Р
Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.
Пловдив, 15 юни 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ
състав в публично заседание на четвърти април през две хиляди и
седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря Т.К., като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 290
по описа на съда за 2017год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на «**»
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: **, с посочен в жалбата съдебен адрес:***, представлявано
от управителя Б.А.С., против РА № Р-16001316001913-091-001/25.08.2016г.,
издаден от З.В. – началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил
ревизията, и В.К. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив,
офис Смолян, потвърден с Решение № 821/27.12.2016г. на Директор на Дирекция
«Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив относно непризнат
данъчен кредит в общ размер на 30 910,87лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 3 651,82лв.
В съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя адв. Т. се поддържа жалбата, като прави изявление, че не е
предмет на обжалване неразчетен с бюджета ДДС за внасяне в размер на
23 993,18лв., деклариран в справка – декларация по ЗДДС, ведно с
прилежащите лихви в размер на 5 802,85лв. Счита се, че процесният
ревизионен акт е незаконосъобразен. Иска се ревизионният акт да бъде отменен в
посочената по-горе част, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана
по делото писмена защита.
Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юр.
Д., моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена
защита.
Пловдивският
административен съд, осемнадесети състав, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това
срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си изцяло го
е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно
осигурителна практика („ОДОП“) – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес,
налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Със заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001316001913-020-001/22.03.2016г. на З.В. -
началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, е сложено началото на данъчна
ревизия на жалбоподателя, със срок от три месеца, считано от връчването на
заповедта, което е станало на 25.03.2013г. Първоначалната ЗВР е изменена със
ЗВР за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001316001913-020-002/22.06.2016г.
на органа по приходите, възложил ревизията, като срокът за приключване е
продължен до 25.07.2016г. Ревизията обхваща задължения за данък върху
добавената стойност за периода от 01.08.2014г. до 29.02.2016г.
В хода на ревизионното производство е издаден
ревизионен доклад /РД/ № Р-16001316001913-092-001/22.07.2016г., против
констатациите в който е подадено възражение вх. № 7696/23.08.2016г., без
приложени към него писмени доказателства. Твърденията на ревизираното лице са намерени
за неоснователни и въз основа на констатациите в посочения РД е издаден и РА № Р-16001316001913-091-001/25.08.2016г. Ревизионният акт е
обжалван по административен ред с жалба вх. № 8253-Д/13.09.2016г. Всички актове
са издадени от снабдени със съответните правомощия за това длъжностни лица,
видно от представените Заповед №№ РД-09-518/30.04.2014г., РД-09-2/05.01.2015г.,
РД-09-783/01.06.2015г., РД-09-1238/12.09.2015г., РД-09-1654/09.11.2015г.,
РД-09-1679/11.11.2015г. и РД-09-391/21.03.2016г. на Директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив, издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗНАП и на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК, с които на определени
длъжностни лица от дирекцията е делегирано правомощие да издават заповеди по
чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
С Решение № 821 от 27.12.2016г., Директор на Дирекция
“ОДОП“ – гр. Пловдив е потвърдил издадения срещу дружеството ревизионен
акт.
В хода на ревизионното производство са установени
следните факти и обстоятелства, довели до определяне на данъчни задължения по
ЗДДС, в следствие непризнат данъчен кредит от следните доставчици:
- „**“ ЕООД в размер на 8 589,90лв. за м. 12.2014г., мм. 01. -
03.2015г. по 11 броя фактури с предмет канцеларски материали, рекламни
материали, услуги по договор за онлайн реклама, услуги по договор за поддръжка
и оптимизация на сайт, услуги по рекламни дейности. Към фактури са приложени
фискални бонове за извършено разплащане в брой.
