Решение по дело №142/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20207160700142
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

317

гр. Перник, 21.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:                                        

                                                СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

          При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа административно дело № 142/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

          Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.

          Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К.И.И., ЕГН ********** *** против Областна Дирекция – Перник при Министерство на вътрешните работи, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Самоков № 1.

          Ищецът твърди, че с наказателно постановление № 18-1158-005518/07.02.2019 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ – Перник са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Сочи, че наказателното постановление е отменено с решение № 447/17.07.2019 г., постановено по АНД № 898/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, оставено в сила с решение № 461/22.10.2019 г., постановено по КАНД № 598/2019 г. по описа на Административен съд - Перник. Твърди, че в хода на съдебното производство е упълномощил адвокат, който да го представлява, за което е заплатил сумата от общо 600 лв. - адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Сочи, че заплатената сума представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност наказателно постановление.

          Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № 18-1158-005518/07.02.2019 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ – Перник, отменено с решение № 447/17.07.2019 г., постановено по АНД № 898/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, оставено в сила с решение № 461/22.10.2019 г., постановено по КАНД № 598/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението – 22.10.2019 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

          Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на Окръжна прокуратура - Перник.

          В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – ОДМВР – Перник. Искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че наказателното постановление не представлява акт, действие или бездействие на администрацията, поради което не могат да се търсят вреди от адресата му, в случай, че същото е отменено. Сочи, че съгласно ЗАНН в производствата по административно наказателни дела страните нямат право на разноски, затова с претендирането им в отделно исково производство се заобикалят уредените в него процесуални правила. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и твърдяната от ищеца имуществена вреда. Твърди се, че наказателното постановление е отменено на процесуално основание, поради което не е отречено извършването на нарушението от ищеца и по тази причина присъждането на обезщетение в негова полза е несправедливо.      Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

          В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Окръжна прокуратура – Перник не е подала отговор.

          В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

          В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва иска. Излага съображения за неговата неоснователност. Моли съда да го отхвърли.

          В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник – прокурор Росица Ранкова счита предявения иск за основателен. Предлага на съда да го уважи.

          Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

          Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим.

          Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

          За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт на  администрацията, чийто адресат е той, е отменен като незаконосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял имуществени вреди.

          От изисканото и представено АНД № 898/2019 г. по описа на Районен съд – Перник се установява, че с решение № 447/17.07.2019 г., постановено по АНД № 898/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, оставено в сила с решение № 461/22.10.2019 г.,  постановено по КАНД № 598/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, влязло в сила на 22.10.2019 г., е отменено наказателно постановление № 18-1158-005518/07.02.2019 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ – Перник, с което на ищеца са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Затова настоящият състав намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск.

          Неоснователно е възражението на ответника, че наказателното постановление не е акт на администрацията по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК и по тази причина отмяната му не е основание за търсене на отговорност за причинените с него вреди. Действително, наказателното постановление не съдържа белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК и не се издава по реда на АПК. По естеството си той е правораздавателен акт, тъй като е издаден в резултат на дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е осъществена в защитата на реда на държавното управление. Представлява санкционираща управленска дейност, която е една от формите на административна /изпълнителна/ дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Затова в обхвата на незаконосъобразните актове, обуславящи отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ попадат и наказателните постановления, отменени с влязло в сила съдебно решение. За преценка приложното поле на цитираната законова норма, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал. Затова независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, той е властнически акт, издаден от административен орган, в резултат на изпълнение на нормативно възложени задължения, в рамките на административната му правосубектност. Следователно наказателното постановление е резултат от изпълнение на административна дейност и отмяната му като незаконосъобразно е основание за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В посочения смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г., постановено от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

          Неоснователно е и възражението на ответника, че твърдените имуществени вреди не се намират в причинна връзка с издаването на незаконосъобразния акт на администрацията. Видно от приложеното АНД № 898/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, ищецът в качеството му на жалбоподател в производството по обжалване на наказателното постановление е бил представляван от адвокат Й.П., който е участвал в съдебните производства пред Районен съд – Перник и Административен съд - Перник. Изготвил е жалбата и отговор по касационна жалба, взел е участие в проведените открити съдебни заседания и е получавал призовки и книжа, адресирани до ищеца. Тези процесуални действия са извършвани въз основа на упълномощаване и сключен договор за правна защита и съдействие. За осъщественото процесуалното представителство пред двете съдебни инстанции, ищецът е заплатил на адвокат П., в брой сумата от общо 600 лв. за. Това е отразено в представените в договори за правна защита и съдействие от 15.05.2019 г. и от 18.09.2019 г. Затова съдът приема, че в резултат на издаването на незаконосъобразния акт на администрацията ищецът е претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.

