р
е ш е
н и е
№
гр. Плевен, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми наказателен състав, в
публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното
от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 1407 по описа за 2020 година
и за да се произнесе
съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на чл. 59 от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К,
№ 3004567 , издаден от *** с който на
основание чл. 189 ал. ІV вр. чл. 182 ал.
ІІ т. 3 от ЗДвП на ***, ЕГН ********** в качеството му на представляващ *** е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21 ал. І от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно
призован, не се представлява. С
подадената жалба моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденият
електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата редовно призован, не се
представлява. В писмено становище моли съда да постанови решение, с което да
потвърди изцяло издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
СЪДЪТ, като прецени събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА
и следва да бъде разгледана. *** не се е възползвал от правото си на възражения
по него по чл. 189 ал. VІ от ЗДвП, а обжалва в срока по чл. 189 ал. VІІІ от ЗДвП.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА
на жалбата, съдът съобрази следното:
На 20.07.2019 година, в 06:23 часа на Първокласен път
Бяла - Ботевград, Е-83, км. 89,2, Околовръстен път град Плевен, с АТСС тип
стационарна система MULTA RADAR SD 580 №
00209D32F66C, било заснето движение на моторно превозно средство *** вид
Полуремарке с регистрационен № *** със скорост от 94 км/ч, превишаваща с 24
км/ч разрешената скорост за посоченото извън границите на град Плевен място – 70
км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия
К, № 3004567 от 20.07.2019 година. След проверка в масивите на МВР било
установено, че горното превозно средство е собственост на ***, представлявано
от ***, ЕГН **********, където и бил изпратен за връчване съставеният
електронен фиш.
Горната фактическа обстановка установяват по
категоричен начин приложените към делото писмени доказателства, а именно: копие
от свидетелство за регистрация, Част І на полуремарке с регистрационен № ***;
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 3004567 от 20.07.2019 година, ведно
със снимка от „Multa Radar” № 00209D32F66C от 20.07.2019 година, 06:23:08 часа;
заверено ксерокопие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.12.4888 от 08.12.2020 година; заверено ксерокопие от Протокол от проверка №
18-С-ИСИС от 20.05.2019 година от Български институт по метрология; Заповед №
316з-3923 от 23.11.2018 година на *** н.*** заверено ксерокопие от Списък за
обработка и въвеждане на фишове от автоматизирано техническо средство „MULTA
RADAR” с № 00209D32F66C от 17.07.2019 година до 23.07.2019 година; Заповед №
8121з – 172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи; Заповед №
8121з – 931 от 30.08.2016 година на Министъра на вътрешните работи; заверено
ксерокопие от Удостоверение от Областно пътно управление *** с изходящ № 160 от
22.01.2015 година; заверено ксерокопие от Протокол 316р-13677 от 25.05.2015
година; копие от разписка за връчване на Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К,
№ 3004567 от 20.07.2019 година; справка за собственост на превозно средство с
регистрационен № ***; пощенски плик с дата на клеймото 20.07.2020 година.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ
намери депозираната от *** в качеството му на представляващ *** жалба за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Това дава възможност в случаите, когато
нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде
доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се
установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се
индивидуализира нарушителя.
Видно от присъединените към доказателствения материал
по делото заверено ксерокопие от Протокол от проверка № 18-С- ИСИС от 20.05.2019
година от Български институт по метрология и удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.12.4888 от 08.12.2010 година е, че под № ДР 4888 е
вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип MULTA RADAR SD 580 № 00209D32F66C, като същата е одобрена и вписана в
регистъра на 08.12.2010 година и е със срок на валидност на одобряване на типа
до 08.12.2020 година.