С цел установяване реалното изпълнение на доставката на стоки и услуги от
страна на ревизираното лице са представени договори за услуги от 02.09.2014г.,
06.10.2014г., 25.11.2014г., 02.12.2014г., 08.12.2014г., 06.01.2015г. и
02.02.2015г. с предмет изработка и презентация на онлайн рекламна кампания;
изработка и излъчване на рекламен клип онлайн; консултиране, изработка на
стратегия и изработка на банер реклама в мрежа от сайтове; услуги по
поддръжка и оптимизация на съществуващ фирмен сайт; офлайн пропагандиране чрез
канали за интегрирани меркетингови комуникации и
онлайн реклама; извършване на услуги по
консултиране, изработка на стратегия и публикуване в
мрежа от сайтове на реклама; изработка
на рекламен клип. „**” ЕООД се задължава да плати договорената
цена по начин и срокове, посочени в договорите, да се яви при покана от изпълнителя
за приемане на изработената реклама и има право да
получи при поискване частта на
изработените и платени рекламни материали. Изпълнителят
се
задължава да изпълни
задълженията си в срок,
със свои
материали, технически средства,
персонал и да спазва съгласувания предварителен проект. В договорите
не се съдържат уговорки за определяне на стойността на всяка една от услугите
поотделно, а е вписана само общата сума, без информация за това на кои сайтове ще
се публикува и
излъчва рекламата и рекламния клип. Не се
представят доказателства за изработването на рекламните материали и данни кой е
извършил това, липсва информация
на кои сайтове е публикувана и излъчена рекламата и рекламния клип.
Извършена е насрещна проверка на доставчика „**“ ЕООД, документирана с
протокол № П-22221016056639-141-001/25.05.2016г., при която изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по електронен
път на 14.04.2015г. В
отговор на искането от дружеството са представени документи и
писмени обяснения, както следва: заверени копия на
фактурите, издадени на „**” ЕООД; копие на свидетелство за касов апарат и хронология на сметка 501, оборотни ведомости, хронологични разпечатки на сметки 453 и 702 за проверяваният период,
върху които липсват индивидуализиращи
данни за съставител. Представени са копия на договори за услуги от 02.09.2014г., 06.10.2014г., 25.11.2014г.,
02.12.2014г., 08.12.2014г., 06.01.2015г. и
02.02.2015г., като доставчикът не
е представил информация какви точно рекламни и консултантски услуги е извършил за жалбоподателя, каква реклама е публикувал в
интернет и на кои сайтове; какви и колко
рекламни банери е разработил, на кои интернет сайтове са публикувани и за какъв период от време. Не са представени документи и писмени
обяснения за предходни доставчици на стоки и услуги, свързани с процесните.
Извършена
е допълнителна служебна проверка в информационния масив на НАП, при която е констатирано, че фактурите са отразени в
дневниците за продажби и справки-декларации по ЗДДС за съответния период. При проверка в Търговския регистър
е установено, че „**“ ЕООД няма публикуван годишен счетоводен отчет
за 2014г. и 2015г. Съгласно
публикуван протокол от общото събрание на едноличния собственик на
капитала от 11.06.2014г.,
седалището и адресът
на управление са
променени на **, докато в процесните фактури е посочен друг адрес: гр. София, бул. „**“ № 42.
Не може да се установи по несъмнен начин адресът на търговския обект, от който
доставчикът осъществява дейността си.
Наред с
това, през периода на издаване на фактурите към „**” ЕООД в „**“ ЕООД има назначени две лица по трудови правоотношения на длъжност „експерт връзки с обществеността” и „търговски сътрудник”, а декларираната икономическа дейност е търговия на дребно в неспециализирани
магазини с разнообразни стоки. От страна на доставчика не е подавана справка по чл.
73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на наети по извънтрудови правоотношения лица.
В хода на ревизията както от „**” ЕООД, така и от прекия
доставчик „**“ ЕООД
не са представени доказателства, удостоверяващи обстоятелствата къде, как,
кой е участвал при извършване на фактурираните доставки на стоки и услуги по договорените рекламни дейности, консултиране, поддръжка на фирмен сайт. Въпреки че към част от фактурите, представени от
ревизираното лице, са приложени приемо - предавателни и констативни протоколи
за приети работи, не са представени доказателства относно рекламата, какво
представлява и рекламира, къде е публикувана, в кои сайтове. Не са представени
доказателства за извършена консултация: с каква цел, каква конкретно
консултация е извършена, каква конкретно стратегия е разработена, какъв
документ /материален носител/ е изготвен от доставчика, приет и одобрен от
ревизираното лице. Във връзка с услугата по поддръжка и оптимизация на
съществуващ фирмен сайт, при извършена справка в интернет чрез въвеждане на
името на „**” ЕООД не е намерен сайт на дружеството, като е открит
единствен сайт на друго юридическо лице „**“ ООД. Във връзка с услугата по
изработка на рекламен клип - анимация, протокол за определяне на крайна цена на
един брой рекламен клип до 30 сек и спесификация към договора за часови зони за
излъчване на 14 екрана, монтирани на петте най-натоварени метростанции западно
от метростанция СУ „**“, не са представени доказателства за съществуване на
изработен и излъчван рекламния клип, както и договор и разрешение за ползване
на 14-те екрана. Във връзка с услугата по изработка и излъчване на рекламен
клип онлайн /Google/ не са представени доказателства за съществуване на
изработен и излъчван рекламен клип: какво представлява /параметри,
продължителност и др./, какво рекламира, какъв е сценария, по какъв начин е
одобрен от възложителя, къде е излъчван, с какви ресурси е изпълнен: снимачна
техника, монтажна, музикална, квалифицирани кадри: режисьор, оператори,
монтажисти, аниматори, актьори, договори с подизпълнители, ако има такива. За
услугата по изработка и презентация на онлайн рекламна кампания не са представени доказателства за
съществуване, изработка и онлайн презентиране на рекламни материали: къде в
интернет са презентирани и какво представляват; одобрени проекти на брошури и
каталози: изработени количества, визия, размери и други параметри, определящи
цената. Във връзка с услугата офлайн пропагандиране чрез канали за интегрирани
маркетингови комуникации, онлайн реклама в Google Ad words и приложен
констативен протокол, с който е констатирано, че „**“
ЕООД е промотирало и популяризирало уеб сайта на възложителя относно продуктите
му, както беше посочено, при извършена справка в интернет не е открит сайт на
ревизираното дружество, а то не е предоставило данни за интернет адрес на сайт,
блог или друго интернет пространство, на което може да бъде открито.
Предвид
изложеното, органите по приходите са направили извод, че по издадените от „**“ ЕООД 11 броя фактури не са осъществени доставки на стоки и
услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и данъкът, посочен в тях, се явява начислен неправомерно.
- „**“ ЕООД в размер на 5 991,45лв. за мм. 04 – 10.2015г. по 14 броя фактури с предмет на
доставка канцеларски материали и услуги по договор за разпространение на
рекламни материали. Към
фактури са приложени фискални бонове за извършено разплащане в брой.
При насрещната проверка на доставчика е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 от
ДОПК. На 05.05.2016г. от страна на доставчика са представени копия на издадените
фактури, договор от 07.01.2015г. за изработка на рекламен банер, договори от
20.04.2015г., 01.06.2015г., 01.07.2015г. и 01.08.2015г. за разпространение на
флаери и дипляни, копие на свидетелство за касов апарат и хронология на сметки 501, 453
и гр. 70 за
проверяваният период, върху които липсват индивидуализиращи данни за съставител. Представени
са копия на опростени фактури от предходни доставчици на стоки и услуги „Мега Б“ ЕООД и
„**“ ЕООД, тъй като към датата на издаването им дружествата не са били
регистрирани по ЗДДС. Фактурите от предходни доставчици на стоки и услуги не са отразени от прекия доставчик „**“ ЕООД в
дневниците за покупки, от което е направен извод, че същите са изготвени и
представени единствено за целите на насрещната проверка.
При проверка в информационния масив на НАП органите по приходите са констатирали, че за периода м. 04 - м. 10.2015г. в „**“ ЕООД няма назначени по трудови правоотношения лица. От страна на доставчика не е подавана справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за
изплатени суми на наети по извънтрудови правоотношения лица.
Ревизиращите органи по приходите са направили извод, че „**“ ЕООД не е
лицето, фактически извършило фактурираните доставки на стоки и услуги към
ревизираното дружество и не доказва същите да са извършени от сочените
предходни доставчици.
Съгласно клаузите в представените договори, „**” ЕООД се задължава да плати договорената цена по начин и срокове,
договорени от страните.
Изпълнителят „**“ ЕООД се задължава да изпълни задълженията си в договорените
срокове, да
разпространи рекламните материали, описани в приемо
-предавателните протоколи, да спазва съгласувания предварителен
проект. От
събраните писмени доказателства при извършената насрещна проверка на доставчика
е видно, че такива доказателства за изпълнение на договорите не са ангажирани - не става
ясно кой изработва рекламните материали и от къде „**“ ЕООД ги получава, за да
ги разпространи на по-късен етап.
