РЕШЕНИЕ
№ 15145
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20231110141457 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на [******] срещу [******], с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 20614/2023г. на СРС, 41 състав, а именно: сумата от общо 2146,03 лева – 1 468,91
лева - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор [******],
партида [******], ID на договор [******] от 08.11.2010 г.; сбор от неустойки за
неизпълнение на договорни задължения на ответника по посочения договор, в размер
на 602 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
/20.04.2023 г./ до окончателното плащане; 67,84 лева – представляваща мораторна
лихва върху главницата от 1 468,91 лева, за периода 10.09.2022 г. – 19.04.2023 г.; 7,28
лева – представляваща мораторна лихва върху начислените неустойки за период от
13.09.2022 г. до 19.04.2023 г.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор №[******], ID [******] за
използване на електронни съобщителни услуги, като за всяка отделна услуга се
сключвало допълнително приложение, неразделна част от договора. С 3 броя
приложения № 1 от 28.03.2022 г. за срок от две години са предоставени мобилни
електронно съобщителни услуги планове [******], фиксиран интернет през мобилна
5G мрежа [******] и услуга [******]. Конкретните номера с избран тарифен план по
отделните Приложения № 1 и месечни такси били описани в Приложение № 2 от
28.03.2022 г. – за номера [******]; [******]; **********, е избран план [******] с
месечна такса 41,32 лева без ДДС; за номер [******] е избран план [******] [******] с
месечна такса 46,49 лева без ДДС; за номер [******] е избран план [******] [******]
5G с месечна такса 61,97 лева без ДДС. На абоната е било предоставено за ползване за
срока на договора оборудване [******], което последният е следвало да върне след
прекратяване на договора. За ТВ услуга номер [******] е бил избран план [******]
Разширен + месечна такса 24,09 лева без ДДС и включен 1 брой допълнителен
1
приемник с месечна такса 3,33 лева без ДДС. За използване на ТВ услугата, на абоната
е било предоставено за временно ползване за срока на договора – 2 броя ТВ
приемници – един основен и един допълнителен, които абонатът следвало да върне
след прекратяване на договора. Уговорена е била неустойка при неизпълнение на това
задължение. Уговорени са били неустоечни клаузи за нарушаване на задълженията на
абоната във връзка с прекратяване на договора преди изтичане на срока му. Услугите
били активирани на 04.04.2022 г., съответно срокът за ползване бил до 04.04.2024 г. На
20.09.2022 г., абонатът направил пренос на номера [******], [******] и [******] към
мрежата на друг мобилен оператор, като договорът останал в сила за останалите в
мрежата на [******] мобилни услуги на основание т. 54.15 от Общите условия. Тъй
като абонатът спрял да изпълнява задълженията си да заплаща за използването на
мобилните услуги, договорът е бил прекратен, считано от 20.01.2023 г. на осн. т. 54.12.
от ОУ, приложими към договора. Начислени са били процесните суми на обща
стойност 2146,03 лева. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете, въвежда възражения за нередовност на исковата молба.
Твърди, че не е използвал посочените в исковата молба услуги през процесния период,
както и че не е уведомен да са налице негови задължения спрямо ищеца. Оспорват се
претенциите за неустойка за невърнато оборудване, с аргумент, че такова не е било
предоставяно на ответника, както и поради това, че клаузата за неустойка е
неравноправна и нищожна по подробно изложени съображения. Въвежда възражение
за настъпила погасителна давност. Твърди се, че ответникът е отправил до ищеца
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора поради неизпълнение.
Оспорват се приложените към исковата молба доказателства. Ответникът счита, че
притежава качеството „потребител“, съответно приложение следва да намерят
разпоредбите на ЗЗП. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Депозирана е молба от ищеца с вх. № 30753/31.01.2024 г., в която е посочено, че
най-ранният рамков договор между страните е от 26.06.2014 г., а процесният период е
07.07.2022 г. – 07.02.2023 г. Поддържа се, че месечните такси представляват
абонамент, като е без значение дали същите са били използвани или не. Твърди се, че
за оператора не е налице задължение да изпраща покана до абоната, тъй като падежът
бил ясен, но въпреки това, при забава на плащанията, на потребителите се изпращали
текстови съобщения с напомняне за просрочени задължения. Сочи, че ответникът не
притежава качеството „потребител“.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч. гр. д. № 20614/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, се
установява, че по заявление вх. № 108758/20.04.2023 г. на [******], на 05.06.2023 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на
ищеца сумата 1 468,91 лева, представляваща месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор [******], партида [******], ID на договор [******] от
08.11.2010 г. за периода 07.07.2022 г. – 07.02.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 20.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 67,84 лева, представляваща
мораторна лихва върху тази главница за период от 10.09.2022 г. до 19.04.2023 г., сумата
от 602,00 лева, представляваща сбор от неустойки за неизпълнение на задължения на
абоната по сключения договор, ведно със законна лихва за период от 20.04.2023 г. до
изплащане на вземането, които неустойки включват: сумата 100,00 лева неустойка за
невърнато оборудване ТВ приемник, сумата 400,00 лева неустойка за невърнато
оборудване [******], сумата 100,00 лева неустойка за невърнато оборудване [******],
2
сумата 2,00 лева, обезщетение за обработка на просрочени задължения, сумата 7,28
лева, представляваща мораторна лихва върху начислените неустойки за период от
13.09.2022 г. – 19.04.2023 г., както и държавна такса в размер на 42,94 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 205,84 лева. В срока по чл. 414 ГПК е
подадено възражение, поради което съдът с разпореждане № 89568/19.07.2023 г. е дал
указания до заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, в изпълнение на които е предявен в
срок настоящия иск.
Приложен е договор № [******] от 26.06.2014 г., сключен между [******]
/предишно наименование на [******]/ и [******] за предоставяне на електронни
съобщителни услуги
Представено е неподписано Приложение № 1 от 24.02.2022 г. към Договор №
[******], за срок от 2 години относно параметрите на тарифен план – [******] Plus, с
месечна абонаментна такса в размер на 61,98 лева.
В раздел VIII - „Отговорност“ от същото приложение, е посочено, че при
нарушаване на задълженията от страна на абоната, както и при спиране на достъпа до
мрежата, прекратяване на която и да е услуга по искане или вина на абоната, за
оператора възниква право да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпка), дължими до изтичане на срока на ползване
за съответната SIM карта, както и стойността на отстъпките, получени от абоната, от
цената, дължима за предоставените по договора услуги. Уговорено е също, че ако
абонатът премине към тарифен план с по ниска месечна абонаментна такса, същият ще
дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпка), дължими до изтичане на срока на ползване за съответната SIM карта.
В Приложение 2 към Договор № [******], подписано на 24.03.2022 г. от
представител на [******] и на [******] е отразен списък на телефонни номера,
активирани по Приложение № 1 към същия договор, тарифни планове/пакети
активирани по тях – телефонен номер [******] с тарифен план [******] [******] Plus;
телефонен номер [******] с тарифен план [******] [******] Plus, телефонен номер
[******] с тарифен план [******] [******] 5G, както и относно услугата „[******]“ с
номер [******].
Представено е Приложение № 1 към Договор № [******], за срок от 2 години,
подписано на 28.03.2022 г. между представител на [******] и [******] относно
параметрите на тарифен план – [******], с месечна абонаментна такса в размер на
46,49 лева, а относно план – 4XL + 2020 – цената на месечната абонаментна такса е в
размер на 41,32 лева.
В раздел VIII - „Отговорност“ от същото приложение, е посочено, че при
нарушаване на задълженията от страна на абоната, както и при спиране на достъпа до
мрежата, прекратяване на която и да е услуга по искане или вина на абоната, за
оператора възниква право да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпка), дължими до изтичане на срока на ползване
за съответната SIM карта, както и стойността на отстъпките, получени от абоната, от
цената, дължима за предоставените по договора услуги. Уговорено е също, че ако
абонатът премине към тарифен план с по ниска месечна абонаментна такса, същият ще
дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпка), дължими до изтичане на срока на ползване за съответната SIM карта.
Представено е Приложение № 1 към Договор № [******], за срок от 2 години,
подписано на 28.03.2022 г. между представител на [******] и на [******] относно
услугата фиксиран интернет през мобилна 5G мрежа – [******] [******] [******] с
месечна абонаментна такса в размер на 61,97 лева и месечна стандартна такса за
ползване на оборудване – 5G WiFi рутер [******] в размер на 8,32 и промоционална
3
цена – със 100 % отстъпка – 0,00 лева. Посочено е, че предоставянето на оборудването
се удостоверява с приемопредавателен протокол, като същото се предоставя за срока
на действие на договора, след изтичането на който, абонатът се задължава да върне
оборудването, което се удостоверява с приемопредавателен протокол. Уговорено е, че
в случай на повреда/изгубване на оборудването по вина на абоната, същият дължи да
заплати цената му съгласно ценоразписа на оператора.
В раздел 8 – „Отговорност“ от същото приложение, е посочено, че при спиране
на достъпа до мрежата, прекратяване на абонамента по договора за услуги по
инициатива или вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, абонатът дължи
на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без
отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. В допълнение, абонатът дължи
и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/ на
изплащане/ за остатъка от срока на ползване по съответния абонамент. В случай че
предоставено за ползване оборудване бъде върнато в неизправно състояние или не
бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на
стойността на оборудването, съгласно ценоразписа на [******].
Представено е Приложение № 1 към Договор № [******] относно цени и
условия за ползване на услугата [******], подписано на 28.03.2022 г. между
представител на [******] и [******], като са посочени такси за едногодишен и
двугодишен срок на договора. В т. 7.4. от приложението е посочено, че срокът на
ползване на услугите е 24 месеца. Посочено е, че операторът предоставя за ползване
оборудване за срока на действие на договора.
В т.7.7. от същото приложение е уговорено, че преди изтичане на срока на
ползване, абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да
прекратява договора по отношение на която и да е услуга освен след заплащане на
дължимата неустойка. Посочени са хипотези, при които действието на договора се
прекратява /при техническа невъзможност за инсталиране, липса на покритие и др./.
В раздел 8 – „Отговорност“ от същото приложение, е посочено, че при спиране
на достъпа до мрежата, прекратяване на абонамента по договора за услуги по
инициатива или вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, абонатът дължи
на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без
отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. В случай че предоставено за
ползване оборудване бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато,
операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на
оборудването, съгласно ценоразписа на [******].
Като доказателство е прието заявление от 31.03.2022 г. за смяна на абонат,
изходящо от [******] /стар абонат/, с което същата е заявила посоченият в заявлението
номер – 0[******] с тарифен план [******] [******] 100 да бъде прехвърлен на
[******] /нов абонат/ като уговореният срок е 31.03.2022 г. – 31.03.2024 г.
По делото са приети като доказателства фактура № [******] от 10.08.2022 г., за
периода 07.07.2022 г. – 06.08.2022 г. за сума в размер на 340,07 лева с ДДС, като е
приложено таксите по кои тарифни планове са таксувани – за номер [******] –
тарифен план [******] 4XL 2020 – общо 42,56 лева, за номер [******] – тарифен план
[******] 4XL 2020 – общо 45,18 лева, за номер ********** – тарифен план [******]
4XL 2020 – общо 42,32 лева, за номер 0[******] – тарифен план [******] 2021
[******] – общо 51,19 лева, за услуга с номер [******] – [******] – 34,35 лева, за
номер [******] – тарифен план [******] [******] [******] – общо 67,79 лева – общо
4
283,39 лева без ДДС; фактура № [******] от 09.09.2022 г., за периода 07.08.2022 г. –
06.09.2022 г. за сума в размер на 340,22 лева с ДДС, като е приложено таксите по кои
тарифни планове са таксувани – за номер [******] – тарифен план [******] 4XL 2020
– общо 42,47 лева, за номер [******] – тарифен план [******] 4XL 2020 – общо 48,47
лева, за номер ********** – тарифен план [******] 4XL 2020 – общо 42,32 лева, за
номер 0[******] – тарифен план [******] 2021 [******] – общо 48,12 лева, за услуга с
номер [******] – [******] – 34,35 лева, за номер [******] – тарифен план [******]
[******] [******] – общо 67,79 лева – общо 283,52 лева без ДДС; фактура № 0[******]
от 10.10.2022 г., за периода 07.09.2022 г. – 06.10.2022 г. за сума в размер на 93,80 лева с
ДДС, като е приложено таксите по кои тарифни планове са таксувани – за номер
[******] – тарифен план [******] 4XL 2020 – минус 22,41 лева, за номер [******] –
тарифен план [******] 4XL 2020 – минус 18,54 лева, за номер ********** – тарифен
план [******] 4XL 2020 – общо 42,32 лева, за номер 0[******] – тарифен план
[******] 2021 [******] – минус 25,34 лева, за услуга с номер [******] – [******] –
34,35 лева, за номер [******] – тарифен план [******] [******] [******] – общо 67,79
лева – общо 78,17 лева без ДДС; фактура № [******] от 09.11.2022 г., за периода
07.10.2022 г. – 06.11.2022 г. за сума в размер на 460,67 лева с ДДС – за номер
********** – тарифен план [******] 4XL 2020 – 42,32 лева, за услуга с номер [******]
– [******] – 34,35 лева, за номер [******] – тарифен план [******] [******] [******] –
общо 67,79 лева – общата сума без ДДС е в размер на 144,46 лева, сума за споделени
такси отстъпки – 239,43 лева, общо 383,89 лева без ДДС; фактура № 0[******] от
09.12.2022 г., за периода 07.11.2022 г. – 06.12.2022 г. за сума в размер на 173,35 лева с
ДДС – за номер ********** – тарифен план [******] 4XL 2020 – 42,32 лева, за услуга
с номер [******] – [******] – 34,35 лева, за номер [******] – тарифен план [******]
[******] [******] – общо 67,79 лева –общо 144,46 лева без ДДС; фактура №
********** от 10.01.2023 г., за периода 07.12.2022 г. – 06.01.2023 г. за сума в размер на
173,35 лева с ДДС – за номер ********** – тарифен план [******] 4XL 2020 – 42,32
лева, за услуга с номер [******] – [******] – 34,35 лева, за номер [******] – тарифен
план [******] [******] [******] – общо 67,79 лева – общата сума без ДДС е в размер
на 144,46 лева.
Представено е кредитно известие № [******] г. към фактура №
**********/10.01.2023 г. за отстъпка от месечна такса в размер на 99,96 лева.
Приложена е фактура № [******] от 09.02.2023 г. за период 07.01.2023 г. –
06.02.2023 г. за сумата от 1,20 лева с ДДС месечни такси относно номер ********** –
тарифен план [******] 4XL 2020.
Като доказателства са приети: сметка № **********/20.01.2023 г. относно
неустойка за устройство [******]; [******], за сумата от 100 лева; сметка №
[******]/20.01.2023 г. относно неустойка за устройство, за сумата от 400 лева; сметка
№ [******]/20.01.2023 г. относно неустойка за устройство [******]; [******], за
сумата от 100 лева; сметка № **********/12.09.2022 г. относно обезщетение за
обработка на просрочени задължения, за сумата от 2 лева.
Приети като доказателство са и общите условия, приложими към договора,
както и ценоразпис на оператора.
От представен констативен приемо-предавателен протокол за инсталиране на
оборудване, без посочване към кой договор с [******], е видно, че на 12.07.2018 г., на
адрес в гр. Правец е инсталирано оборудване с номер на смарткартата [******], като
подпис на потребител е положил Н. Леков.
От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-техническа
експертиза, изготвено след запознаване с материалите, приложени по делото, се
установява, че [******] фигурира в базата данни на ищеца [******] с ID на клиент
5
[******], а в софтуерните системи на ищеца била налична информация за един
сключен договор между [******] и [******], който бил с номер [******], който бил
свързан с партида с идентификационен номер [******], създадена на 08.11.2010 г. Към
тази партида били налични 6 услуги, както следва: за номер ********** с план
[******] One [******] [******], с месечна абонаментна такса в размер на 41,32 лева,
начало на договора – 04.04.2022 г. – 04.04.2024 г. и прекратяване на услугата –
20.01.2023 г.; за номер [******] с план [******] One [******] [******], с месечна
абонаментна такса в размер на 41,32 лева, начало на договора – 04.04.2022 г. –
04.04.2024 г. и прекратяване на услугата – 20.09.2022 г.; за номер [******] с план
[******] One [******] [******], с месечна абонаментна такса в размер на 41,32 лева,
начало на договора – 01.04.2022 г. – 01.04.2024 г. и прекратяване на услугата –
20.09.2022 г.; за номер [******] с план [******] [******] 5G, с месечна абонаментна
такса в размер на 61,97 лева, начало на договора – 04.04.2022 г. – 04.04.2024 г. и
прекратяване на услугата – 20.01.2023 г.; за номер 0[******] с план [******] М клас
[******], с месечна абонаментна такса в размер на 46,49 лева, начало на договора –
04.04.2022 г. – 04.04.2024 г. и прекратяване на услугата – 20.09.2022 г. и относно
услуга с номер [******] – [******] 120 с месечна абонаментна такса в размер на 25,75
лева, с начало на договора – 04.04.2022 г. до 04.04.2024 г. и прекратяване на услугата –
20.01.2023 г. Вещото лице е посочило, че операторът е уведомил абоната чрез SMS
съобщения в периода 10.09.2022 г. – 12.11.2022 г. относно неплатени суми по фактури
и временно прекратяване на предоставяните услуги, като на 20.01.2023 г. всички
услуги са деактивирани и договорът бил прекратен, като всички услуги били активни
до 16.09.2022 г. Относно част от услугите е посочено, че на 20.09.2022 г., по
отношение на номера [******], [******] и 0[******] е извършен пренос на същите към
друг оператор. На следващо място, вещото лице е установило, че към услуга [******]
по план [******] [******] 5G, на ответника е било предоставено устройство за
безжичен интернет – 5G WiFi рутер с марка [******] и модел [******], със сериен
номер [******] като устройството било първоначално активирано на 27.06.2018 г.
/приложена е снимка с информация от системата на оператора/; към услуга [******] –
[******] 120, на ответника били предоставени 2 [******] (STB) устройства /декодери/
със серийни номера както следва: основно STB устройство със сериен номер [******]
и сериен номер на смарткартата [******], първоначално активирано на 07.07.2018 г. и
допълнително STB устройство със сериен номер [******] и сериен номер на
смарткартата [******], първоначално активирано на 07.07.2018 г., като също е
приложено изображение с информация за устройствата. Относно услугата „[******]
[******]”, същата била активирана на 27.06.2018 г. Вещото лице детайлно е изложило
отчитането на потреблението, като е посочило, че за съставянето на клиентските
сметки са необходими данните за трафика, на базата на които, се осъществява
остойностяването, което се отразява в крайната фактура. За тази цел се използвал
специализиран софтуер. Посочено е, че процесът по създаването на фактурите
включва дейности по остойностяване на отделните разговори спрямо клиентския
тарифен план, за което се използвал софтуер на трета, независима страна – Amdocs, до
който служителите на ищеца не разполагат с пряк достъп. В софтуера били
разработени редица проверки на данните, с което се гарантирала коректността на
информацията, която се включва в клиентските фактури, като същият бил член на
множество международни асоциации. Отчитането на разговорите на територията на
Република България, се осъществявало от ищеца, който изпраща данни на Amdocs,
който от своя страна остойностява проведени разговори при съобразяване на тарифен
план, отстъпки и отразява стойностите в месечните фактури, като грешка била
възможна само при софтуерен проблем. Тъй като системите на ищеца имали
сертификати, издадени вследствие на одити, извършени от независими софтуерни
6
одитори, вероятността за грешно отчитане била сведена до минимум. Посочено е
също, че при плащане на задълженията изцяло, алгоритмът за прекратяване на
договора се спирал и услугите се активират в пълен обем.
Oт изслушаното и прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че за процесния период – 07.07.2022 г. – 06.02.2023 г.,
ищецът е издал 7 бр. фактури за такси и потребление както следва: фактура №
[******]/10.08.2022 г. за сумата от 340,07 лева, от които са платени 13,79 лева,
съответно неплатената част е в размер на 326,28 лева; фактура № [******]/09.09.2022
г. за сумата от 340,22 лева; фактура № [******]/10.10.2022 г. за сумата от 93,80 лева;
фактура № [******]/09.11.2022 г. за сумата от 460,67 лева; фактура №
[******]/09.12.2022 г. за сумата от 173,35 лева; фактура № *********/10.01.2023 г., за
сумата от 173,35, като след издаване на кредитно известие за сума в размер на 99,96
лева, остатъкът възлиза на 73,39 лева, фактура № *********/09.02.2023 г. за сумата от
1,20 лева, като общата стойност по фактурите е 1582,66 лева, след приспадане на
платеното и на сумата, за която е издадено кредитно известие, остатъкът възлиза на
1468,91 лева. При извършената справка в счетоводствата на страните, вещото лице е
установило, че посочените фактури са редовно и своевременно осчетоводени от
ищеца, но не и от ответника, като същият не е ползвал право на приспадане на данъчен
кредит. Предвид това, вещото лице е приело, че счетоводството на ищеца е било
редовно водено, а на ответника – не. Посочено е, че последно заплатената фактура от
ответника, за период, предхождащ процесния е фактура № **********/11.07.2022 г., на
стойност 282,98 лева, която е редовно осчетоводена от ищеца и от ответника, същата е
била надплатена със сумата от 13,79 лева, която сума е послужила за погасяване на
част от задължението по първата фактура от процесния период. В счетоводството на
ищеца фигурират неплатените задължения на ответника, в размер на 1468,91 лева, а
неустойката за невърнато оборудване в размер на 600 лева. В експертизата е изчислен
размерът на обезщетението за забава върху неплатените фактури, считано от първия
ден забава по всеки отделен счетоводен документ до 19.04.2023 г., който възлиза на
71,66 лева, като в табличен вид е посочен размерът по всяка отделна фактура.
Обезщетението за забава върху неустойките за невърнато оборудване възлиза на 11,17
лева за период 06.03.2023 г. – 19.04.2023 г. относно три сметки, по които е начислена
неустойка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира от
правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС в тежест на ищеца е
да докаже съществуването на твърдяното правоотношение по договор за доставка на
електронни съобщителни услуги, предоставяне на услугите по договора на ответника
в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги.
От приетия по делото доказателствен материал, съдът приема, че между страните
е доказано съществуване на твърдяното правоотношение по договор за предоставяне
на електронни съобщителни услуги с предмет активирани услуги – мобилна услуга
[******] 4XL за номера [******], [******], **********, [******] [******] за номер
0[******], услуга [******] [******] 5G за номер [******], и услугата [******].
Доказано е предоставяне на услугите от ищеца на ответника, съответното фактуриране
на същите (с оглед приетите по делото фактури, така и с оглед заключението на
вещото лице), поради което съдът приема за доказано, че за част от процесния период
/до 16.09.2022 г./ ищецът е доказал предоставяне на услугите по договора на ответника
7
в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги на уговорените
абонаментни такси, а след 16.09.2022 г. услугите са били ограничавани, до
окончателното им преустановяване на 20.01.2023 г.
