Определение по дело №498/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 260064
Дата: 13 октомври 2020 г.
Съдия: Магдалена Атанасова Лазарова
Дело: 20201010600498
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                            гр. София, 13.10.2020

 

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, пети състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РУМЯНА ИЛИЕВА                                     

                                                ЧЛЕНОВЕ:     КРАСИМИРА РАЙЧЕВА

                                                                МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА

след като се запозна с ВНЧД № 498 по описа на АСНС за 2020г., докладвано от съдия Лазарова, за да се произнесе взе предвид следното:

   

      Производството е по реда на Глава ХХII от НПК, чл. 341 ал.2 вр.чл.249 ал.3  вр. чл.248 ал.1 т.3  НПК.

       Образувано по повод депозиран на 09.09.2020г. частен протест от Специализираната прокуратура против произнесено в разпоредително заседание  определение от 03.09.2020г. по нохд № 748/2020г. по описа на СНС, 11 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения. Настоява се за отмяна на протестирания съдебен акт като неправилен, със застъпване на становището, че за всички обвиняеми е налице „единство между съдържимостта на обвинението, повдигнато от досъдебната фаза и диспозитива на внесения обвинителен акт“, като описаните от съда „непълноти на обвинителния акт не касаят съставомерните признаци на деянията“, напротив в същият детайлно и в нужния обем са отразени „всички елементи на престъпленията“ и в този смисъл не се споделя аргументацията за неяснота на обвинението до степен, обективно затрудняваща правото на защита.  

            В срока по чл.342 ал.2 НПК не са постъпили възражения от подсъдимите и техните защитници.

          Частния протест е подаден в законоустановения срок, от активно легитимирана страна срещу съдебен акт подлежащ на инстанционен контрол, поради което се явява допустим.

         След запознаване с  доводите, изложени в него и с материалите по делото,  мнозинството на  въззивния състав го намира за основателен по следните съображения.    

      Първоинстанционното производство е било образувано на 26.02.2020г. по повод внесен  обвинителен акт срещу три обвиняеми лица: С.Н.В. по обвинение за две престъпления по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 НК и по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 НК; Х. Б.П. по обвинение за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 НК и А.Р.А. по обвинение за извършено престъпление по  чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 НК.

          На 03.09.2020г. в хода на разпоредителното заседание  защитниците на подсъдимите, по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК, са  изразили становище за наличие на основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, което  е било споделено като краен извод в определението, предмет на настоящия въззивен контрол. Касае се за допуснати според СНС съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със съдържанието на внесения обвинителен акт в частта, касаеща престъплението по чл.321 НК, както следва:

-         за обв. В. в обстоятелствената част не са посочени конкретни действия по ръководство на групата – давани указания, поставяни задачи и др. действия в този смисъл;

-         за обв.П. в обстоятелствената част  липсва конкретизация на извършваните от него действия във връзка с претендираните превози, не е посочен нито един подобен превоз с конкретно превозно средство и водач, осъществявали фиктивния транспорт  на стоки, организиран от него, както и „конкретни подставени лица“, с които е осъществявал връзка;

-         за обв.А. в обстоятелствената част липсва описание на извършвани конкретни действия като участник в групата, а вписаното на л.4, че създаването и функционирането на схемата, изисквало да се създаде стройна организация от хора с участието на доверени лица,  не дава яснота „дали представителите на държавното обвинение са имали предвид тримата подсъдими или лица различни от тях“ , като според съда във втората хипотеза „същите следва да бъдат описани“;

-         за обвиняемите П. и А. е констатирано несъответствие между диспозитива на обвинителния акт и обвинението, формулирано в съответното постановление за привличане на обвиняем – целта да извършват престъпления по чл.255 НК в обвинителния акт е поставена в скоби, като според съда не става ясно „дали същата касае само описание на характеристиката на ОПГ по смисъла на чл.93 т.20 НК или е вписана като твърдяна цел на самата ОПГ“.

        В конкретния казус, съдът е съзрял слабости при изготвянето на обвинителния акт, чиято процесуална функция несъмнено е да даде фактическата и правна рамка на обвинението.

      Мнозинството на настоящия съдебен състав  намира, че в съдържателно отношение внесеният обвинителен акт отговаря на изискванията по чл.246 НПК. Съдържа изложение на приетата за установена фактология и съответните правни изводи, поднесени по ясен и разбираем начин, позволяващ на подсъдимите да разберат в какво са обвинени и пълноценно да организират защитата си.

       В този смисъл посочените от СНС неточности и пропуски в съдържанието му  не могат да бъдат отнесени в категорията „съществени процесуални нарушения“ по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 НПК, обуславящи прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

       Не се споделят констатациите за липса на конкретизация в обстоятелствената част, отнасящи се до ръководството на обв.В. и участието на обвиняемите П. и А. в инкриминираната престъпна структура. На стр.5-10 от  обвинителния акт прокурорът е изложил факти  и обстоятелства, въз основа на които е извел изводите си за съпричастност на всеки един от последните двама обвиняеми към деятелността на  групата –   П. приел задачата да подпомага в инкриминирания период организирането на фиктивен транспорт на продукцията на фирмите на С.В. чрез наети камиони и шофьори за и от Република Гърция, с цел симулиране на извършени доставки към и от фирми регистрирани в ЕС, предоставящо неследващо се данъчно предимство на търговските дружества на обв.В., както и да осъществява връзката с поставените лица собственици на фирмите от типа „липсващ търговец“, а А. от своя страна приел да извършва „транспорта“ извън страната, като контролирал фиктивния ВОД и ВОП, ръководейки дейността на „П. К. БГ“ ЕООД /регистрирано на името на неговата съпруга/, на чието име били оформяни документално същите и поемайки „отговорността по намиране на шофьори, които да не будят съмнение, доверени нему лица“. На стр.8-10  са описани  и конкретни действия на членовете на ОПГ по описаната схема, като същевременно на стр.10 изрично е пояснено, че тези действия на П. и А., подпомагащи реализирането на преследваната съвместна цел на групата за осъществяване на престъпления по чл.255 НК, „не са предмет на обвинението и по тях няма повдигнато обвинение за вторични престъпления. Те са описани, с оглед да бъдат онагледени целите на организираната престъпна група, които обхващали механизми по схемата описана по-горе с фиктивен ВОД и ВОП, която не  е предмет на настоящия обвинителен акт за извършване на конкретни данъчни престъпления.“

          В този смисъл формулираната обвинителна претенция по отношение на всеки един от двамата участници се явява достатъчно ясна и ненуждаеща се от допълнително уточнение и детайлизиране по начина указан от СНС.

           Престъпното сдружаване по смисъла на чл.321 НК е деяние с типично формален характер. То не е толкова тясно свързано с конкретно извършваните престъпни деяния, колкото с преследваната съвместна стратегическа цел, за която  е била създадена  групата. Разпределението на роли и задачи не зависи от контекста на отделните престъпни деяния и е налице дори такива да не се осъществяват, поради което отговорността за участие в ОПГ не зависи от участието на лицето в реализиране на посегателство от предмета на дейност - отговорността за него се носи отделно, като в случаите на реализирана вторична деятелност, броят на осъществените деяния е ирелевантен за квалификацията на престъпната общност като ОПГ. Приносът на необходимите съучастници може да бъде различен, както и насоката на деятелността им, като наличието на ОПГ изисква единствено те да са съгласували основните моменти на подготвяните деяния, но не е необходимо да бъдат осъществени такива респективно не е задължително в тях да са взели участие всички членове. В случая дейността на П. и А., като участници в групата, според изложението на обвинителния акт, е имала подпомагащ характер и е била насочена към постигане на набелязаните съвместни цели. Единствено в обхвата на обвинението на обв. В., наред с ръководството на групата е включена престъпна деятелност и по чл.255 НК. Съпричастността на всеки от тримата към ОПГ е подробно описана поотделно, като тезата на прокурора е поднесена по достатъчно ясен начин, и самото й структуриране позволява да се разбере, че се претендира П. и А. да са изпълнявали своите функции под ръководството на В.. Така на стр.5 е посочено, че обв.В. започнал активна дейност по ръководене на така организираната престъпна група, възлагайки конкретни задачи и давайки указания за постигане на поставената цел на останалите двама обвиняеми по реализиране на замислената престъпна схема за избягване установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС от притежаваните от него търговски дружества, произвеждащи млечни продукти, като непосредствено след това е пояснено за всеки от обвиняемите П. и А. поотделно, какви задачи е приел за изпълнение в инкриминирания период на съществуването на ОПГ.

           Не  се споделя и мнението  на СНС, че въпросното „несъответствие“ между диспозитивите на обв. П. и А. в обвинителния акт и съответните постановления за привличане в това им качество създава неяснота относно преследваната престъпна цел. От обстоятелствената част на обвинителния  акт по несъмнен начин се установява, че сдружението между тримата обвиняеми е било създадено за извършване на престъпления именно по чл.255 НК, наказуеми с лишаване от свобода  повече от три години /виж стр.2,4,5/. Същевременно същите като текст не фигурират в диспозицията на нормата на чл.321 ал.3 НК, като квалифициращ деянието признак, поради което не е необходимо да се отразяват и в словесното изписване на диспозитива. /Решение № 237/ 30.06.2015 г. по н.д. № 1987/2014 г., ІІ н.о. на ВКС/.

           С оглед гореизложеното, мнозинството на въззивния съдебен състав намира, че  обжалваният акт следва да бъде отменен, поради което

            

                                       О П Р Е Д Е Л И :

        

           ОТМЕНЯ определение от 03.09.2020г по нохд № 748/2020г. по описа на СНС 11 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения.

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                       о.м.