Решение по дело №777/2018 на Районен съд - Поморие

Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е    №28

 

гр.Поморие, 20.02.2020год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на  четиринадесети януари  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАСЯ  ЯПАДЖИЕВА

при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело № 777 по описа за две хиляди и осемнадесета година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от Етажната собственост на сграда находяща се в гр. Поморие, ул. Княз Борис № 211, комплекс „Феста Апартмънтс Поморие представлявана от управителя М.Ч. с процесуален представител адв. Тасев против Л.А.Г..  Ищецът в исковата молба сочи, че Л.Г. е собственик на апартамент № 39 в бл. А на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, със застроена площ 55.38кв.м. , 14.68кв.м. общи масти или общо 70.06кв.м., а  в периода от 25.02.2009т. до 21.07.2017г.  е била собственик и на апартамент № 38, находящ се в бл.А със застроена площ 55.38кв.м. , 14.68кв.м. общи масти или общо 70.06кв.м. и на 12.11.2014 г.  е проведено общо събрание на ЕС  и собствениците са избрали ОС за форма на управление и е определена годишната такса  за управление и поддръжка в размер на 9 евро на кв.м. Сочи, че на 29.06.2017г. е проведено  ОС на ЕС  на което и определена годишната такса за управление и поддържане на  общите части в размер на 5 евро на кв.м., а таксата за Фонд „Ремонт  и обновяване“ е 2 евро  на кв.м. Сочи, че задължението на ответницата за собствения й апартамент № 39 с обща  площ 70.06кв.м.  за 2016г. е  630.54евро равняващи са на 1233.23лв. и  тъй като е платила 448.15лв. дължи сумата от 401.40евро равняващи се на 785.08лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка, а за 2017г. дължи сумите: сумата в размер на  350.30евро равняващи са на 685.13лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части; сумата в размер на 140.12 евро равняващи са на 274.05лв. годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“  на общите части за 2017г.

За апартамент № 38 с обща площ 70.06кв.м. задължението на ответницата  за 2016г .  е в размер на 630.54евро равняващи са на 1233.23лв. и е тъй като е платила 448.15лв. дължи сумата от 401.40евро равняващи се на 785.08лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка, а за 2017г. дължи сумите: сумата в размер на  204.33евро равняващи са на 399.63лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.01.2017г. до 21.07.2017г. и сумата в размер на 81.69 евро равняващи се на 159.77лв. годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“  за периода от 01.01.2017г. до 21.07.2017г. Претендира и лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до завеждане на исковата молба. Претендира и лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Тъй като ответницата не е платила дължимите суми, ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди  ответницата да заплати за апартамент № 39:  сумата в размер на 401.40евро равняващи са на 785.08лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части  за 2016г.  и сумата в размер на 80.00 евро равняващи се на 156.46 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 401.40евро  за периода от 01.01.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.;  сумата в размер на 350.30евро равняващи са на 685.13лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части  за 2017г.  и сумата в размер на 50.21 евро равняващи се на 98.21 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 350.03евро  за периода от 21.07.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.;  сумата в размер на 140.12 евро равняващи са на 274.05лв. представляваща  годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“  за 2017г. и  сумата в размер на 19.57евро. равняващи се на 38.28лв., представляваща законна лихва върху сумата от 140.12евро за периода от 21.07.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.   и за апартамент № 38 сумата в размер на 401.39евро равняващи са на 785.07лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части  за 2016г.  и сумата в размер на 80.00 евро равняващи се на 156.46 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 401.39евро  за периода от 01.01.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.; сумата в размер на 204.33евро равняващи са на 399.63лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части  за периода от 01.01.2017г. до 21.07.2017г.  и сумата в размер на 29.29 евро равняващи се на 57.28 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 204.33евро  за периода от 21.07.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.;  сумата в размер на 81.69 евро равняващи са на 159.77лв. представляваща  годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2017г. до 21.07.2017г.  и  сумата в размер на 11.71евро. равняващи се на 22.90лв., представляваща законна лихва върху сумата от 81.69евро за периода от 21.07.2017 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г.

Моли съдът да присъди законни лихви върху описаните задължения от момента на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане и да присъди на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие" направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовата ЕС чрез упълномощен процесуалния си представител – адв. Станимир Тасков, сочи, че с решение № ІV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са отменени всички решения на ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г., поради което исковите суми и за 2017г. се претендират като дължими на основание решението на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., взето по т. 2 от дневния ред.

Ответникът в представен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, оспорва допустимостта и основателността на иска. Сочи че ответницата е собственик на имот в бл.А, но ЕС не съществува и не дължи сумите тъй като:

 В комплекса не са извършвани поддръжка и управление на общите части за твърдяните периоди. Всички дейности по управление и поддръжка на общите части на блок „А" са извършвани от ЕС на блок „А", учредена с протокол от събрание, което е проведено още на 26.08.2015 г.; таксата за управление и поддръжка е определена на 9€/кв.м., което е нарушение на императивна правна норма - чл.51, ал.1 от ЗУЕС;    с решение от 12.11.2014 г. е определена единствено такса за поддръжка за 2015 година (такава е точката, по която е свикан дневния ред и по този начин следва да се тълкува и решението на ОСЕС - за приемане на такса за поддръжка единствено за 2015 г.). За 2016 и 2017 г. няма определена такса, и тази за 2015 не може автоматично да се приложи за следващите години, тъй като няма такава норма в закона, нито волята на законодателя е била такава;  че  не е указано, никъде дали таксата се събира само на база квадратурата на апартамента (чистата застроена площ) или само на база общите части (описани в нотариалните актове на собствениците също като квадратни метри общи части) или пък като сбор от двете и в тази връзка сочи, че прави възражение, че таксата е неопределяема; .

Възразява срещу възможността подобна ЕС да съществува (във формата, в който е организирана), т.е. срещу материалната легитимация на ищеца, тъй като Комплекс „ФЕСТА ПОМОРИЕ РИЗОРТ" не е жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на §1, т.З от ДР на ЗУЕС и  управлението следва да се извършва от Общо Събрание на Етажна Собственост, като  комплексът е въведен в експлоатация на 08.12.2008 г. и нанесен в кадастъра като 5 отделни сгради - 4 жилищни (с идентификатори с последни номера 1,2,3 и 5) и една ХОТЕЛСКА сграда (идентификатор 57491.509.34.4). и  цялата сграда хотел е собственик на едно лице - „ФЕСТА ХОТЕЛИ" АД, , а за хотела общите части на се описани и не се числят, а в в хотелската сграда няма етажна собственост - цялата сграда е собственост на едно лице - тя се експлоатира и управлява самостоятелно от собственика си - „ФЕСТА ХОТЕЛИ" АД.

На следващо място сочи,  че ответницата  не е ползвала или пребивавала в имота си в гр.Поморие през 2016 и 2017 години за повече от 30 дни не дължи таксите,а   разпоредбата на чл. 51, ал.1 и ал. 2 е императивна и не може да бъде дерогирана по решение на ОС на ЕС /Определение № 1097/2011 г. по гр.д. № 630/2011 г. на ВКС, I г.о./.

Моля съдът да постановите решение, с което да отхвърлите исковете и претендира направените разноски. Представя писмени доказателства. Моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетели. Претендира разноски.

Предявени са обективно съединени иска с правно основание чл.6, ал.1 т.10 вр. с чл. 38, ал.1 от ЗУЕС и  съответно с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представения нотариален акт № 46,том II, рег.№2115,дело №238/25.02.2009г. по описа на нотариус Г.Недени, с район на действие – района на РС – Поморие, че ответницата е придобила на 25.02.2009 два апартамента в комплекса  в бл.А  0 ап.38 и ап.39. Видно  от представената  справка по лице от Службата по вписвания  Л.Г. на 21.07.2017г.е дарила  ап.38 на  Мария Фокша.

