№ 11520
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110166776 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р. И. Д. срещу „****“ ЕАД, с която
са предявени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу
ищцата за сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 17.01.2012 г. по ч. гр. д. №
59104/2011 г. по описа на СРС, 49 състав, а именно: 1 000 лв. – главница; 148.21 лв. – лихва
за забава за периода от 20.06.2011 г. до 20.12.2011 г.; 50.23 лв. – заемни такси; 25 лв. –
съдебни разноски. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че вземанията по изпълнителния лист са предмет на извършена
цесия в полза на ответника. Сочи, че по молба на взискателя от 03.05.2017 г. е образувано
изп. д. № *** по описа на ЧСИ Р.М. с рег. № **** в КЧСИ. Релевира възражение, че
вземанията са погасени по давност, поради което не могат да са предмет на принудително
изпълнение, като счита, че в случая е приложима 5-годишната давност. Излага, че в хода на
изпълнителното производство на 17.08.2017 г. е извършена удръжка по силата на наложен
запор върху трудовото й възнаграждение, след което не са извършвани изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността, и на 17.08.2019 г. изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, а на 17.08.2022 г. е
изтекла погасителната давност за вземанията. Сочи, че съдебният изпълнител е констатирал
на 29.11.2021 г. прекратяването на изпълнителното дело. Обосновава правния си интерес от
предявените искове с възможността въпреки това взискателят да поиска връщане на
изпълнителния лист и образуване на друго изпълнително дело.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „****“ ЕАД е подал отговор на исковата
молба, в който признава предявените искове. Моли разноските по делото да бъдат
възложени на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като счита, че с извънсъдебното си
поведение не е дал повод за завеждане на делото, за което излага подробни съображения.
Твърди, че преди образуването на настоящото производство е прехвърлил вземането срещу
ищцата чрез цесия на „****“ ЕООД, за което тя следва да се счита уведомена най-късно с
получаването на отговора на исковата молба и приложенията към него, поради което не е
1
неин кредитор.
Третото лице – помагач на страната на ответника „****“ ЕООД не изразява
становище по делото.
С молба от 16.06.2023 г. ищецът моли за постановяване на решение при признание на
иска.
С протоколно определение от 22.06.2023 г. на основание чл. 227 ГПК е
конституирана „****“ ЕАД на мястото на прекратения ответник „****“ ЕАД.
Съдът, като съобрази искането на ищеца за постановяване на решение при условията
на чл. 237 ГПК, направеното от ответника чрез надлежно упълномощен по смисъла на чл.
34, ал. 3 ГПК процесуален представител признание на исковете, както и обстоятелството, че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което
ответникът може да се разпорежда, намира, че са налице условията за постановяване на
решение при признание на иска, с което предявените искове следва да бъдат изцяло уважени
и което по аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по същество.
По разноските:
Страните спорят дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото, респ. по кой ред следва да бъде разпределена отговорността за разноските –
съгласно чл. 78, ал. 1 или ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че наличието на изпълнителен титул срещу ищцата е от значение при
преценка за правния интерес на последната от предявяване на исковете и следва да бъде
съобразено при разпределяне на отговорността за разноските, но само по себе си не е
достатъчно за извод, че при уважаване на исковете тя задължително следва да бъде
разпределена по общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК. За възлагане на разноските, сторени
от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и
взискател, на съдебните, а в някои случаи – и на извънсъдебните мерки, които е предприел,
докато установено и продължаващо бездействие на кредитор, след като давността е изтекла,
обуславя обратния резултат. Както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната
от взискателя висящност на изпълнителното дело, са от значение и се вземат предвид от
съда при преценка, доколкото засвидетелстват активност на взискателя, включително в
насока да се осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане /в този
смисъл – Определение № 744/18.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1170/2023 г. на ВКС, III ГО/.
В случая са налице доказателства за последно предприети на 03.05.2017 г. действия
на ответника, насочени към принудително събиране на вземанията – подаване на молба за
образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист с посочени в
нея конкретни изпълнителни действия. Не се доказва след този момент той да е предприел
каквито и да е други действия, целящи принудително събиране на вземанията. Поради това
на 29.11.2021 г. съдебният изпълнител е констатирал настъпилото по силата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК прекратяване на изпълнителното производство, по което ответникът е имал
качеството на взискател, но е бездействал. Липсват твърдения и доказателства след
прекратяването ответникът да е проявил каквато и да е активност като кредитор и взискател.
Следователно още преди подаване на исковата молба той е преустановил принудителните
действия срещу ищцата въз основа на процесния изпълнителен лист, което корелира с
факта, че още на 30.10.2017 г. е прехвърлил с цесия процесните вземания на „****“ ЕООД.
Следователно макар исковете да са допустими, ответното дружество с поведението си не е
дало повод за тяхното завеждане.
По изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 2 вр. ал. 8 ГПК на ответника
се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., защото в случая той е
признал исковете и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. И. Д., ЕГН **********, с
адрес: *****, срещу „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** /в
качеството на правоприемник на прекратения ответник „****“ ЕАД, ЕИК ****/, искове с
правно основание чл. 439 ГПК, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищцата за сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 17.01.2012 г. по ч. гр. д.
№ 59104/2011 г. по описа на СРС, 49 състав, а именно: 1 000 лв. – главница; 148.21 лв. –
лихва за забава за периода от 20.06.2011 г. до 20.12.2011 г.; 50.23 лв. – заемни такси; 25 лв. –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на „****“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: **** /в качеството на правоприемник на
прекратения ответник „****“ ЕАД, ЕИК ****/, на основание чл. 78, ал. 2 вр. ал. 8 ГПК
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника „****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3