Предоставените на ответника услуги и тяхната стойност са установени въз
основа на справки за общо потребление за мобилен фиксиран номер и фактури,
издадени от ищцовото дружество, което съдът приема, че е водило редовно
счетоводство /предвид заключението по приетата ССчЕ/. От заключението по съдебно-
техническата експертиза се установява, че съдържанието на фактурите се изготвя от
софтуер /като степента за грешка е минимална, за което вещото лице е изложило
конкретни съображения/ въз основа на потреблението, т.е. че по процесните фактури
са начислени месечни абонаментни такси и стойност на услуги, за които дължимата
сума възлиза общо на 1468,91 лева. Ответникът не твърди и не установява да е
заплатил стойността на ползваните от него през исковия период далекосъобщителни
услуги. Обстоятелството, че фактурите не са били осчетоводени от ответното
дружество, не води до извод, че не е налице задължение, тъй като подобно заключение
не би могло да зависи от усмотрението на страната да осчетоводи издаваните
фактури. Да се приеме обратното, би означавало, че задължението зависи от
извършването на счетоводни действия от страна на получателя на фактурата, което би
било в противоречие с начина, по който възникват задълженията в облигационните
правоотношения. Според съдебно-техническата експертиза обаче, услугите по партида
[******] са били активни в пълен обем до 16.09.2022 г., което означава, че за
последващия тази дата период, за ответника не е било възможно да ползва в цялост
услугите, съответно за него не е било налице задължение да заплаща същите. Вярно е,
че таксата по договора е абонаментна, но дружеството следва да е осигурило
възможността на клиента да използва услугите. Следователно, след 16.09.2022 г.
престиране от страна на ищцовото дружество не е имало и съответно не следва да се
дължи заплащане на цена за услуги, които не е могло да бъдат ползвани. Без правно
значение е, че до този резултат се е стигнало поради неплащане на предходни
задължения от страна на ответника, тъй като при неизпълнение на задължения по
договора от едната страна може да се търси обезщетение за неизпълнението като
неустойка, лихва за забава и т. н., но не и цената на услуга, каквато не е предоставяна.
Поради тези съображения съдът приема, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са частично основателни и следва да бъдат уважени до
размер от 760,30 лева, за които суми са издадени фактура № [******]/10.08.2022 г. на
стойност 340,07 лева, от които неплатеният остатък е в размер на 326,28 лева, фактура
№ [******]/09.09.2022 г. на стойност 340,22 лева, фактура № [******]/10.10.2022 г. на
стойност 93,80 лева, а останалата част до пълния предявен размер от 1 468,91 лева,
искът следва да се отхвърли. Като законна последица от уважаването им и доколкото
това е поискано изрично от ищеца, върху сумата 760,30 лева следва да бъде присъдена
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 20614/2023 г., по описа на СРС, 41 състав – 20.04.2023 г.,
до окончателното й изплащане.
По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал.
1 ЗЗД:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват. Същевременно, в задължителната практика, обективирана в ТР на
ОСТК № 1/2009 г. /т. 3/, е дадено разяснение, че съдът следи служебно за валидността
на неустоечните клаузи, както и че условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции и от принципа за справедливост
в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
8
неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки
отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии – естество на
задължението, което се обезпечава с уговорената неустойка, размер на обезпеченото
по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, от което
произтича, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че въз основа на договор № [******] и Приложение № 1 към него от
28.03.2022 г. е предоставил на ответника за временно ползване следното оборудване –
5G Wi-Fi рутер (LTE рутер) в комплект със SIM карта, че ответникът е поел валидно
задължение да заплати неустойка за невърнато устройство след прекратяване на
договора в размер на 400 лева /съгласно ценоразписа на оператора/ за предоставеното
устройство; относно договор № [******] и Приложение № 1 към него от 28.03.2022 г.,
- че е предоставил оборудване за ползване на услугата [******], както и че действието
на договора е прекратено. В тежест на ответника по този иск е да установи, че след
преустановяване на ползването на услугата е върнал на ищеца оборудването, респ. че е
погасил задължението си за заплащане на неустойката.
От заключението по съдебно-техническата експертиза, съгласно което към
услуга [******] по план [******] [******] 5G, на ответника е било предоставено
устройство за безжичен интернет – 5G WiFi рутер с марка [******] и модел [******],
със сериен номер [******] първоначално активирано на 27.06.2018 г.; към услуга
[******] – [******] 120, на ответника били предоставени 2 [******] (STB) устройства
/декодери/ със серийни номера както следва: основно STB устройство със сериен
номер [******] и сериен номер на смарткартата [******], първоначално активирано на
07.07.2018 г. и допълнително STB устройство със сериен номер [******] и сериен
номер на смарткартата [******], първоначално активирано на 07.07.2018 г., както и от
приложения констативен протокол, видно от който на адрес в гр. Правец е инсталирано
оборудване с номер на смарткартата [******], съдът приема, че ищецът е изпълнил
задължението си да предостави необходимото оборудване, като въпреки разминаване
на датата, посочена в констативния протокол и заключението на вещото лице, не
следва друг извод, доколкото е ясно, че номерът на посочената смарткарта, посочен в
констативния протокол, е идентичен с този, посочен в експертизата, която установява
също, че услугите, за които е предоставено съответното оборудване са прекратени.
Още повече, че нелогично е да се възприеме, че ищецът е доставил процесните
услуги, без съответното за тях оборудване. Следователно съдът приема, че с
преустановяване действието на договорите за ответника е възникнало задължение за
връщане на полученото оборудване в пълна комплектност и изправност, като за
предаването му обратно страните са предвидили да се съставя приемо-предавателен
протокол.
Настоящият съдебен състав счита, че с обсъжданата клауза от договора страните
са уговорили именно компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, като е определен нейният размер, а именно стойността на предоставеното
оборудване на абоната, което не е заплатено от него при сключване на договора.
Ответникът не е оспорил твърдяната от ищцовото дружество стойност на
предоставените устройства, като неустойката съгласно ценоразписа, приет по делото
относно услугите Цифрова телевизия и/или фиксиран интернет, е в размер на 100 лева,
а неустойката за 5G устройство за услугата [******] е в размер на 400 лева.
Твърденията за нищожност на неустойката са неоснователни, тъй като както беше
посочено, същата е уговорена с цел обезщетение за невърнато оборудване като
размерът е фиксиран, т.е. не се касае нито за накърняване на добрите
9
нрави/нарушаване на закона, нито за прекомерност. Доколкото вещото лице е
установило, че към услуга [******] – [******] 120, на ответника били предоставени 2
[******] (STB) устройства /декодери/, то следва, че дължимата неустойка е в размер на
200 лева /по 100 лева за всяко от устройствата/. Следователно исковете по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени до размер от
600 лева. От страна на [******] не са релевирани твърдения, че процесните устройства
са върнати на ищеца след прекратяване на договора, нито че претендираните
неустойки са заплатени. В тази връзка, недоказани останаха твърденията на ответника,
че не му е било предоставяно оборудване. Макар и ирелевантно в случая, относно
твърденията за приложимост на ЗЗП, следва да се посочи, че преценката дали
процесните клаузи за неустойка противоречат на добрите нрави не следва да бъде
дерогирана от факта, че ответникът е юридическо лице търговец. Това е така, тъй като,
както ТЗ, така и ГПК не изключват проверката за нищожност на клаузата за неустойка
поради противоречието с добрите нрави /за разлика например от нормата на чл. 309
ТЗ, при която неустойката между търговци не подлежи на намаляване поради
прекомерност/. Ето защо и следва да се приеме, че за ищеца е възникнало по силата на
клаузата на т. 5.7.1 от Приложение № 1/28.03.2022 г., както и на т. 8.2 от Приложение
№ 1/28.03.2022 г. право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на
оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.
По отношение на вземането за обработка на просрочени задължения, съдът
намира, че не е ясно как е формирано претендираното обезщетение за събиране на
просрочено вземане, макар и в т. 27.1 от общите условия да е посочено, че на ищеца
се дължи обезщетение в размер на 2,00 лв. без ДДС за обработка на просрочени
задължения, което обхваща разходи по администриране (дейности по събиране и
уведомяване) на просрочени плащания, като обезщетението в размер на 2.00 лв. без
ДДС се формира на база разпределение на относимите разходи за поддръжка и
амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи и за персонал, поради което
счита, че претенцията в тази част следва да бъде отхвърлена.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
От приложените по делото общи условия (чл. 26. 5 от общите условия
приложими към договор за предоставяне на обществени мобилни наземни мрежи) е
видно, че всяко едно отделно плащане е било обвързано със срок - не по-късно от 15
дни след датата на издаване на съответната фактура. Следователно задълженията на
ответника за заплащане стойността на абонаментните такси по договора са възникнали
като срочни. Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД,
когато деня за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. Ето защо обезщетение за забава върху задължение за заплащане на
сумите посочени в съответните фактури, се дължи от ответника едва след изтичане на
15-дневен срок от издаването на съответната фактура, тъй като едва тогава абонатът
изпада в забава. В настоящия случай при съобразяване на датата на издаване на всяка
една фактура, в която е включено задължение за заплащане, следва да се уточни, че
претенцията е за периода 10.09.2022 г. – 19.04.2023 г., за който според вещото лице,
изготвило счетоводната експертиза, обезщетението за забава върху неплатените
фактури възлиза на 71,66 лева, а върху дължимите неустойки за периода 06.03.2023 г.
– 19.04.2023 г. – 11,17 лева. Доколкото главната претенция за доставени
електросъобщителни услуги е уважена частично – до размер от 760,30 лева, съответно
дължима е мораторна лихва върху главницата от 760,30 лева, за периода 10.09.2022 г. –
19.04.2023 г. в размер от 45,71 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от
67,84 лева, искът следва да се отхвърли. Дължима е и сумата от 7,28 лева – мораторна
лихва върху начислените неустойки за период от 13.09.2022 г. до 19.04.2023 г.
10
Следва да бъде разгледано и своевременно въведеното от ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията за месечни абонтаментни такси и мобилни услуги са периодични по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 26.5 от представените ОУ на ищеца вземането по всяка фактура
следва да бъде заплатено в 15-дневен срок от издаването . Най- старото
претендирано вземане е това по фактура № [******]/10.08.2022 г., което, съобразно
представените Общи условия на ищеца, е изискуемо, считано от 26.08.2022 г., но тъй
като във фактурата е посочена по-късна дата като падеж – 09.09.2022 г., то давността
за вземането изтича на 09.09.2025 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
което прекъсва давността, е депозирано на 20.04.2023 г., поради което и вземанията не
са погасени по давност. Посоченото е относимо и за неустойките за невърнато
оборудване, тъй като издадените за тях сметки са от дата 06.03.2023 г., от който
момент същите са станали изискуеми.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на съдебни разноски възниква и
за двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за настоящото производство в размер на сумата от 637,83 лева от общо
реализирани 968,53 лева, от които 68,53 лева за държавна такса и 900 лева за депозити
за вещи лица.
Процесуалният представител на ответника е заявил в открито заседание, че
претендира такива, като е посочил, че доказателства са представени към отговора на
исковата молба. Доколкото обаче такива липсват, то разноски за исковото
производство не следва да се присъждат.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода от спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на страната се следва сумата от 163,83 лева от общо
реализирани разноски в размер на сумата от 248,78 левa, от които 42,94 лева за
заплатена държавна такса и 205,84 лева адвокатско възнаграждение.
Относно ответника следва да се съобрази обстоятелството, че по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, от съдържанието на който се
установява, че е било договорено възанграждение в размер на сумат 350 лева. Не е
посочен обаче начинът, по който страните са се съгласили същото да бъде заплатено,
както и дали е платено в брой или по банков път. Ето защо и като взе предвид
съображенията по т. 1 от ТР № 6/2012 г. ВКС, ОСГТК, съдът намира, че разноски на
ответника не следва да се присъждат в заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от "[******] [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление: [******], /с
адрес за връчване [******]/ искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228
ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че [******], ЕИК [******], със седалище и
адрес на управление [******] ДЪЛЖИ на "[******] [******] сумата 760,30 лева -
месечни такси и потребление за използване на услуги по договор [******], партида
[******], ID на договор [******] от 08.11.2010 г. в периода 07.07.2022 г. - 16.09.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /20.04.2022 г./ до
окончателното плащане; сумата 600 лева - сбор от неустойки за неизпълнение на
договорни задължения на ответника по посочения договор, които неустойки включват:
сумата 400,00 лева неустойка за невърнато оборудване [******], представляваща
неустойка по т. 5.7.1 от Приложение № 1 от 28.03.2022 г. към договор за електронни
съобщителни услуги № [******] /, сумата 100,00 лева неустойка за невърнато
оборудване [******] и сумата 100,00 лева неустойка за невърнато оборудване ТВ
приемник, представляващи неустойка по т. 8.2 от Приложение № 1 от 28.03.2022 г. към
договор за електронни съобщителни услуги № [******], ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението /20.04.2022 г./ до окончателното плащане; сумата
45,71 лева – мораторна лихва върху главницата от 760,30 лева за периода 10.09.2022 г.
– 19.04.2023 г.; сумата 7,28 лева – мораторна лихва върху начислените неустойки за
период от 13.09.2022 г. до 19.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20614/2023 г. по
описа на СРС, 41 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, за
сумата над 760,30 лева до пълния предявен размер от 1 468,91 лева и за периода от
17.09.2022 г. до 07.02.2023 г., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 45,71 лева до
пълния предявен размер от 67,84 лева за периода 10.09.2022 г. – 19.04.2023 г., както и
иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 600 лева до пълния претендиран
размер от 602 лева, представляваща обезщетение за обработка на просрочени
задължения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [******], ЕИК [******], със седалище
и адрес на управление [******], да заплати на "[******] [******], ЕИК [******], със
седалище и адрес на управление: [******] сумата 163,83 лева – разноски в
заповедното производство и сумата 637,83 лева – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис
на страните чрез процесуалните им представители пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12