Видно от представения Протокол от ОС на собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ на 12.11.2014 г., е било проведено Общо  събрание на собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ на което били приети решения, с които е избран управителен съвет, определен  е размера на таксата за поддръжка в размер на 9 евро/кв.м. без ДДС и е упълномощен УС на ЕС да подпише договор за управление и поддръжка с избрана компания. Взето е решение за създаване на Фонд „Ремонт и обновяване“ в който се заделят 2 евро/кв.м. от събраната такса за управление и поддръжка и е  приет е правилник за вътрешния ред.

 Във връзка с твърденията в отговора на исковата молба, за наличие на отделни самостоятелни блокове в комплекса са представени:

Решение №106/2018г. по гр.дело 376/2017г. на РС Поморие и Решение № 73/23.05.2017г. по гр.дело 494/2016г. на ПРС;    с които са отменени решения приети на проведеното на 24/25.02.2017г. ОС на ЕС на блок А, Б,В,  и решенията приети на проведеното на 22.08.2016г. ОС на ЕС на блок А. Видно от представените решения съдът е приел, че не се касае за отделни изолирани сгради, които могат да бъдат подчинени на различен режим на управление, не се касае и за сграда с повече от един вход, който да обслужва само определени обекти.  Макар да има няколко вход/изхода, то никой от тези входове не е изграден с цел за да обслужва само определени обекти, а са изградено по скоро за удобство, като от всеки от входовете може да се стигне до всички обекти. В тази връзка и съдът приема, че в блок А няма обособена самостоятелна ЕС, въпреки твърдението на ответницата за учредяването на  ЕС.

      Според съда всички направени възражение в исковата молба относно свикването на ОС, ЗУЕС провеждането, размера на вноската са преклудирани, тъй като считано от датата на поставяне на обявлението за изготвен протокол на ОС на ЕС, всеки един от етажните собственици има правна възможност да иска отмяната на взетите решения  в тридесетдневен срок. В случая доказателство за изпълнение на процедурата по чл.16, ал.7 от ЗУЕС съставлява представения протокол от 12.11.2014г. в 13.00 ч. за поставяне на протокола от ОС на видно място. Така считано от 12.11.2014г. за ответника е възникнало правото да иска в тридесетдневния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост, който срок е изтекъл на 12.12.2014г. / петък/. Като не е поискал отмяна на решенията и не са представени доказателства за отмяна на взетите решение на  ОС проведено на 12.11.2014г. съгласно специалния ред на чл. 40 от ЗУЕС, решенията са влезли в сила и произвеждат действие, като обвързват етажните собственици по отношение на приетото с тях и са задължителни за собствениците.

Представен е и протокол от проведено на 29.06.2017 г. ОС на ЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м. Не се спори, че с представеното по делото решение № ІV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, са отменени всички решения на посоченото ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г.

Във връзка с твърдението, че ответницата е плащала  такса са  управление и поддръжка, но на ЕС на блок А, а не на ищеца,  е представено копие от приходен касов орден от 18.06.2016г. в който като вносител на сумата от 420 лева – такса за поддръжка за 2016г. е посочена Л.Г.  и копие от приходен касов орден от 13.08.2018г. в който като вносител на сумата от 379евро – такса за поддръжка за 2017г. е посочена Л.Г.,   като и в двата документа липсва положен подпис от вносителя на сумата. Относно твърдението, че ответницата не ползвала имотите си повече от 30дни в годината не се представиха доказателства, като съдът счита че явно закупуването на повече от едни имот е с цел инвестиция и е без значение дали ответницата лично е ползвала имотите, тъй като същите  могат да бъдат отдавани под наем или  предоставяне безвъзмездно за ползване на други лица.

При така установената фактическа обстановка съдът счита предявените искове  основателни.       

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответницата е била собственик на два самостоятелни обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост, като на на 21.07.2017г. е дарила единия имот на Фокша.

В  чл. 38, ал. 2 ЗУЕС е предвидена възможност при неизпълнение на решението на общото събрание в определения срок председателят на УС (управителят) може да предяви иск за осъждане собственика за плати дължимите суми.

 За уважаването иска е необходимо ищецът да се докаже, че е взето решение, което е обвързало ответницата в производството. В случая по делото не са наведени твърдения решенията приети на  проведеното на 12.11.2014 г. Общо събрание  да са били отменени по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което посочените решения следва да се съобразяват от съда.  Според съда всички направени възражение в исковата молба относно свикването на ОС, ЗУЕС провеждането, размера на вноската са преклудирани, тъй като считано от датата на поставяне на обявлението за изготвен протокол на ОС на ЕС, всеки един от етажните собственици има правна възможност да иска отмяната на взетите решения  в тридесетдневен срок. Трайната съдебна практика е приела, че с 

 

 

 

лед като по специалния ред предвиден в закона и в преклузивните срокове по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС никой от етажните собственици не е поискал отмяна на решенията на ОС на ЕС, за тях е преклудирана възможността да правят последващи възражения относно незаконосъобразността на тези решения.  

 

 

 

По отношение на доводите за нищожност на решенията за определяне размера на дължимата от съсобствениците годишна такса за поддръжка и управление поради противоречие с императивна норма, а именно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, също е налице установена съдебна практика, съгласно която след влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.  Законосъобразността на решенията приети на ОС на ЕС  се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.

Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми само в производството по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, каквото не е настоящото /в този смисъл решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. на ВКС/. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответникът относно размера на таксата за  поддръжка, квотите при провеждане на събранието, изчисляването на общите части. Няма правна възможност в настоящото производство да се навеждат възражения срещу решението на общото събрание проведено на 12.11.2014г. след като няма данни по делото (а и не се твърди) тези решения да са отменени по надлежния ред. 

Съдът намира за неоснователно възражението, че ответницата не е пребивавала в имота си повече от 30 дни и в тази връзка не дължи таксите за поддръжка на имота. Не се ангажираха доказателства в тази насока, а и  през 2017г. апартамент № 38 е бил дарен от ответвницата на М.Фокша и доколкото апартамент № 38 през 2017г. /за която година е претенцията/ е бил собственост  през една част от година на  един собственик, а през другата част на друг  собственик, то разпоредбата на чл. 51, ал.2  ЗУЕС не може да намери приложение, след като  ответницата не е била собственик на имота през цялата година.

Следва обаче, да се отбележи, че в самия отговор на исковата молба се съдържа противоречие относно задължението за плащане на вноските за управление и поддръжка, тъй като се твърди, че ответницата   не е ползвала имота повече от 30дни и не дължи таксите, но  се твърди и че е платила на  ЕС на  блок А.

За неоснователно съдът намира и възражението за неяснота относно начина на изчисляване на таксата доколкото размерът й ясно е закрепен към квадратурата на притежаваните обекти от ответницата. Доколкото годишните такси се дължат отнапред за предстоящата година, както и извършването на разходите не са елемент от фактическия състав на предявения иск, то и възраженията за ненадлежно осъществяване на дейностите по поддръжка не биха могли да обосноват недължимост на сумата към етажната собственост. Тъй като на ОС е взето решение размерът на таксата за поддържане на общите части на ЕС да е  9 евро на кв. м., като в тази такси е включена и таксата от 2 евро на кв.м., която следва да се заделя за фонд „Ремонт и обновяване“, то за ответникът  е възникнало задължение за внасяне на сумата от 9 евро на кв.м. за притежаваният от него самостоятелен обект. Тъй като няма спор, че общата квадратура на притежавания от ответницата апартамент № 39 е 70.06кв.м. както и ищеца  признава, че за 2016г. ответницата е платила 448.15лв.,  то за същата е възникнало задължение да заплати за апартамент № 39 сумата от 401.40евро равняващи са не 785.08лв.  год. такса за управление и поддръжка. От тази сума ищеца следва да отдели сума за фонд Ремонт и обновяване. За 2017г.  ответницата не е извършила частично плащане и същата дължи за апартамент № 39 общо сумата от 630.54 евро включваща 490.42 евро за  поддържа и 140.12 евро за  фонд ремонт и обновяване,

Тъй като претенцията на ищеца е в по малък размер, а именно 490.42евро включваща 350.30 евро равняващи са на 685.13лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части  за 2017г. и 14.12евро равняващи се на 274.05лв. представляваща  годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“  за 2017г. то в този размер иска следва да бъде уважен. По малкия размер на претендираната сума е свързана с определянето  на по малък размер такса  определена с решение  на  ОС на ЕС проведено на 29.06.2017г. което решение обаче е отменено.

За притежавания от ответницата апартамент № 38 до 21.07.2017г. ищецът твърди, че ответницата е платила за 2016г. сумата от 448.16лв. и  дължи за 2016г.  сумата от 401.39евро равняващи са не 785.07лв.  год. такса за управление и поддръжка. От тази сума ищеца следва да отдели сума за фонд Ремонт и обновяване. За периода от 01.01.2017г. до 21.07.2017г.  ответницата дължи за апартамент № 38 общо сумата от 286.02евро включваща 204.33евро равняващи се на 399.63лв. за  поддържа и 81.69евро равняващи се на 159.77лв.  за  фонд ремонт и обновяване,

Възражението, че не се дължи плащане на  такси за поддръжка и управление на общите части поради липса на доказателства за действително извършване на такива дейности  е несъотносимо към предмета на делото е не следва да се обсъжда. Изрично в този смисъл Определение № 458/22.05.2019 г. по гр. д. № 1332/2019 г., IV г. о., ГК на ВКС и посочената в него съдебна практика, съгласно която този въпрос е предмет на иска по чл.40 ЗУЕС при оспорване на решението на общото събрание, без да има отношение към предмета на иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.38, ал.1 ЗУЕС.

По отоношение претенцията за лихва за забава, в тежест на ищеца е да докаже, че е настъпила изискуемостта на вземането.

В разпоредбата на  чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е предвидено, че решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Предвид обстоятелството, че в протокола не е бил предвиден срок за изпълнение на решенията, съдът приема, че срока  за изпълнение на решението за заплащане на  дължимата вноска за управление и поддръжка за 2015г.  е  изтекъл на 26.11.2014г. и от тогава се дължи лихва що се касае за таксата за поддръжка за 2015 г.

За последващите 2016 г. и 2017 г., за които съдът приема, че такси се дължат въз основа на решението от 2014 г., също не е определен срок за заплащане на таксите, поради което, според съда собственикът разполага с възможност да ги заплати през цялата съответна година, за която таксата е дължима, а при липса на изпълнение задължението е изискуемо след изтичане на съответната годината, т. е. от първата дата на следващата година.

Предвид изложеното ответницата е изпаднала в забава за дължимите такси за 2016 г. на 01.01.2017 г., а за дължимите такси за 2017г. на 01.01.2018г.  по отношение и на двата апартамента. 

Ето защо и с оглед основателността на иска за главницата, основателни се явяват и претенциите за лихва върху сумите за  апартамент № 39 : върху сумата от 401.40евро равняващи са на 785.08лв. за поддържа за 2016г. за периода от 01.01.2017г. до 21.12.2018г.  като същата е в размер на  156.80лв. ;  върху сумата от 350.30 равняващи се на 685.13лева  за поддържка за 2017г. за периода от 01.01.2018г. до 21.12.2018г.  като същата е в размер на  67.37лв. ; върху сумата от 140.12 евро равняващи се на 274.05лева –вноска във Фонд Ремонт и обновяване“ за 2017г. за периода от 01.01.2018г. до 21.12.2018г. като същата е в размер на 26.95лв.

Основателни се явяват и претенциите за лихва върху сумите за  апартамент № 38 : върху сумата от 401.39евро равняващи са на 785.07лв. - за поддържа за 2017г. за периода от 01.01.2017г. до 21.12.2018г.  като същата е в размер на 156.80лв. ; върху сумата от 204.33 евро равняващи се на 399.63 лева вноска за поддръжка на общите части за 2017г.  за периода от 01.01.2018г. до 21.12.2018г.  като същата е в размер на 39.30лв.;  върху сумата от 81.69 евро равняващи се на 159.775лева – вноска за 2017г. във Фонд ремонт и обновяване,   за периода от 01.01.2018г. до 21.12.2018г като същата е в размер на 15.71лв.  В останалата си част, за разликата над уважения размер до претендирания размер за лихва, претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски съразмерно с уважената част на иска, а  именно 769лв. Ответницата не е представила доказателства за направени разноски и такива не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Л.А.Г., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г., БУЛСТАт ********* с адрес по регистър БУЛСТАТ гр.Поморие, ул. Княз Борис № 211, бл.А, апартамент №38, ЕТ.0 с пълномощник адв.П. със съд.адрес *** Цанков 4, офис 1 да заплати на ищецът Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от М.Ч. – председател на УС на ЕС сумите както следва за апартамент № 39:

401.40евро равняващи са на 785.08 /седемстотин осемдесет и пет лева и 08ст./  представляваща год.такса за управление и поддръжка на общите части  за 2016г.,  ведно със законната лихва върху сумата от 785.08лв. считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане; и

156.46 / сто петдесет и шест лева и 46ст./  представляваща законна лихва  за забава върху сумата от 785.08лв.   за периода от 01.01.2017 г. до 21.12.2018г.

350.30евро равняващи са на 685.13 / шестстотин осемдесет и пет лева и 13ст./  представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части  за 2017г.,     ведно със законната лихва върху сумата от 685.37 лв. считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане;

67.37 / шестдесет и седем лева и 37ст./  представляваща законна лихва за забава върху сумата от 685.13лв.  за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г. като иска в останалата част отхвърля;

140.12 евро равняващи са на 274.05 / двеста седемдесет и четири лева и 05ст./  представляваща  годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“  за 2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 274.05 лв. считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане;

 26.95 / двадесет и шест лева и 95ст./  представляваща законна лихва върху сумата от 274.05лв. за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г. като иска в останалата част отхвърля;

ОСЪЖДА Л.А.Г., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г., БУЛСТАт ********* с адрес по регистър БУЛСТАТ гр.Поморие, ул. Княз Борис № 211, бл.А, апартамент №38, ЕТ.0 с пълномощник адв.П. със съд.адрес *** Цанков 4, офис 1 да заплати на ищецът Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. № ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от М.Ч. – председател на УС на ЕС сумите както следва за апартамент  № 38:

401.40евро равняващи са на 785.07 / седемстотин осемдесет и пет лева и 07ст./ представляваща год.такса за управление и поддръжка на общите части  за 2016г.,  ведно със законната лихва върху сумата от 785.07лв. считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане; и

156.46 / сто петдесет и шест лева и 46ст./  представляваща законна лихва  за забава върху сумата от 785.07лв.   за периода от 01.01.2017 г. до 21.12.2018г.

204.33евро равняващи са на 399.63 / триста деветдесет и девет лева и 63ст./ представляваща год.такса за управление и поддръжка на общите части  за периода от 01.01.207г. до 21.07.2017г. ведно със законната лихва върху сумата от 399.63 лв. считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане;

39.30 / тридесет и девет лева и 30ст./  представляваща законна лихва за забава върху сумата от 399.63лв.  за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г. като иска в останалата част отхвърля;

81.69 евро равняващи са на 159.77 / сто петдесет и девет лева и 77ст./  представляваща  годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“  за периода от 01.01.2017г. до 21.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 159.77 лв. считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане;

 15.71 / петнадесет лева и 71ст./  представляваща законна лихва върху сумата от 159.77лева за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на исковата молба – 21.12.2018г. като иска в останалата част отхвърля;

ОСЪЖДА Л.А.Г., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г., БУЛСТАт ********* с адрес по регистър БУЛСТАТ гр.Поморие, ул. Княз Борис № 211, бл.А, апартамент №38, ЕТ.0 с пълномощник адв.П. да заплати на ищецът Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211, представлявана от М.Ч. – председател на УС на ЕС сумата от  769 / седемстотит шестдесет и девет/ лева  направени разноски съразмерно с уважената част на иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: