Решение по дело №881/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 146
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 29 декември 2021 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20215620200881
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Свиленград, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200881 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А – 674 от
20.10.2021 година на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с
което на ЕМ. Р. К. с ЕГН ********** от село **********, ул.„***** *****”
№ 27, област *******, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” №
55, област Хасково, чрез адвокат Маргарит Камбуров, за нарушение на чл. 99,
ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят ЕМ. Р. К. чрез процесуалния си представител – адвокат
Маргарит Камбуров, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
неправилен и незаконосъобразен - постановен при нарушения на материалния
и процесуалния закони.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят К. не се явява. С
Писмена Молба-становище процесуалният й представител – адвокат
Маргарит Камбуров, иска от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като не била
1
извършила нарушението и НП не отговаряло на изискванията на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение от
страна на процесуалния представител при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, редовно призовани,
не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 16.10.2021 година около 12.10 часа свидетелите Г. К. К. и Р. Анг. К.
(служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково) при изпълнение на
служебните си задължения извършват проверка в град Свиленград, област
Хасково, при която констатират че жалбоподателят Е.К. живее от 01.08.2021
година в апартхотел „Макош”, находящ се в град Свиленград, бул.„България”
№ 60, област Хасково, без да е адресно регистрирана пред надлежните
органи, т.е. без да е променила настоящия си адрес, в законоустановения
срок.
В Сведение, изискано за нуждите на проверката, каквото и дава в
писмена форма жалбоподателят ЕМ. Р. К. сочи, че заедно със семейството си
е в град Свиленград от около 2 месеца, като живеят в „Макош” и че няма
адресна регистрация в града. В същия смисъл е и информацията, която
събират полицейските служители от рецепциониста на апартхотела и от
съседи.
Предвид констатираната липса, касаеща промяна на настоящия адрес в
законоустановения срок и в кръга на службата си, свидетелят Г. К. К. –
2
Полицейски инспектор в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, съставя на
дата 16.10.2021 година против жалбоподателя К. и в нейно присъствие Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА с бланков №
619673 и входиран под № 351А – 674 на 18.10.2021 година. Това процесуално
действие извършва и с участието на свидетеля Р. Анг. К.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение,
свързано с неизпълнение на задължението за заявяване промяна на настоящия
адрес в законоустановения срок от 30 дни пред надлежните органи, както и на
обстоятелствата по извършването му. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗГР,
която вписва за нарушена. В констатиращия Акт фигурират отбелязани
изрично мястото и времето на проверката, в резултат на която е констатирано
нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя -
нарушителя Е.К., която сочи, че няма възражения против констатациите,
изложени в него, като изрично и саморъчно отразява, че няма такива.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград издава
процесното НП № 351А - 674 на 20.10.2021 година. В издадения санкционен
акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН,
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган
– чл. 99, ал. 1 от ЗГР и налага на жалбоподателя К. на основание чл. 116, ал. 2
от ЗГР административно наказание „Глоба” в размер 200 лв. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя, на 27.10.2021 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана.
Съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗГР, Министърът на вътрешните работи и
определените от него длъжностни лица установяват нарушения и издават НП
само по глава четвърта: чл. 89 – чл. 99б от ЗГР. Материалната компетентност
на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗГР е установена
предвид факта, че Г. К. К. заема длъжността „Полицейски инспектор в РУ -
Свиленград към ОДМВР – Хасково”. Материалната компетентност на
Началника на РУ – Свиленград да издава НП за нарушения по ЗГР, се доказва
от приетата по делото Заповед № 8121з-610/28.05.2015 година на Министъра
3
на МВР, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му
в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗГР – Министъра на МВР по надлежния ред с
административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността
„Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” от Димитър Иванов
Янакиев е служебно известно на Съда.
Налична е по делото справка от НБД „Население”, видно от която
жалбоподателят К. е с настоящ и с постоянен адрес: село **********, ул.
„***** *****” № 27, област *******. В същия смисъл е и Личната карта на
жалбоподателя К., приложена към Жалбата.
Представена е и е приета като доказателство по делото Декларация за
семейно, материално и имотно състояние на жалбоподателя К., от която става
ясно, че не е омъжена, че не работи по трудово правоотношение и няма други
доходи, както и че не притежава недвижими имоти и моторно превозно
средства.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и НП, се установява по категоричен
начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, проведено на 06.12.2021 година свидетели – Г. К. К. и Р. Анг. К..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които
са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
свидетелите Г. К. К. и Р. Анг. К. да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград
към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
4
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено),
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).
Ето защо, според Съда показанията на двамата свидетели не са и не се считат
за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установените факти на неизпълнение на
задължението лицето в 30-дневен срок да заяви промяната на настоящия си
адрес. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса
(с изключение на НП, чиято доказателствена сила не се опроверга от
събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на
жалбоподателя не бе проведено успешно). Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

5
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от
пощенското клеймо, поставено на плика, с който е изпратена Жалбата до
Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за
това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП. Действително в АУАН не е посочено в ЕГН на
свидетеля К., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса по месторабота,
както и че е служител на МВР, е налице пълно индивидуализиране на
посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с
неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга
страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
6
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. В този ред на мисли са неоснователни
доводите на адвокат Камбуров, изложени в Писменото му молба-становище,
тъй като АНО в НП не е повторил съдържанието на АУАН, а е посочил
установената от него фактическа обстановка на базата на събраните в АНП
доказателства.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 117, ал. 1 и ал. 3 от ЗГР и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от
ЗАНН, вр.чл. 117, ал. 2 и ал. 3 от ЗГР. Актовете, с които се установяват
нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни лица,
определени от Министъра на МВР. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 16.10.2021 година актосъставителят Г. К. К. е
заемал длъжността „Полицейски инспектор в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково”. Предвид изложеното актосъставителят Г.К. безспорно се явява
длъжностно лице от предвидените в ЗГР, което има правомощията по чл. 117,
ал. 1 и ал. 2 от ЗГР, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения
по глава четвърта от ЗГР. Лицето, подписало НП е заемало към момента на
издаването му длъжността „Началник на РУ - Свиленград към ОДМВР –
Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ –
Свиленград. т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 117, ал. 3 от ЗГР – Министъра на МВР по надлежния ред с
административен акт – Заповед.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
7
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от ЗГР, гражданската регистрация включва
съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в
обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права
като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.
По силата на чл. 90 от същия закон всяко лице, подлежащо на гражданска
регистрация, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адреси.
Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗГР постоянен адрес е адресът в населеното място, в
което лицето избира да бъде вписано в Регистъра на населението поради
което и срок за заявяване от лицето на евентуална промяна на същия не е
предвиден от законодателя. Всяко лице може да има само един постоянен
адрес, който е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и
органите на местното самоуправление. Постоянният адрес на гражданите
служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите,
определени в закон или друг нормативен акт. Постоянният адрес може да
съвпада с настоящия адрес, но може и да се различава, тъй като съгласно
определението, дадено в чл. 94, ал. 1 от ЗГР, настоящ адрес е адресът, на
който лицето живее. Законът логично въвежда изискване, че всяко лице може
да има само един настоящ адрес. Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗГР всяко лице е
длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес, като по
8
този начин разрешителният режим, характерен за местожителството до 2000
година, е заменен с чисто регистрационен. Въпреки това адресът продължава
да бъде не само една фактическа връзка на физическото лице с дадено
населено място, а и едно административно правоотношение, което е
възникнало от административен акт, който обаче вече е регистрационен. При
определянето на адреса значение има формалният момент, който
представлява административен акт по регистрация, по силата на който
съответното длъжностно лице разпорежда вписване в Регистъра на
населението. Това означава, че всяко физическо лице е длъжно да се намира в
административна връзка с органите на местното самоуправление в едно от
населените места в страната, като тази връзка се изразява в
административното задължение да се регистрира адресно. Настоящият адрес
представлява една нетрайна фактическа връзка на лицето с дадено населено
място, т.е. това е адресът на който пребивава. Този настоящ адрес се заявява
чрез простото подаване на една адресна карта до общинската администрация.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин
се установи от фактическа страна, че към датата на полицейската проверка
16.10.2021 година жалбоподателят К. не е заявила промяна на настоящия си
адрес, въпреки че промяната е налична от дата 01.08.2021 година.
Обстоятелството че жалбоподателят от около два месеца преди датата на
проверката пребивава на друг настоящ адрес, несъмнено води до извода, че е
изтекъл предвиденият в чл. 99, ал. 1 от ЗГР 30–дневен срок за промяна на
настоящ адрес. Жалбоподателят К. не представя доказателства, от които да се
установява, че е предприела действия за промяна на настоящия си адрес. В
този смисъл е и направената служебно Справка от НБД „Население”. Ето
защо следва да се направи извод, че е осъществила от обективна страна
състава на нарушението по чл. 99, ал. 1 от ЗГР.
Поради това, при доказано авторството на деянието и елементите от
обективната страна на нарушението - установени от показания на разпитаните
свидетели и писмените доказателства, К. правилно и законосъобразно е била
наказана от АНО и на посоченото правно основание ангажирана
админиситративнонаказателната й отговорност.
Осъщественото от К. деяние, във форма на бездействие е съставомерно и
по субективен признак, извършено е виновно - по небрежност, доколкото
9
жалбоподателят К. е била длъжна и е следвало да знае изискването и
задължението за заявяване промяна на настоящия адрес, съответно да положи
необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като
общественоопасните последици от извършеното, тя е съзнавала и могла да
предвиди тяхното настъпване.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното
деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква
настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на
смекчаващи (младата възраст на нарушителя, тежкото й материално и
финансово състояние, първо по ред нарушение, не е правила опити да осуети
или възпрепятства проверката), но и на отегчаващи (към настоящия момент
все още не е предприела действия за заявяване промяна на настоящия си
адрес) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението
на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл.
28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и
обосновано е издадено НП. И не на последно място, при разрешаване
правният въпрос за осъществяване предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
релевантни са и обществените отношения, регулирани от ЗГР, които са
свързани с факта, че всяко физическо лице е длъжно да се намира в
административна връзка с органите на местното самоуправление в населеното
место в страната, където пребивава/живее. Ето защо не е налице и това
материалноправно основание за отмяна на обжалваното НП, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на нарушение.
10
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
К. не се е противопоставила и не е посочила доказателства за тяхното
оборване.

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗГР, като
се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ЗГР
предвижда наказание „Глоба” в размер от 50 лв. до 300 лв. На жалбоподателя
е наложена Глоба в размер на 200 лв. При определяне на размера на
административното наказание, обаче не е отчетено тежкото материално
положение на нарушителя К., която към настоящия момент е и безработна –
няма доходи, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Настоящият
състав счита определения размер на наложеното наказание от 200 лв. за
необосновано висок, с оглед липсата на посочени в НП отегчаващи
обстоятелства, които да оправдават налагане на наказание в размер над
средния предвиден в закона. По делото не се събраха доказателства, от които
да е видно, че жалбоподателят К. е наказвана и преди това по ЗГР или по
други закони за извършени административни нарушения. В случая може да се
приеме от конкретиката на процесния случай, че се касае за инцидентен
случай на извършено административно нарушение от жалбоподателя. При
това положение и вземайки предвид недългия срок на неизпълнение на
вмененото задължение, считано към датата на проверката, на жалбоподателя
следва да се наложи наказание „Глоба” в минимално предвидения размер от
50 лв. Съдът счита, че с така редуцирания размер на санкцията ще се
постигнат целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от
ЗАНН – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху гражданите.
По разноските:
11
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие от 03.11.2021 година, сключен между ЕМ. Р. К. и
адвокат Маргарит Камбуров, изрично е посочено, че договорените правна
защита и съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието
12
на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване. Ето защо
констатираното разминаване по отношение конкретната хипотеза на ал. 1 на
чл. 38 от ЗА (в Договора за правна защита и съдействие е посочена т. 2, а в
Писмената молба-становище – т. 3) е без значение.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице ЕМ. Р. К., която е била представлявана по
делото от надлежно упълномощения адвокат Маргарит Камбуров, а
оспореното от нея НП е изменено от Съда по отношение размера на Глобата.
При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от нормата
на чл. 63, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна, респ. изменение на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, респ. част от него, да се възстанови.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя част от адвокатското възнаграждение са налице, поради което
следва да се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на част от адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
На основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1, вр.чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 300
лв. за въззивната инстанция. С оглед изхода на делото и обстоятелството, че
НП следва да бъде изменено чрез намаляне размера на наложената Глоба,
следва в полза на процесуалния представител на жалбоподателя да се
присъдят част от направените по делото разноски в размер на 225 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла
ОДМВР, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо
лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР – Хасково да
заплати сторените в настоящото производство разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 351А - 674 от 20.10.2021 година на Началника на РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на ЕМ. Р. К. с ЕГН ********** от
село **********, ул.„***** *****” № 27, област *******, за нарушение на
чл. 99, ал. 1 от ЗГР е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 200 лв., като НАМАЛЯВА размера на Глобата от 200 лв. на 50 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Маргарит Илиев Камбуров от Адвокатска колегия -
*******, сумата от 225 лв. (двеста двадесет и пет лева), представляваща част
от направените разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатска защита и съдействие на ЕМ. Р. К. по
АНД № 881 по описа на Свиленградския Районен съд за 2021 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14