Р Е Ш Е Н И Е
31.05.2016 год.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на дванадесети май |
Четиринадесети наказателен състав година 2016 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: М.К.
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 565 по описа за 2016
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 15-0938-004754 от 23.11.2015 година на Началника на
сектор ПП към към ОДМВР-Плевен, с което на Б.Л.Б. с ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. І, т.2 от ЗДвП –
глоба в размер на 300,00 лв. за това, че на 12.11.2015 година в 15:30 часа в ***,
като водач на мпс – лек автомобил „Ауди А8” с рег. ЕН 8881 КА управлявал
посочения автомобил без да притежава свидетелство за управление на МПС – отнето
на основание ЗПАМ 17/2014 година по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, с което виновно нарушил разпоредбата
на чл. 150 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно
наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез
наказващия орган е подал жалба до Районен съд
Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН
наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява и не се представлява. С писмена молба вх. № 7582 от 30.03.2016 година,
жалбоподателят поддържа релевираните в жалбата оплаквания. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление
№ 15-0938-004754 от 23.11.2015 година на Началника на сектор ПП към към
ОДМВР-Плевен.
За ответната страна процесуален
представител не се явява и не ангажира
становище по основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 12.11.2015 година в 15:30 часа в ***, жалбоподателят Б.Л.Б., като водач
на мпс – лек автомобил „Ауди А8” с рег. ЕН 8881 КА управлявал посочения
автомобил без да притежава свидетелство за управление на МПС за съответната
категория. Горната фактическа обстановка била отразена в съставения на
12.11.2015 година от свидетеля К.Ч.П. АУАН 4754.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното по съдебен ред
наказателно постановление, в което е въпроизведена описаната в АУАН фактическа
обстановка и допълнително били записани фактически пояснения, а именно, че
СУМПС на водача Б. е било отнето на основание ЗППАМ 17/2014 година по чл. 171,
т. 1, б. „д“ от ЗДвП. Като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена след
анализ на ангажираните в хода на проведеното съдебно следствиегласни
доказателства и приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: акт за установяване на
административно нарушение № 4754/12.11.2015г., наказателно постановление №
15-0938-004754/23.11.2015г., справка за нарушител/водач, заверено копие на
заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, заверено
копие на заповед за прилагане на принудителни административни мерки
№17/03.01.2014г., заверено копие от призовка по административно дело
№228/2016г. по описа на АС – Плевен, заверено копие на определение №
302/18.03.2016г. по адм. дело № 228/2016г. по описа на АС - Плевен.
От показанията на актосъставителя К.Ч.П. и свидетеля * Ц.М., които съдът
приема с доверие, като логични и взаимно допълващи се безспорно се установява,
че при извършена проверка на 12.11.2015 година, жалбоподателят като водач на
МПС – лек автомобил „Ауди” не представил на полицейските служители свидетелство
за управление на МПС. След извършена допълнителна проверка в информационната
система, актосъставителят П. установил, че към момента на проверката
свидетелството на Б.Л.Б. било отнето поради неплатени глоби със ЗППАМ.
При тази установеност на фактите, настоящият съдебен състав намира, че
жалбоподателят не е осъществил фактическият състав на административното
нарушение по чл. 150 от ЗДвП, за което е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление, а е нарушил разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП.
В случая, Б. е
управлявал МПС без СУМПС, тъй като същото му е било отнето по надлежния
ред на основание чл.171, т.1, буква „д” от ЗДвП. Това е сторено със ЗПАМ № 17/2014
година. По тази причина към 12.11.2015 година, въпреки че е правоспособен
водач, жалбоподателят е бил временно лишен от правото да управлява МПС и поради
това не е не е имал изискуемото по закон – „съответното свидетелство за
управление на МПС”. Предвид изложеното нарушението е следвало да бъде
квалифицирано като такова по чл.150а от ЗДвП, като административно-наказващият орган съответно е наложил
административно наказание „Глоба” на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.
Извършената от актосъставителят и
впоследствие от административно-наказващият орган неправилна квалификация на допуснатото
от жалбоподателя административно нарушение, както и разминаването между
текстовата част на нарушението и нарушената правна норма, безспорно е довела до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Попречила е Б.
да разбере в какво точно е обвинен, че е нарушил – чл.150 или чл.150а от ЗДвП, както и защо
по посочения в обжалваното НП закон му е наложено административното наказание.
Съдът констатира също така, че е налице разминаване на изложената в АУАН
фактическа обстановка и описаната такава в издаденото въз основа на същия
наказателно постановление, като с последното се разширява очертаният с АУАН
предмет на доказване, което значително е ограничило възможността за защита.
Гореизложеното обуславя извода на
настоящия съдебен състав, че жалбоподателят не е автор на нарушението, за което
е санкциониран с атакуваното наказателно постановление в обжалваната му част.
Така допуснатите нарушения са съществени,
тъй като от една страна осуетяват правото на защита на жалбоподателя, а от
друга препятстват осъществяването на съдебен контрол досежно преценката на съда
относно правилното прилагане на материалния закон.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в обжалваната
му част като незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА на
основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 15-0938-004754 от 23.11.2015 година на
Началника на сектор ПП към към ОДМВР-Плевен, с което на Б.Л.Б. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. І, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300,00 лв. за това, че на 12.11.2015 година в 15:30
часа в ***, като водач на мпс – лек автомобил „Ауди А8” с рег. ЕН 8881 КА
управлявал посочения автомобил без да притежава свидетелство за управление на
МПС – отнето на основание ЗПАМ 17/2014 година по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, с което виновно нарушил разпоредбата
на чл. 150 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр. Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :