№ 52
гр. Варна, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100500100 по описа за 2023 година
Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435
ал.2 от същия, и е образувано по жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО – ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, чрез адв.С. против Постановление за разноски от 29.11.2022
година за разноски и таксата по чл.26 от ТЗСИ.
В жалбата се излага, че ата е незаконосъобразен и не почиват на
наличните по делото доказателства.Излага се още, че фактическата и правна
сложност по делото не е убедителна и не обосновава наличие на такъв
хонорар, които според жалбата следва да бъде редуциран до сумата от 200
лева, съобразно чл.10 т.1 от Тарифата.По отношение на таксата по т.26 се
излага, че тя е прекомерна и не съответства на материалния интерес, настоява
се същата да бъде намалена, без да се посочва колко.
С отговор против жалбата, Взискателя по делото, в лицето на Д. Г.,
чрез адв.И. настоява, че жалбата се явява неоснователна и че всички дължими
суми съответстват на Наредба № 4 за МРАВ.Моли Постановлението да бъде
потвърдено.
От мотивите на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№ 717 става ясно, че
жабата се явява неоснователна и е редно съдът да я остави без уважение.
За да се произнесе по спора, след като се запозна с материалите по
делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено
следното:
Изпълнителното производство е стартирало по молба на адв.Т. И. И.,
като процесуален представител на Д. Г. Г. против „ОЗК-Застраховане“ АД за
1
сумите, както следва: 1 682.74 лева обезщетение и сумата от 139.92 лева,
получена след прихващане – разноски по делото.
От материалите по делото става ясно, че дружеството – длъжник е
получило ПДИ на 11.11.2022 година и на 14.11.2022 година -
коригирана.Установено е още, че в срока за доброволно изпълнение, такова
не е последвало и че сумата в цялост е била заплатена едва след налагане
запор на сметката на Дружеството – длъжник.
Настоящият състав на съда намира, че жалбата е процесуално
допустима, но по същество е не основателна и съображенията за това са
следните:
В съответствие с чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда.Изключение от този принцип
се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст
държавният съдебен изпълнител /ДСИ/ не събира такса върху сумата,
която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите
обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител
/ЧСИ/, длъжникът дължи такса дори и при плащане в срока за
доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на
парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона
за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1
ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението,
независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата
е постъпила по изпълнителното дело. Съобразно ТР № 2 / 2015 година на
ВКС на Р България, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса,
частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2
ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.Съдът счита, че таксата по т. 26
ТРЗЧСИ се дължи и е следвало да бъде заплатена от жалбоподателя, съгласно
принципното положение, установено в чл. 79 от ГПК.Доводите на
жалбоподателя, че тя се явява прекомерна не отговарят на истината.
Съобразно нормата на чл.26 ТЗЧСИ за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума, както следва:а) до 100 лв. - 10 лв.;б) от
100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.;в) от 1000 до 10
000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.;г) от 10 000 до 50 000 лв.
- 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.;д) от 50 000 до 100 000 лв. -
3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв.;е) над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2
на сто за горницата над 100 000 лв.Установено е, че към 29.11.2022 година
размера на дълга е бил 2 076.47 лева и съответно таксата по т.26 б.“В“ е в
размер на 186.11 лева, към които следва да се добавят е 20% ДДС, или общо
тази такса възлиза на 223.33 лева.Следователно не е налице надвземане или
злоупотреба от страна на ЧСИ.
По отношение на адв.хонорар ВОС приема следното:
2
В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е регламентирана възможност за
намаляване на заплатено от насрещната страна в процеса адвокатското
възнаграждение, ако същото е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, като намаляването е до минималните
размери, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – агр. от чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.Преценката за прекомерност на претендираното
възнаграждение се извършва с оглед фактическата и правна сложност на
делото, като се вземат предвид и конкретните действия, осъществени от
процесуалния представител, за защита правата на доверителя в
производството.Представените Договори за правна защита и съдействие от
31.10.2022 година са сключени между Взискателя и адв.И., като в предмета
на договора изрично е отбелязано, че възнаграждението се касае за
представителство по изпълнителното производство.От материалите по
изпълнителното дело се установява, че пълномощникът на Взискателя е
извършил и други действия за защита по изпълнението, освен подаването на
молбата за образуване на изпълнителното дело – налагането на запор върху
сметката на Дружеството длъжник.Задължението на длъжника за разноски
е изрично уредено в чл. 79, ал. 1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма от
тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на Съдия - изпълнителя за
разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително
действие.Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на
насрещната страна, когато е прекомерен е уреден в чл. 78, ал. 5 от новия ГПК
и е свързан с нарочно искане, което е налице в хода на (тогава) висящите
изпълнителни дела.От материалите по делото е видно, че за изпълнителното
производство взискателя е уговорил и заплатил адвокатски хонорар в размер
на 300 лева, като в Договора за правна помощ- вж.л.2, е отразено, че се касае,
както за ОБРАЗУВАНЕ, така и за ВОДЕНЕ на изпълнителното дело, до
неговото приключване във всички инстанции или т.нар. процесуално
представителство. Съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.10 за защита по
изпълнително дело възнаграждението е: За образуване на изпълнително дело
– сумата от 200 лева.След като се съобрази нормата на чл.10 т.1 от Наредбата,
съдът приема, на адв.Колев следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 200 /двеста/ лева, доколкото към този момент има данни, освен
образуването на производството, да са предприети други действия по
изпълнението – а именно налагането на запор.Това обстоятелство е
наложило ЧСИ да възприеме, че размера на възнаграждението не следва да
бъде редуциран към минималния размер от 200 лева и правилно той е
присъдил сумата от 300 лева.
По тези съображения съдът след като прецени, че жалбата не съдържа
годни за отмяна действията на ЧСИ, съдът приема, че следа да я остави без
уважение.
С оглед изложеното, ВОС,
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба Вх.№ 9199 от 14.12.2022 година на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО – ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, чрез адв.С. против Постановление за
разноски от 29.11.2022 година за разноски и таксата по чл.26 от ТЗСИ на ЧСИ
Румяна Тодорова по изп.дело № 597/2022 година.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО –
ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на Д. Г. Г.,
ЕГН ********** сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляващи
съдебно – деловодни разноски пред ВОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4