Горните доказателства установяват и това, че системата
MULTA RADAR SD 580 с идент. № 593-072/73-307 е преминала последваща периодична
проверка на 20.05.2019 година, мястото където е монтирана стационарно - град
Плевен, Е 83, на 89.2 км, ограничението на скоростта за движение, а именно 70
км/ч
Приложените по делото Удостоверение от Областно пътно
управление *** с изходящ № 160 от 22.01.2015 година и заверено ксерокопие от
Протокол от 22.05.2015 година на Комисия от служители на РПС - Плевен
установява, че монтираната на околовръстен път Плевен Е-83, километър 89.2, стационарна
система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип „MULTA RADAR” с
№ 00209D32F66C е сигнализирана с нарочни пътни знаци Т 17 “RADAR” на км. 89+175 вдясно и км. 89+887 ляво и е била
сигнализирана и към датата на заснемане на движението на моторното превозно
средство, собственост на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 182 ал. 2 т. 4 ЗДП санкционира
движението на моторни превозни средства - пътни превозни средства, снабдени с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства със скорост, надвишаваща максимално
разрешената извън населено място в
интервала от 31 км/ч до 40 км/ч. Видно от писмените доказателства е, че
атакуваният електронен фиш санкционира движението на полуремарке, собственост
на *** *** със скорост над допустимата.
Пар. 6 т. 18 от ДР на ЗДвП съдържа легалната дефиниция
за "Полуремарке", а именно: пътно превозно средство, което се
прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху
моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на
неговия товар се носи от моторното превозно средство.
При така установените факти СЪДЪТ прие, че неправилно
и в разрез със закона наказващият орган е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателят за извършено административното нарушение по чл.
21 ал. І от ЗДвП. Процесното ремарке, както всяко такова ППС е предназначено да
бъде задвижвано от МПС не представлява моторно превозно средство по смисъла на
§ 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. При това положение се явяват основателни доводите,
изложени в жалбата, че процесното нарушение не би могло да бъде осъществено
посредством ремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма водач.
В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.
189, ал. 4 ЗДвП, в която освен останалите задължителните реквизити на
електронния фиш е поставено изискване да бъде посочен регистрационния номер на
моторното превозно средство. При тази формулировка е очевидно, че на административно
наказване по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП подлежат само собствениците на моторни
превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг вид пътни превозни
средства. Действително, в случая е било невъзможно установяването на теглещото
моторно превозно средство, тъй като полуремаркето закрива теглещото го МПС и
изключва заснемането му от техническото средство. Невъзможността да бъде
индивидуализирано теглещото моторно превозно средство обаче води и до
невъзможност да бъде установен неговият собственик, а според разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и
ал.2, т.е.- на собственика. Доколкото липсва задължение собственикът на
ремаркето да е собственик и на теглещото МПС, като възможността двете ППС да принадлежат
на различни лица е съвсем реална, следва да се приеме, че санкционирането на
жалбоподателя с обжалвания електронен фиш е незаконосъобразно, тъй като не е
доказано, че същият е собственик на моторното превозно средство, с което е
извършено нарушението, а е налице само предположение в такава насока. Електронният фиш
следва да бъде отменен.
По
направеното искане за присъждане на разноски съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя в
производството действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение и направените други разноски.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л.
3), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв, а също така е представен списък по чл. 80 от ГПК, Тъй като не
бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ,
бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото
поискано възнаграждение в размер на 300 лв. ***, представлявана от *** ***
следва да бъде осъдена да заплати на ***, ЕГН ********** в качеството му на
представляващ *** сумата от 300 лева, представляваща направените по НАХД № 1407/2020
година по описа на РС Плевен разноски за адвокатско възнаграждение на ***,***.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН,
СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К,
№ 3004567 , издаден от *** с който на
основание чл. 189 ал. ІV вр. чл. 182 ал.
ІІ т. 3 от ЗДвП на ***, ЕГН ********** в качеството му на представляващ *** е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21 ал. І от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ
чл. 63, ал.3 ЗАНН ОСЪЖДА ***, представлявана от *** *** ДА ЗАПЛАТИ на ***,
ЕГН ********** в качеството му на представляващ *** сумата от 300 лева,
представляваща направените по НАХД № 1407/2020 година по описа на РС Плевен
разноски за адвокатско възнаграждение на ***,***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :