№ 29
гр. Луковит, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело
№ 20214320100284 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Образувано е по повод подадена искова молба от „ЧЕЗ Електро България“ АД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ***, Столична община, р-н
Младост, С. 1784, Бенч Марк Бизнес Център, юрк. С. Т., против ЕВ. В. АТ., ЕГН
**********, с адрес: с. Т., област Ловеч, ул. „В.“ № **, с която е предявен иск по реда на чл.
422 ГПК, с цена на иска: 863.72 лева.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцовото дружество се е намирало в
облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, които са
общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.
98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без
да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът е
изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 11.02.2020 г. до
10.06.2020 г. Твърди се, че от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати доставената ел. енергия по издадени от ищеца фактури.
Твърди се, че ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД е доставчик на електрическа
енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/ 01.07.2013 г. Твърди
се, че ищцовото дружеството е доставяло на ответника ЕВ. В. АТ., с електроснабден имот
находящ се в с. Т., ул. „Р. К.“ № *, с ИТН *************, електрическа енергия за периода
от 11.02.2020 г. до 10.06.2020 г. , за което е издало отделни фактури. В тях са посочени
1
конкретно дължими суми, а именно: Фактура № ********* от 17.03.2020 г. на стойност
227.64 лева за периода 11.02.2020 г. - 12.03.2020 г.; Фактура № ********* от 14.04.2020 г. на
стойност 262.57 лева, за периода 13.03.2020 г. - 09.04.2020 г.; Фактура № ********* от
15.05.2020 г. на стойност 205.85 лева, за периода 10.04.2020 г. - 10.05.2020 г.; Фактура №
********* от 16.06.2020 г. на стойност 120.30 лева, за периода 11.05.2020 г. - 10.06.2020 г.
Твърди се, че така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на
„ЧЕЗ Електро България” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Сочи се, че чл. 19, ал. 8 от Общите условия
изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от
задължението да заплати в срок дължимата сума.
Твърди се, че в съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите
задължения, което съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури. По всички
тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане
от страна на ответникът не е постъпило. Твърди се, че ищецът е начислил на лихвата за
процесния период, както следва: сумата от 15.54 лева за периода от 10.04.2020 - 15.12.2020
г., за фактура № *********; сумата от 15.90 лева за периода от 08.05.2020 г. - 15.12.2020 г. за
фактура № *********; сумата от 10.70 лева за периода от 09.06.2020 г. - 15.12.2020 г., за
фактура № *********; сумата от 5.22 лева за периода от 10.07.2020 г. - 15.12.2020 г. за
фактура № *********.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признаете за установено,
че длъжникът ЕВ. В. АТ. с ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в с. Т., ул.
„Р. К. № *, ИТН ************* по издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК дължи
на „ЧЕЗ Електро България” АД следните суми: 816.36 лева - главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 11.02.2020 г. до 10.06.2020 г.; 47.36 лева -
законна лихва за забава, считано от 10.04.2020 г. до 15.12.2020 г., съгласно приложената по
делото справка за възникнали задължения; Законна лихва за забава върху главницата,
считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата.
Отправено е доказателствено искане за допускане на съдебна експертиза, която след
проверка да установи редовността на воденото счетоводство на ищцовото дружество да
отговори на следните въпроси: 1. Редовно ли е водено счетоводството на „ЧЕЗ Електро
България” АД? 2. Отразени ли са в счетоводството на „ЧЕЗ Електро България” АД като
задължение за плащане посочените в исковата молба фактури? 3. Отразено ли е в
счетоводството на „ЧЕЗ Електро България” АД извършено плащане по горепосочените и
приложени към исковата молба фактури? 4. При наличие на отбелязване за подобно
плащане, в какъв размер е същото и за коя фактура се отнася? 5. Има ли открита партида в
счетоводството на „ЧЕЗ Електро България” АД, която да отразява извършеното снабдяване с
2
ел. енергия на длъжника, има ли данни за предходни плащания по издадени от дружеството
фактури? 6. Какъв е размерът на дължимата сума от ответника по делото, по всяка една от
приложените фактури, издадени от „ЧЕЗ Електро България” АД и какъв е общият размер на
главницата? 7. Какъв е размерът на дължимата лихва за забава по всяка една фактура за
периода от настъпване на изискуемостта до датата на издаване на справката за възникнали
задължения - 15.12.2020г. и какъв е общият размер на законната лихва? 8. Какъв е общият
размер на задължението на ответника към „ЧЕЗ Електро България” АД, включващо сбора на
главниците по всяка една издадена фактура, сбора на дължимата лихва за забава по всяка
една издадена фактура за периода от настъпване на изискуемостта до 15.12.2020 г.
