РЕШЕНИЕ
№ 707
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330109563 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 45, във вр.
с чл. 52 от ЗЗД, предявен от Р. Г. Я., ЕГН: **********, със съдебен адрес в гр. П., ул. „С. В.“
№ * ****, чрез пълномощника му- адв. В. Д. срещу Н. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес в гр.
П., ул. „С.“ № **, ет. *, ап. **, с която е предявен иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2000 лева, изразяващи се в причиняване на ****, *****,
****, *** и *** ****, в резултат от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
монтиране на видеокамера на *** **** ъгъл на ***** на гараж, който се стопанисва и
ползва от ответника, без съгласието на ищеца, насочена към целия двор на къщата, към
входа и към входа откъм улицата, с която се заснема и наблюдава.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на апартамент, находящ се на
*** жилищен етаж от многофамилна жилищна сграда, с адрес в гр. П., ул. „В." № *. В двора
на жилищната сграда имало гараж, който се стопанисвал и ползвал от ответника. В началото
на месец март 2022 г. ищецът установил, че на **** **** ъгъл на ***** на процесния гараж
била монтирана камера за видеонаблюдение. Камерата била насочена към двора на къщата,
към входа и към входа откъм улицата. Това се случило без съгласието на ищеца. Твърди се,
че поставената камера и неправомерното заснемане създавали дискомфорт за ищеца и
неговото семейство. Посочва се, че записите би могло да бъдат използвани за опозоряване,
както и да се злоупотреби със събраната чрез видеонаблюдение информация. Вследствие на
това, ищецът ограничил и контактите си с близки и познати, тъй като последните не
желаели да посещават жилището му, за да не бъдат заснемани. Нормалното ежедневие на
ищеца се променило, станал **** и *****. Изпитвал постоянен **** и *****, предизвикани
от непрекъснатото наблюдение и следене чрез поставената камера. Счита, че действията,
изразяващи се във видеонаблюдение или видеозапис на друго лице, извършени чрез
техническо средство без негово съгласие, нарушавали установеното в конституционната
норма на чл. 32, ал. 2 право на лична неприкосновеност.
Предвид изложеното моли за уважаване на исковата претенция. Претендират се
1
разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца- адв. Д. в писмена
защита.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
пълномощника му- адв. Б., с който се изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Твърди че е собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се ул. „В.“ № *, ет. *
и гаражна клетка от 17 кв.м., находяща се в двора на същия адрес. Стопанин и ползвател на
гаража обаче била неговата **** – А. Г.. Оспорва изложените обстоятелства в исковата
молба. Твърди, че **** му притежавала л. а., който паркирала в гаража, на който била
монтирана охранителната камера. Процесната камера била закупена от *** му и монтирана
преди повече от година. Камерата била стационарна и обективът й не можел да бъде насочен
и позициониран дистанционно през интернет, обхватът на заснемане на зрително поле не
можел да бъде променян след първоначалния монтаж. Обективът на камерата бил насочен
само и единствено към прилежащите площи на пространството точно пред вратата на
гаража на около 2 метра. Твърди, че камерата никога не е била насочвана нито към входната
врата на жилищната, нито към гаражната врата на двора. Нещо повече, в камерата никога не
е имало и не е поставяно устройство за съхранение на видеозаписите. Последната работила
в Wi-Fi режим, т.е по безжичен път чрез мобилно приложение следвало да се свърже с
интернет за да работи, което обаче не било сторено и последната се ползвала единствено
бутафорно. Твърди се, че страните били в конфликтни отношения и не комуникирали
помежду си. Ищецът по никакъв начин не изразил нежеланието си да бъде поставена
камера.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Подробни
съображения се излагат от ответника и от пълномощника му в писмени защити.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти: че ответникът Н. Г. е собственик на Апартамент, на **** етаж от жилищна сграда,
находяща се в гр. П., ул. „В.“ № * и гаражна клетка построена в **** част на дворното място
от около 17 кв.м., че на козирката на процесния гараж има монтирана камера, както и че
същата е монтирана преди повече от една година преди подаване на отговора на исковата
молба.
От приложения на л. 25 от делото Нотариален акт е видно, че **** на ответника- Н.
Г. и А. Г. притежават безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху процесния гараж,
на който е монтирана камерата и на апартамент.
Установява се също от приложения на л. 9 от делото Нотариален акт, че ищецът е
собственик на апартамент, находящ се на **** етаж от същата жилищна сграда, както и
притежава ½ идеална част от поземления имот, в това число и от дворното място, в което е
изградена многофамилната жилищна сграда.
