РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова С.а
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500761 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ищеца по
спора „ Заложна къща – Уинн Стандарт „ ЕООД, ЕИК ***** срещу Решение № 260 020 от
05.01.2022 г., пост. по гр.д. № 1038/2020 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е отхвърлен
предявеният от въззивника иск за осъждането на ответното „ Венис 2017 „ ООД, ЕИК *****
да му заплати сумата 5 000 лв., представляваща невърнат паричен заем по сключен между
тях договор за заем от 08.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане и съответно на този резултат
въззивникът – ищец е осъден да заплати на ответното дружество направените от последното
деловодни разноски в размер на 630 лева.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането е за неговата
отмяна и уважаване на иска. Претендират се направените за двете инстанции деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата и по спора „ Венис 2017 „ ООД е депозирал отговор за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски за въззивното производство –
възнаграждение за един адвокат.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от „ Заложна къща –
Уинн Стандарт „ ЕООД, ЕИК ***** срещу „ Венис 2017 „ ООД, ЕИК ***** иск с правно
основание чл.240 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника договор за паричен заем от
08.01.2018 г. му предоставил сумата от 5 000 лв. –предадена в брой, която последният не е
върнал на падежа и към датата на предявяване на иска, поради което претендира за
осъждането му да заплати / върне / заемната сума в горепосочения размер, ведно със
1
законната лихва от предявяването на иска.
Към исковата молба е представен договора за заем от 08.01.2018 г., сключен между
ЗК Уинн Стандарт ЕООД – заемодател чрез управител К. К. и Венис 2017 ООД – заемател
чрез управител същото физическо лице. В чл.1 от облигацията е посочено че страните се
съгласяват заемодателят да предостави на заемателя сумата от 5 000 лв. за задоволяване
текущи нужди на дружеството, че сумата ще бъде предоставена от първия на втория при
поискване – чл. 2, и че следва да бъде върната в срок до 1 година, ведно с 5% лихва.
Ответникът е депозирал отговор, с който заявява да не призвана иска, поддържайки
следните възражения срещу него:
1/ Договорът за заем е нищожен като привиден. Страните не са имали воля за
процесната облигация, нито за каквато и да е друга действителна такава, прикрита чрез нея.
Договорът бил сключен с цел договарящия за ответното дружество К. К. да прикрие
присвояване на парични средства от дружеството като си съставял „ основание „, според
което тези средства постъпвали в дружеството по привидно легален начин“.. В тази
насока се твърди че за периода 19.04.2018 г. – до 21.06.2019 г. К. е изтеглил от банковата
сметка на дружеството парични средства в общ размер от 15 200 лв., които не е отчел за
какво са разходвани, съответно липсват разходно – оправдателни документи за тях, като към
датата на смъртта му - 31.12.2019 г., другият съдружник и управител В.Т. е установила
наличност по сметката в размер на само 739, 08 лева. Липсвала каквато и да е документация
на дружеството, като достъпа на Т. до офиса на регистрирания адрес на управление на
търговеца / личният адрес на К. / бил препятстван от неговите наследници и до момента не е
осигурен.
2/ Договорът за ответника е сключен от лице без представителна власт – К. е приет за
съдружник и управител на Венис 2017 ООД след датата, посочена в представения договор за
заем и конкретно от 23.01.2018 г., с вписване в ТР на 29.01.2018 г., като хипотеза на чл. 301
от ТЗ не е налице, тъй като дружеството узнало за договора с връчване на преписа от
настоящата искова молба и веднага – с депозирания отговор по чл. 131 от ГПК, се
противопоставило на същия. Поддържа се също и че договорът няма достоверна дата.
3/ Заемната сума не е предадена, поради което договорът като реален такъв не е
породил правно действие.
Същите възражения се поддържат от Венис 2017 ООД и в отговора му на
депозираната от Заложна къща – Уинн Стандарт ЕООД въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска.
След анализ на събраните по делото доказателства районният съд е намерил иска за
неоснователен, като е приел че ищецът – при лежаща върху него доказателствена тежест, не
е провел пълно и главно доказване на правнозначимия за спора факт предаването на
заемната сума.
Във въззивната жалба се поддържа този извод да е неправилен с доводи, че договорът
е осчетоводен при ответника на датата на неговото сключването му / т.е. от едноличния
собственик и управител на дружеството към тази дата В.Т./ и този факт сам по себе
обосновава несъмнен извод за получаването на заемната сума.
Безспорно установено е че към датата на сключване на процесния договор К. К. не е
бил съдружник и управител на ответното дружество. Същият е приет за съдружник по
силата на протоколно решение от 23.01.2018 г. на едноличния собственик на Венис 2017
ЕООД В.Т. и договор по чл. 129 от ТЗ от същата дата, а по силата на решение на ОС на
дружеството – вече ООД, също от 23.01.2018 г. е избран и за управител, заедно и поотделно
с досегашния такъв Т.. Горните обстоятелства вписани в ТР на партидата на дружеството на
29.01.2018 г..
2
Установено е от заключението на приетата по делото ССчЕ че сумата от 5 000 лв. е
била осчетоводена във Венис 2017 ЕООД на датата на сключването на договора –
08.01.2018 г., като осчетоводяването е по дебита на счетоводна сметка 501 „ Каса в лева „ и
по кредита на счетоводна сметка 499 – Други кредитори – аналитичност ЗК – Уинн
Стандарт „ и е била включена в счетоводния баланс на дружеството за 2018 г., като на
31.12.2019 г. е взета счетоводна операция „ сторно „ със знак минус на счетоводната
операция от 08.01.2018 г. на основание „ липса на първичен счетоводен документ – ПКО,
разписка или друг документ за получаване на сумата“.
При така установеното споделя се извода на районния съд за приложимост в случая
на хипотеза на чл. 301 от ТЗ - поради липса на противопоставяне на договора от ответното
дружество веднага след неговото узнаване. С факта на осчетоводяване на сумата по
договора при ответника на датата на неговото сключване / без значение основателно или не /
при действащия към тази дата него управител, той и едноличен собственик на капитала В.Т.,
ответното дружеството е узнало договора на така посочената дата / а не както се поддържа с
връчване на препис от исковата молба / и не се е противопоставило. Същото сочи и на извод
че договорът не е антидатиран от К. – сключен от него в по - късен момент, след приемането
му за съдружник и избирането му за управител. С факта на узнаването и при липса на
противопоставяне, ответникът - макар и ненадлежно представляван, става страна по
договора – а не трето лице, поради което неоснователно е и възражението му за липса на
достоверна дата на облигацията по смисъла на чл. 181 ал. 1 от ГПК. Разпоредба визира
третите лица, а не страните по договора, поради което доказване на достоверна дата по
смисъла на същата в случая не е необходимо да се провежда.
Споделя се извода на районния съд че при лежаща върху него доказателствена
тежест ответното дружество не е установило нищожност на процесния договор за заем като
привиден.
Видно от представената компютърна разпечатка от движението по банковата сметка
на Венис 2017 ООД за визирания в същата период са нареждани парични средства за превод
в полза на Роуд стар и за хотел *****. По делото е представен договор за наем на хотел от
19.01.2018 г. / погрешно посочена 2019 г. /, сключен от Венис 17 ЕООД чрез управителя му
В.Т. като наемател от една страна и от друга Х. С. и търговско дружество Роуд Стар ЕООД
като наемодатели, с договорена наемна цена 2 300 евро и срок 5 години. В раздел VII от
този договор страните са се съгласили че до 10.03.2018 г. наемателят се задължава да
извърши реновация на помещенията и тяхното обзавеждане с цел използването на сградата
по предназначение по взаимно съгласувани цени на обща стойност не по малко от 38 000 лв.
и не повече от 40 000 лв., като стойността на извършените СМР и на обзавеждането ще са
сметка на дължимия наем, като 50 % от нея ще се прихваща от дължимия наем, считано от
втория месец от срока на договора – по 2 000 лв. месечно, а останалите 50 % - от дължимия
наем за последните месеци от срока на договора. Същевременно свидетелят Х. П. Т.
депозира показания че през декември 2017 г. е бил заведен от К. К. да види състоянието на
хотела и да направи калкулация относно необходимите СМР и тяхната стойност. Свидетелят
твърди да знае че Т. и К. имали желание съвместно да наемат и разработват този хотел, че
същият към момента на огледа бил в окаяно състояние, че неговия ремонт бил започнат
през януари 2018 г. и инвестираните в него парични средства били на К..
Действително, видно от същата компютърна разпечатка за целия горепосочен период
от банковата сметка са теглени и пари в брой в общ размер от 15 200 лв. – на АТМ с карта
4598…10 – за която по делото няма данни да е на К. К., съответно тези средства да не са
отчетени от него - както се твърди от ответното дружество. Но дори и да се приеме че тези
суми са изтеглени от К. и присвоени от същия, по делото не се установява каквото и да е
връзка на евентуалните неправомерни негови действия в горната насока с процесния
договор за заем и конкретно възведената такава от Венис 2017 ООД под общата и неясна
3
формулировка, че с процесния договор К. К. прикривал присвояване на парични средства на
дружеството, като си съставял „ основание „, според което тези средства постъпвали в
дружеството по привидно легален начин“.
Относно предаването на сумата
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Спор няма че договорът за заем е реален, което означава че за да произведе действие
е необходимо не само съвпадане на насрещните волеизявления на съконтрахентите, но и
предаването на заемната сума от заемодателя на заемополучателя.
Показанията на казания по горе свидетел Т. не установяват факта на предаването на
заемната сума. Свидетелят заявява да знае от К. че е дал за започналия през януари 2018 г.
ремонт на хотела две суми - първо 5 000 лв. и втори път 5 500 лв., но не е присъствал при
предаването на парите, нито знае за разговори между К. К. и В.Т. за отпускане на заеми. На
свидетелят не е известно и в какво качество К. е дал парите и конкретно това да е станало от
името и за сметка на търговското дружество Заложна къща – Уинн Стандарт „ ЕООД.
Напротив показанията на свидетеля – в каквато насока и данните по делото, са че той е
инвестирал лични средства с оглед бъдещото си приемане като съдружник и управител във
Венис 2017 ЕООД за участие в осъществяваната от дружеството хотелиерска дейност.
Факта на предаването на сумата не се установява и от нейното осчетоводяване при
дружеството - заемател, тъй като тази счетоводна операция не е имала своето основание –
първичен приходен счетоводен документ за сумата като постъпила в касата на дружеството,
и като така правилно впоследствие е била сторнирана. Заключението на ССчЕ установява
още че сумата по процесния договор за заем е осчетоводена при заемодателя / по кредита на
счетоводна сметка 501 „ Каса в лева „ и по дебита на счет. Сметка 498 „ Други дебитори -
Венис 2017 ООД/ също при липса на първични счетоводни документи, като и счетоводната
операция е извършена година по късно – на 01.01.2019 г., а за 2018 г. дружеството е подало
декларация към НСИ че не е осъществяло дейност по смисъла на ЗСчетоводстовото.
При това положение съдът намира че взетите при страните счетоводни операции
съответно на 08.01.2018 г. и на 01.01.2019 г. сами по себе си, както и във връзка с
показанията на свидетеля Т. не установяват факта на реалното предаване на процесната сума
от заемодателя на заемополучателя. Съответно неоснователно е поддържаното от
въззивника че осчетоводяването на тази сума от ответника на датата на сключване на
договора доказва по несъмнен начин и факта на нейното предаване, независимо от липсата
на първичен разходен документ при ищеца, съответно на приходен документ при
ответника.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, обжалваното решение за отхвърляне
на иска се явява правилно и се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемата страна се присъждат
направените за настоящото производство деловодни разноски в размер на 696 лв. –
възнаграждение за един адвокат.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260 020 от 05.01.2022 г., пост. по гр.д. № 1038/2020 г. на
Районен Съд – Пловдив.
Осъжда Заложна къща – Уинн Стандарт „ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на „ Венис
2017 „ ООД, ЕИК ***** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 696 /
4
шестстотин деветдесет и шест / лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5