№ 87833
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Частно
гражданско дело № 20241110134069 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 184054/05.06.2024 г. за издаване на заповед за
изпълнение, подадено от ****** от длъжника Н. Н. Х. се претендира обезщетение за
забава в размер на 3158,87 лева. Съгласно чл. 9.4 от процесния договор за кредит при
просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва
върху просрочената сума за периода на просрочване, като съгласно чл. 11.1 от
договора в случай на просрочие потребителят дължи да заплати и начислените лихви
за периода на просрочието. Претендираната като обезщетение за забава сума от
3158,87 лева, обаче, значително надвишава реалния размер на законната лихва за
забава, начислена за периода от 05.06.2022 г. до 04.06.2024 г. върху главницата от
7766,31 лева, като същата възлиза на сумата от 1883,83 лева. Следователно,
процесното обезщетение за забава противоречи на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, съгласно
който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва
да издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи
на закона или добрите нрави, или се основава на неравноправни клаузи в
потребителски договор, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са
визираните в посочените разпоредби обстоятелства. Така извършваната на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК проверка не цели да установи дали претендираното
вземане съществува, а съотношението между заявеното искане и повелителните
законови норми. Като съобрази така установените правомощия на заповедния съд и
констатираното противоречие на претенцията за дължимост на обезщетение за забава с
1
повелителната законова норма на чл. 33 ЗПК, намираща приложение спрямо
процесния договор за кредит, настоящият съдебен състав намира, че подаденото
заявление следва да бъде отхвърлено за разликата над действителния размер на
обезщетението за забава в размер на 1883,83 лева до пълния претендиран размер от
3158,87 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
изпълнение, подадено от ****** в частта, с която от длъжника се претендира
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 05.06.2022 г.
до 04.06.2024 г., начислено върху главница в размер на 7766,31 лева, за разликата над
сумата от 1883,83 лева до пълния претендиран размер от 3158,87 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2