Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер      2519         Година  2019, 05.12.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 18.11.2019 година

 

 в закрито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3166 по описа за 2019 година и като обсъди :

 

                           Производство пред първа инстанция.

Постъпила е искова молба от И.М.Т. с адрес ***  с адрес на призоваване гр. Пловдив, пл."С. Стамболов"№1 за заплащане на сумата от общо 30 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на заплатени от него 30 лева за принудително блокиране на МПС във връзка с обявяването за нищожна на наложената принудителна административна мярка „използване на техническо средство за принудително задържане на ППС – скоба“ на 12.06.2019г. по отношение на лек автомобил „Киа Рио“ с рег. №***, наредена от служител на ответната Община, с решение №1877 от 09.10.2019г. по адм. дело №1781 от 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Сочи, че в резултат на упражнена спрямо ищеца принудителна административна мярка, която е отменена с влязло в сила решение на Административен съд – Пловдив, са претърпени имуществени вреди, които се изразяват в заплатена такса премахване на скобата. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – Община Пловдив счита претенцията за неоснователна като недоказана.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение на основателност на иска.

Пловдивският Административен Съд VІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Съгласно чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност.

Преди всичко следва да се посочи, че не е спорно, че за да се реализира отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ следва да са налице предпоставките, посочени в цитираната новела, а именно: настъпили вреди/от имуществен или неимуществен характер/, признати за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица, част от държавния или общински апарат, но действащи при или по повод осъществявана от тях административна дейност, а също така и наличие на причинно – следствена връзка между вредите в сферата на увреденото лице и незаконните актове, действия или бездействия на лицата, осъществили конкретната административна дейност.

Що се отнася до изискването за наличие на вина, като предпоставка за възникването на задължението за обезвреда, то тук такава не е необходимо да се установява, доколкото последната не е законоворегламентирана предпоставка по ЗОДОВ, т. е. изследване субективното отношение на лицето, осъществило незаконосъобразната административна дейност било като е издало дефектен административен акт, било като е осъществило незаконно действие или е бездействало неоправдано, не е необходимо. Или в последната насока е налице пълно сходство с хипотезата на чл. 49 ЗЗД, при която говорим за т. н. "обективна" отговорност, при която виновно поведение не се търси, тъй като това не част от фактическия състав на съответния вид специална деликтна отговорност.

Следва да се има предвид, съобразно изложеното по-горе и кръгът „правоимащи” субекти, можещи да търсят обезвреда по този ред, който с допълнението на чл.1 ал.1 ЗОДОВ ДВ бр.105/2005г. бе разширен и с категорията „юридическите лица”, а също така и разширението на кръга на отговарящите за вредите правни субекти, направено с изменението с ДВ бр.30/2006г., като наред с Държавата бяха посочени и общините/по отношение на последните и преди това изменение обаче, съдебната практика прилагаше специалния режим на отговорност по чл.1 ЗОДОВ/.

Следва да бъде съобразено също така, че досежно предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, които по силата на ал.2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е необходимо да е налице: ако вредите са от незаконосъобразен административен акт – отмяната му по съответния за това ред, докато при незаконосъобразно действие или бездействие – същите се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

От тази гледна точка е безспорно, че ищецът е физическо лице, поради което се покрива изискването на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

От друга страна ответник е Община – Пловдив, която съобразно чл.14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация/ЗМСМА/ е юридическо лице с право на собственост и самостоятелен бюджет и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.

Следва да се посочи също, че основният момент, с оглед преценката за основателността за исковата претенция, с оглед отговора за въпроса кое юридическо лице следва да понесе евентуалната отговорност, е къде точно организационно или бюджетно е включен административният орган, от чийто незаконосъобразен акт, действия или бездействия, са произтекли тези вреди/в този смисъл мотивите още на Определение №9375 от 10.07.2009г. по адм. дело №7482/2009г. на ВАС на РБ, ІІІ-то отд./.

