Решение по дело №23/2022 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 2
Дата: 5 януари 2023 г.
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20221850100023
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. К., 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. А.
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. А. Гражданско дело №
20221850100023 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският
процесуален кодекс / ГПК /.
Ищецът П.К.Б.” ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, със законен представител
С.Н.Н. и Ц.Г.С. – управители, с юрк. Т. К. е предявил против ответника Л. Д.
А., ЕГН ********** от гр. К., ул. „А.С. № 46 в общ размер 3 567.41 лева, от
които : 1 100.00 лева - главница, 532.00 лева – договорно възнаграждение, за
периода от 01.03.2016 г. до 01.02.2018 г., 1 069.26 лева – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и 866.15 лева – законна лихва, за
периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението – 27.10.2021 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е
предявен иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, след като по
ч.гр.д. № 969 / 2021 г. по описа на РС – гр. К. лицето е подало възражение в
срок и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. ал. 4 от
ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса.
Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на
1
Договор за потребителски кредит № ******* / 28.01.2016 г., сключен между
ищеца и К.В.Ц. като длъжник със задължение по договора в размер на 1
100.00 лева, срок на кредита 24 / двадесет и четири / месеца и размер на
вноски 68.00 лева.
Ищецът сочи още, че изпълнява точно и в срок задълженията си по
договора, но ответникът не е изпълнил поетите задължения, като е направил
само една погасителна вноска.
Сочи се още, че в подадена молба за рефинансиране и в раздел V
„Допълнителни възможности за клиента“ клиентът К.В.Ц. изрично е пожелал
с част от сумата по кредита да бъдат заплатени негови задължения към трети
лица, а именно : 200.00 лева към „В.К.“ ООД и задължение в размер на 893.05
лева към „И.А.М.“ АД.
На ищецът е станал известен факта, че длъжникът е починал и е
предприело действия по съдебно събиране на вземанията си по процесния
договор, като е насочило вземането към единствения наследник на починалия
– Л. Д. А.. Твърди се, че към настоящия момент задълженията възлизат в
размер на 3 567.41 / три хиляди петстотин шестдесет и седем лева и
четиридесет и една стотинки / лева.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи
сумата от 3 567.41 лева, от които : 1 100.00 лева - главница, 532.00 лева –
договорно възнаграждение, за периода от 01.03.2016 г. до 01.02.2018 г.,
1 069.26 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
866.15 лева – законна лихва, за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г, ведно
със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 27.10.2021 г. до
изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по
делото.
Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител и не е
взел становище по така предявения иск.
Ответникът редовно призован явява се лично, устно в съдебно заседание
упълномощава да я представлява нейната дъщеря – Ц. В. Ц., ЕГН **********,
която оспорва иска, като сочи, че майка й не е ползвала изтеглените от брат й
пари. Същият впоследствие почива и сега майка й трябва да плаща.
Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени
2
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
Като доказателство по делото е приложен заверен препис от Договор за
потребителски кредит № ******* от 28.01.2016 г., сключен между ищецът и
К.В.Ц. ЕГН ********** за сумата от 1 100.00 / хиляда и сто / лева, за срок от
24 месеца, общо задължение по договора 1 632.00 лева. Към договора е
приложена и Декларация подписана от ответника.
От приложения погасителен план се установява, че кредитът е следвало
да бъде погасен на 01.02.2018 г.
От приложеното извлечение по Договор № ******* е видно, че
ответникът е направил една частична вноска в размер на 30.66 / тридесет лева
и шестдесет и шест стотинки / лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал.,
във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, и се доказва от
приложените по делото писмени доказателства, че между ищеца от една
страна и К.В.Ц. ЕГН ********** от друга страна е била налице
облигационноправна връзка, относно отпуснат кредит.
Видно е от приложеното удостоверение за наследници изх. № 516 /
23.04.2021 г. издадено от Община К., акт за смърт № 0054 / 13.01.2020 г., че
К.В.Ц. ЕГН ********** е починал на 12.01.2020 г. и е оставил единствен
наследник Л. Д. А., ЕГН **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 1 от ЗН : „ Наследниците, които са
приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено,
съобразно дяловете, които получават“ и въпреки че ответницата не е използвала
отпуснатата сума същата следва да бъде върната на ищеца.
От приложеният по заповедното производство препис от решение №
215 от 10.08.2015 г. е видно, че ответницата е приела наследството останало
след смъртта на К.В.Ц. ЕГН **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 1 от ЗН : „ Наследниците, които са
приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено,
3
съобразно дяловете, които получават“ и въпреки че ответницата не е използвала
отпуснатата сума същата следва да бъде върната на ищеца.
Също така съдът приема, че К.В.Ц. ЕГН ********** не е изпълнил
задължението си да заплати в срок дължимата сума, посочена в исковата
молба.
Тук е момента да се посочи, че възраженията на ответника, че сумата
не е използвана от майката на починалия ответник са неотносими към
производството.
С оглед горното съдът намира искът за основателен и доказан, поради
което следва да постанови решение, с което да приеме за установено
съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в общ
размер 3 567.41 лева, от които : 1 100.00 лева - главница, 532.00 лева –
договорно възнаграждение, за периода от 01.03.2016 г. до 01.02.2018 г.,
1 069.26 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
866.15 лева – законна лихва, за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г, ведно
със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 27.10.2021 г. до
изплащане на вземането.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
общ размер от 680.00 лева, а именно : сумата от 200.00 лева – заплатена ДТ и
сумата от 480.00 лева – юрисконсултско възнаграждение / от които 180.00
лева – в заповедното производство и 300.00 лева – в исковото производство /.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Д. А., ЕГН
********** от гр. К., ул. „А.С. № 46 вземането на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК :
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, вх.
„В”, със законен представител С.Н.Н. и Ц.Г.С. – управители в общ размер
3 567.41 лева, от които : 1 100.00 лева - главница, 532.00 лева – договорно
възнаграждение, за периода от 01.03.2016 г. до 01.02.2018 г., 1 069.26 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 866.15 лева –
4
законна лихва, за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението – 27.10.2021 г. до
изплащане на вземането, като основателно и доказано.
ОСЪЖДА Л. Д. А., ЕГН ********** от гр. К., ул. „А.С. № 46 да
заплати на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, със законен представител С.Н.Н. и
Ц.Г.С. – управители на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в
общ размер от 680.00 лева, а именно : сумата от 200.00 лева – заплатена ДТ и
сумата от 480.00 лева – юрисконсултско възнаграждение / от които 180.00
лева – в заповедното производство и 300.00 лева – в исковото производство /.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5