 т. 4 и т. 5 ДР на ЗАНН. По изложените съображения се прави искане за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. П. К. от САК, който пледира за отмяна на
наказателното постановление по доводите в жалбата. В допълнение изтъква и
че не е доказано да е извършен трансграничен превоз на отпадъци.
Претендира разноски.
Наказващият орган Директор на РИОСВ - София, се представлява от
юрк. Б. Бозов, който пледира атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Счита, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен
начин от събраните гласни доказателствени средства и писмени
доказателства. Изтъква, че в административнонаказателното производство не
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира, че жалбата, въз основа на която е образувано съдебното
производство, е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно
легитимирана страна – юридическото лице, на което е наложена имуществена
санкция, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и в срока по
чл. 59 ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 06.07.2022 г.,
видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена на
19.07.2022 г., видно от датата на пощенското клеймо).
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"ххххххххххх" ЕАД, ЕИК хххххххххх, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. "Кремиковско шосе" № 15, с представляващ
Валентин Василев Йорданов. Дружеството - жалбоподател извършва
трансграничен превоз на отпадъци и е задължено лице по чл. 4 от Наредба №
2
1 от 04.06.2014 г.
От директора на РИОСВ - София било издадено предписание №
62/21.06.2021 г. със срок: "постоянен" до "ххххххххххх" ЕАД при извършване
на трансграничен превоз на отпадъци не по-късно от деня на натоварването
им да изпраща на електронен адрес ******@**********.*** попълнен
формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006, подписан в
поле 12, съгласно разпоредбата на чл. 22 ал. 4 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г.
/редакция ДВ, брой 30 от 31.03.2020 г./ Предписанието било връчено на
дружеството - жалбоподател на 12.07.2021 г. и не било оспорено.
В РИОСВ - София постъпило писмо от дирекция "Национален
координационен център" - МОСВ с вх. № 23095/06.12.2021 г., ведно със
справка - информация относно осъществен трансграничен превоз на отпадъци
за месец ноември 2021 г. от страна на "ххххххххххх" ЕАД. Предвид на
постъпилото писмо свидетелят М. К. Д. - старши експерт в отдел "Контрол на
компонентите и факторите на околната среда" към Дирекция "Контролна и
превантивна дейност" извършил проверка и последващ контрол по дадено
задължително предписание № 62/21.06.2021 г. При проверката свидетелят Д.
установил, че през месец ноември 2021 г. от страна на дружеството -
въззивник са извършени общо 11 превоза, от които за превоз на 23,22 тона
отпадък с код 19 12 03 с дата на натоварване 19.11.2021 г. попълнен формуляр
по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006 бил представен на
22.11.2021 г. За резултатите от проверката бил съставен констативен
протокол № ККФОС - МД - 47/13.12.2021 г.
До дружеството - жалбоподател била изпратена покана изх. №
12083/20.12.2021 г. за явяване на законен или упълномощен представител за
съставяне на АУАН, която била получена на 30.12.2021 г.
На 06.01.2022 г. в присъствието на двама свидетели и на законния
представител на дружеството - жалбоподател свидетелят М. Д. съставил
АУАН № 6/2022 г., с който повдигнал против дружеството - жалбоподател
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 14 ал. 4 вр. чл.
166 т. 3 от Закона за опазване на околната среда, извършено на 13.12.2021 г. в
гр. София. Актът бил предявен на законния представител на дружеството -
жалбоподател.
Срещу АУАН в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН били депозирани
възражения вх. № 617/13.01.2022 г. от законния представител на дружеството
- жалбоподател чрез адв. Р. Генкова от САК с доводи за неправилно
приложение на материалния закон.
След преценка, че направените възражения не са основателни на
29.06.2022 г. инж. Ирена Петкова - директор на РИОСВ - София, издала
обжалваното наказателно постановление № 111/29.06.2022 г., с което на
основание чл. 166 т. 3 вр. чл. 165 ал. 2 от Закона за опазване на околната
среда наложила на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в
размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 14 ал. 4 вр. чл. 166
3
т. 3 от Закона за опазване на околната среда.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля М. Д., както и писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК: предписание №
62/21.06.2021 г. до "ххххххххххх" ЕАД, издадено от директора на РИОСВ -
София, известия за доставяне, писмо от дирекция "Национален
координационен център" - МОСВ с вх. № 23095/06.12.2021 г., ведно със
справка - информация относно осъществен трансграничен превоз на отпадъци
за месец ноември 2021 г., констативен протокол № ККФОС - МД -
47/13.12.2021 г., покана изх. № 12083/20.12.2021 г., АУАН № 6/2022 г.,
възражения вх. № 617/13.01.2022 г. наказателно постановление №
111/29.06.2022 г., заповед № РД - 71/17.06.2020 г. на директора на РИОСВ -
София, формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006.
Съдът цени с доверие показанията на свидетеля М. Д., които са
логични, последователни и изцяло кореспондират на писмените
доказателства. Свидетелят Д. е извършил проверката на дружеството -
жалбоподател, като в своите показания възпроизвежда констатациите от
проверката и обстоятелствата по извършването й. Дадените от него показания
са изцяло в съответствие с писмените доказателства по делото. Съдът цени и
писмените доказателства, които прецени като последователни, еднопосочни и
съответни на гласните доказателства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи
съгласно чл. 167 и чл. 168 от Закона за опазване на околната среда и видно от
приетата като писмено доказателство Заповед № РД - 71/17.06.2020 г. на
Директора на РИОСВ - София.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели и на
законния представител на дружеството - жалбоподател, подписан е от
съставителя, свидетелите и представляващия въззивника, на когото е връчен и
препис.
Съдът намери обаче, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които са ограничили
правото на защита на жалбоподателя. В АУАН и НП липсва описание на
4
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, в нарушение на
чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, а в наличното лаконично
описание са допуснати противоречия и несъответствия. При описанието на
нарушението и на обстоятелствата по извършването му в АУАН и НП е
посочено единствено, че е получена справка от дирекция "Национален
координационен център" към МОСВ, за месец ноември 2021 г., от която е
видно, че дружеството - жалбоподател е извършило 11 превоза на отпадъци,
като за един брой от тях няма получена предварителна информация в
инспекцията. По-надолу и в АУАН, и в НП се сочи, че "за горецитирания
период и посочените превози, информацията не е постъпвала в инспекцията, с
което даденото задължително предписание не е изпълнено". Така от една
страна се твърди, че дружеството - въззивник не е изпълнило задължението си
да подаде информация в РИОСВ само за един от общо 11-те превоза на
отпадъци през месец ноември 2021 г., а от друга - че за "горепосочените
превози" даденото задължително предписание не е било изпълнено. Така не
става ясно дали се твърди неизпълнение на даденото задължително
предписание по отношение на един превоз или на всички единадесет превоза
за месец ноември 2021 г. На следващо място в АУАН не е посочена датата на
нито един от коментираните превози, в това число и по отношение на
превоза, за който се твърди, че не е изпълнено даденото предписание №
62/21.06.2021 г. на директора на РИОСВ - София. За първи път в
наказателното постановление е посочено, че от справката от Национален
координационен център се установява, че датата на натоварване е 19.11.2021
г.
Налице и несъответствие при посочване датата на нарушението в
АУАН и НП. Като дата на извършване на нарушението в АУАН е посочена
дата 13.12.2021 г. - датата, на която е съставен констативния протокол за
резултатите от извършената проверка. В наказателното постановление
наказващият орган, позовавайки се на възможността, предвидена в чл. 53 ал.
2 ЗАНН, е направил опит да санира допуснатата нередовност и като дата на
извършване на нарушението е посочил 20.11.2021 г., като е посочил, че от
справката от Национален координационен център се установява, че датата на
натоварване е 19.11.2021 г., поради което и нарушението е извършено в деня,
следващ крайния срок за изпълнение на задължението - 20.11.2021 г. Съдът
намира обаче, че в случая допуснатата в АУАН нередовност не е била
5
отстранима по реда, предвиден в чл. 53 ал. 2 ЗАНН. Посочената разпоредба
предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая за
първи път едва с наказателното постановление на жалбоподателя са били
предявени факти и обстоятелства, които не му били предявени със съставяне
на АУАН, който е именно акта, с който се образува
административнонаказателното производство и се определя неговия предмет.
В конкретния случай порокът в съставения АУАН далеч не се изчерпва с
неправилно определяне на датата на нарушението, но се състои и в липсата на
описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, с което
съществено е ограничено правото на защита на въззивника. Така за първи път
едва с наказателното постановление на жалбоподателя са били предявени
обстоятелства на нарушението, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност - не само датата на
извършване на нарушението, но и датата на превоза. Ето защо в случая
наказващият орган не е разполагал с възможността по чл. 53 ал. 2 ЗАНН да
отстрани сам допуснатата нередовност в акта, а вместо това е следвало да
упражни правомощието си по чл. 54 ал. 1 т. 7 ЗАНН и да прекрати
производството с мотивирана резолюция поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН. Като не е
сторил това, а вместо това е издал обжалваното наказателно постановление,
наказващият орган сам е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила в
АУАН и НП представляват достатъчно и самостоятелно основание за отмяна
на наказателното постановление, тъй като са ограничили правото на защита
на жалбоподателя и възможността му да разбере какво е конкретното
административнонаказателно обвинение, срещу което следва да се защитава.
Само за пълнота съдът ще посочи, че не се споделят възраженията за
неправилно посочване на нарушените разпоредби. С разпоредбата на чл. 166
т. 3 от Закона за опазване на околната среда изрично е предвидено
ангажиране на административнонаказателната отговорност за неизпълнение
на предписанията, дадени в индивидуални административни актове от
директорите на РИОСВ.
6
Наред с извода за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила обаче, съдът намира, че неправилно е приложен и материалния закон.
На първо място, не се споделят възраженията на жалбоподателя, че не
е установено извършването на конкретния трансграничен превоз на отпадъци.
Макар свидетелят Д. да заявява, че не е посещавал площадката на
дружеството - жалбоподател, извършването на превоза се установява от
писмените доказателства - справка за извършените превози от "ххххххххххх"
ЕАД за месец ноември 2021 г., както и от формуляр по Приложение VII на
Регламент (ЕО) № 1013/2006. От горепосочените се установява, че
дружеството - жалбоподателя е извършило превоз на 23,22 тона отпадък с код
19 12 03 с дата на натоварване 19.11.2021 г. като попълнен формуляр по
Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006 бил представен на
22.11.2021 г.
В случая дружеството - въззивник е санкционирано за неизпълнение на
предписание № 62/21.06.2021 г. на Директора на РИОСВ, с което му е указано
при извършване на трансграничен превоз на отпадъци не по-късно от деня на
натоварването им да изпраща на електронен адрес ******@**********.***
попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006,
подписан в поле 12. Даденото предписание е в съответствие с разпоредбата
на чл. 22 ал. 4 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. в действащата й към датата на
издаването му редакция /редакция ДВ, брой 30 от 31.03.2020 г./. Съгласно чл.
22 ал. 4 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. /редакция ДВ, брой 30 от 31.03.2020
г./. лицата, уреждащи превози за или внос в Република България на отпадъци
по Регламент (ЕО) № 1013/2006 и получателите на отпадъците в случаите, за
които не се изисква нотификация, изпращат до РИОСВ по местоназначение
на отпадъците по електронна поща не по-късно от деня на натоварване копие
на попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006,
подписан в поле 12. Впоследствие обаче са настъпили законодателни
изменения, които не са били съобразени нито от актосъставителя, нито от
наказващия орган. С изменения в разпоредбата на чл. 22 ал. 4 от Наредба № 1
от 04.06.2014 г., в сила от 01.01.2021 г., е удължен срока за изпращане на
попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006,
подписан в поле 12 от лицата, уреждащи превози, като е предвидено
попълнен формуляр съгласно приложението да се изпраща не по-късно от
един ден от деня на натоварване. Предвид настъпилата законодателна
промяна издаденото предписание, за чието неизпълнение е санкциониран
жалбоподателят, се явява незаконосъобразно и не може да обуслови
ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника.
Предписанията, издавани от директора на РИОСВ по чл. 14 ал. 4 Закона за
опазване на околната среда, се издават при констатирани нарушения и за да
се осигури стриктното изпълнение на закона. Не е допустимо обаче с
даденото предписание да се въвежда различен срок за изпълнение на
нормативно предвидени задължения. Ирелевантно е обстоятелството, че
7
издаденото задължително предписание не е било обжалвано по реда на АПК,
тъй като наказателният съд разполага с правомощие да осъществи косвен
контрол за законосъобразност на административния акт.
По изложените съображения съдът намери, че в
административнонаказателното производство неправилно е бил приложен и
материалният закон, което е следващо самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Аргументите за начина на броене на срока за подаване на попълнен
формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006 съдът намира
за неотносими към предмета на производството, тъй като
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за
неизпълнение на задължително предписание, а не за нарушение на чл. 22 ал. 4
от Наредба № 1 от 04.06.2014 г.
Предвид изложеното жалбата е основателна и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
Предвид изхода на производство право на разноски на основание чл.
63д ал. 1 ЗАНН има жалбоподателят, който претендира и доказва
извършването на разноски в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на
наказващия орган.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2
ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 111/29.06.2022 г., издадено
от Директор на РИОСВ - София, с което на основание чл. 166 т. 3 вр. чл. 165
ал. 2 от Закона за опазване на околната среда на "ххххххххххх" ЕАД, ЕИК
хххххххххх е наложена имуществена санкция в размер на 2 000, 00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 14 ал. 4 вр. чл. 166 т. 3 от Закона за опазване
на околната среда.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК
Регионална инспекция по околната среда и водите - София, с адрес гр.
София, бул. "Цар Борис III" № 136, ет. 10, ДА ЗАПЛАТИ на "ххххххххххх"
ЕАД, ЕИК хххххххххх, сумата от 500, 00 /петстотин/ лева - разноски в
производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
8
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9