Р Е Ш Е Н И Е
№
I-97
07.08.2019г., град
Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на седемнадесети юли две хиляди и девенадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 556 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба, подадена от П.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
офис 6 чрез адв. Панайот Велков (пълнм. л. 3) срещу Решение № 255/01.02.2019г.
постановено по гр.д. № 2120/2018г. на РС Бургас в отхвърлителната му част, а
именно в частта, в която е отхвърлен иска за горницата над 8000 лева до 42000
лева, както и акцесорния иск за законна лихва върху тази сума от деня на
трудовата злополука до окончателното изплащане.
Счита
решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно. На първо място
намира, че съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и че
справедливият размер на обезщетението следва да се определи в размер на 42000
лева. Сочи, че обстоятелствата, обосноваващи размера на справедливото
обезщетение не са били обсъдени поотделно и в съвкупност. Акцентира на съдебна
практика и счита, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
сочещи на трайно увреждане на здравето, което има както физически така и
психично – емоционални отражения, отделно, не съобразил конкретната
икономическа обстановка в страната, както и практиката на съдилищата по сходни
случаи. Сочи, че ищецът е бил в активна трудова възраст – 34 години, но в
резултат от инцидента преживял тежък и продължителен възстановителен период с
интензивни болки и психически страдания, с трайно променен начин на живот,
тежки поражения на психо-емоционално ниво, бил непълноценен работник. При
съвкупна преценка на обстоятелствата намира, че справедливото обезщетение за
преживени болки и страдания е в размер на 42000 лева. На следващо място счита,
че неправилно РС Бургас е приел, че е налице съпричиняване. Отделно от това РС
не определил процентно съотношение на съпричиняването. Твърди, че правилата за
безопасност на труда не били спазвани от работниците и работодателят не
осъществявал контрол за спазване на безопасни условия на труд, липсвали данни
за дисциплинарни наказания. Никой не носил дадената работна куртка, тъй като
работното облекло не било съобразено с климатичните условия, липсвала
климатизация. Сочи, че съгласно съдебна практика обезщетението не следва да се
намалява поради допусната груба небрежност, тъй като работодателят допускал
постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа. Оспорва, че
злополуката е резултат от непочистване на машината като липсвали данни тя да е
била обслужвана технически и затова било възможно злополуката да е резултат от
овехтяване. Нямало ясни правила кой трябва да почиства машината, не се
установявало ищецът да е бил обучаван да почиства машината, а лицето, което
ръководело производствения процес не осъществило нужния контрол за правилното
почистване. Счита, че машината не отговаряла на техническите изисквания.
Поддържа, че работникът не е инструктиран за правилата за безопасност на труда,
работодателят не създал подходящи условия за труд, не доказал какви правила за
безопасност е въвел и какво обучение по спазването им е провел, не упражнил
контрол за спазване на правилата за безопасни условия на труд и носи
отговорност за вредите, причинени от настъпилата трудова злополука като
отговорността му има обективен и безвиновен характер. Моли
да се определи справедливо обезщетение в размер на 42000 лева и да се отхвърли
като недоказано възражението за съпричиняване. Моли да се отмени
първоинстанционното решение в отхвърлителната част и вместо това да се
постанови друго, с което ответното дружество „Брод-Да“ ООД да бъде осъдено да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди допълнително в размер на
34000 лева, представляващо разлика между претендирания размер от 42000 лева и
уважения размер от 8000 лева, ведно със законна лихва върху същото от
14.02.2018г. до окончателното изплащане, както и да се остави без уважение
възражението за съпричиняване. Претендира
разноски. Няма искания по доказателствата.
В
законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Брод – Да“ ООД
чрез адв. А.Т., с който въззиваемото дружество чрез процесуалния си
представител намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС Бургас
за правилно и законосъобразно. Сочи, че първа инстанция е обсъдила всички
събрани по делото доказателства, както и е съобразила степента на настъпилите
увреждания. Намира за неоснователно оплакването, че ищецът е получил трайно
увреждане на здравето. Поддържа, че не е налице проникване в гръдната кухина, а
проникването е подкожно. От забиването на треска в ръката не било настъпило
увреждане на кости и нерви, което да доведе до значителни или трайни
увреждания, не била налице изходна рана. Поддържа становището, изложено в
отговора на исковата молба, че не е налице такова увреждане, което да обоснове
обезщетение в претендирания размер, а съдът правилно преценил интензивността на
претърпените увреждания и определения размер от 15000 лева като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди кореспондират на събраните доказателства и
претърпените болки и страдания. Счита за неоснователни твърденията, че не са
съобразени икономическите условия, както и практиката на други съдилища в
страната. Намира, че е неоснователно възражението за липса на груба небрежност
и излага съображения - ищецът не уведомил за друг подобен инцидент, не почистил
машината, не спазил общите инструкции и предписания за безопасност и хигиена на
труда, не носил работно облекло, в резултат сам с поведението си допринесъл за
настъпване на трудовата злополука. Поддържа, че работодателят осъществявал
контрол за здравословни и безопасни условия на труда съгласно представен
сертификат, протоколи за контрол, а помещението не можело да се климатизира,
тъй като било полуоткрито, всички работници били инструктирани за спазване на
здравословни и безопасни условия на труд и за работа с машините. Намира, че
цитираната от въззивника практика на ВКС, не касае процесния случай и не са
налице предпоставките за изключване на груба небрежност. Работодателят изпълнил
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а
от своя страна работникът не спазил изискванията за здравословни и безопасни условия
на труд и злополуката настъпила поради неговата груба небрежност. Ищецът бил
инструктиран за работа с машина и за нейното почистване, което почистване било
задължение на работещите с нея лица, а обстоятелството, че не била почистена се
установявало от разпитаните свидетели. Отделно, още с отговора на исковата
молба ответникът поискал назначаване на СТЕ за установяване на изправността на
машината, причините за настъпване на злополуката и за уврежданията на ищеца.
Първа инстанция не допуснала експертиза, тъй като намерила, че не е необходима
за изясняване на обстоятелствата по делото, а същите се установявали от разпита
на свидетелите. Счита, че с отказа да допусне експертиза РС Бургас е допуснал
нарушение на процесуалните правила, което довело до ограничаване на правото на
защита, поради което моли при предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК да се
допусне СТЕ от въззивна инстанция. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
В
законния срок е постъпил отговор на въззивна жалба от ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД чрез юрк. Десислава Игова, с който оспорват въззивната
жалба като счита, че при определяне на размера на обезщетението съдът е
преценил релевантните обстоятелства, както и правилно е намерил, че е налице
съпричиняване от работника като уврежданията му се дължат изключително на
собственото му противоправно поведение.
С
Определение № 855/13.05.2019г. по в.гр.д. № 556/2019г. на БОС съдът намери, че
въззивната жалба е редовна и допустима и я внесе за разглеждане в открито
съдебно заседание. Със същото това определение съдът допусна изготвяне на
съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят
чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба, а ответникът – отговора
на въззивна жалба като се изслуша и прие изготвено заключение на
съдебно-техническа експертиза.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и
на основание чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение намира за установено следното от
фактическа страна:
РС
Бургас е сезиран с искова молба от П.С.Н. за осъждане на ответника „Брод – Да“
ООД да му заплати сумата в размер на 37000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, като впоследствие искът е увеличен до
размера от 45000 лева ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
трудовата злополука до окончателното изплащане.
Твърди се, че на 14.02.2018г., докато ищецът осъществявал задълженията
си по трудовото правоотношение, от работеща високооборотна машина отхвръкнала
дървена летва с дължина около метър, която с придадената й от циркуляр
инерционна сила преминала пронизвайки цялата му лява ръка през трицепса, а
впоследствие проникнала в гръдната кухина в непосредствена близост до сърцето,
където спряла. Работникът бил откаран в УМБАЛ Бургас като видно от епикриза при
постъпване в болничното заведение се установявало в гръдния кош чуждо тяло
забито в гръдна стена от предна лява аксиларна линия на стенума; ОДА – чуждо
тяло в лява мишница с умерено кървене. Пациентът бил опериран и на 17.02.2017г.
бил изписан за домашно лечение. С разпореждане на НОИ – Бургас се приело, че
злополуката е трудова. В резултат от злополуката работникът получил открита
рана на предната стена на гръдния кош; открита рана на мишницата, извършена
била операция с екстракция на чужди тела. Счита, че причинените наранявания са
едни от най-тежките и животозастрашаващи, предизвикана била трудност при
дишане, нестабилност при ходене, затруднения при хващане и задържане, което не
отшумявало. Отделно бил зависим от помощта на семейството си, не можел да се
храни самостоятелно и се придвижвал с чужда помощ, а и преустановил трудова
дейност и доходите му намалели драстично. Ищецът усещал ръката си изтръпнала и
слаба, не можел да осъществява физическо натоварване. Сочи, че отговорността за
претърпените неимуществени вреди в претендирания размер следва да се понесе от работодателя.
Ангажира доказателства.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба като ответникът
счита, че преживените увреждания не са с такава висока интензивност, че да
обосноват претендирания размер на обезщетението. Сочи, че няма увреждане на
гръдната кухина, а проникването на треската в гърдите на ищеца било подкожно,
което било отразено в представената епикриза. Нямало увреждане на кости,
сухожилия, което да доведе до значителни или трайни увреждания. Не е имало
увреждане на моториката на крайника на ищеца. Сочи, че увреждането не е
свързано с висока кръвозагуба, не било свързано с промяна на основните му
жизнени функции, не било налице загуба на съзнанието. Твърди, че се касае за
две отделни парчета трески - едното проникнало в гърдите на ищеца, а другото –
в мускулната тъкан на ръката. Оспорва настъпването на психически или
психологически увреждания и претендирания размер на обезщетението като намира,
че преживените болки и страдания не са с такава интензивност, която да го
обоснове. Увредена ръка била лявата, а ищецът не бил левичар, не му било
предписано медикаментозно лечение, не посещавал рехабилитационни процедури, не
му била преливана кръв, лежал в болница само 3 дни, след изписване посетил
колегите си на работа. Въвежда възражение за съпричиняване по смисъла на чл.
201, ал. 2 КТ. Твърди, че машината, на която е работил ищеца била технически
изправна и не била налице пречка да се работи безопасно, при спазване на
технологичните изисквания за това. Ищецът обаче не бил спазил изискванията като
не почистил машината, не спазил т. 11 от общите инструкции и предписания за
безопасност и хигиена на труда с процесната машина, предвиждаща редовно
почистване, не по-рядко от веднъж дневно, а при нужда и по-често; не уведомил
ръководството, че е имало и друг подобен случай, което било регламентирано в т.
1.5.48 от посочените правила. Ищецът не носил работно облекло или средство за
индивидуална защита – т. 17 от правилата.
Поради неспазване на правилата била допусната груба небрежност от страна
на работника. Оспорва представен болничен лист с установена травма на улнарен
нерв като счита, че е с невярно съдържание. Моли да се отхвърли иска. Ангажира
доказателства.
На
основание чл. 219 ГПК по молба на ответника в процеса с определение от 02.05.2018г.
е конституирано трето лице помагач на страната на ответника – ЗАЕД „БУЛСТРАД
Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД. Представя се застрахователна полица за срок от
12 месеца от 29.10.2017г. до 28.10.2018г. третото лице помагач е депозирало
становище, с което намира предявеният иск за неоснователен и недоказан.
Със
становище от 18.05.2018г. ищецът оспорва всички възражения, наведени с отговора
на исковата молба както и представените от ответника писмени доказателства като
твърди, че саморъчните обяснения са неавтентични, оспорва автентичност на
подписа в книгата за инструктаж, верността на удостоверение № ЗБУТ 00487/05.12.2017г.,
автентичността на служебна бележка № 439/21.04.2017г. и декларация като сочи,
че подписа не е положен от ищеца, оспорва верността на изпитен протокол № 439/04.05.2017г.,
както и неговата автентичност, автентичността на списъци за инструктаж, тъй
като подписа не бил положен от ищеца, както и истинността на списък за
раздадено работно облекло. На основание оспорване на истинността на документите
са изискани техни оригинали като ответното дружество със становище от
02.07.2018г. е посочило, че оригиналите се намират в ОД на МВР, за което
представя писмо от ОД на МВР Бургас с
рег. № 251000-14605/27.06.2018г. В съдебно заседание от 19.09.2018г. молбата на
ищеца за извършване на съдебно-графологична експертиза е оставена без уважение като
във въззивната жалба въззивникът не твърди допуснати от първа инстанция
нарушения на процесуалните правила при допускане и събиране на доказателствата и
не се правят доказателствени искания в тази насока, поради което и съдът
намира, че доказателствената сила на представените документи не е надлежно
оборена и писмените доказателства следва да бъдат ценени заедно с всички
останали събрани по делото доказателства.
Представен
е трудов договор между ищеца и ответното дружество от 19.04.2017г. за
установяване на правоотношение за длъжността банцигар, както и длъжностна
характеристика, в която е предвидено, че трябва да притежава необходимите
знания и умения за работа с използваните машини. Отговаря за правилното и
безопасно използване на дървообработващите машини, да ги използва правилно
както и да използва дадените му лични предпазни средства и специално работно
облекло.
Съгласно
списък за раздадено работно облекло на ищеца е предоставено работно облекло –
яке и полугащеризон размер XL обстоятелството, че е раздадено работно облекло
се установява и от разпитаните по делото свидетели.
Видно
от служебна бележка № 439/2017г. на работника – ищец е проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа на 11.04.2017г.
Видно
от изпитен протокол работникът е издържал изпит за проверка на знанията му за
безопасни и здравословни условия на труд. Съгласно удостоверение № ЗБУТ-R-0381/18.09.2017г.
ищецът е преминал курс на обучение по правила за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на 17.09.2017г. Представено е удостоверение № ЗБУТ –
00487/05122017, че П. като банцигар е преминал специализиран курс на обучение
за правилната и безопасна експлоатация, ремонт и обслужване на всички машини за
дървообработване на територията на производствената площадка 04.12-05.12.2017г.
като успешно е положил изпит. Представени са извлечения от книга за начален инструктаж
като с подписа си П.Н. е удостоверил, че му е проведен на 21.04.2017г. и книга
за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж за
проведен такъв на ищеца през месец юли 2017г., октомври 2017г. и януари 2018г.
Представят
се документи за съответствие на процесната машина и за безопасна работа -
декларация за съответствие на машинно оборудване относно трион за надлъжно
рязане, с циркулярни ножове като е посочено предназначението и документацията на машината, както и предписания
за безопасност и хигиена на труда в които подробно са посочени начина на
транспортиране, монтиране, поддръжка и ремонт и мерките, които следва да бъдат
предприети за безопасна работа. В т. 11 е предвидено, че при обработка на
смолисти материали трябва инструментът, отделните устройства, работното
пространство и отделните работни елементи редовно да се почистват от смолата и
замърсяванията, и шпиндела във всеки случай, не по-рядко от веднъж дневно, а
ако е необходимо и по-често. Винтовете за повдигане на главата на шпиндела и
кутията за затягане да се почистват при необходимост.
Съгласно
декларация от 19.04.2017г. П.Н. е запознат с Правилника за вътрешния трудов
ред, с длъжностната характеристика, правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Видно от правилник за вътрешния трудов ред на „Брод
Да“ ООД в чл. 13, ал. 2 работещите са длъжни да изпълняват трудовите си
задължения, определени в длъжностната характеристика и вътрешните нормативни
актове на работодателя, съгласно чл. 15,
ал. 1 - да поддържат ред и чистота на работното място. В раздел V са предвидени
задължения свързани с изпълнение на правилата за безопасни и здравословни
условия на труд като задължение на работодателя е да осигури здравословни и
безопасни условия на труд и е длъжен да осъществи инструктаж на работното място
и на професията. Изрично в чл. 48 е посочено, че работниците и служителите,
работата на които е свързана с използване обслужване и поддържане на машини и
съоръжения и други технически съоръжения с повишена опасност, както и
работниците заети с дейности, които създават опасност за живота и здравето им
задължително се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда. Работещите съгласно
чл. 50 са длъжни да използват правилно машините, дадените им лични предпазни
средства и работно облекло, да информират незабавно работодателя за всяка
възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена
опасност за тяхното здраве и за всички неизправности в средствата за колективна
защита.
Представена
е декларация за трудова злополука, която е регистрирана на 14.02.2018г. С
разпореждане от 27.02.2018г. от ТД на НОИ Бургас декларираната от работодателя
злополука се приема за трудова.
Представят
се писмени доказателства от работодателя
във връзка със злополуката – заповед за извършване на разследване на
злополука, заедно с обяснение от работника, които съдът цени с всички събрани
доказателства.
Видно
от епикриза на П.Н. от Първо отделение по хирургия Университетска многопрофилна
болница за активно лечение Бургас АД, по анамнеза преди около час при работа с
дървообработваща машина, отхвърчат два детайла, които се забиват в гърдите и
л.мишница, постъпва по спешност. Диагноза - установена контузия на гръдния кош;
открита рана на предна стена на гръдния кош, открита рана на мишницата.
Съгласно
представени болнични листи ищецът за периода от 14.02.2018г. до 19.03.2018г. е
бил 4 дни на болнично лечение и 30 дни
на домашен режим с диагноза открита рана на предната стена на гръдния кош. Периодът
на временна неработоспособност е продължен за периода от 20.03.2018г. до
18.04.2018г. като е преписан домашен – амбулаторен режим на лечение с диагноза
открита рана на предната стена на гръдния кош, продължен с болничен лист за
периода 19.04.2018г. до 18.05.2018г. с диагноза травма на нервус улнарис на
ниво мишница, син, съгласно който е предписан домашен амбулаторен режим 30 дни,
продължен с болнични листи за периода 19.05.2018г. до 17.06.2018г., 18.06.2018г.
до 17.07.2018г. и от 18.07.2018г. до 12.08.2018г. със същата диагноза с режим
на лечение домашен -амбулаторен. Съдът намира, че не е успешно проведено
производство по чл. 193 ГПК от страна на дружеството-работодател за оборване на
обвързващата доказателствена сила на болничните листи като удостовереното с тях
се подкрепя и от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза. Съгласно
комплексна съдебно-медицинска експертиза е налице пробиване на ръката на ищеца
в долната трета на мишницата с входно отвърствие, причинено от дъска, и
непроникващо нараняване в областта на предната стена на гръдния кош. Налице е
пробиване на ръката и липсва проникване през стената на гръдния кош, не са
нарушени вътрешни органи, кости, има увредени кръвоносни съдове, но не от
магистрален калибър, налице е контузия на лакетния нерв. При клиничен преглед
се установява засягане на сетивните влакна на нерва, клинически се установява
асиметрия от лека степен на функцията на петия пръст за отвеждане и привеждане,
налице е нетежка малфункция на ръката. Пациентът съобщил за болка в ръката по
хода на нерва, което е възможно при травма на мишницата при контузия на нерв,
при сраствания, не е постъпвал на интензивно лечение, срокът на болничното му
лечение е 14.02.2018г. -17.02.2018г. Рехабилитационни процедури са желателни,
но не са били предписвани, налице са парезии и нарушение на функцията на пети
пръст, от значение е и болковия период, който се установил при прегледа. В
съдебно заседание вещите лица поддържат заключението. Болката в ръката може да се
дължи на срастване на нерва като тези симптоми понякога напълно отшумяват, но
не се знае дали при ищеца ще е така. Вещото лице Стоянов уточнява, че от
вътрешната страна на мишницата бил направен разрез, за да се премахне чуждото
тяло, но нямало изходна рана. Сочи, че процесът на възстановяване е динамичен и
при добри възстановителни процедури състоянието на ищеца може да се подобри
съществено, даже да бъде изцяло възстановен от всяко едно от ограниченията в
движението. Заключението като обективно, безпристрастно и пълно се кредитира от
съда.
По
делото са събрани гласни доказателства като свидетелят А.Л.работи в ответното
дружество като банцигар и е пряк очевидец на процесната злополука. Двамата с
ищеца разбичвали греди на т.нар. многолистов циркуляр, като свидетелят придържал
предната част, а ищецът задния край и след като гредата преминала през дисковете,
парче от него прелетяло покрай Л.и се забило в лявата ръка на П. – в горната
част между лакътя и рамото. Свидетелят придружил пострадалия до болницата като
при срязването на фланелката се установило, че в средата на гърдите има и друго
парче от гредата, забито подкожно и било повече като голяма треска, не помни
големината на второто парче. На машината работили общо 6 души и я чистили и
шестимата, което включвало измитане на талаш, чистене на верига и самата
машина. Докарали машината през 2012 или 2013г. като чисто нова, не се била
разваляна, не знае дали технически е обслужвана. Пострадалият бил облечен с фланелка,
но на всички работници било раздадено работно облекло – гащеризон и яке – зимен
и летен комплект, но тъй като било много топло работили с фланелки, имало
случаи когато ръководството им правило устни забележки, че не ползват работно
облекло. Пострадалият две седмици преди инцидента споделил, че при работа с
машината някакво парче дърво преминало близо до него, но не информирали за този
инцидент. Сочи, че са знаели, че пластините на машината трябва да се почистват
от натрупвалия се талаш и смола, но са подценили това обстоятелство. Пластините
били подвижни и предпазвали от парчета, които можело да изхвръкнат от
нарязваната греда. С натрупване на талаш и смола обаче пластините ставали
неподвижни, не се връщали около яна и се получило отверствие и през него са
минали парчетата към П.. В деня на инцидента не направили проверка на чистотата
на пластините, тъй като се надявали нищо да не се случи. След инцидента П.
вървял сам, отказал носилка, тъй като страничните пречки щели да опират в
забитата в ръката му летва. Свидетелят само го придържал за ръката. П. не
припаднал, но бил уплашен. Парчето, което се забило в ръката му не преминало от
другата страна, нямало изходна рана, а лекарят казал, че няма засегнати
вътрешни органи от второто нараняване в гърдите. В болницата извършили преглед
на П. като счита, че пострадалия не е имал признаци на силна болка, отговарял
нормално на въпросите. Съдът намира, че показанията на свидетеля са
последователни, логични, същият е пряк очевидец на инцидента и в подробности
помни служилото се, поради което счита, че следва да ги кредитира. На неговите
показания кореспондират и показанията на свидетеля Ф.С., който работи в
ответното дружество също като банцигар и присъствал на трудовата злополука. С
машината и преди имало инцидент, но не били уведомявали ръководството за това.
Машината се почиствала набързо и след злополуката разбрали, че именно това е
причината за инцидента. Присъствал, когато П. бил инструктиран за работа с нея
като знаел, че трябва да се почиства, но заради времето, което им отнемало не
го правели. Машината не давала дефекти. Свидетелят в момента на инцидента с П.
бил с гръб към него, но от вика се обърнал като видял, че в лявата ръка на
ищеца има забито дървено парче. П. казал, че под гърдите има забито и второ
парче, но бил с фланелка и свидетелят не видял дали излиза от другата страна на
ръката. П. бил в съзнание, не припаднал. Върху яна, върху който седнал, имало
само три капки кръв. Пострадалият вървял сам, не викал от болка, но бил
уплашен, след операцията се чули по телефона и пострадалия споделил, че не може
да си изпъва торса и че го боли. Два месеца и половина не се бил чувал с П., но
при последния разговор казал, че го боли. На машината работили шест човека,
едни и същи, тя можело да се почиства от всеки, пластините се вадили една по
една и това било наложително, защото трябвало да се премахнат натрупаните талаш
и смола, досега обаче не бил виждал някой правилно да чисти машината и да сваля
пластините. Правен бил инструктаж на свидетеля за машината, но не бил изпитван
за работа с нея. Показанията на свидетеля относно обстоятелството, че
пластините са свалят, за да се почистят се опровергава от изготвеното и прието
по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, че начина на почистване
не е свързан със сваляне или демонтиране на елементи в който смисъл са и
показанията на свидетеля Иван Стоянов, поради което в тази част съдът не ги
кредитира. От разпита на свидетеля Иван Стоянов се установява, че работи в
„Брод Да“ ООД от 2005г., на длъжност „Началник склад и ръководител на
производствения процес“, работното му място било в производствения цех, но
по-настрани. Не винаги работниците носели работно облекло. На П. бил проведен
първоначален и периодичен инструктаж като машината можело да се почисти и без
да се разглобява, почистването ставало с телена четка и по-тънък инструмент, за
да се избутат стърготините и смолата, рядко виждал да се почиства правилно
машината. Работниците не му споделили, че е имало и преди инцидент с машината.
След инцидента говорил с П. по телефона след медицинската интервенция,
предполага, че го е боляло, но не му споделил. Посетил го в болницата - имал
превръзка на гърдите и на ръката, но вървял сам, движел ръката и пръстите си,
сам седнал и легнал на леглото. След седмица се явил в предприятието и също се
движил нормално. Действително, съгласно изложеното от въззивника, свидетелят е
непосредствен ръководител на процеса на работа и неговите показания следва да
се вземат предвид с оглед възможната им заинтересованост, но същите
кореспондират на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно е от
книга за първоначален и периодичен инструктаж, че П. с подписа си е декларирал,
че такъв му е бил извършен. Начина на почистване на машината се подкрепя и от
изготвеното по делото заключение на вещо лице. Това, че същият не е бил
уведомен от работниците за предходен инцидент се установява и от показанията на
останалите разпитани свидетели Л.и Ф.С., както и от тях се потвърждава, че
работниците не носили работно облекло, а само фланелки, а обстоятелството, че е
правил устни забележки за работното облекло се установява и от показанията на
свидетеля Л.. Ето защо съдът не намери основание да не се довери на свидетеля и
затова кредитира показанията му. Свидетелят Д.също е работник в ответното
дружество като започнал работа в началото на лятото на 2017г. като банцигар. Свидетелят
дава противоречиви показания относно обстоятелството дали с ищеца са работили
на една и съща машина – първоначално сочи, че работил на машина различна от
тази, на която работил П., а след това, че двамата са работили на машина
„многолистов циркуляр“, поради което и съдът счита, че не следва да кредитира
показанията на свидетеля, който в случай, че е работил на различна машина не е
могъл да възприеме и провеждан на ищеца инструктаж. В този смисъл не е оборена
доказателствената сила на книгата за инструктаж, в която ищецът с подписа си е
декларирал неизгоден за себе си факт за
проведен инструктаж, както и че е запознат с правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
От
разпита на свидетеля Б.се установява, че е присъствал на изписването на ищеца
от болницата, който бил бинтован около гърдите и на лявата ръка, стенел от
болка и вървял бавно като го придържала жена му, а след това свидетеля. Ищецът
не можел да работи и свидетелят му помагал вкъщи, включително финансово, носил
му болкоуспокояващи, водил го на преглед, оплаквал се от болка, болкоуспокояващите
не били купувани по рецепта, имал белези в двата края на ръката и затова счита,
че ръката му е пронизана. Предава това, което му е споделил ищецът - че летвата
преминала през цялата ръка и се забила в гърдите. Към момента П. също се оплаквал
от леки болки. Съдът кредитира показанията на свидетеля относно непосредствено
възприетите от него факти, но не и за тези, които ищецът му е споделил, тъй
като не е бил техен очевидец, а предава твърденията на Н..
По
делото като свидетел е разпитан и К.К.– младши полицейски инспектор, който си
спомня, че в края на месец март 2018г. ищецът се явил в полицейското управление
в гр. Камено, за да подаде жалба за откраднат телефон, не видял да има белези
или травми, но бил облечен с яке или друга дреха. Управлявал мотопед, без да си
спомня дали е управляван с едната или с двете ръце.
По
делото е приета съдебно-психиатрична експертиза, съгласно която у ищеца се
установява посттравматично стресово разстройство с епизоди на повтарящо се
изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени,
сънища или кошмари. Острата стресова реакция не е преодоляна и прераства в
дистрес. Причината за възникването на посттравматично разстройство е
преживяната психотравмираща ситуация от злополуката, а впоследствие
съобуславящо значение имат и неблагоприятните социално-битови последици от случилото
се травмиращо събитие и случващото се в периода след него, причинената
финансова обезпеченост влошава качеството на живот и психичното състояние на П.Н..
В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение и сочи, че в
момента не се наблюдават психотични отклонения, т.е. поведението му е адекватно
и може да бъде такова, страхът му е свързан с конкретната ситуация и работното
място. Съдът счита, че заключението на вещото лице е обективно, безпристрастно
и пълно, поради което го кредитира.
С
постановеното по делото първоинстанционно решение РС приел, че е доказано
настъпването на трудова злополука и работодателят дължи обезщетение на
работника за последиците от трудовата злополука като е намерил, че
справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е в
размер на 15000 лева като е намерил за основателно и възражението за
съпричиняване и е намалил размера на обезщетението до 8000 лева като е
отхвърлил иска за горницата до претендираната главница от 45000 лева. Предвид
липсата на въззивна жалба в отхвърлената част над 42000 лева до претендираните
45000 лева, решението е влязло в законна сила. Решението е влязло в законна
сила и относно присъденото обезщетение в размер на 8000 лева поради липсата на
жалба в тази част.
Пред
въззивна инстанция е допусната и приета като доказателство съдебно-техническа
експертиза, съгласно която процесната машина е закупена през 2012г. и въведена
в експлоатация на 01.04.2012г. като е монтиран таймер за измерване на работните
часове на машината и при момента на огледа показва 6174 часа като моточасовника
има отношение само за смяна на маслото. Машината работи при 42% натовареност.
Установяват се закупувани части за машината за обслужване. Вещото лице
установява, че надлежното почистване на машина не е свързано със сваляне или
демонтиране на елементи като всички захранващи уреди трябва да се движат
свободно, за да се връщат обратно в първоначална долна позиция на тежестта им и
да са почистени от дървени стърготини, смола и части от материала –трески. Не
са налице данни дали към момента на злополуката машината е изправна, но към
момента на проверката същата е технически изправна. Счита, че липсата на
достатъчно почистване е причина за злополуката, тъй като когато захватите са
добре почистени и незасмолени те се връщат в долна позиция на тежестта си и
създават преграда и невъзможност да се върне отпадъчен материал. Към експертизата
е представено предписание за безопасност и хигиена на труда – превод на
български език, който не е оспорен от страните и е представен и с отговора на
исковата молба. В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение
и подробно отговаря на поставените от страните въпроси. След инцидента не е
установила работата с машината да е била спирана, в предписанието за работа е
предвидено, че при работа трябва да се носи куртка, но при посещението в цеха
работниците носили тениски, не видяла да се почиства машината, но навсякъде в
инструкциите било записано, че трябва да се почиства от смола и замърсяване
поне веднъж на ден. Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно,
безпристрастно и пълно и затова следва да му се довери.
Съдът
намира, че други относими за спора доказателства не са налице.
Въз
основа на така събраните доказателства и установената фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението на първа
инстанция е валидно и допустимо, а по същество е правилно.
Предявен
е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, съгласно която разпоредба за вреди
от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. В тежест на ищеца е да
установи настъпването на трудова злополука при изпълнение на трудовите
задължения, вида на уврежданията и претърпените неимуществени вреди, причинно
следствена връзка между тяхното настъпване и злополуката. Релевирано е
възражение по чл. 200, ал. 2 КТ, съгласно която разпоредба отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Не
се спори между страните и се установи от представените писмени доказателства,
че между тях е налице валидно трудово правоотношение по силата на сключен
трудов договор. Не е спорно и, че на 14.02.2018г., по време на изпълнение на
трудовите си задължения, ищецът е претърпял трудова злополука. Спори се относно
увреждането, което е настъпило, неговата интензивност и отражението му върху
работника, с оглед на което да се определи справедлив размер на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС при определяне размера на вредите следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
На
първо място съдът намира, че от показанията на свидетелите се установява, че
злополуката е настъпила по време на изпълнение на трудовите задължения докато П.
заедно със свидетеля А.Л.са „разбичвали“ греди (янове) на т.нар. „многолистов
циркуляр“ и след като гредата преминала през дисковете, парче от него се забива
в лявата ръка на П. – в горната част. Второ парче се забива в гърдите на
работника, което се установява от изготвената и приета като доказателство по
делото съдебно-медицинска експертиза, съгласно която налице е пробиване на
ръката на ищеца в долната трета на мишницата с входно отвърствие, причинено от
дъска, а в гръдния кош има друго парче дъска. В съдебно заседание вещото лице
Стоянов уточнява, че от вътрешната страна на мишницата бил направен разрез, за
да се премахне чуждото тяло, но нямало изходна рана. Съгласно същото това
заключение липсва проникване през стената на гръдния кош и не са нарушени
вътрешни органи, кости, има увредени кръвоносни съдове, налице е контузия на
лакетния нерв, разкъсване на триглавия мускул на мишницата и големия гръден
мускул. В този смисъл съдът не приема изложеното във въззивната жалба, че
гредата е преминала през ръката на пострадалия и след това се е забила в
гръдния кош. Действително, нараняванията в гръдния кош са опасни за живота на
пострадалия, но в случая не са причинени наранявания, които да са били животозастрашаващи.
Това следва от представените писмени доказателства – епикриза,
съдебно-медицинска експертиза, от краткия престой в болничното заведение и
изписването на пациента за домашно лечение. Въпреки това съдът споделя, че
злополуката е причинила значителна болка на П.Н., което следва от факта, че е
необходима оперативна интервенция, движенията на ръката му са били временно затруднени,
причинени са му две травматични увреждания, първоначално е имал нужда от помощ,
за да се придвижва, което се установява от показанията на св. Б.и от
съдебно-медицинската експертиза - установява се засягане на сетивните влакна на
нерва, клинически се установява асиметрия от лека степен на функцията на петия
пръст за отвеждане и привеждане, налице е нетежка малфункция на ръката, налице
са парезии и нарушение на функцията на пети пръст, от значение е и болковия
период, който се установил при прегледа. Трябва обаче да се отчита и обстоятелството,
че съгласно вещите лица – специалисти болката в ръката може да се дължи на
срастване на нерва като тези симптоми понякога напълно отшумяват, а вещото лице
Стоянов уточнява, че процесът на възстановяване е динамичен и при добри
възстановителни процедури състоянието на ищеца може да се подобри съществено,
даже да бъде изцяло възстановен от всяко едно от ограниченията в движението. От
показанията на св. Каридов се установява, че в края на месец март 2018г. Н. е
имал възможност да управлява мотопед, което свидетелства, че ищецът се връща
към нормалния си начин на живот.
На
следващо място съдът приема, че ищецът е преживял и силен стрес и уплаха от
злополуката, което се установява и от приетото по делото заключение на
съдебно-психиатрична експертиза - преживява посттравматично стресово
разстройство с епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на
внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошмари и причина за това е
именно преживяната психотравмираща ситуация от злополуката. Отчита се обаче и
обстоятелството, че в съдебно заседание вещото лице посочва, че не се
наблюдават психотични отклонения, т.е. поведението на пострадалия е адекватно и
може да бъде такова, страхът му е свързан с конкретната ситуация и работното
място. Доводите, че изпитвал финансови
затруднения, които допълнително влошават неговото психическо състояние се
подкрепят от изготвената експертиза, която сочи, че съобуславящо значение имат
и неблагоприятните социално-битови последици от случилото се травмиращото
събитие и случващото се в периода след него, причинената финансова обезпеченост
влошава качеството на живот и психичното състояние на П.Н.. Към момента обаче няма
доказателства Н. да е неработоспособен и същият да не полага труд. Следва да се
посочи, че възраженията, касаещи ниския
размер на получаваното обезщетение заради неработоспособност и че е значително
под получаваната работна заплата, са неоснователни, защото по същество касаят обосноваване
на претенция за обезщетяване на имуществени вреди каквито в случая не се
претендират. Въз основа на изложеното и отчитайки причинените телесни
увреждания, значително влошаване на здравето на работника, невъзможността да
извършва обичайни движения за определен период от време, причинените стрес и
уплаха, този състав намира, че справедливия размер на обезщетението за
причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 15000 лева, в който
смисъл е и решението на първоинстанционния съд. Въззивна инстанция намира, че този
размер на обезщетението отговаря на конкретните обстоятелства, преживените
болки и страдания и е съобразен с икономическите условия.
Относно
възражението за съпричиняване: работодателят, следва да докаже, че трудовата
злополука е настъпила поради проявена от работника груба небрежност при
изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване
работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност. ОС Бургас намира, че в случая работникът е допуснал
именно такова грубо нарушаване на правилата за здравословни и безопасни условия
на труд и въпреки, проведеното му обучение и инструктаж за работа е допуснал
работата да започне без машината да е добре почистена, без да използва даденото
му работно облекло и в нарушение на чл. 50 от Правилника за вътрешния трудов
ред не е уведомил работодателя за предходен инцидент с машината.
С
посоченото от въззивника Решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
298/2009 г., IV г. о., ГК се приема, че грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ, макар да е субективно отношение на
пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпването на вредоносния
резултат, не винаги е налице, защото не всяко нарушение на правилата за
безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на
този резултат. Щом работодателят допуска постоянна практика при нарушаване
правилата за безопасна работа и щом не осигурява всичко необходимо за нея, в
т.ч. съоръжения и инструменти, не може да се прилага "грубата
небрежност" тогава, когато има трудова злополука. Тогава работниците или
служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не
следва да се намалява.
Този
състав счита, че за да е налице изключване на груба небрежност следва да се
установи първо -че работодателят допуска постоянна практика при нарушаване
правилата за безопасна работа и второ - не осигурява всичко необходимо за безопасна
работа. В случая тези предпоставки не са налице кумулативно, тъй като
работодателят действително е допуснал работниците да работят по тениски, в
който смисъл са показанията на свидетелите, но отново от тях се установява, че
на работниците са правени забележки, че трябва да носят работното облекло.
Съдебният състав намира, че работодателят е извършил необходимите действия да
осигури безопасна работа - запознал е работника с правника за вътрешния трудов
ред, със здравословните и безопасни условия на труд, проведен е първоначален и
периодичен инструктаж, работникът е преминал курс на обучение за здравословни и
безопасни условия на труд, както и за правилна и безопасна експлоатация, ремонт
и обслужване на всички останали машини за дървопреработване, било му е
предоставено работно облекло, не се установява причина за трудовата злополука да
е неизправност на процесната машина, напротив, същата съгласно заключението на
вещото лице е обслужвана, не е установено да е прекъсвала работа или да е било
нужно да преминава ремонт. Ето защо съдът намира, че работодателят е предприел
необходимото, за да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд.
Въпреки това обаче работникът със своите действия е нарушил инструкциите за
безопасност на труда. Съгласно длъжностната характеристика, с която е запознат,
работникът отговаря за правилното и безопасно използване на дървообработващите
машини, трябва да ги използва правилно както и да използва дадените му лични
предпазни средства и специално работно облекло. От събраните по делото гласни
доказателства, както и от заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че основна причина за възникването на инцидента е недостатъчното
почистване на машината. Съгласно чл. 50 от Правилника за вътрешния трудов ред
работниците са длъжни да използват правилно машините, дадените им лични
предпазни средства и работно облекло, да информират незабавно работодателя за
всяка възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена
опасност за тяхното здраве и за всички неизправности в средствата за колективна
защита. Ищецът е запознат с правилника съгласно декларация л. 34 и въпреки, че
видно от удостоверение л. 31 ищецът е преминал успешно и курс на обучение за
правилната и безопасна експлоатация, ремонт и обслужване и е положил успешно
изпит, е допуснал в деня на инцидента да започне работа с машината без да е
достатъчно почистена. Установи се от разпита на свидетелите, че е имало и
предходен инцидент със същата тази машина, но работникът не е уведомил за това
ръководителя на цеха, с което е нарушил чл. 50 от Правилника за вътрешния
трудов ред и е допуснал повторен инцидент, от който е претърпял злополука.
По
изложените съображения с оглед обстоятелството, че работникът не е почистил
достатъчно машината, не е уведомил работодателя за предходен инцидент, не е
носил даденото му работно облекло, съдът намира, че е допринесъл за
настъпването на злополуката като счита, че процентът на съпричиняване е под 50%
около 47%, поради което и определеното обезщетение следва да се намали със
сумата от 7000 лева, каквато преценка като краен резултат е направил и
първоинстанционния съд.
По
изложените съображения въззивната жалба, с която се претендира осъждане на
дружеството работодател да заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди над сумата от 8000 лева до 42000 лева следва да се остави без уважение, а
решението на РС Бургас като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има въззиваемото дружество, което представя списък по чл. 80 ГПК.
Представя се договор за правна защита за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лева. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за основателно и счита, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото и съобразно обжалваемия интерес следва
да се определи възнаграждение в размер на 1550 лева, изчислено съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въззивникът следва да
понесе разноските на въззиваемото дружество и за депозит за експертиза в размер
на 300 лева (в този смисъл Определение № 732 от 22.11.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 5705/2013 г., III г. о., ГК), поради което следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемото дружество разноски за въззивна инстанция общо в размер
на 1850 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 255/01.02.2019г.
постановено по гр.д. № 2120/2018г. на Районен съд Бургас в обжалваната част.
В необжалваната решението е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА П.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
офис 6 чрез адв. Панайот Велков да заплати на „Брод-Да“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ив.Вазов“ № 29А, ет. 1 сумата
в размер на 1850 лева (хиляда осемстотин и петдесет лева) разноски пред
въззивна инстанция.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.