Р Е Ш
Е Н И Е
№
261552 21.05.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на дванадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 19757 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът „Саймън груп 2016” ЕООД, ЕИК *********, е предявил против „БНН 2017”
ЕООД, ЕИК *********, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 345.96 лева – представляваща
цената на доставени и незаплатени стоки - прясно мляко и млечни продукти
/кашкавал и сирене/, за които са издадени следните фактури: фактура №
**********/27.02.2018 г.; фактура № **********/05.04.2018 г.; фактура №
**********/14.04.2018 г. и фактура № **********/21.04.2018 г. и сумата от 57.76 лева – мораторна лихва
за периода от 14.03.2018 г. до 03.12.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
04.12.2019 г., до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че между страните съществували договорни правоотношения, по
силата на които „Саймън груп 2016“ ЕООД доставило на ответното дружество прясно
мляко и млечни продукти /кашкавал и сирене/ на обща стойност 345.96 лева с
включен ДДС. За всяка от извършените доставки била издадена фактура, съдържаща
изчерпателно вида, количеството и единичната цена на доставените продукти, за
които се отнася всяка конкретна доставка, както следва: фактура №
**********/27.02.2018 г. на стойност 62.40 лева; фактура №
**********/05.04.2018 г. на стойност 109.20 лева; фактура №
**********/14.04.2018 г. на стойност 62.40 лева; фактура № **********/21.04.2018
г. на стойност 111.96 лева. Плащането по фактурите следвало да се извърши по
банковата сметка на ищеца, като денят на издаването им е и ден на предаване на
фактурите на ответника, заедно със съответната стока. Твърди, че ответното дружество
не е изпълнило задължението си за заплащане на цената на доставената по
посочените фактури стока. Доколкото ответното дружество изпаднало в забава по
правилото на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, считано от деня следващ 14 дни от издаване на
всяка една от процесните фактури, който е и ден на получаване на стоката от
ответника по всяка фактура, се претендира и сумата от 57.76 лева,
представляваща общо дължимата мораторна лихва за забава върху вземането по
всяка една от процесните фактури, за времето на забавата считано до предявяване
на настоящия иск, формирана както следва: 10.92 лева – лихва за забава за
периода 14.03.2018 г. – 03.12.2019 г. по фактура № **********/27.02.2018 г.; 17.98
лева – лихва за забава за периода 20.04.2018 г. – 03.12.2019 г. по фактура № **********/05.04.2018
г.; 10.92 лева – лихва за забава за периода 29.04.2018 г. – 03.12.2019 г. по
фактура № **********/14.04.2018 г. и 17.94 лева – лихва за забава за периода
06.05.2018 г. – 03.12.2019 г. по фактура № **********/21.04.2018 г. По така
изложените съображения, моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „БНН 2017” ЕООД, не е депозирал отговор на
исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
По делото като писмени доказателства са представени четири броя фактури,
както следва:
фактура № **********/27.02.2018 г., издадена от „Саймън груп 2016“ ЕООД,
като доставчик за получена от „БНН 2017“ ЕООД като получател, стока: варено
прясно мляко Бор Чвор 3 % 1л. – 48 бр., с единична цена 1.08 лева/бр., на обща
стойност 62.40 лева, от които 52 лева данъчна основа и 10.40 лева начислено
ДДС;
фактура № **********/05.04.2018 г., издадена от „Саймън груп 2016“ ЕООД,
като доставчик за получена от „БНН 2017“ ЕООД като получател, стока: варено
прясно мляко Бор Чвор 3 % 1л. – 84 бр., с единична цена 1.08 лева/бр., на обща
стойност 109.20 лева, от които 91 лева данъчна основа и 18.20 лева начислено
ДДС;
фактура № **********/14.04.2018 г., издадена от „Саймън груп 2016“ ЕООД,
като доставчик за получена от „БНН 2017“ ЕООД като получател, стока: варено
прясно мляко Бор Чвор 3 % 1л. – 48 бр.,
с единична цена 1.08 лева/бр., на обща стойност 62.40 лева, от които 52 лева
данъчна основа и 10.40 лева начислено ДДС;
фактура № **********/21.04.2018 г., издадена от „Саймън груп 2016“ ЕООД,
като доставчик за получена от „БНН 2017“ ЕООД като получател, стока: кашкавал
краве БДС тостер – 0.979 кг., с единична цена/кг. - 8.12 лв., на стойност 7.98
лева, сирене краве кутия -7.270 кг., с единична цена/кг. – 4.58 лева, на
стойност 33.32 лева и варено прясно мляко
Бор Чвор 3 % 1л. – 48 бр., с единична
цена 1.08 лева/бр., на стойност 52 лева, като цялата обща стойност на фактурата
е 111.96 лева, от които 93.30 лева данъчна основа и 18.66 лева начислено ДДС.
Фактурите не са двустранно подписани, като в същите е уговорено, че
плащането ще се извърши по банков път.
От заключението на в.л.В.Ш. по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че процесните четири броя фактури, са намерили счетоводно отражение
в счетоводството на ищеца „Саймън груп 2016“ ЕООД; включени са в дневника за
продажбите по ЗДДС на ищеца, в периода на издаване на фактурите, като дължимият
данък е внесен ефективно. В.л.установява още, че в счетоводството на ищеца, по
процесните фактури не са осчетоводени плащания. Вземането на ищеца от ответника
по процесните фактури е 345.96 лв. В.л.е направило извод, че счетоводството на
ищеца е водено редовно. В.л.сочи, че тъй като от счетоводството на ответника не
са представени документи, същото е изискало от ТД на НАП дневник за покупките и
справка декларация по ЗДДС на „БНН 2017“ ЕООД, които последното е представило
на НАП. В.л.посочва, че при извършената проверка на данъчните регистри, се
установява, че три от процесните четири броя фактури са включени в дневник за
продажбите и Справка – декларация по ЗДДС на „БНН 2017“ ЕООД, като ответното
дружество е ползвало данъчен кредит по три от процесните фактури, а именно: по фактура: № **********/27.02.2018 г. – на
стойност 62.40 лева с вкл. ДДС, фактура № **********/14.04.2018 г. – на стойност 62.40 лева с вкл. ДДС и
фактура № **********/21.04.2018 г. –
на стойност 111.96 лева с вкл. ДДС. В.л.установява още, че мораторната лихва
върху всяка неплатена главница за претендираните в исковата молба периоди, а
именно: за период с начална дата – деня, следващ 14 дни от датата на издаване
на всяка една от фактурите до датата на депозиране на исковата молба в съда –
04.12.2019 г. е в общ размер на 56.98 лева.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на сви. В.А.Р./по искане на ищеца/.
От разпита на свидетеля Р.се установява, че същата е работила в ищцовото дружество,
на длъжност „***“, до 2019 г., когато я преназначили в друга фирма. Свидетелят
твърди, че „БНН 2017“ ЕООД били клиенти на „Саймън Груп 2016“ ЕООД, като ищецът
доставял стоки – прясно мляко, на ответника. Твърди, че ответника „БНН 2017“
ЕООД имал неплатени фактури към ищеца „Саймън Груп 2016“ ЕООД, които били
четири на брой, издадени в промеждутъка от февруари до април 2018 г. Сочи, че доставката
на стоки, ставала по заявка по телефона, подавана лично до нея, за доставка на
определено количество прясно мляко, което се доставяло с транспорт на ищцовата фирма
с бус. Твърди също, че лично е доставила заявките на „БНН 2017“ ЕООД, като ги е
предала на лицето, което е било в обекта. Сочи, че заплащането на последните
фактури трябвало да стане по банков път. Твърди още, че е водила няколко пъти разговори
с у.на „БНН 2017“ ЕООД за заплащане на фактурите, като е била уверявана, че
заявките ще бъдат платени.
За успешното
провеждане на предявените искове по чл. 327 ТЗ, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидни
договорни връзки, по силата на които той е изпълнил своето задължение като е
предал стоките, че за ответника е
възникнало задължението за заплащане на уговорената цена и респ. неизпълнението
от страна на ответника на поетите от него насрещни задължения – предмет на
претенциите и размерите им, както и падежа на задълженията по фактурите и
конкретните им размери и периодите на претенцията за забавено плащане.
