№ 12297
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110104370 по описа за 2024 година
Предявени са от „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от А. – изпълнителен директор, срещу Р. А. Т. с
ЕГН **********, гр. София, ж.к. ЛАГЕРА, бл.12, вх.Б, ет.4, ап.12, чрез адвокат Е. К., със
съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, за установяване дължимостта на сумата а
40,86 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода 01.05.- 01.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от 06.11.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 9,74 лева за период 15.08.2021 г. до 15.10.2023 г. - искове с правна квалификация чл.422
от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ. Размерът на претендираното
вземане е уточнен от ищеца след дадени изрични указания от съда относно обосноваване на
правен интерес за установяване на вземания по издадената заповед по чл. 410 от ГПК, които
не са били оспорени.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се гр. София, ж.к.
ЛАГЕРА, бл.12, вх.Б, ет.4, ап.12, аб.№ 107687 за посочения период, но не е изпълнил
задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди.
Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
чрез процесуален представител. Оспорва иска като недопустим за сумата от 1328.66 лв., тъй
като същата не е оспорена с възражението по чл. 414 от ГПК. Оспорва иска по същество в
оспорената част от 51.60 лв., в това число главница за топлинна енергия от 50 лв. за периода
1
месец май 2020 г. до месец юни 2020 г., и 1.60 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия. Счита, че в тази част вземането е погасено по давност. Моли съда да
прекрати производството в неоспорената с възражението по чл. 414 от ГПК част и да
отхвърли исковата претенция в останалата част и да му присъди разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „НЕЛБО“ АД не оспорва предявените искове.
Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 61026/2023 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено,
издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като
длъжникът е възразил по реда на чл. 414 от ГПК в законовия срок, като е оспорил само част
от вземанията, а именно – сума в размер на 50 лв., представляваща главница да топлинна
енергия за периода от месец май 2020 г. до месец юни 2020 г., включително, както и сумата
от 1.60 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, поради което
съдът е дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред.
Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
По делото не се спори, че ответникът има качеството на потребител за процесния
топлоснабдяем имот и че през периода е ползвал топлинна енергия, доставяна от ищеца в
имота му. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото писмени
документи. Не се оспорват и размерите на вземанията за главница и лихви, като
единственото възражение на ответника е относно погасяване на процесните вземания чрез
изтекла погасителна давност.
Съдът разгледа възражението за погасяване на вземанията по давност, като взе
предвид обстоятелството, че ищецът не представи извлечение за главното и акцесорно
вземане по месеци и по пера. Ищецът е посочил в своя молба, че в приложените по делото
фактури е отразена стойността на потребеното количество топлинна енергия по месеци и че
е в обективна невъзможност да представи индивидуална справка, доколкото абонатът не е
на реален отчет, а на прогнозен. Предвид това, че исковото производство по чл. 422 от ГПК
се явява продължение на заповедното производство за същите вземания, проведено по реда
на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 61026/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, поради което
давността е спряла с подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 06.11.2023 г. С оглед
характера на вземанията, които са периодични, същите се погасяват с кратката погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. При преценката дали вземанията са погасени по давност
следва да се вземе предвид и спирането на давностните срокове по време на обявеното
извънредно положение за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Съобразявайки тези
периоди, в конкретния случай, погасени по давност биха били всички вземания с падеж
преди 30.08.2020 г. Вземанията за месец май 2020 г. са станали изискуеми след изтичане на
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, който срок е започнал да тече
след възстановяване на теченето на сроковете от 21.05.2020 г., предвид Закона за мерките по
2
време на извънредното положение, обявено по време на пандемията от ковид 19. Така,
вземането за месец май е станало изискуемо на 16.07.2020 г., поради което същото се явява
погасено по давност, а при погасяване на главницата, погасена се явява и лихвата като
акцесорно вземане, съгласно разпоредбата на чл. 119 от ГПК.
При така установеното, съдът счита, че исковите претенции са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени с произтичащите от това последици.
При този изход от спора, само ответникът има право на разноски в двете
производства. В заповедното производство длъжникът е представил Договор за правна
помощ и съдействие с адвокат Михаел Любомиров за предоставяне на правна помощ и
съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като претендира
възнаграждение за адвоката по 480 лв. по вземането за главница и по вземането за лихви,
или общо претендира сумата от 960 лв. В исковото производство ответникът е
представляван от адвокат К. и адвокат Димитрова, като се претендира възнаграждение по
двата иска по 480 лв., или общо 960 лв., които да бъдат присъдени на адвокат К.,
предоставила безплатна правна помощ в полза на ответника по делото.
Съдът счита, че следва да се присъдят възнаграждения в полза на адвокат Любомиров
и в полза на адвокат Димитрова, но в размери, определени от съда по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата. В хипотезата на предоставена правна помощ при условията на чл.
38 от Закона за адвокатурата, лицето, което получава същата не заплаща адвокатски
хонорар, като съгласно посочената разпоредба, в случай на благоприятен изход от
производството по делото възнаграждение в полза на адвоката се присъжда от съда за
сметка на насрещната страна. Не са направени реални разноски от страната, която е
получила безплатната правна помощ, поради което съдът определя дължимото се на
адвоката възнаграждение, съобразявайки всички обстоятелства по делото, без да се
ангажират доказателства за реално плащане, нито се доказва дали лицето, което се ползва от
тази безплатна правна помощ е такова, което не е в състояние да заплати адвокатски
хонорар.
При определяне на възнагражденията, дължими на адвокат Любомиров за
предоставена на длъжника в заповедното производство правна помощ, съдът съобрази, че
производството не е исково, провеждане в закрито заседание, адвокат Любомиров е
представил писмено възражение, подготвено от него, като изрично е посочил кои суми
признава и кои суми оспорва от обективираното в заповедта задължение. В случая не може
да се приложи ал. 5 на чл. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет и да се
определя за всяко отделно вземане (отделен иск за главница, лихви и прочие) отделно
възнаграждение, тъй като тази норма важи само в отношения между адвокат и клиент,
когато заплащането е авансово и платимо към датата на сключване на договор за правна
помощ и съдействие, съгласно текста на алинея 6, но не и когато е определяемо от
съответната съдебна инстанция. Така, съобразно правилата на Наредба № 1/2004 г.,
възнаграждението за адвокат Любомиров следва да се определи в общ размер на 400 лв. (чл.
7, ал. 7 от Наредбата). Липсват данни адвокат Любомиров да е регистриран по ДДС, за да се
3
присъжда такова.
По отношение на адвокатското възнаграждение, което следва да се определи в полза
на адвокат К., съдът приема, че и тук следва да се определи едно възнаграждение,
обхващащо защита по всички предявени искове, съобразно цената на иска, а не отделно
възнаграждение за всеки отделен иск, тъй като в хипотезата на чл. 38 от Закона за
адвокатурата чл. 5, ал. 2 от наредбата е неприложим по изложените по-горе съображения.
Съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на производството по делото,
факта, че то е разгледано и приключено в едно открито съдебно заседание, поисканите и
събрани писмени доказателства са само писмени, не е проведено производство по оспорване
на такива. Не са ангажирани и събирани други доказателства. Възнаграждението за адвокат
К. следва да се определи в размер на 400 лв., съгласно чл. 7 от Наредбата с оглед цената на
иска.
Съдът взе предвид при определяне на възнаграждението на адвокат Любомиров и
адвокат К., че в случая не са извършени реални разходи за адвокатска услуга, предоставена
на страна по делото, поради което размерът на възнаграждението на съответния адвокат се
определя по преценка на съда. Наредбата на Висшия адвокатски съвет се явява подзаконов
нормативен акт, който урежда минималните размери на адвокатските възнаграждения, които
клиентите на лицата, упражняващи адвокатската професия следва да заплащат. Доколкото в
определени случаи други нормативни актове препращат към тази наредба, съдът прилага
посочените размери, но същата не дерогира действието на нормативните актове от по-висок
ранг, какъвто се явява Гражданско-процесуалния кодекс, където е определено императивно
как се определя цената на иска (исковете), дори при кумулативно съединяване и как се
определя държавната такса, дължима от съответните страни (чл. 72, ал. 1). Не на последно
място, съдът съобрази и Решението на СЕС по дело С-438/22.
Доколкото съдът е лишен от възможността и не извършва проверка и преценка на
обстоятелствата, обуславящи предоставянето на безплатна за съответната страна по делото
адвокатска помощ, право на страната е да избере дали да се ползва от този вид защита или
от платена такава, или да поиска правна помощ по реда на чл. 95 от ГПК и по Закона за
правната помощ от съответния компетентен съд. Това право на ползващата страна обаче не
може да се вмени в задължение на другата страна, насрещна по съответния иск, да търпи
последиците от този избор и гарант за равнопоставеност на страните се явява отново съдът.
При липса на възможност, поради непредоставени правомощия, съдът да контролира
законосъобразно упражняване на правото по чл. 38 от Закона за адвокатурата за ползване на
безплатна за страната адвокатска помощ и съдействие, единственият възможен начин за
съблюдаване равнопоставеността на двете страни е, чрез определяне на съответното
възнаграждение за адвокат по преценка на съда, съобразно характера на производството,
неговата правна и фактическа сложност, броя на проведените заседания, събраните
доказателства, реалните процесуални действия, осъществени от адвоката, предоставил
правната помощ по реда на чл. 38 от ГПК. Тези обстоятелства са обективни, установими по
съответното производство и не подлежат на тълкуване.
4
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от А. срещу Р. А. Т. с
ЕГН **********, гр. София, Ж.К. ЛАГЕРА, бл.12, вх.Б, ет.4, ап.12, чрез адвокат Е. К., със
съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, искове с правно основание чл. 422 от
ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за установяване
дължимостта на сумата а 40,86 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.-01.06.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 06.11.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 9,74 лева за период 15.08.2021 г. до 15.10.2023 г., като
неоснователни, поради погасяване на възможността за тяхното принудително събиране чрез
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от А., да заплати на адвокат Михаел Любомиров
Любомиров с ЕГН ********** сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева) за предоставена
безплатна правна помощ на ответника в качеството му на длъжник в заповедното
производство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от А., да заплати на адвокат Е. К. К. с ЕГН **********,
сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева) за предоставена безплатна правна помощ на
ответника по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „НЕЛБО“ АД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и на третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5