Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 317
гр. Перник, 21.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора РОСИЦА
РАНКОВА, като разгледа административно дело № 142/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр.
с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К.И.И., ЕГН **********
*** против Областна Дирекция – Перник при Министерство на вътрешните работи,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Самоков № 1.
Ищецът твърди, че с наказателно постановление №
18-1158-005518/07.02.2019 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ –
Перник са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Сочи, че наказателното постановление е
отменено с решение № 447/17.07.2019 г., постановено по АНД № 898/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник, оставено в сила с решение № 461/22.10.2019 г.,
постановено по КАНД № 598/2019 г. по описа на Административен съд - Перник.
Твърди, че в хода на съдебното производство е упълномощил адвокат, който да го
представлява, за което е заплатил сумата от общо 600 лв. - адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции. Сочи, че заплатената сума
представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото,
поради незаконосъобразност наказателно постановление.
Искането към съда е да осъди ответника да му заплати
сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени
съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията – наказателно постановление № 18-1158-005518/07.02.2019 г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ – Перник, отменено с решение №
447/17.07.2019 г., постановено по АНД № 898/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник, оставено в сила с решение № 461/22.10.2019 г., постановено по КАНД №
598/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението – 22.10.2019
г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените
по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на
Окръжна прокуратура - Перник.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е
постъпил писмен отговор от ответника – ОДМВР – Перник. Искът е оспорен като
неоснователен. Ответникът твърди, че наказателното постановление не
представлява акт, действие или бездействие на администрацията, поради което не
могат да се търсят вреди от адресата му, в случай, че същото е отменено. Сочи,
че съгласно ЗАНН в производствата по административно наказателни дела страните
нямат право на разноски, затова с претендирането им в отделно исково
производство се заобикалят уредените в него процесуални правила. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между отмененото наказателно
постановление и твърдяната от ищеца имуществена вреда. Твърди се, че
наказателното постановление е отменено на процесуално основание, поради което
не е отречено извършването на нарушението от ищеца и по тази причина
присъждането на обезщетение в негова полза е несправедливо. Искането към съда е да отхвърли предявения
иск.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
Окръжна прокуратура – Перник не е подала отговор.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител адв. П. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В. оспорва иска. Излага съображения за неговата
неоснователност. Моли съда да го отхвърли.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура
– Перник – прокурор Росица Ранкова счита предявения иск за основателен.
Предлага на съда да го уважи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл.
37, ал. 2 от ЗМВР и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен по следните
съображения:
За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт
на администрацията, чийто адресат е той,
е отменен като незаконосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял
имуществени вреди.
От изисканото и представено АНД № 898/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник се установява, че с решение № 447/17.07.2019 г.,
постановено по АНД № 898/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, оставено
в сила с решение № 461/22.10.2019 г.,
постановено по КАНД № 598/2019 г. по описа на Административен съд –
Перник, влязло в сила на 22.10.2019 г., е отменено наказателно постановление №
18-1158-005518/07.02.2019 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ –
Перник, с което на ищеца са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от ЗДвП – глоба в
размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Затова настоящият
състав намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск.
Неоснователно е възражението на ответника, че
наказателното постановление не е акт на администрацията по смисъла на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК и по тази причина отмяната му
не е основание за търсене на отговорност за причинените с него вреди.
Действително, наказателното постановление не съдържа белезите на индивидуален
административен акт по чл. 21 от АПК и не се издава по реда на АПК. По
естеството си той е правораздавателен акт, тъй като е издаден в резултат на
дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал
по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е осъществена в
защитата на реда на държавното управление. Представлява санкционираща
управленска дейност, която е една от формите на административна /изпълнителна/
дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа
на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Затова в
обхвата на незаконосъобразните актове, обуславящи отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ попадат
и наказателните постановления, отменени с влязло в сила съдебно решение. За
преценка приложното поле на цитираната законова норма, определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го
е издал. Затова независимо че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, той
е властнически акт, издаден от административен орган, в резултат на изпълнение
на нормативно възложени задължения, в рамките на административната му
правосубектност. Следователно наказателното постановление е резултат от
изпълнение на административна дейност и отмяната му като незаконосъобразно е
основание за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В посочения
смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. №
2/2014 г., постановено от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Неоснователно е и възражението на ответника, че твърдените
имуществени вреди не се намират в причинна връзка с издаването на
незаконосъобразния акт на администрацията. Видно от приложеното АНД № 898/2019
г. по описа на Районен съд - Перник, ищецът в качеството му на жалбоподател в
производството по обжалване на наказателното постановление е бил представляван
от адвокат Й.П., който е участвал в съдебните производства пред Районен съд –
Перник и Административен съд - Перник. Изготвил е жалбата и отговор по
касационна жалба, взел е участие в проведените открити съдебни заседания и е
получавал призовки и книжа, адресирани до ищеца. Тези процесуални действия са
извършвани въз основа на упълномощаване и сключен договор за правна защита и
съдействие. За осъщественото процесуалното представителство пред двете съдебни
инстанции, ищецът е заплатил на адвокат П., в брой сумата от общо 600 лв. за.
Това е отразено в представените в договори за правна защита и съдействие от
15.05.2019 г. и от 18.09.2019 г. Затова съдът приема, че в резултат на
издаването на незаконосъобразния акт на администрацията ищецът е претърпял
имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.
Настоящият състав не споделя становището на
ответника, че е недопустимо претендирането на съдебни разноски в настоящото
производство, при положение, че ЗАНН в приложимата му редакция и НПК не
предвиждат присъждането на такива. Направените в административно-наказателното
производство разноски се претендират от ищеца като вреди от незаконосъобразна
изпълнителна дейност. Допустимостта на претенцията се основава на общия правен
принцип да не се вреди другиму, регламентиран в чл. 45 от ЗЗД. Той почива на
правилото, че всеки трябва да обезщети вредите, които е причинил. Точно затова
отсъствието на законова норма, уреждаща правилата за разпределяне на разноските
в административно – наказателното производство, обуславя допустимостта на
претендирането им в отделно исково производство, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и представляващо частен случай на задължението за обезщетяване на
причинените на другиму вреди.
Неоснователно е и възражението на ответника,
че процесното наказателно постановление не може да обоснове отговорност на
ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е отменено на процесуално
основание. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК
отговорността на административния орган е обусловена от незаконосъобразността
на издаден от него акт. Правомощията на решаващия съд в производството по
съдебно обжалване на наказателно постановление, регламентирани в чл. 63, ал. 1
от ЗАНН и чл. 221, чл. 222 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН са да го
потвърди, измени или отмени, като касационната инстанция оставя в сила или
отменя постановеният съдебен акт. Основанията за отмяна на наказателното
постановление се извличат от разпоредбите на чл. 335, ал. 2 от НПК и чл. 336,
ал. 1, т. 2 от НПК, приложими по силата
на съответното препращане на чл. 84 от ЗАНН. То е незаконосъобразно във всеки
един от следните случаи: издадено е от некомпетентен орган; в хода на
административно-наказателното производство е допуснато нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на страните,
което не е отстранено; нарушението, което е санкционирано с него, не е
извършено, не е извършено от привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице или не е извършено виновно. Наличието, на който и да било
порок в постановения от административния орган правораздавателен акт, води но
неговата незаконосъобразност. Основанието на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с
чл. 203, ал. 1 от АПК за ангажиране отговорността на ответника е тази
незаконосъобразност да бъде установена по съответния ред – със съдебно решение.
Без значение е обстоятелството, което я обуславя. В настоящия случай с влязло в
сила решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №
18-1158-005518/07.02.2019 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ –
Перник. Това е и една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на
предявения иск.
Предвид всичко изложено настоящият състав
намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи до пълния му
предявен размер от 600 лв.
Частично основателен е акцесорният иск за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.02.2020 г. до окончателното плащане. В останалата част – за
периода от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено
незаконосъобразното наказателно постановление – 22.10.2019 г. до датата на
предявяване на исковата молба 10.02.2020 г. е неоснователен и следва да се
отхвърли. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на изпълнение, затова по силата
на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от деня на поканата. В настоящия
случай забавата е настъпила с постъпването на исковата молба в съда –
10.02.2020 г. От този момент ответникът дължи заплащане на лихва за забава
върху присъдената главница. При доказателствена тежест на ищеца, той не е
представил доказателства за отправена до ответника по-ранна покана за заплащане
на исковата сума. Затова искът за присъждане на лихва за периода 22.10.2019 г.
– 10.02.2020 г. е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание 10,
ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ОДМВР – Перник следва да се присъдят направените от
ищеца разноски в настоящото съдебно производство в размер на 300 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. – държавна такса.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
203, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.
Перник, ЕИК ****, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на К.И.И.,
ЕГН ********** *** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – заплатени съдебни разноски, настъпили в
резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно
постановление № 18-1158-005518/07.02.2019 г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ – Перник, отменено с решение № 447/17.07.2019 г., постановено
по АНД № 898/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, оставено в сила с
решение № 461/22.10.2019 г., постановено по КАНД № 598/2019 г. по описа на
Административен съд - Перник, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата подаване на исковата молба – 10.02.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на лихва за забава за периода от 22.10.2019 г. до 10.02.2020
г..
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, ЕИК ****,
с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на К.И.И., ЕГН ********** ***
сумата от 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/