В подкрепа на твърденията в исковата молба, ищецът представя заверени копия от
писмени доказателства.
Исковата молба, ведно с приложенията към нея са връчени на ответника по реда на
чл. 46, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК, на негов близък роднина А. Р. К., която се е съгласила да ги
приеме и задължила да ги предаде.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника не е постъпил отговор на исковата
молба, не е изразено становище и не са направени доказателствени искания.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира следното:
Налице са всички процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата
молба от страна на ответника. Последният не се явява в съдебно заседание и не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея,
връчени му редовно по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК, чрез лице, негова братовчедка, която се е
задължила да предаде съобщението, не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като са му указани последиците от неявяването му в
първото заседание по делото. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК, като с преписа от Разпореждането по чл. 131 от ГПК от 17.05.2021 г., връчено
му по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК, е указал на последния неблагоприятните последици,
свързани с неподаването на писмен отговор в срок и неявяването на негов представител в
съдебно заседание. Призовката за първото заседание по делото е връчена на ответника на
17.08.2021 г. по реда на чл. 40 ГПК.
Както с исковата молба, така и с молба-становище вх. № 2257 от 23.07.2021 г.,
процесуалният представител на ищеца е поискал срещу ответника да бъде постановено
неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките за това.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко
3
обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Това е така, доколкото искът по чл.
422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от
ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената
заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК
трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявеното в
заповедното производство.
С оглед наведените в исковата молба твърдения, както и на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен.
В подкрепа на тези изводи е заключението по допуснатата по делото съдебно-
счетоводна експертиза. Вещото е дало заключение, че размерът на дължимата сума от
ответника по делото, по всяка една от приложените фактури, издадени от „ЧЕЗ Електро
България" АД е както следва: № *********/ 17.03.2020 г. на стойност 227.64 лв. за периода
11.02.2020 г. до 12.03.2020 г.; № *********/ 14.04.2020 г. на стойност 262.57 лв. за периода
13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.; № *********/ 15.05.2020 г. на стойност 205.85 лв. за периода
10.04.2020 г. до 10.05.2020 г.; № *********/ 16.06.2020 г. на стойност 120.30 лв. за периода
11.05.2020 г. до 10.06.2020 г. - или общият размер на главницата е в размер на 816.36 лв.
Ответникът дължи и лихва за забава по всяка една издадена фактура за периода от
настъпване на изискуемостта до 15.12.2020 г.
Вероятната основателност на предявения иск се обосновава в случая и от приетите по
делото писмени доказателства: Счетоводна справка за консумация на клиента, издадена на
основание чл. 107 от ЗЕ; Справка - извлечение за възникнали задължения и постъпили
плащания; Фактури с номера: *********, *********, *********, *********; Общите
условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД,
публикувани в електронната страница на „ЧЕЗ Електро България” АД, на интернет адрес:
www.cezelectro.be: Лицензия № Л-409-17/ 01.07.2013 г., както и от писмените материали по
ч.гр.д. № 668/ 2020 г. по описа на Районен съд - Луковит.
На основание изложеното следва да бъде постановено неприсъствено решение. На
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по
същество, като е достатъчно да са налице процесуалните предпоставки за постановяването
му.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването
на парични вземания на ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД от ответника ЕВ. В. АТ., както
следва: сумата от 816.36 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия
за периода от 11.02.2020 г. до 10.06.2020 г.; сумата от 47.36 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 10.04.2020 г. до 15.12.2020 г., съгласно приложената по делото
справка за възникнали задължения, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от 29.12.2020 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на главницата, за които е издадена Заповед № 25
4
от 22.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 668/ 2020
г. по описа на Районен съд – Луковит.
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК,
вр. с чл. 107 от ЗЕ, вр. с чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло като основателен и
доказан.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски, като съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. Ищецът представя списък на разноските, които
следва да бъдат присъдени.
С оглед на изложеното следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от
ищеца разноски общо в размер на 537.00 лв. по заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 107 от ЗЕ, вр. с чл. 86 от ЗЗД, че ответникът ЕВ. В. АТ., ЕГН
**********, с адрес: с. Т., област Ловеч, ул. „В.“ № **, дължи на „ЧЕЗ Електро България“
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ***,
Столична община, р-н Младост, С. 1784, Бенч Марк Бизнес Център, сумата от 816.36 лева -
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 11.02.2020 г. до
10.06.2020 г.; 47.36 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.04.2020 г.
до 15.12.2020 г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.12.2020 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на главницата.
ОСЪЖДА ЕВ. В. АТ., с горепосочената самоличност, да заплати на „ЧЕЗ Електро
България” АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски в
исковото и заповедно производство общо в размер на 537.00 лева.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
5