Настоящият състав не споделя становището на ответника, че е недопустимо претендирането на съдебни разноски в настоящото производство, при положение, че ЗАНН в приложимата му редакция и НПК не предвиждат присъждането на такива. Направените в административно-наказателното производство разноски се претендират от ищеца като вреди от незаконосъобразна изпълнителна дейност. Допустимостта на претенцията се основава на общия правен принцип да не се вреди другиму, регламентиран в чл. 45 от ЗЗД. Той почива на правилото, че всеки трябва да обезщети вредите, които е причинил. Точно затова отсъствието на законова норма, уреждаща правилата за разпределяне на разноските в административно – наказателното производство, обуславя допустимостта на претендирането им в отделно исково производство, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и представляващо частен случай на задължението за обезщетяване на причинените на другиму вреди.

Неоснователно е и възражението на ответника, че процесното наказателно постановление не може да обоснове отговорност на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е отменено на процесуално основание. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК отговорността на административния орган е обусловена от незаконосъобразността на издаден от него акт. Правомощията на решаващия съд в производството по съдебно обжалване на наказателно постановление, регламентирани в чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, чл. 222 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН са да го потвърди, измени или отмени, като касационната инстанция оставя в сила или отменя постановеният съдебен акт. Основанията за отмяна на наказателното постановление се извличат от разпоредбите на чл. 335, ал. 2 от НПК и чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК,  приложими по силата на съответното препращане на чл. 84 от ЗАНН. То е незаконосъобразно във всеки един от следните случаи: издадено е от некомпетентен орган; в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на страните, което не е отстранено; нарушението, което е санкционирано с него, не е извършено, не е извършено от привлеченото към административно-наказателна отговорност лице или не е извършено виновно. Наличието, на който и да било порок в постановения от административния орган правораздавателен акт, води но неговата незаконосъобразност. Основанието на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК за ангажиране отговорността на ответника е тази незаконосъобразност да бъде установена по съответния ред – със съдебно решение. Без значение е обстоятелството, което я обуславя. В настоящия случай с влязло в сила решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-1158-005518/07.02.2019 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ – Перник. Това е и една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск.

Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи до пълния му предявен размер от 600 лв.

Частично основателен е акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2020 г. до окончателното плащане. В останалата част – за периода от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено незаконосъобразното наказателно постановление – 22.10.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба 10.02.2020 г. е неоснователен и следва да се отхвърли. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на изпълнение, затова по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от деня на поканата. В настоящия случай забавата е настъпила с постъпването на исковата молба в съда – 10.02.2020 г. От този момент ответникът дължи заплащане на лихва за забава върху присъдената главница. При доказателствена тежест на ищеца, той не е представил доказателства за отправена до ответника по-ранна покана за заплащане на исковата сума. Затова искът за присъждане на лихва за периода 22.10.2019 г. – 10.02.2020 г. е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ОДМВР – Перник следва да се присъдят направените от ищеца разноски в настоящото съдебно производство в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. – държавна такса.

Мотивиран от горното, Административен съд – Перник

 

Р  Е  Ш  И

 

          ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, ЕИК ****, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на К.И.И., ЕГН ********** *** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебни разноски, настъпили в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно постановление № 18-1158-005518/07.02.2019 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ – Перник, отменено с решение № 447/17.07.2019 г., постановено по АНД № 898/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, оставено в сила с решение № 461/22.10.2019 г., постановено по КАНД № 598/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата подаване на исковата молба – 10.02.2020  г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за забава за периода от 22.10.2019 г. до 10.02.2020 г..

ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, ЕИК ****, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на К.И.И., ЕГН ********** *** сумата от 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                      СЪДИЯ:/п/