Като писмени доказателства по делото са приети още скица на поземлен имот,
удостоверения за наследници, снимки на поставената камера, удостоверение за настоящ
адрес, опис на задълженията на данъчен субект за МДТ на недвижим имот на А. Г. и
приходни квитанции от 2021г. и 2022г. за платен местен данък.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, извършена
от в. л. А. К. се установява следното:
В. л. е посетило двор, намиращ се на адрес в гр. П., ул. „В.“ № *, където се намирал
гараж с монтирана на него камера за видео-наблюдение. При огледа е установил, че
камерата е монтирана в ***** ***** ъгъл на най-**** гаражна клетка. Същата е захранена
със захранващ адаптер. В. л. е приложило извадка с техническите данни на камерата от
сайта на производителя. Според експерта, изследваната камера има възможност да извършва
2
видео-запис. След отваряне на корпуса на камерата и достигане до гнездото за монтаж на
карта е установил, че такава не е монтирана. Поради тази причина не може да се отговори
дали има следи от стари записи или изтривани такива. Към момента на извършване на
техническото изследване не е открита монтирана карта памет. Експертизата не може да
отговори на въпроса дали е била поставяна някога такава. Без да има поставена в камерата
карта памет, не може да се извършва запис на карта. Изследваната камера има заложен
протокол за комуникация, чрез който камерата може да бъде конфигурирана да предава
видео-записи към записващо устройство. В. л. е открило процесната видео-камера
захранена с електричество. Не е открита монтирана карта памет, поради което може да се
каже, че към момента на техническото изследване камерата не е записвала на карта памет.
Относно евентуалната свързаност на камерата към външно записващо устройство
експертизата не може да даде отговор. Отговор не може да бъде даден и на въпроса дали
процесната камера някога е работила и записвала информация.
Според в. л. обективът на камерата е насочен на около 45 градуса спрямо входната
врата на двора, в посока съседния двор. Камерата вероятно заснема вратата на двора. За
вратата на къщата експертизата не може да даде категоричен отговор. Процесната камера не
разполага с възможност за дистанционно завъртане на обектива с цел промяна на неговата
насоченост, както и не разполага с променлив обектив с цел промяна на зрителното поле.
При посещението за техническо изследване вещото лице е извършило заснемане от позиция,
близка на тази, от която е заснет кадърът, предоставен по делото, като е установило, че
позицията на обектива е аналогична и при двата кадъра.
В устните си разяснения вещото лице уточни, че камерата към момента на
обследването със сигурност не е свързана към жична мрежа, а дали към безжична е била
свързана не може да отговори, тъй като същия не успял да свърже камерата.
Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, като
компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от
страните.
За установяване на фактическите си твърдения всяка от страните ангажира гласни
доказателства посредством разпита на един свидетел.
От показанията на св. Ю. Я. /обективирани в протокол от съдебно заседание,
проведено на 19.01.2023г./ се установява, че е *** на ищеца. Същия твърди, че в жилищната
сграда на ул. „В.“ № * живеели **** му, първа **** на **** му и ответника Г., който през
последните години ползвал гаражната клетка. Св. посещавал 2-3 пъти седмично родителите
си и виждал ответника да пренася вещи от гаража си и да паркира в него автомобили. Знае
за проблемите с камерата от *** си, който му се обадил февруари- март 2022г. силно
притеснен и го помолил да отиде на място. Според св. **** му видимо бил ****, **** и
споделил, че забелязал монтирана камера за видеонаблюдение на съседния гараж. Слезнали
заедно да огледат въпросното устройство и на св. му направило впечатление, че имало
светлинен сигнал, а от камерата излизал кабел, който влизал в гаража на г-н Г.. Обективът
бил насочен фронтално напред, като застанеш на мястото на камерата и обхващал цялата
сграда, дворното място и входа на кооперацията. Според св. всеки път, в който е виждал
камерата тя била с различна позиция. Последния път, в който бил при родителите си било
вечерта преди да свидетелства днес и позицията на камерата била като на първата снимка.
Св. твърди също в показанията си, че при **** му се появила една притеснителност и
тревожност във връзка с поставената камера. С оглед влошените междусъседски отношения
баща му се притеснявал, че в собствения си имот може да бъде контролиран, да се следи
кога отсъства или е в дома си. Споделял с него, че това му създава голям дискомфорт.
Няколко пъти посещавал психоаналитик за да преодолее това чувство.
От показанията на св. .А. Г. /обективирани в протокол от съдебно заседание,
проведено на 19.01.2023г./ се установява, че е *** на ответника. Настоящият й адрес бил на
ул. „В.“ № *. Жилището било нейно отпреди 50 години, като го прехвърлила на *** си, но
си запазила пожизнено право на ползване. Живеела сама в апартамента, като често й
3
гостувал нейния ****. *** й Н. Г. идвал понякога да я води на лекар или до някой магазин,
тъй като вече не шофирала сама. Разговаряла със собственика на съседния гараж, който
споделил, че няколко пъти го обирали. Започнала да се притеснява от тези набези и
споделила с **** си преди около година и нещо, че трябва да се вземат мерки. Св. Г.
закупила камерата, а **** й изпратил човек, който я монтирал, но казал, че не може да
работи защото нямало силен рутер. След монтажа камерата не е работила, но св. се
поуспокоила, защото макар и бутафорна, имало ефект от нея, тъй като набезите престанали.
Свидетелката заяви, че не е уведомила никой от съседите, че ще поставя камера, нито че
същата реално не работи и не е искала разрешение да бъде монтирана, но никой от
семейство Я. не се бил оплакал от това, че е поставена.
Съдът кредитира показанията на цитираните свидетели, като цени същи при
условията на чл. 172 от ГПК, тъй като имат непосредствени впечатления относно
установените от тях факти и показанията им съставляват първичен източник на
информация. Не се констатираха съществени противоречия между гласните доказателства,
които съдът да подложи на самостоятелен анализ.
Въз основа на така установените релевантни за делото факти и обстоятелства, съдът
достига до следните правни изводи.
Съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже следния фактически състав-
увреждащото деяние и в частност, че именно ответникът е монтирал камера на гаража,
който се намира в двора на жилищната сграда, в която живее ищеца, че същата е насочена
към целия двор на къщата, към входа и и към входа откъм улицата и с нея се заснема и
записва ищеца, твърдените неимуществени вреди, техния размер и причинна връзка между
деянието и вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно и противоправно е причинил другиму. Липсата дори само на един елемент от
фактическия състав на цитираната правна норма е достатъчен да обоснове извод за
неоснователност и недоказаност на претенцията по чл. 45 от ЗЗД.
Между страните не е налице спор относно факта, че на козирката на собствения на
ответника Н. Г. гараж е монтирана камера за видеонаблюдение повече от година преди
подаване на отговора на исковата молба по настоящото дело. Не се установи обаче, че
именно ответника е монтирал камерата за да се приеме че е налице противоправно деяние,
напротив, установи се от показанията на св. Г., че тя е закупила камерата и със съдействието
на своя **** е организирала монтажа й. Всъщност макар да е собственик на процесния
гараж, ползвател на същия е именно св. Г., която е носител на пожизнено право на ползване.
Монтирането на камера от ползвателя е елемент именно от правото на същата да ползва
имота, с каквото право макар и собственик, ответника не разполага към процесния момент.
Не е налице в случая първия от елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност, което е достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция. Само за
пълнота на мотивите следва да се посочи, че в случая не се установи и монтираната камера
реално да е работила, още по-малко да е извършвала запис, нито обсега на същата в
процесния период, каквито твърдения са изложени в исковата молба. Предвид
неосъществяването на елементите от фактическия състав на деликта, предявеният иск се
явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли на това основание.
В хода на настоящото производство и двете страни претендират присъждане на
направените разноски. С оглед изхода от спора и по аргумент от чл. 78 ал. 3, вр. с ал. 8 от
ГПК право на разноски има ответната страна, които се констатираха от съда в размер на
общо 800 лева, от които –заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и
депозит за вещо лице в размер на 200 лева. За тези разноски е представен списък и са налице
доказателства за реалната им направа.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. Я., ЕГН: **********, със съдебен адрес в гр. П., ул.
„С. В.“ № * ****, чрез пълномощника му- адв. В. Д. срещу Н. Н. Г., ЕГН: **********, с
адрес в гр. П., ул. „С.“ № **, ет. *, ап. ** иск осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в причиняване на напрежение, притеснение, безпокойство, страх и
психически тормоз, в резултат от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
монтиране на видеокамера на **** **** ъгъл на козирката на гараж, който се стопанисва и
ползва от ответника, без съгласието на ищеца, насочена към целия двор на къщата, към
входа и към входа откъм улицата, с която се заснема и наблюдава, като недоказан по
основание.
ОСЪЖДА Р. Г. Я., ЕГН: **********, със съдебен адрес в гр. П., ул. „С. В.“ № * ****
да заплати на Н. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „С.“ № **, ет. *, ап. ** сумата
от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща направени по делото разноски, от които-
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и депозит за вещо лице в размер
на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването на съобщение от страните за неговото изготвяне.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5