По делото по безспорен начин се установява, че между страните от 27.02.2018
г., 14.04.2018 г. и 21.04.2018 г., са налице облигационни връзки по повод
доставка и продажба от ищеца „Саймън Груп 2016“ ЕООД на ответника „БНН 2017“
ЕООД, на описаните в процесните три броя фактури, както следва: № **********/27.02.2018 г., № **********/14.04.2018 г. и № **********/21.04.2018 г. – мляко и млечни продукти (кашкавал и сирене).
От приетите по делото гореописани три броя фактури, се установява, че във
всяка фактура са посочени вида на стоката, единичната стойност, дата на
съставяне на фактурата, начин и дата на плащане. Макар процесните три броя
фактури да не са двустранно подписани, безспорно по делото, се установява, че
описаните в горепосочените фактури, стоки са доставени на ответника и приети от
последния. Този извод се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Следва да се
посочи, че съгласно трайната практика на ВКС - Решение № 252 от 03.01.2013 г. по т.д. № 1067 / 2011 по описа на ВКС,
ІІ –ро отделение, Решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ
т. о., Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 96/26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г.
на ВКС, І т.о., Решение № 42/19.04.2010г. по т.д.№ 593/2009г. на ВКС, ІІ т.о.,
Решение № 166/26.10.2010г. по т.д.№ 991/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение №
23/07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и др. се сочи, че фактурата може да се приеме като
доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако
отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената
стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на
техните представители, време и място на сключване на продажбата.
От заключението на в.л.по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесните три броя фактури,
издадени от „Саймън груп 2016“ ЕООД към „БНН 2017“ ЕООД са осчетоводени в
счетоводствата на дружествата ищец и ответник, като общата стойност на горепосочените три броя фактури е
236.76 лева с вкл. ДДС, както и, че в счетоводството на ищеца няма отразени
плащания.
Съгласно търговския характер на сделката и разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, редовно
водените счетоводни книги служат за установяване на търговски сделки между търговци. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./, само
по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на ответника-купувач,
включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по
нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.
Не се представят доказателства за
направени възражения по повод качеството и количеството на доставените стоки и
приемане на същите от страна на ответника, като дори липсват подобни възражения
от страна на ответното дружество. При липса на подобни възражения и
доказателства за направени такива от страна на ответника, то следва да се
приеме, за установено, че ищецът е предал на ответника стоките по процесните три
броя фактури, съобразно договореното количество и качество. Нещо повече, от
събраните по делото гласни доказателства – чрез разпита на свидетеля Радева, се
установява, както съществуването на облигационно правоотношение между страните
по делото по повод доставка на мляко и млечни продукти от „Саймън груп 2016“ ЕООД на ответника „БНН 2017“ ЕООД, но се установяват
и извършените от ищцовото дружество доставки на описаните в процесните фактури
стоки и съответно тяхното приемане от
страна на ответника без възражения. Съдът кредитира свидетелските
показания на св. Радева, при преценка по
реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят работи при ищцовото дружество, като
достоверни, еднопосочни и кореспондиращи на всички събрани по делото
доказателства. Неговите показания се подкрепят и от заключението на в.л.по
назначената съдебно – счетоводна експертиза.
С оглед на изложеното, съдът приема,
че се доказва по безспорен начин наличието на договорни правоотношения между
страните по повод доставка и продажба на мляко и млечни продукти, по три броя
от процесните четири броя фактури, както следва: по фактура № **********/27.02.2018 г., фактура № **********/14.04.2018 г. и фактура № **********/21.04.2018 г. и размерът на дължимите от ответника суми за
така осъществените продажби по тях, а именно на обща стойност 236.76 лева с
вкл. ДДС.
Съдът намира за
неоснователно искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати продажната
цена по доставена стока – мляко, по фактура № **********/05.04.2018 г., поради
следното:
Относно това
твърдяно договорно правоотношение между страните, ищецът не проведе пълно и
главно доказване, за неговото възникване, съответно за изпълнението му от
страна на ищеца. По делото не е представено нито едно доказателство в тази
насока, освен процесната фактура № **********/05.04.2018 г., която, обаче не е
подписана от ответника. Освен това от заключението по назначената съдебно –
счетоводната експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че ответното дружество не е
ползвало данъчен кредит по тази фактура и същата не е включена в дневника му за
продажби и в справката – декларация по ЗДДС.
Ето защо и предвид изложеното, съдът приема, че исковете за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 236.76 лева с вкл. ДДС – представляващо
незаплатена продажна цена по доставени стоки – мляко и млечни продукти, по три
броя фактури, а именно: фактура № **********/27.02.2018
г., фактура № **********/14.04.2018 г. и фактура № **********/21.04.2018 г., са основателни и доказани, поради което и
следва да се уважат, като за разликата над 236.76 лева до пълния им предявен размер от 349.56 лева,
представляваща цената, обективирана във фактура № **********/05.04.2018 г., ще
бъдат отхвърлени.
Уважената главница е за лихвоносно вземане и съответно следва да се уважи и
искането за присъждане на законна лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.12.2019 г.
По отношение не претендираното
обезщетение за забава върху главницата в общ размер на 57.76 лева,
представляващ сбор от обезщетението за забава на главницата в размер на
законната лихва, за периода от 14.03.2018 г. - 03.12.2019г., съдът намира
следното:
В процесните четири
броя фактури липсва изрична уговорка относно срока на задължението за заплащане
на цената. Ето защо, в конкретния случай, следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, според която, ако не е уговорен срок за
плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактурата. Срокът за плащане, по първата процесна фактура (от
27.02.2018 г.), изтича на 13.03.2018 г. вкл., по втората процесна фактура (от
14.04.2018 г.) – на 28.04.2018 г. вкл. и
по третата фактура (от 21.04.2018 г.) – на 05.05.2018 г. вкл. От заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че дължимото
обезщетение за забава по тези три фактури, за периода от 14.04.2018 г. до
датата на исковата молба – 04.12.2019 г., е в общ размер на 39.78 лева.
Предвид отхвърлянето на предявения иск относно главницата, обективирана във
фактура № **********/05.04.2018 г., съдът намира, че по отношението на
недължимостта на това главно вземане, не се дължи и обезщетение за забава.
Ето защо и предвид изложеното, съдът приема, че исковете за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 39.78 лева – представляващо обезщетение
за забава, за периода от 14.03.2018 г. - 03.12.2019 г., са основателни и доказани, поради което и следва да се уважат, като за разликата над 39.78 лева до пълния им
предявен размер от 57.76 лева, ще бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на двете страни, по съразмерност, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът
е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане
на: 100 лева – ДТ, 130 лева - ССЕ и 300 лева – адвокатско възнаграждение. По
съразмерност се дължат 363.04 лева.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради
което и такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „БНН 2017” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Чекеларов“ № 2, ет. 1, ап. 3,
представлявано от у.Б.Н.Н., да заплати
„Саймън груп 2016” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Златю Бояджиев“ № 1, ет. 3, сумата 236.76 лева /двеста тридесет и шест лева и седемдесет и шест
стотинки/ с включено ДДС - главница,
представляваща общ размер на неплатена продажна цена на стоки – прясно мляко и
млечни продукти (кашкавал и сирене), по следните фактури: № **********/27.02.2018 г. – на
стойност 62.40 лева с вкл. ДДС, фактура № **********/14.04.2018 г. – на стойност 62.40 лева с вкл. ДДС и
фактура № **********/21.04.2018 г. –
на стойност 111.96 лева с вкл. ДДС; сумата в размер на 38.98 лева /тридесет и осем лева и деветдесет
и осем стотинки/ - представляваща сбор от обезщетение
за забава на главниците в размер на законната лихва, за периода от
14.03.2018 г. - 03.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба - 04.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 363.04 лева /триста
шестдесет и три лева и четири стотинки/ - разноски
по съразмерност за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца за разликата над сумата от 236.76 лева до пълния предявен размер от 345.96
лева– за главница, представляваща неплатена продажна цена на стоки – прясно
мляко и млечни продукти по фактура № 00100004524/05.04.2018 г. на стойност
109.20 лева с вкл. ДДС, както и за разликата над сумата от 38.98 лева до пълния
предявен размер от 57.76 лева – обезщетение за забава на главницата от 109.20
лева, за периода от 20.04.2018 г. - 03.12.2019 г.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