Липсват данни за това в кои сайтове е бил пуснат разработвания рекламен банер,
как би следвало да изглежда, какво е предварителното задание. Такива доказателства
не са представени и от ревизираното дружество, предвид договорените условия с доставчика.
Анализирайки
събраните в хода на ревизията доказателства, органите по приходите са приели,
че по издадените от „**“ ЕООД 14 броя фактури
не са осъществени доставки на стоки и услуги
по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и данъкът, посочен в тях, се явява
начислен неправомерно.
- „**“ ЕООД в размер на 15
140лв. по 13 броя фактури за мм. 04 - 10.2015г. с предмет на доставката
канцеларски материали и услуги по договори за изработка на рекламни флаери,
дипляни, извършване на
услуги по консултиране, изработка на стратегия и публикуване в мрежа
от сайтове на реклама, изработка на рекламен банер, услуги по консултиране, предложение,
планиране и изграждане на WEB реклама в мрежата на Google Ad Worlds – Content Network материали. Към фактури са приложени
фискални бонове за извършено разплащане в брой.
При насрещната проверка на доставчика е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 от
ДОПК. В отговор на искането, на 05.05.2016г. от страна на доставчика са
представени копия на издадените фактури; договор от 30.03.2015г. за изработка на рекламни материали,
договор от 01.04.2015г. за консултиране,
изработка на стратегия и публикуване в мрежа от сайтове на реклама, договор от 04.05.2015г. за изработка на банер реклама за
интернет сайтове, договор от 04.5.2015г. за изработка на рекламни материали,
договор от 01.06.2015г. за изработка на
банер реклама за интернет сайтове, договор от 01.07.2015г. за изработка на рекламни материали, договор от 03.07.2015г. за изработка на банер реклама за
интернет сайтове,
договор от
10.08.2015г. за изпълнение на услуга по консултация, предложение и планиране
и изграждане на WEB реклама в млежата на Google Ad Worlds – Content Network
материали, договор от 17.08.2015г. за изработка на рекламни материали,
договор от 04.09.2015г. за изпълнение на
услуга по консултация, предложение и планиране и изграждане на WEB реклама в млежата на Google Ad Worlds – Content Network материали, договор от 18.09.2015г. за изработка на
рекламни материали, копие на свидетелство за касов
апарат, оборотна ведомост и хронология на сметки 501, 453
и гр. 70 за
проверяваният период, без индивидуализиращи данни за съставител. Не
са представени документи за предходни доставчици на стоки и услуги, свързани с
процесните.
При направената проверка
в информационната система на НАП се установява, че декларираната
икономическа дейност от доставчика е търговия на дребно в неспециализирани
магазини с разнообразни стоки, като в дружеството има назначени 7 лица на длъжности:
„търговски сътрудник“, „експерт връзки с обществеността“, „експерт проектиране
и експедитор стоки“, за
които са подавани декларации обр. 1 и обр. 6, но не са плащани дължимите данъци и осигуровки. От страна на доставчика не е подавана
справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на наети по извънтрудови
правоотношения лица.
При направената проверка
в Търговския регистър се установява, че дружеството „**“ ЕООД
няма публикуван годишен счетоводен
отчет.
В хода на ревизията както от „**” ЕООД, така и от прекия
доставчик „**“ ЕООД не са представени
доказателства,
удостоверяващи обстоятелствата къде, как, кой е участвал при извършване на фактурираните доставки на стоки
и услуги по договорените рекламни
дейности, консултиране, изработка
на реклама, дипляни и др. Въпреки
че към част от фактурите, представени от ревизираното лице, са приложени приемо
- предавателни и констативни протоколи за приети работи, не са представени
доказателства относно рекламата, какво представлява и рекламира, къде е
публикувана, в кои сайтове. Не са представени доказателства за извършена
консултация: с каква цел, каква конкретно консултация е извършена, каква
конкретно стратегия е разработена, какъв документ /материален носител/ е
изготвен от доставчика, приет и одобрен от ревизираното лице. Във връзка с
услугата по изработка на банер реклама за интернет сайтове не са представени доказателства за съществуване на изработена и излъчвана
реклама: какво представлява /параметри, продължителност и др./, какво
рекламира, какъв е сценарият, по какъв начин е одобрена от възложителя, къде е
излъчвана, с какви ресурси е изпълнена: снимачна техника, монтажна, музикална,
квалифицирани кадри: режисьор, оператори, монтажисти, аниматори, актьори,
договори с подизпълнители, ако има такива. За услугата по изработка и
презентация на онлайн рекламна кампания не са представени доказателства за
съществуване, изработка и онлайн презентиране на рекламни материали: къде в
интернет са презентирани и какво представляват; одобрени проекти на брошури и
каталози: изработени количества, визия, размери и други параметри, определящи
цената.
Предвид
изложеното, органите по приходите са направили извод, че по издадените от „**“ ЕООД 13 броя фактури не са осъществени доставки на стоки и
услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и данъкът, посочен в тях, се явява начислен неправомерно.
- „**“ ЕООД в размер на 1
000лв. за мм.09 и 10.2015г. по 2 броя фактури с предмет на доставките
услуги по разпространение на рекламни материали. Към
фактури са приложени фискални бонове за извършено разплащане в брой.
При извършената насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол №
П-22221016056637-141-001/12.05.2016г.,
на декларирания от
дружеството адрес за кореспонденция не е открит негов представител. ИПДПОЗЛ № П-22221016056637-040-001/30.03.2016г. е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и в срока, посочен в
него, от дружеството са представени документи и писмени обяснения, свързани с
процесните фактури.
Констатирано е, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и справки
- декларации по ЗДДС за съответния период. Представени са заверени копия на издадените фактури, договори от 01.09.2015г. и от 01.10.2015г. за разпространение на рекламни брошури и флаери,
протоколи за отчитане на свършената работа, копия от дневни финансови
отчети за проверявания период, свидетелство за касов апарат и хронология на сметки 501, 453
и гр. 70 за
проверяваният период, без индивидуализиращи данни за съставител. Проверяваното лице не е представило информация от
кого и кога е получило въпросните рекламни материали и кои физически лица са ги
разпространявали на територията на гр. Велико Търново. Не са представени документи за наети подизпълнители
на услугите по разпространение на рекламни материали, свързани с процесните. В
нарочна декларация, имаща характер на писмени обяснения, управителят на „**“ ЕООД е посочил, че прилага договор за услуга с физически
лица за разпространение, но такъв договор не е представен.
При направената проверка
в информационната система на НАП се установява, че декларираната
икономическа дейност от доставчика е други професионални дейности
некласифицирани другаде, като в дружеството има назначени през м. 10.2015г. общо 4
лица на длъжности: „търговски сътрудник“, „експедитор стоки и товари“,
„специалист с контролни функции“, за които са подавани декларации обр. 1 и обр.
6, но не са плащани дължимите
данъци и осигуровки. В хода на ревизията не са представени доказателства, че именно тези 4 лица
са участвали при разпространението на рекламни материали през мм. 09 и
10.2015г. От страна на доставчика не е подавана справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за
изплатени суми на наети по извънтрудови правоотношения лица.
Предвид изложеното, ревизиращите
органи по приходите са приели, че по издадените от „**“
ЕООД 2 броя фактури не са осъществени доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и данъкът,
посочен в тях, се явява начислен неправомерно.
- „**“ ЕООД в размер на 180,52лв. за м. 01.2015г. по една
фактура с предмет на доставката: дънна платка Б85М, диск Adata и HP mini SAS 700 мм. Към фактурата са
приложени фискален бон за извършено плащане в брой и стокова разписка.
При извършената насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол №
П-22221016056479-141-001/25.05.2016г.,
на декларирания от
дружеството адрес за кореспонденция не е открит негов представител. ИПДПОЗЛ е
връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и в срока, посочен в него, от дружеството са
представени документи и писмени обяснения.
Констатирано е, че процесната фактура е отразена в дневника на продажби и
справката - декларация по ЗДДС за съответния период. Представени са заверени копия на издадената фактура, стокова разписка, дневник на продажби и СД по ЗДДС за м. 01.2015г., дневен
финансов отчет и свидетелство за
регистрация на касов апарат, хронологични и аналитични регистри за м. 01.2015г. на сметки 501, 453
и 702, главна книга за м.
01.2015г.,
без индивидуализиращи данни за съставител. Не са представени документи за предходни доставчици
на стоките, фактурирани на ревизираното лице.
През
периода на издаване на фактурата към „**” ЕООД в „**“ ЕООД има назначено едно лице на 15.01.2015г. по трудови
правоотношения на длъжност „експерт връзки с обществеността”, а
декларираната икономическа
дейност от доставчика е търговия на дребно в неспециализирани магазини с
разнообразни стоки. От страна на доставчика не е подавана справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за
изплатени суми на наети по извънтрудови правоотношения лица. Извършена е проверка в информационния масив на НАП, при която е установено,
че по данни от
справката за обща регистрация на
задълженото лице, „**“ ЕООД няма декларирани търговски обекти и складове. По данни от справка на КАТ – Пътна полиция дружеството
няма регистрирани транспортни средства.
В хода на проверката от „**“ ЕООД не са представени документи за реално
осъществявана дейност, за материално - техническа и кадрова
обезпеченост,
необходими за осъществяване на доставките, фактурирани към ревизираното лице, поради което
ревизиращите органи са счели, че данъкът е неправомерно начислен.
При
ревизията упълномощено лице на „**“ ЕООД е депозирало писмени обяснения относно
необходимостта от извършване на доставки на рекламни материали и рекламни
услуги, със съдържание, свеждащо се до следното: рекламните материали и
рекламните услуги са насочени пряко към привличането на нови клиенти, съответно
увеличение стойността на продажбите и популяризиране на търговската дейност на
дружеството. Във връзка с необходимостта от тези сделки не е извършване нарочно
проучване с цел избор на изпълнителите на доставките. Една от причините,
обосновала необходимостта от сключване на сделки с посочения предмет, са
незадоволителните финансови резултати на дружеството, като постигнатите ефекти
от рекламната дейност не оправдават очакваните резултати.
Единственото
писмено доказателство, обосноваващо защитната теза на жалбоподателя за
изпълнени реални доставки на рекламни материали и рекламни услуги, е
споразумение между 6 свързани лица: „**“ ООД, „** ** – ВАРНА“ ЕООД, „** ** –
СОФИЯ“ ЕООД, „** **“ ЕООД, „**“ ЕООД и „** ** – БУРГАС“ ЕООД да ползват за
реклама домейн www.yavor.bg, на който да качват брошури, флаери, рекламни материали за отделни
рекламни кампании и други подобни. Възраженията в жалбата се основават на
коректно счетоводно отразяване на извършените доставки при доставчиците и на
фактически извършени доставки на стоки и услуги, при наличие на съответен
материално – технически и кадрови ресурс. Незаконосъобразността на ревизионния
акт е обоснована и с противоречие с конкретно посочени съдебно решения на Съда
на Европейския съюз, касаещи подобни казуси.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
Съдът намира, че по делото са представени само и единствено доказателства
относно счетоводното отразяване на резултатите от доставките при доставчиците и
получателя, съответно извършените разплащания, отразени във вторичните
счетоводни регистри, с уточнението, че липсват индивидуализиращи данни за
съставителя. Тук следва да бъде отбелязано, че по отношение част от
доставчиците не е установен конкретен обект, от който да се осъществява
дейността, а по отношение на всички тях – че не са представени доказателства за
начина на фактическо изпълнение на договорените услуги или на доставка на
стоките – рекламни материали. При ревизията органите по приходите са подложили
на проверка всички твърдения на ревизираното лице и неговите доставчици и са
направили съпоставка на данните в представените писмени доказателства с
декларираните данни от проверяваните лица в информационния масив на НАП. По
отношение на всяка една от процесните фактури е посочено конкретни за кои
твърдения не са представени каквито и да било доказателства, с изключение на
частни документи, които подлежат на преценка заедно със останалите събрани по
делото доказателства.
Косвен
аргумент в подкрепа на изложените в ревизионния акт констатации за липса на
реалност на доставката на стоки и услуги са и фактите на недоказан произход на
стоките и неангажиране на доказателства за изпълнение на услугите от
подизпълнител, в случай, че основният изпълнител не разполага с технически и
кадрови ресурс за това. По отношение на част от доставките е декларирано
наличието на подизпълнители, но водещият критерий за непризнаване правото на
приспадане на данъчен кредит е липсата на доказателства за изработка на
рекламни клипове (най-малкото материален носител, върху който е извършен
запис), излъчването им по начина, посочен от получателя и липсата на обособена
интернет страница на всяко едно от шестте свързани дружества, посочени по-горе,
с изключение на „**“ ООД. В тази връзка, само по себе си твърдението за
използване на един интернет сайт за рекламиране дейността е житейски логично,
но липсват каквито и да било доказателства за публикуване на реклама на всяко
едно от дружествата.
По отношение
на всяка една от процесните доставки са изложени подробни съображения от
ревизиращите органи по приходите и горестоящия административен орган за
неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит от жалбоподателя,
като получател. Аргументите на административните органи се споделят изцяло от
настоящата съдебна инстанция, включително и поради факта, че при съдебното
обжалване, като носител на доказателствената тежест за опровергаване
констатациите в обжалвания ревизионен акт, „**“ ЕООД не е ангажирало каквито и
да било доказателства.
Съдът намира
за неоснователни твърденията в жалбата за противоречие на констатациите в
обжалвания РА с международните нормативни актове и практиката на СЕС. Съгласно
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Шеста Директива и съответстващия чл. 167 от
Директива 2006/112/ЕО, правото на приспадане на данъчен кредит възниква по
време, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл. 10,
ал. 2 от Шеста Директива и съответстващия му чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО
данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са
доставени. Тези разпоредби са транспонирани в българския Закон за данък върху
добавената стойност, съответно в чл. 25, ал. 2 и ал. 6, чл. 68, ал. 2.
Позоваването
на жалбоподателя на решения на
СЕС е неоснователно, предвид това, че
при липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било да
се пренебрегне това обстоятелство и да се признае правото на данъчен кредит на
жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои
именно извършването на облагаеми сделки. Не може да се носи обективна
отговорност когато е налице облагаема доставка, но когато има само един издаден
документ, какъвто е настоящия случай, не е налице основание това събитие да
попадне в регулациите на Директива 2006/112.
Според
решения по дело С-152/02, С-146/05,
С-392/09, правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с две
кумулативни предпоставки, а именно: стоките да са били предоставени или
услугите да са били извършени и данъчнозадълженото лице да притежава данъчна
фактура, или документ, който съгласно критериите, определени от държавата
членка, може да се счита за служещ за фактура. В случая не е доказано
изпълнението на първото от тези условия - стоките да са били предоставени на
ревизираното дружество, поради което не може да се приеме, че е налице
обогатяване на бюджета, противоречащо на общностната правна система по облагане
с ДДС. Не може да се приеме също, че констатацията е в противоречие с принципа
на неутралност на ДДС, установен с Директива 2006/112/ЕО, който изисква от
държавите членки да позволят приспадане на данъчен кредит при осъществяване на
всички съществени изисквания, дори и данъчният субект да не е изпълнил изцяло
някое формално изискване.
Предвид
изложеното, съдът намира за правилен и законосъобразен обжалваният ревизионен
акт, в частта му на непризнат данъчен кредит в общ размер на 30 901,87лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3 651,82лв.
С оглед изхода на настоящия правен спор,
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да бъде уважена. На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към
26.10.2016г.) следва да бъде присъдена сумата в размер на 1 566,61лв.
(хиляда петстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки).
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на «**»
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: **, с посочен в жалбата съдебен адрес:***, представлявано
от управителя Б.А.С., против РА № Р-16001316001913-091-001/25.08.2016г.,
издаден от З.В. – началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил
ревизията, и В.К. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив,
офис Смолян, потвърден с Решение № 821/27.12.2016г. на Директор на Дирекция
«Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив относно непризнат
данъчен кредит в общ размер на 30 910,87лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 3 651,82лв.
ОСЪЖДА «**»
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: **, с посочен в жалбата съдебен адрес:***, представлявано
от управителя Б.А.С. да
заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП
сумата в размер на 1 566,61лв. (хиляда петстотин шестдесет и шест
лева и шестдесет и една стотинки), представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/