№ 60
гр. Враца, 20.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 31.01.2019г.,
/тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 542 по описа на АдмС
– Враца за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по чл.284 от ЗИНЗС вр.чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е въз основа на искова молба на С.А.В. ***, депозирана чрез процесуалния му
представител адв. А.К., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ за присъждане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в размер на 2000
лв., произтичащи от бездействие от страна на администрацията
на Затвора В. да изпълни вменени й по закон
задължения. Твърди, че в мястото, където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ – ЗООТ „К. ф.“ към Затвора В., не са осигурени изискуемите
по закон битови условия за пребиваващите
в него, тъй като помещенията не са ремонтирани от години, жизнената площ била крайно недостатъчна,
няма постоянен достъп до течаща вода и
санитарен възел, като нощем физиологичните си нужди пребиваващите осъществяват в кофи, банята е недостатъчна
за удовлетворяване хигиенните потребности на затворниците и се
къпел почти винаги със студена вода, тъй като не оставала затоплена от
бойлера. Посочено е още, че отоплението
в помещението се осъществявало с твърдо гориво, като доставените въглища и дърва
за тази цел били крайно недостатъчни и се налагало да гори лични вещи – дрехи,
обувки и др., не се осигурявали препарати за хигиенизиране на спалните
помещения, столовата и санитарните възли, храната била некачествена и
недостатъчна, а водата била замърсена и пълна с хлор, вследствие на което
изпитвал страх да не се отрови и пиел по-малко от необходимото за утоляване на
жаждата му. Претенцията обхваща периода от 08.11.2017г. до 06.02.2018г., като
се твърди , че вследствие неизпълнение на посочените по-горе задължения на
администрацията да осигури адекватни условия, ищецът е бил унизен
в смисъла, посочен в чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ и е било уронено
неговото човешко достойнство. Претендира се заплащането на законната лихва върху
сумата за обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното ѝ изплащане, както и заплащане на адвокатско възнаграждение
за оказаните безплатно помощ и съдействие в производството по делото по реда на
чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Процесуалният
представител на ответника *П. П. в писмен отговор оспорва изцяло иска. Заявява
се, че ищецът не е представил
доказателства, подкрепящи твърденията му за незаконосъобразно действие
или бездействие на длъжностни лица от Затвора – В., ЗООТ „К. ф.“. Заявява също,
че не е нарушен чл.3 от ЗИНЗС, тъй като ищецът не е бил поставен в
неблагоприятни условия, което да доведе до страдание и унижаване на човешкото
му достойнство, с оглед на което е неприложима и презумпцията за настъпили
вреди съгласно чл.284, ал.5 ЗИНЗС, поради което искът се явява неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият
в делото прокурор дава заключение за частична основателност на исковата
претенция, по отношение на неосигурения достъп до течаща вода и санитарен възел, като
в останалата си част същата се явява недоказана.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Административният
съд, анализирайки събраните по делото
писмени и гласни доказателства
и като се запозна с доводите и
съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представената от ответника Справка,
изготвена от ИСДВР К. М., е видно, че ищецът е постъпил в Затвора – В. на
08.11.2017г. за изтърпяване на наказание 3 м. лишаване от свобода за деяние по
чл.343в, ал.2 НК. Като новопостъпил е разпределен в приемно отделение, където е
престоял 16 дни. На 24.11.2017 г. е преразпределен на комисия в затворническо
общежитие от открит тип „К. ф.“ към затвора гр. В., като присъдата изтърпява в
условията на общ режим от 08.11.2017 г. В същата Справка се сочи, че ищецът е
бил настанен по време на пребиваване в
общежитието в спално помещение №*, заедно с още четирима лишени от свобода, при
спазване на изискването за осигуряване на жилищна площ от 4кв.м за всеки един от тях, като не е
преместван в друго помещение и не е правил оплакване и искане за това. Дава се
информация, че в помещенията няма обособени санитарни възли и няма течаща вода,
като през нощта лишените от свобода
изобщо нямат достъп до такива, а в
светлата част от денонощието това е осигурено в друга сграда. От същата Справка
става ясно, че отоплението в помещенията
е на твърдо гориво /дърва и въглища/, като се подсигуряват достатъчни
количества за поддържане на нормална температура. Заявява се също, че на спалните
помещения се правят освежителни ремонти, има прозорци, чрез които се
осигурява светлина и проветряване, същите редовно се обезпаразитяват,
а независимо от остарялата база, хигиената в кухненския блок и столовата се
поддържа на много добро ниво. Към справката са представени списъци на лишените
от свобода по спални помещения в периода от 24.11.2017г. до 31.01.2018г., както
и график за ползване на банята от тях. По делото са разпитани свидетелите, Т.Т. и Б.Г., като свидетелят Т. Т.
е пребивавал заедно с ищеца в ЗООТ в едно помещение в продължение на 2м. и 10
дни. Същият установява, че тоалетните и баните са в лошо състояние, нямат
врати, всичко се вижда и са недостатъчни. Вечер килията се заключва и за
времето от 21:00 ч. до 06:00 ч. за удовлетворяването на физиологичните си нужди
използвали кофа. Свидетелят установява също, храната е била разнообразна, но
ищецът не се хранел в столовата, а си купувал от лавката. Водата също ставала
за пиене, като периодично взимали проби от нея, за да проверят годността ѝ.
Св. Б.Г., която е съпруга на ищеца, установява, че
всяка седмица му ходела на свиждане и го виждала мръсен, изтощен и слаб. От
него знаела, че в килията било студено, къпел се със студена вода, а за
тоалетна използват кофи. Носела му сапун и прах за да се изпере.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
предявеният иск е допустим, тъй
като е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на
Затвора В. Съдът намира, че
ответникът е пасивно легитимиран
да отговаря по предявения иск, тъй като макар и второстепенен разпоредител с
бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо лице, което осъществява пряко
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, т.е.
той е ЮЛ, представлявано от органа, от чиито бездействия се твърди, че са произлезли вредите.
По силата на разпоредбата на чл.284
от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона.
В ал.1 на тази норма е посочено, че
лишените от свобода и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал.2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на конкретни
хипотези, част от които са недостатъчна жилищна площ, отопление, проветряване,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. С разпоредбата на чл.284 ал.5
от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл.3 ал.1 от
закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното, поради което е необходимо само да се докаже незаконосъобразно
бездействие, произтичащо от предвидено в нормативен акт задължение и това
бездействие да е осъществено от административен орган в това му качество.
Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че
основателността на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
предполага кумулативното наличие на предпоставките акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5
от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Настоящият съдебен състав счита, че претенцията
относно недостатъчната жилищна площ, лошата и недостатъчна храна, както и
лошото качество на питейната вода е недоказана и неоснователна. От
представената Справка, която не е оспорена в производството, е посочено, че
ищецът е обитавал помещение от 30кв.м, което означава, че дори в кратките моменти, в които пребиваващите в
килията са били шест човека, отново са разполагали с изискуемата в закона
жилищна площ от 4кв.м за всеки от тях. От показанията на св. Т., които
съответстват на отразеното в Справката, се установява, че храната е била
разнообразна, а питейната вода с добро качество, с оглед на което претенцията в
тази част е неоснователна. Право на всеки лишен от свобода е да избира дали да
се храни с предоставяната за всички храна или да си купува друга от лавката,
както е в случая.
Съдът обаче намира, че по отношение лошите битови
условия кумулативно дадените предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника са доказани и претенцията на ищеца е основателна. Задължението на административния орган в
лицето на администрацията на ЗООТ “К. ф.” към Затвора В. да осигури при
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ на лишения от свобода подходящи
битови условия произтича от разпоредбите на чл.20 и чл.21 от ППЗИНЗС,публ.ДВ бр.9 от 02.02.2010г., в сила от 01.02.2010г.,изм.
бр.14/10.02.2017г., т.е. действащи в периода, в който се твърди, че са
претърпени неимуществените вреди от ищеца. Доказано беше в производството по
делото, че помещението, в което е бил настанен ищецът, не е имало постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, отоплявано е било неподходящо, не са осигурени адекватни
условия за осъществяване на хигиенните потребности на същия, липсвало е
пълноценно проветряване, предвид удовлетворяването на физиологичните нужди в
кофа, която е била пред помещението. За да приеме за доказани тези факти, съдът
се основава не само на показанията на
разпитаните свидетели, но и на
установеното в публикувания Доклад на Националния
превантивен механизъм към Омбудсмана на РБ за проверките в Общежитие от открит тип „К.ф.“ към Затвора
В. за 2017г., в който се подчертава,
че „това общежитие от открит тип е с най-лоши условия в Република България,
въпреки изразените добри намерения от 2009г. насам за подобряването им. Те може
да бъдат оценени само като нечовешки и унизителни, независимо че общежитието е
от открит тип, същото не подлежи на реконструкция, поради което
се поддържа неизпълнената препоръка от
2012г. за преместване или закриване на общежитието“. Неоснователното
неизпълнение на задължението на администрацията на Затвора В., част от структурата на който е и ЗООТ „К. ф.”, да
осигури адекватни битови условия за лишените от свобода по време на
изтърпяване на наказанието им, представлява
бездействие на административните органи и последица от него са
породените неприятни асоциации у ищеца. Нарушени са правата му не само съобразно българското законодателство, но и според ЕКЗПЧОС, според която конвенция никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко и унизително отношение повече, отколкото е
необходимо за ограничаване на правата му при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Страданията и трудностите, които търпи ищецът, надвишават
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизат извън прага на
строгост по чл.3 от Конвенцията. Претенцията му следва да бъде уважена, но с
оглед времето, през което са търпени негативните последици – около три месеца /съгласно посоченото в Справката/ и че
не е настъпило трайно увреждане на физическото и психическото състояние на
ищеца, съдът намира, че за обезщетяването на вредите следва да бъде присъдена сумата от 300
/триста/ лв., върху която следва да се начисли и законната лихва от датата на
предявяване на иска 04.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. В останалата част до пълния й размер от 2000
лв. претенцията следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът намира за основателно своевременно направеното искане от пълномощника
на оспорващия за присъждане на разноски. Ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя сумата от 10/десет/ лева, представляваща
внесена от него държавна такса. По
отношение на адвокатското възнаграждение, видно от представения договор за
правна защита и съдействие, такова е
договорено при условията на чл.38, ал.2, вр. ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата. Тази разпоредба регламентира безплатна правна
помощ на лица, които са роднини или близки на адвоката, осъществяващ правната
защита. Алинея 2 на същия текст предвижда, че ако насрещната страна е осъдена
на разноски, както е в случая, то адвокатът има право на възнаграждение,
определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,
ал.1 ЗА, т.е в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая, видно от приложения договор за правна защита и
съдействие адв. К.
е упълномощена на 08.08.2018г. да представлява оспорващия по настоящото
дело до приключването му във всички инстанции. Делото е разгледано и обявено за
решаване в две заседания, в които упълномощеното лице се е явило, а след това е
представило и писмена защита. Настоящото дело е административно с определен
материален интерес. Съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с материален
интерес от 1000 лв. до 5000 лв., /както е в случая/ адвокатското възнаграждение
е в размер на 300 лв. плюс 7% за горницата над 1000 лв. В случая претенцията е
заявена в размер на 2000 лв., което в условията на цитираната норма от
Наредбата прави минималното адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв., но
съобразено с уважената част от иска за осъществената процесуална защита на адв.А.К. следва да бъде присъдена сумата 60/шестдесет/лв.На
ищеца следва да бъдат присъдени разноски от 10/лв./ за внесена от него държавна
такса. Искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, направено от
процесуалния представител на ответника, следва да се отхвърли, тъй като при
частично уважаване на иска ищецът не дължи разноски.
Воден от горното и на основание чл.172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на С.А.В. *** сумата от 300
/триста/лв. , представляващи
обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в периода от 08.11.2017г. до 06.02.2018г., вследствие неосигурени адекватни условия в ЗООТ “К. ф.“ към Затвора
В., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2018г. до
окончателното й изплащане, както и 10/десет/ лв. деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния му размер от 2000
лв.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ ДА
ЗАПЛАТИ на адв.А.К. *** сумата от 60 /шестдесет/ лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: