№ 1033
гр. Плевен, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430101570 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от *** против П.
Б. П. с ЕГН **********, в която се твърди, че ищцовата банка предоставила
на ответницата кредит за текущо потребление в размер на 12 000 лв. по
силата на Договор от 20.02.2019 г. Приети били от кредитополучателя Общи
условия за кредит за текущо потребление, явяващи се неразделна част от
Договора за кредит. Кредитът бил изцяло усвоен и погасяван по посочена
сметка. Излага се, че срокът за погасяването му бил 120 месеца, считано от
датата на усвояване. Навеждат се доводи, че при погасяването на кредита
били допуснати нередовности в плащането на погасителните вноски по
главница и лихва, което довело до настъпване на предсрочната изискуемост
на вземането на основание т. 18.2. от Общите условия - при допусната забава
в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни. Излага се, че не били
погасени 12 бр. вноски с падеж от 01.12.2019г. до 01.11.2020г.
Излага се, че след настъпването на предсрочната изискуемост по
1
кредита били начислени разходи при изискуем кредит в размер на 120 лева,
дължими съгласно т.5 от приложение 3 към договора за кредит - такси по
кредити за текущо потребление, като след датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК до РС било начислено единствено обезщетение за забава в размер на
законна лихва при съобразяване разрешението, дадено в Тълкувателно
решение №3/2017г.
Твърди се, че *** уведомила съгл. изискванията на т. 18 от ТР № 4/2013
г. на ОСГК на ВКС длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита. Писменото уведомление било надлежно връчено с покана –
уведомление, получена лично от длъжника на 24.11.2020г.
Твърди се, че към 10.12.2020 г. ответницата не била погасила
задълженията си към банката и дължала общо сума в размер на 12 359,29
лева, от които: главница - 11 325,46 лева; 861,29 лева -договорна лихва за
периода от 01.11.2019 г. до 23.11.2020 г.; 43,10 лева - лихвена надбавка
за забава за периода от 08.12.2019 г. до 23.11.2020 г. /като не се включва
периода на Извънредното положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г./;
9,44 лева - лихвена надбавка за забава след датата на изискуемост за периода
от 24.11.2020 г. до 09.12.2020 г.; 120 лв. - разходи при изискуем кредит, ведно
със законната лихва, считано от 10.12.2020 г. до изплащане на вземането.
Излага се, че горните вземания били претендирани по реда на чл.417 от
ГПК и в производството по ч.гр.д.*** била издадена за горните вземания
заповед за незабавно изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания за предявяване на иск за установяване
вземанията на кредитора.
С изложените обстоятелства се мотивира правен интерес за предявяване
на установителен и се претендира постановяване на решение, с което да се
признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, за
които е била издадена заповед за незабавно изпълнение: сумата 11 325,46 лева
- главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от ***,
сумата 861,29 лева -договорна лихва за периода от 01.11.2019 г. до
23.11.2020г., сумата 43,10 лева - лихвена надбавка за забава за периода от
08.12.2019 г. до 23.11.2020 г., сумата 9,44 лева - лихвена надбавка за
2
забава след датата на изискуемост за периода от 24.11.2020 г. до 09.12.2020г.,
сумата 120 лева - разходи при изискуем кредит, дължими съгласно т.5 от
приложение 3 към договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от
10.12.2020 г. до изплащане на вземането. Претендират се направените в
заповедното и исковото производство разноски.
Ответницата П.П. е депозирала, чрез назначения особен представител
адв.М.К. писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установява се от приложеното ч.гр.д. *** по описа на ПлРС, че
исковете са предявени след успешно проведено заповедно производство и в
законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд, поради което са допустими и следва да се разгледат по
същество.
От приложения препис на Договор за кредит за текущо потребление от
*** се установява, че е бил подписан между *** от една страна като кредитор
и от друга – П. Б. П., в качеството на кредитополучател. По силата на същия
банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер
на 12 000лв., а последния се е задължил да го върне на месечни вноски,
съгласно погасителен план (Приложение №1) за 120 месеца, считано от
датата на усвояването.
Страните са уговорили в писменото съглашение всички произтичащи от
договорната връзка права и задължения. Според закрепеното в чл.8 кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7.30% годишно,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ
индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства със срок над 1 ден до 2 години 0.180%, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 7.120%, при изпълнение на ***, подробно описани в
Приложение №2 към договора. При това е пояснено, че стойностите на
индикатора „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
3
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ се публикуват на интернет
страницата на БНБ. Определен е бил в разпоредбата на чл.9 годишен процент
на разходите в размер на 8.56%, който може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в ОУ. Според обективираното в чл.12 от
договора кредитополучателя е заявил, че са му били предоставени
приложимите Общи условия преди сключване на съглашението, като е видно,
че същите са и подписани от ответницата.
Според предвиденото в чл.18.2 от ОУ при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от главницата
става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Видно е от представеното Приложение №3, представляващото
неразделна част от договора и подписано от кредитополучателя, съдържащо
уговорки за таксите по кредита, че в т.5 са били предвидени разходи при
изискуемост на кредита в размер на 120лв.
От представения препис на покана-уведомление, връчена чрез съдебен
изпълнител на ответницата на 24.11.2020г., се установява, че банката
кредитор е уведомила кредитополучателя, че обявява договора за банков
кредит от *** за предсрочно изискуем.
От изслушаното в о.с.з. на 21.09.2021г. заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 12 000лв.,
предмет на кредитното правоотношение е била усвоена от кредитополучателя
на *** Установява се също така, че за периода от датата на сключване на
договора до 31.01.2020г. ответницата е внесла за погасяване на кредита суми
в общ размер на 1 315,29лв. и с тях са били погасени главница в размер на
674,54лв., договорна лихва в размер на 639,17лв. и санкционираща лихва в
размер на 1,58лв. Видно е, че кредитът е бил осчетоводен като предсрочно
изискуем от 24.11.2020г. за непогасени вноски с падеж от 01.12.2019г. до
01.11.2020г. Става ясно още от експертното заключение, че към датата на
депозиране на заявлението в съда са останали непогасени главница в размер
на 11 325,46лв., договорна лихва в размер на 861,29лв. за периода от
01.11.2019г. до 23.11.2020г. (датата предхождаща предсрочната изискуемост),
4
санкционираща лихва в размер на 43,10лв. за периода от 08.12.2019г. до
23.11.2020г., като за периода на извънредното положение не е била
начислявана такава, обезщетение за забава в размер на 9,44лв. за периода от
24.11.2020г. до 09.12.2020г. и такса изискуемост на кредита в размер на 120лв.
Съдът възприема изцяло заключението по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, като обективно, компетентно и неоспорено от
страните.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
От обсъдените доказателства се установи, че между ищеца *** и
ответницата П.П. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление за
сума в размер на 12 000лв. С подписване на договора, страните са се
съгласили с обективираните в него и приложимите ОУ уговорки относно
начина и срока на връщане, дължимите лихви и такси, и съответните
последици при забава в плащанията. От това правоотношение произтичат
задълженията на ответницата.
Установи се от експертното заключение, че кредитополучателя е усвоил
сумата от 12 000лв., с което банката кредитор е изпълнила своето задължение
по съглашението.
Установи се още, че ответницата е внесла в пълен размер и на
уговорената дата на падеж единствено първата месечна вноска, а
впоследствие е извършвала частични плащания до 31.01.2020г., след което е
преустановила внасянето на суми по кредита.
Установи се също така, че банката-кредитор законосъобразно е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди
депозиране на заявлението си по чл.417 от ГПК, уведомявайки изрично
кредитополучателя за това на 24.11.2020г. Към същия момент са били налице
и уговорените в чл.18.2 от договора условия за упражняване на това право.
С оглед горното, съдът приема, че към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК вземанията на банката по процесния договор за
5
кредит са били изискуеми в претендираните в заповедното производство
размери, установени в настоящото от заключението по изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза.
Предвид изложеното, съдът приема, че претенциите на ищеца за
установяване съществуването на вземанията му, за които срещу ответницата е
издадена заповед за изпълнение са изцяло основателни и доказани в
претендираните размери и следва да бъдат уважени като такива.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 247,19лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 297,19лв. В
исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в
размер на 247,19лв.; за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП,
за възнаграждение на особения представител в размер на 1 080лв. и за вещо
лице в размер на 220лв. или общо 1 647,19лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, че П. Б. П. с ЕГН **********, с настоящ и
постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление:
***, следните суми: сумата от 11 325,46 лв. – главница; сумата от 120,00 лв. –
разходи при изискуем кредит; договорна лихва в размер на 861,29 лв., за
периода от 01.11.2019 г. до 23.11.2020 г.; наказателна лихва в размер на 43,10
лв., за периода от 08.12.2019 г. до 23.11.2020 г.; размер на начислената
законна лихва в размер на 9,44 лв., за периода от 24.11.2020 г. до 09.12.2020
6
г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 10.12.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с *** по описа на
ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. Б. П. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със
седалище и адрес на управление: ***, следните суми: сумата от 297,19лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.*** на ПлРС и сумата от 1 647,19лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7