№ 8644
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110101485 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 и сл. ГПК и е образувано по подадена
от ЗАД „А“ искова молба, насочена против „О-З“ АД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 411,
изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както
следва: 283.63лв. – регресно вземане по щета № 10118030100429, за вреди, причинени
на лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КА, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“, с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на
сумата и 86.44лв. – мораторна лихва за периода 20.10.2019г. – 20.10.2022г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 56997/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 23.01.2018г., около 12.00часа, в гр. София, на кръговото кръстовище на бул.
„Сливница“ и бул. „Мария Луиза“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Тойота
Ярис“ с ДК № СВ **** КА, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек
автомобил „Пежо 206“ с ДК № С **** РМ, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, при което водачът на застрахованото при ответника МПС
причинил виновно щети по автомобила застрахован при ЗАД „А“. Твърди се, че във
връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета №
10118030100429, по която на собственика на застрахования автомобил било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 268.63лв. и били сторени ликвидационни
разноски в размер на 15.00лв. Навеждат се доводи, че до ответника била изпратена
регресна покана, получена от „О-З“ АД на 14.02.2018г., но плащане на сумата не
последвало, поради което се претендира и лихва за забава в размер на 86.44лв. за
периода 20.10.2019г. – 20.10.2022г. Прави се искане заявените претенции да бъдат
уважени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че виновен за
настъпване на произшествието е водачът на застрахования при ищеца лек автомобил.
1
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване, като се твърди,
че поради несъобразяване с пътната обстановка, водачът на застрахования при ищеца
автомобил е допринесъл за настъпване на произшествието. Оспорва се механизма на
настъпване на ПТП-то, както и акцесорната претенция за мораторна лихва.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 411,
изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За съвместно разглеждане е прието релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се управление на МПС без да
съобрази пътната обстановка.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на
23.01.2018г., около 12.00часа, в гр. София, на кръговото кръстовище на бул.
„Сливница“ и бул. „Мария Луиза“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Тойота
Ярис“ с ДК № СВ **** КА, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек
автомобил „Пежо 206“ с ДК № С **** РМ, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана
преписка по щета № 10118030100429, по която ЗАД „А“ е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 268.63лв. и са сторени ликвидационни разноски в размер на
15.00лв., както и че ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на
сумата, получена от „О-З“ АД на 14.02.2018г.
Спорни по делото са механизмът на настъпване на произшествието, респективно
вината на двамата водачи.
От събрания по делото доказателствен материал, разпитите на свидетелите /
двамата водачи /, заключението на вещото лице и становището на експерта, изразено в
проведеното на 12.05.2023г., открито съдебно заседание, съдът изведе следния
2
механизъм на произшествието, а именно: на 23.01.2018г., около 12.00часа, водачът на
застрахования при ищеца лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КА, прави
опит да излезе от кръговото кръстовище на бул. „Княгиня Мария Луиза“ и бул.
„Сливница“, движейки се в лявата пътна лента. В същото време по бул. „Сливница“ с
посока от бул. „Христо Ботев“ към бул. „Генерал Данаил Николаев“ в най-дясната
лента се движи лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № С **** РМ, застрахован при
ответника. На пешеходната пътека след излизане от кръговото кръстовище водачът на
застрахования при ищеца лек автомобил е скосил завоя и е предприел маневра за
престрояване в най-дясната лента, при което е причинил произшествието, като не е
пропуснал движещия се в дясната лента лек автомобил „Пежо 206“. Вследствие
поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК
№ СВ **** КА е настъпило ПТП, при което с неговата дясна част е ударена предната
лява част на застрахования при ответника лек автомобил „Пежо 206“ с ДК № С ****
РМ.
За да изведе описания механизъм на произшествието, съдът кредитира
показанията на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Пежо 206“ с ДК
№ С **** РМ Е. М., която заяви, че се е движела в дясната пътна лента, като
сблъсъкът е настъпил между предната лява част на нейния автомобил и дясната част на
застрахования при ищеца лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КА. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Н. Т. П., водач на застрахования при ищеца лек
автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КА, доколкото същите не кореспондират
със събрания по делото доказателствен материал. По време на разпита си свидетелят П.
посочи, че той се е движел в крайна дясна пътна лента. Не е спорно по делото, че
уврежданията по лек „Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КА са в неговата дясна страна.
Този извод се потвърждава и от приложения на л. 27 и л. 28 снимков материал.
Обективно невъзможно е „Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КА да се движи в крайна
дясна лента и уврежданията да настъпят от дясната му страна, тъй като след крайна
дясна лента няма друго пътно платно, а бордюр и тротоар за пешеходци. В тази насока
становище изрази при изслушването му и вещото лице, което посочи, че няма как лек
автомобил „Тойота Ярис“ да се движи в дясната лента и ударът да настъпи в дясната
му страна. При изслушването на вещото лице в проведеното на 12.05.2023г. открито
съдебно заседание, след разпита на двамата свидетели, експертът посочи, че и двата
автомобила са били в движение, като лек автомобил „Тойота Ярис“ се е движел в
лявата лента, а лек автомобил „Пежо 206“ в дясната лента, при което водачът на
застрахованото при ищеца МПС - „Тойота Ярис“ при опит да се престрои в дясната
лента е пресякъл траекторията на другия автомобил и е станал причина за настъпване
на произшествието, като с действията си е нарушил чл. 81, ал. 2 от ППЗДВП, съгласно
която разпоредба „преди престрояване водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, движещи се в лентата, в която той навлиза.“
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД/. В случая съдът намира, че презумпцията за вина е оборена, поради
следните съображения.
При така установения механизъм, съдът намира, че презумпцията за вина по чл.
45, ал. 2 ЗД е оборена, доколкото от събрания по делото доказателствен материал и
заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че причината за настъпване на
процесното произшествие е поведението на водача на лекия автомобил, застрахован
при ищеца.
В подкрепа на извода, че вината за настъпване на ПТП-то е на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил е и обстоятелството, че в приложеното на л. 8
копие на двустранен протокол за ПТП Н. П. е признал вината си, като е изписал текста
„виновен“. Съдът не кредитира заявеното от него по време на разпита му, че
изписването на този текст е било само формално, доколкото от материалите по делото
се установи, че именно неговото поведение е станало причина за настъпване на
3
произшествието.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 411, изр. 1,
пр. 2 КЗ се явява неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
С оглед извода за неоснователност на исковата претенция с правно основание
чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, неоснователен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 450.00лв, от които
300.00лв. – депозит за вещо лице, 50.00лв. – депозит за свидетел и 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 и сл. ГПК от ЗАД „А“, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу „О-З“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, обективно кумулативно
съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 411, изр. 1,
пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 283.63лв. –
регресно вземане по щета № 10118030100429, за вреди, причинени на лек автомобил
„Тойота Ярис“ с ДК № СВ **** КА, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, с
включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.10.2022г. до окончателно изплащане на сумата и
86.44лв. – мораторна лихва за периода 20.10.2019г. – 20.10.2022г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
56997/2022г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „А“, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „О-З“ АД, ЕИК *********, сумата от 450.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4