В случая Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ е било и понастоящем е в състава именно на юридическото лице Община – Пловдив, съгласно изрично посоченото в чл.52 ЗОС, поради което то може и следва да понесе, ако са налице и останалите предпоставки, отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за евентуални причинени вреди на М. от негови незаконосъобразни актове.

От изложеното следва, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

Претенцията е насочена срещу Община – Пловдив, тъй като е било прието, че органът, издал незаконосъобразната ПАМ-принудително задържане на посочения автомобил с техническо средство тип „скоба“ на дата 12.06.2019г. е служител на соченото общинско предприятие – Петко Кирков на длъжност „водач на блокиращ автомобил“, като същият е действал по възлагане от работодателя си – Община Пловдив.

В тази връзка следва да се посочи, че ясна е новелата на чл.167 ал.2,т.2 ЗДвП, според която посочения вид ПАМ се издават от съответните служби за контрол, определени от кметовете на общините.

Въпросът за законосъобразността на наложената ПАМ е бил решен с влязлото в сила решение от 09.10.2019г. по приложеното административно дело, с което мярката е била прогласена за нищожна.

При това положение е налице още една от предпоставките по чл.1 ал.1 ЗОДОВ – за уважаване на исковите претенции, тъй като прогласеният за нищожен акт е резултат безспорно от административна дейност.

Налице на следващо място е и каузалната връзка, тъй като твърдяните по размер имуществени вреди са непосредствен резултат от незаконосъобразния индивидуален административен акт – разходите са направени именно във връзка с „отблокиране“ на автомобила от водача му, като ищецът Т. е възмездил същите съгласно представения по делото  фискален бон от дата 12.06.2019г.

Неоснователно е възражението на ответника, че не можело да се установи кой е платил сумата, тъй като е видно от съставения от служители на Общината Констативен протокол за принудително блокиране №0043655 от 12.06. 2019г. е видно, че в него е вписан само И.Т., като е отбелязано и заплащането именно на касовия бон, представен от последния.

Не се оспорва от ответника, че само чрез плащане на посочените суми е било възможно освобождаване на лекия автомобил от “скобите”.

Или иначе казано, от данните по делото по несъмнен начин се установява, че в случая горните материални предпоставки по отношение на претендираното обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, са налице – принудителната административна мярка, каза се, отменена със съдебен акт, налице е и настъпил вредоносен резултат, представляващ заплащане на сумата в размер на общо 30 лева и то от ищеца в полза на ОП“Паркиране и репатриране“ – Пловдив. Налице е също така и причинна връзка между разпоредения административен акт и настъпилата вреда, тъй като, ако принудителната административна мярка не би била наложена, ищецът не би заплатил събраната такса за освобождаване на автомобила.

По разноските.

  С оглед изхода на спора и на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ на ищеца се дължат разноски, които се установиха в размер на общо на 310 лева, от които 10 лева за ДТ и 300 лева платен хонорар на адвокат, съгласно представен списък(л.22).

Що се отнася до възражението на ответника за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар, то очевидно същото е бланкетно и не е основано на конкретните обстоятелства по делото, тъй като е платен нормативният минимум.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСЪЖДА Община – Пловдив, с адрес на призоваване гр.Пловдив, пл. “С. Стамболов”№1 да заплати на И.М.Т. с адрес *** сумата от 30/тридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на заплатени от него 30 лева за принудително блокиране на МПС във връзка с обявяването за нищожна на наложената принудителна административна мярка „използване на техническо средство за принудително задържане на ППС – скоба“ на 12.06.2019г. по отношение на лек автомобил „Киа Рио“ с рег. №***, наредена от служител на ответната Община, с решение №1877 от 09.10.2019г. по адм. дело №1781 от 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Община – Пловдив, с адрес на призоваване гр.Пловдив, пл. “С. Стамболов”№1 да заплати на И.М.Т. с адрес *** сумата от 310/триста и десет/лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :