Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

18.07.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

23.06.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

187

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от А.М.Х. от ***, действаща чрез пълномощника, против Решение № 2153-08-159/08.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01530565/18.02.2022 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

Въвежда доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Твърди, че към началото на временната нетрудоспособност А.М.Х. е била надлежно регистрирана като земеделски стопанин, респ. по отношение на жалбоподателката са били налице условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.  С оглед това счита, че Х. се явявяла осигурено лице за риска за общо заболяване и майчинство към момента на настъпване на осигурителното събитие и отговаряла напълно на условията на чл. 40, ал. 1 от КСО. Всичко това обосновавало необоснованост на постановеният отказ за отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване, за периода на Болничен лист №  ***.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-159/08.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01530565/18.02.2022 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт З. Б., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В хода на устните състезания излага съображения, че А.Х. не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и не е имала качеството на земеделски стопанин съгласно дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на КСО. В подкрепа на твърденията си сочи съдебна практика. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото 2 бр. справки за дейността на А.М.Х., издадени от ОД „Земеделие - Кърджали/л. 38 и л. 49/, се установява, че жалбоподателката се е регистрирала като земеделски стопанин на 30.12.2020 г., при което е заявила използвана земеделска земя с обща площ 0.1000 ха, с обработвани култури – естествени ливади, намираща се в ***. На 30.11.2021 г. А.Х. е заявила промяна на данните при регистрацията, а именно: обща използвана площ 0.2134 ха – естествени ливади, находящо се в землището на ***;

На 10.02.2022 г. в ТП на НОИ – Кърджали е представено Удостоверение/вх. № *** – л. 16/, съдържащо данни за А.М.Х. от ***, относно правото й на парично обезщетение във връзка с Болничен лист № ***, с период от 17.01.2022 г. до 15.02.2022 г.;

Видно от приложения по преписката Болничен лист № ***/18.01.2022 г./л. 17/, същият е издаден на А.М.Х. за временна нетрудоспособност за периода 17.01.2022 г. до 15.02.2022 г., поради кръвотечение в ранна бременност;

С Разпореждане № О-08-000-00-01530565/18.02.2022 г./л. 15/, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване на А.М.Х., с ЕГН **********, по Болничен лист № ***. В административния акт са въведени мотиви, че от събраните в административното производство доказателства можело да се направи обоснован извод, че лицето не отговаря на изискванията на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В този смисъл за изложени съображения, че след направените справки се констатирало, че имотите, декларирани за обработване и стопанисване от лицето, респ., където упражнява трудова дейност, се стопанисвали от нейната свекърва, за което последната получавала субсидии от европейските програми за развитие на селското стопанство. Счетено е, че наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащото от него право на обезщетение. Изложени са доводи, че липсват доказателства, установяващи упражняването на трудова дейност от лицето като земеделски стопанин.

А.М.Х. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „е“ от КЗ, като с Решение № 2153-08-159/08.04.2022 г./л. 7 – л. 9/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не били тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, следвало то да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

Предвид това е прието, че лице, за което не било доказано, че е извършвало трудова дейност –  в настоящия случай, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, то не можело да има качеството осигурено лице. С други думи, изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО било лицето да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция за продажба.

Въведени са доводи за правилност и обоснованост на изводите в оспореното разпореждане, че А.М.Х. не е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. В тази връзка е посочено, че в полза на жалбоподателката са били издавани предходни болнични за временна нетрудоспособност: Болничен лист № *** – за периода от 04.11.2021 г. до 17.11.2021 г.; Болничен лист № *** – за периода от 18.11.2021 г. до 17.12.2021 г. и Болничен лист № *** – за периода от 18.12.2021 г. до 16.01.2022 г., по които също бил постановен отказ за изплащане на обезщетение, мотивиран с това, че лицето не е упражнявало трудова дейност. Въведени са доводи, че заявените от А.М.Х. намерения да обработва естествени ливади с обща площ 0.2134 ха, по никакъв начин не обосновавали правопораждащия факт, че към момента на настъпване на осигурителното събитие от нейна страна, в качеството й на земеделския стопанин е упражнявана каквато и да е трудова дейност. В този смисъл са изложени доводи, че стопанисването на „естествени ливади“ не предполага производството на продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.

Счетено е, че липсвали данни жалбоподателката да е отглеждала земеделска продукция с цел продажба, като следвало да се има предвид, че представените фактури от 05.08.2021 г., 11.09.2021 г. и 22.10.2021 г., касаели дати на продажби на бали сено, предхождащи актуализацията на дейността, т.е. към момента на регистрацията са били декларирани 0.1000 ха естествени ливади. От Бюлетин № 375 от юни 2020 г. „Добиви от полски култури в България – реколта 2019 г.“ на министерство на земеделието, се установявало, че средният добив на сено от постоянни ливади за регион Кърджали е 1093 кг. на ха, т.е. 110 кг. или приблизително 6 бали по 20 кг.   От Бюлетин № 391 от юни 2021 г. „Добиви от полски култури в България – реколта 2020 г.“ на министерство на земеделието, се установявало, че средният добив на сено от постоянни ливади за регион Кърджали е 2603 кг. на ха, т.е. 260 кг. или 13 бали по 20 кг.на декар. Предвид това е посочено, че е невъзможно А.Х. да е произвела и продала 75 бали сено от 1 декар естествени ливади.

Изложени са доводи, че извършената актуализация на дейността на 30.11.2021 г. е без значение за конкретния случай, тъй като периодът временната нетрудоспособност по процесния болничен лист е от 18.11.2021 г. до 17.12.2021 г.

В заключение е посочено, че след като по отношение на А.М.Х. не установено, че е упражнявала дейност като земеделски стопанин, както и не е доказано, че е произвеждала продукция, предназначена за продажба, респ. не било налице условието да произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, то не е възникнало осигурително правоотношение, което от своя страна изключвало правото на лицето да получи осигурителни плащания.Цитирана е практика на Административен съд – Кърджали.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 40 от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г./, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

По силата на чл. 48а от КСО, Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за общо заболяване и майчинство, следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.

Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата, тези, задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО предвижда възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

В настоящето производство е безспорно, че А.М.Х. е регистрирана като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден в МЗХГ по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 30.12.2020 г. Спорно е обстоятелството, осъществявала ли е жалбоподателката трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за периода от 30.12.2020 г. до 16.01.2022 г.

В тази връзка, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от цитирания по-горе § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски производител, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на горепосочената разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика – напр. Решение № 786 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1079/2020 г., VI о., Решение № 4158 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2020 г., VI о., Решение № 3542 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 362/2021 г., VI о, Решение № 2493 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 249/2021 г., VI о., Решение № 1542 от 05.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9831/2020 г. VI о., Решение № 2793 от 01.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2020 г. VI о.

Съдът намира, че в настоящето производство А.М.Х. не установи, при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция, предназначена за продажба. В тази връзка независимо от дадените конкретни указания с Разпореждане № 350/16.05.2022 г. по настоящето дело, жалбоподателката като носител на доказателствената тежест да установи тези факти, същата не ангажира доказателства в тази насока. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство не са представени и приобщени доказателства, установяващи по безспорен начин, че А.Х. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба. Релевантните по делото справки от МЗХГ, не доказват твърденията за осъществявана трудова дейност от лицето. Няма никакви доказателства, от които да се обоснове извода, че действително са били реализирани, заявените от жалбоподателката  намерения за обработване, засаждане и отглеждане на земеделска продукция, още по-малко пък за продажбата на земеделска продукция.

Следва да се отбележи, че при регистрацията си като земеделски стопанин жалбоподателката е декларирала намерение за отглеждане на естествени ливади с площ 0.1000 ха., което от своя страна предполага, че е налице намерение за добив на сено, но не и производство на продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.

По своята същност ливадата представлява земна площ, покрита с многогодишна мезофитна тревиста растителност. В зависимост дали тревното покритие е създадено от човека или не, биват изкуствени или естествени. В селското стопанство, под ливада по-специално се разбира тревна площ предназначена за добив на сено. За целта, тя се оставя свободно да израстне и след това се коси – за разлика от пасищата, които директно се пасат от добитъка.

По смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, допустими за подпомагане са постоянно затревени площи - ливади за косене, представляващи площи с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на сено/сенаж чрез косене.

На следващо място представените приемо-предавателни протоколи от 05.08.2021 г., 11.09.2021 г. и 22.10.2021 г. и 3бр. фактури, не доказват твърденията за осъществявана трудова дейност от лицето. В тази връзка следва да се отбележи, че горепосочените доказателства представляват частни документи, който не се ползват с формална доказателствена сила, обвързваща съда, относно удостоверените в него факти. На следващо място, посочените количества продадено сено /бали/, с оглед заявената площ от А. при регистрацията й като земеделски стопани – 0.1000 ха, съпоставимо с официалните данни за добиви от полски култури в България – реколта 2019 г. и 2020 г. на министерство на земеделието/подробно описани в оспорения акт/, видно от които средният добив на сено от постоянни ливади за регион Кърджали е съответно е 1093 кг. на ха и   2603 кг. на ха, от е обективно невъзможно от заявената площ да бъда добити визираните в горепосочените доказателства 75 бали сено. Отделно от горното, видно от релевантните доказателства, заявените от жалбоподателката площи се намират на значително разстояние от местоживеенето й, посоченото във приемо-предавателните протоколи и фактури лице - купувач на продукцията /сено/ е Н. Ю. Х., което лице освен, че е заявител по схеми за директни плащания на площ, при което имотите, за които жалбоподателката твърди, че обработва и произвежда продукция, са заявени по схемите и мерките именно от Н. Ю. Освен това, налице е и идентичност във фамилните имена на двете лица, което обоснова свързаността им.

Отделно от това, цитираните доказателства сами по себе си не биха могли да обосноват извода за извършване на трудова дейност като земеделски стопанин от страна на жалбоподателката, тъй като същите са доказателствено средство единствено за осъществени разпоредителна сделка.

Отново следва да се отбележи, че както в административното производство, така и на фазата на съдебното следствие, не са представени конкретни доказателства, установяващи твърденията, че А.Х. е осъществявала дейност като земеделски стопанин, респ. че е произвеждала и продала земеделска продукция.

В заключение и по предвид горното, според съда липсват доказателства, установяващи от една страна, че жалбоподателката е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за процесния период, а от друга и такива, че въобще е произвела някаква продукция, било лично или чрез близките си, предназначена за пазара. Независимо, че законът не изисква доказване на обстоятелството, че продукцията от стопанство в действителност е била продавана, то в случая не са представени и безспорни доказателства, че е произведена растителна продукция в съответен вид стопанство, за която е възможно да бъде предлагана на пазара за реализиране на продажбата й.

По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са налице кумулативно предвидените предпоставки в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което и с оглед изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, същата не се явява осигурено лице (земеделски стопанин) по смисъла на КСО, респ. по отношение на нея не са налице условията за получаване на обезщетение по глава IV, раздел I и II от КСО. С други думи А.М.Х. не е извършвала трудова дейност като земеделски производител и не е имала качеството „осигурено лице” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО при настъпването на осигурителния риск – временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство, с оглед на което законосъобразно и правилно й е било отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност, за периода на същата - от 17.01.2022 г. до 15.02.2022 г.

С оглед горното, съдът счита, че оспореното Решение № 2153-08-159/08.04.2022 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали се явява законосъобразно, респ. постановено при липсата на отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което депозираната против него жалба се явява неоснователна.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А.М.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 2153-08-159/08.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01530565/18.02.2022 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА А.М.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване/ чл. 119 от КСО, изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г./.

 

                                                                              Председател: