№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Димитров в. гр. д. № 3168 по описа
на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 469536/13.08.2018г.,
постановено по гр. д. № 25323/2011г., Софийски районен съд (СРС) е признал за
установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, че ответникът М.А.М. дължи на ищеца ЗАД „А.Б.” АД
сумата от 13 027,72лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско”, ведно със законната лихва върху
сумата от 25.01.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от
1 174,84лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
19.03.2010г.-25.01.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 3297/2011г. по описа на СРС.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника срещу
решението, в която се излагат съображения за неговата неправилност. Поддържа
се, че ответникът е имал сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност към датата на събитието, което се установявало както от представената
застрахователна полица № 2250910002473 от 24.02.2009г., така и от издаденото от
застрахователя удостоверение от 03.05.2018г. Сочи се, че съдът неправилно е
приел, че стойността на щетата възлиза на 13 328,16лв. Твърди се, че
районният съд е извършил и нарушение на процесуалните правила като не е събрал
допуснато доказателство. Съобразно изложеното се моли за отмяна на решението,
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Посочва се, че от
събраните по делото доказателства не е установено към датата на настъпване на
пътно-транспорното произшествие /ПТП/ да е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност” за управлявания от виновния водач лек автомобил с рег.
№ *******. Твърди се, че от представения дубликат не се изяснява за кой
автомобил се отнася, а също така, че върху него няма положени подписи. Поддържа
се, че не е изяснено застрахователна полица № 223087414025 кой автомобил касае
и какъв период на действие има, а застрахователна полица № 2250910002473 е
породила действие след настъпване на застрахователното събитие. Ето защо се
моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
За да постанови обжалваното
решение, районният съд е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства
е установено, че на 14.03.2009г. ответницата е управлявала лек автомобил с рег.
№ ******* и преминавайки на червен сигнал на светофарната уредба виновно е
причинила ПТП, като е ударила преминаващия през кръстовището лек автомобил с
рег. № *******, който е бил имуществено застрахован при ищеца по застраховка „Каско”.
Счел е, че от приетото по делото заключение на САТЕ е установен размерът на
причинените вреди, който възлиза на сумата от 13328,16лв. по средни пазарни
цени. Приел е, че към момента на настъпване на застрахователното събитие не е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лек
автомобил с рег. № *******, чийто водач е причинил ПТП. Намерил е за доказано
плащането на обезщетението по имуществената застраховка, поради което е уважил
изцяло предявения регресен иск по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, както и акцесорния
иск за заплащане на мораторна лихва.
Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
фактическите констатации и правни изводи на съда. Независимо от това, с оглед
изложените от жалбоподателя доводи, е необходимо да се добави и следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, но приложим в случая съгласно §22 от ПЗР
на КЗ, в сила от 01.01.2016г./, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Както бе посочено
по-горе, съгласно чл. 269 ГПК преценката на въззивния съд за правилност на
първоинстанционното решение е ограничена до въведените от жалбоподателя доводи.
С оглед направените във въззивната жалба оплаквания, въззивната инстанция
приема, че спорното обстоятелство на етапа на въззивното производство се свежда
до това дали по делото е доказано възражението на ответника, че към датата на
произшествието – 14.03.2009г. за управлявания от него лек автомобил „Ауди А4”,
с рег. № *******, е имало валидно сключен договор по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите.”
Настоящият съдебен
състав намира, че събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод
за осъществяването на този факт. Представената застрахователна полица №
225091002473 /л. 38 от първоинстанционното дело/, на която се позовава ответникът,
макар да доказва сключването на застрахователен договор „Гражданска отговорност
на автомобилистите” на 24.02.2009г. за процесния лек автомобил с рег. № *******,
изрично в нея е посочено, че има действие от 18.03.2009г. до 17.03.210г. Тоест договорът
не е породил действие от момента на сключването му, а от 18.03.2009г. – дата,
която следва процесното събитие, настъпило на 14.03.2009г. Представеният
дубликат на застрахователна полица № 223087414025 от 17.03.2008г. /л. 111/ не
удостоверява нито за какъв автомобил е сключен застрахователния договор, нито
за какъв период от време има действие. Също така този документ не е подписан от
страните. Ето защо същият е абсолютно негоден да установи релевантния за спора
факт. Не може да бъде изведен друг извод и въз основа събраните във въззивното
производство писмени доказателства. Издаденото от ЗК „Л.И.” АД удостоверение
изх. № 4507/03.05.2018г. /л. 7/ установява само че застрахователна полица №
223087414025 от 17.03.2008г. и застрахователна полица № 2250910002473 от
24.02.2009г. са унищожени, но в него не е посочено за какви моторни превозни
средства се отнасят, кога са сключени, какъв срок на действие са имали и т. н.
Напротив, от съобщение изх. № L-4755/21.10.2010г.
на ЗК „Л.И.” АД изпратено до ищеца (което не е оспорено), е видно, че
застрахователят ЗК „Л.И.” АД е отказал да изплати претендираното от ищеца
обезщетение, тъй като съгласно неговите масиви към датата на събитието за
автомобила е нямало действаща застрахователна полица. Такава е била налице за
периода след 18.03.2009г. В изготвения от органите на МВР протокол за ПТП №
761643/14.03.2009г. също не е удостоверено наличието на застраховка гражданска
отговорност за автомобила с рег. № *******. От представените справки, извършени
в КФН /л. 31/ и информационния масив на Гаранционния фонд /л. 40/ също не е
установено наличието на застраховка гражданска отговорност за автомобила към
14.03.2009г. В справката от КФН е посочено, че към 14.03.2009г. за автомобил с
ДКН ******няма валидна застраховка ГО, а такава има за периода
18.03.2009г.-17.03.2010г. Същата информация фигурира и в справката от
Гаранционния фонд. Представените от ответника фактури и преводни нареждания /л.
41-48/ са неотносими към предмета на спора.
Ето защо настоящият състав
споделя напълно изводите на районния съд, че ответникът, комуто е било
процесуалното задължение съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, не е доказал своето
правоизключващо възражение.
Направеното от
въззивника бланкетно оплакване относно стойността на щетата съдът намира за неоснователно. За
определяне размера на щетата съдът се е съобразил със заключението по
изслушаната САТЕ, което настоящият състав също приема за обективно и
компетентно изготвено и се съобразява с определения в него размер на настъпилата
имуществена вреда.
По изложените
съображения, предявеният иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ се
явява основателен. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора,
право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемата страна. Същата е
направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
736,67лв. с ДДС, като е представила фактура и извлечение от банкова сметка ***.
Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно. Обжалваемият интерес възлиза на 14 202,56лв., поради което
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г., минамалният размер на
адвокатското възнграждение е 830лв. плюс 3% за горницата над 10 000лв. В случая
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение е под този размер,
поради което не подлежи на намаляване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 469536/13.08.2018г., постановено по гр. д. № 25323/2011г. по описа на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, ж. к. „Света Троица”, бл. ******, да заплати на ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******, сумата от 736,67лв. /седемстотин тридесет
и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща сторените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.