Решение по дело №49978/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21479
Дата: 30 декември 2023 г.
Съдия: Габриела Димитрова Лазарова
Дело: 20221110149978
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21479
гр. ...., 30.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110149978 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЕП” ЕАД /с
предишно наименование „ЧЕЗ ЕБ” АД/ срещу Д. Г. Т. обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника,
който е титуляр на клиентски № 3.... за имот, находящ се на адрес: ............ , които са
възникнали както от факта, че ответника има открита партида с уникален ИТН, по
която е заплащал доставената му на посочения адрес електрическа енергия, така и
съгласно Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕП"
АД , които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат
и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа се, че съгласно тях ищцовото дружество е изпълнило задължението си за
доставка на електрическа енергия за периода от 17.08.2021 г. до 25.10,2021 г. до
посочения адрес, но ответника не е изпълнил задължението си да плати цената на
същата. Твърди се, че задълженията на ищеца за процесния период са
индивидуализирани в следните фактури: фактура № 32S982389 за периода от
16.10.2021 г. до 25.10.2021 г., издадена на 19.11.2021 г., с краен срок на плащане
30.11.2021 г., за сума в размер на 39,88 лв. с включен ДДС. Поддържа се, че
посочените задължения в описаните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕП" АД ,
абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана
електрическа енергия, след който период от време, вземането става ликвидно и
изискуемо. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът Д. Г. Т., представляван от назначен от съда особен представител –
1
адв. К. Д., в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК, е подал писмен
отговор, в който заявява становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № ............ г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, .............
състав, и е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, че по силата на облигационно отношение, възникнало с
ответника, съществувало към процесния период, е доставил електрическа енергия до
процесния имот в посочения размер и за ответника е възникнало задължение за
плащане на дължимата цена. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е
да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника
е да докаже погасяване на дълга на падежа.
От събраните по делото писмени доказателства – заявления за
отсрочване/разсрочване на задължения до ищеца от ответника за процесния имот с
клиентски номер № 30043891704 /л. 33 и сл. от делото/ съдът намира за установено, че
за процесния период страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по повод доставянето на електрическа енергия в имота, находящ се на
адрес: ............. Извода в тази насока се подкрепя и от факта, че ответникът е с
регистрирани постоянен и настоящ адрес, видно от изгответните по делото справки от
Национална база данни „Население”, именно на адреса на имота.
По данни от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническа експертиза /л. 113 и сл. от делото/, което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено, за процесния период от 16.08.2021 г. до 25.10.2021
г. абоната Д. Г. Т. е консумирал 942 квтч. на дневна тарифа и 346 квтч. на нощна
тарифа, като количествата електрическа енергия на двете тарифи съответстват на
разликата от показанията на електромера от края и началото на въпросния период.
Констатирано е, че електромер с фабричен № ********* е в метрологична годност до
2023 г. Вещото лице е табулирано данните от отделните фактури и е потвърдило в
заключението, включително и в проведеното по делото открито съдебно заседание на
30.11.2023 г., че количествата елекрическа енергия, които са доставени в процесния
имот за релевирания в исковата молба период, са вярно отразени в месечните фактури,
приложени по делото.
С оглед заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза, съдът
намира за доказано по делото, че ищецът е доставил електрическа енергия до
процесния имот в посочения в исковата молба размер и за ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимата цена.
Предвид изложеното, предявената искова претенция с правно основание чл. 422
2
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ е основателна и следва да бъде уважена в
цялост.
Основателен е и предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Облигационното правоотношение между страните се регулира от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, одобрени с
решение № 0У-059/07.11.2007 г., влезли в сила на 26.11.2007 г., изменени и допълнени
с Решение № 0У-03/26.04.2010 г. на КЕВР, публикувани във в-к „Телеграф“, бр. 927,
видно от представен сертификат за публикувана реклама. Установеното задължение на
ответника е парично, с оглед на което при забава в изпълнението му длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, по аргумент от чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а по силата на ал.2 – когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца, потребителят следва да
заплати дължимите суми на електропреносното предприятие в срок от 10 дни от
издаването на фактура за съответния период, като неполучаването на съобщение не
освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок
(чл.19, ал.8 ОУ). В съответствие с правилото на чл. 84, ал.1 ЗЗД, денят за изпълнение
на задължението е определен, поради което длъжникът изпада в забава след изтичането
му. От деня, следващ 10-тия ден за плащане, ответникът изпада в забава и от този
момент дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, освен ако не е предвидено друго.
В случая най-ранната фактура е тази от 27.09.2021 г. с падеж 11.10.2021 г., поради
което, считано от 12.10.2021 г. ответникът е изпаднал в забава по отношение
плащането на дължимата по нея сума. Ето защо, ответникът дължи обезщетение за
забава за периода 12.10.2021 г. – 27.01.2022 г. в размер на сумата от общо 6,67 лв.,
начислен върху всяка от претендираните главници от датата на изпадане в забава за
плащане на дължимата сума до 27.01.2022 г.
В обобщение, предвид изложеното, предявените положителни установителни
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът. В негова полза следва да бъдат присъдени такива в общ размер на 469 лв. за
исковото производство, от които 144 лв. – платено адвокатско възнаграждение, 75 лв.
за платена държавна такса, 250 лв. – депозит за вещо лице. В съответствие с
разясненията, дадени в т. 12 на тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № ............ г. по описа на Софийски районен съд, I
Гражданско отделение, ............. състав. Предвид изложеното, в полза на ищеца следва
бъде присъдена и сума в размер на 121 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, от които 25 лв. – държавна такса, и 91 лв. – адвокатски хонорар.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: град
................... дължи на „ЕП“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище в град .... и адрес на
3
управление: ............., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните
суми: 275,78 лв. – главница за неплатена цена на доставена електрическа енергия за
периода 17.08.2021 г. – 25.10.2021 г. в имот - обект, находящ се на адрес: ............, с
клиентски номер 3...., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.02.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сума в размер на 6,57 лв. – мораторна лихва за забава за периода
от 12.10.2021 г. – 27.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 24.02.2022 г. по ч.гр.д. № ............ г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, ............. състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Г. Т., ЕГН **********, с адрес:
град ................... да заплати на „ЕП“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище в град .... и адрес
на управление: ............., разноски за исковото производство в общ размер на 469 лв.,
както и разноски за заповедното производство в общ размер на 121 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4